Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, 10,12,2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 с-в., в публичното
заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело №2995 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от ЗД Е.АД срещу А.
А. М., В. К.Н. и М.Й.
Н. искове с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за
осъждане на ответниците всеки за сума в размер на 50000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди и законна лихва, платени от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ по повод
възникнало на 10,09,2011год., ведно
със законна лихва от датата на ИМ- 16,05,2012год. до окончателното изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че пътнотранспортното произшествие от 10,09,2011год., е настъпило по вина на А.Д.М.
застрахован при ищеца по застраховка Гражданска отговорност с полица с №20-5-10-0125527/03,11,2010год..
Виновният водач е управлявал посоченото МПС, с марка „Алфа Ромео“, с рег.№******,
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а именно 1,37%.
Твърди се във връзка със съдебна претенция на С.С.И.-наследник на починалия при
ПТП С.С.Иванов/негов син/ да е изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в процесните размери.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответниците - А.
А. М., В. К.Н. и М.Й.
Н. / наследници на виновния водач
А.Д.М./ в указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК не излагат
становище по основателност на исковата претенция.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните настъпването на ПТП на
10,09,2011год. в гр.Велико Търново, на бул.България, около 04.45часа, когато
лек автомобил, с марка Алфа Ромео, с ДКН ******, управляван от А.М. е нарушил правилата за движение като
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото-1,26промила
и с превишена скорост от 200км.ч. като е реализирал челен удар с паркирани автомобили, при което, както водача, така и пътуващият на предна дясна
седалка в този автомобил С.И.са загинали.
По делото е представено решение №815/08,02,2017год.,
постановено по гр.д.№2846/2012год. по описа на
СГС, І ГО, 5 състав, с което ЗД Е.АД е осъдено да заплати на С.С.И. на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сумата от
90000,00лв., ведно със законната лихва от 10,09,2011год. до изплащането й,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
С.С.Иванов в следствие осъществено противоправно деяние съществено от А.Д.М..
Решението е постановено при участието на ответниците, в качеството им на трети лица помагачи на ответника ЗД Е.АД.
С решение 194/10,01,2018год., влязло в сила на
30,11,2018год., постановено по гр.д.№3005/2017год. по описа на САС, ГК, ІV състав, решението е
отменено за разликата над
78000,00лв. до уважения размер
90000,00лв., както и в частта за разноските над 156,00лв. до присъдените
180,00лв., в частта, с която на адв. Н.е присъдено адв. възнаграждение над
2870,00лв. до 3018,00лв., както и в
частта за дължимата държавна такса
над 3120,00лв. до 3600,00лв.
По делото са представени доказателства за образувано изп.дело
№20188490400017 по описа на ЧСИ А.П.за
вземанията на С.С.И. по изп.лист от 15,01,2018год. издаден
от САС по гр.д.№3005/2017год. За вземанията
по изпълнителното дело са представени доказателства за наредени сума по сметка
на ЧСИ на обща стойност в размер на
140093,90лв. с два превода на 01,02,2018год. и 02,02,2018год. Не се оспорва
сумите да са платени на правоимащото лице.
По
издаден изпълнителен лист от
20,12,2018год. от СГС, І ГО, 5 състав по гр.д.№2846/2012год. за вземанията
на Славейко Иванов за разноски, е образувано изп.дело № 20198490400066 по
описа на ЧСИ А.П.. Приложени са доказателства за извършено плащане на сума в размер на 481,52лв. на 30,01,2019год.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Исковата претенция съдът намира да е с правна
квалификация чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. За определяне на правната квалификация
следва да бъде съобразено обстоятелството, че регресното право на
застрахователя възниква с осъществяването на фактически състав включващ
изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката, което в
конкретната хипотеза е осъществено при
действието на Кодекса за застраховане обн. ДВ, бр. 102/2015год., в сила от
01,01,2016год., поради което не е приложима редакцията съобразно §22 от ПЗР на
КЗ, вр.чл.274, ал.2 от КЗ/отм./.
Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона
за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
Следователно за да се ангажира отговорността
на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно правоотношение,
във връзка с което да е ангажирана отговорността на застрахователя по
гражданска отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден
застрахователен договор и управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Визираните по-горе елементи от фактическия състав на
правната норма съдът намира за установени. Налице е осъществено противоправно
деяние от наследодателя на ответниците причинил виновно ПТП от 10,09,2011год.,
във връзка с което е ангажирана отговорността на ищеца като застраховател по
договор за застраховка Гражданска отговорност. Налице е и допълнителното условие
за реализиране на регрес срещу застрахования по смисъла на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ–управление на МПС с концентрация на алкохол. Посоченият факт съдът намира за установен между страните, с оглед постановеното влязло
в сила решение с предмет претенция по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, в което
производство ответниците са били
привлечени в качеството на трети лица помагачи на ЗД Е.АД, поради което и на
основание чл.223, ал.2 от ГПК
установеното в мотивите е задължително
за третото лице в отношенията със
страната на която помага, или която го е привлякла. Изплатено е присъденото с
решение по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./обезщетение за неимуществени вреди-78000,00лв.главница.
Основателна е и претенцията за обезщетение за платена лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за сума в размер на 50730,89лв., за периода от 10,09,2011год.
до 26,01,2017год. За разликата от отменения чл.227, т.2 от КЗ/отм./
застрахователя има право на регрес за платените
лихви за забава, без да е налице ограничението до уведомяване на застрахователя или до
предявяване на прекия иск / чл. 224, ал. 1 от КЗ/отм./,
чл.226, ал.1 от КЗ отм./.
В
обхвата на обезщетението се включват и
платените от застрахователя разноски. Въпреки
това и доколкото в ИМ
вх.№53392/16,05,2012год. е видно, че се
претендират сумите присъдени по гр.д.№2846/2012год., СГС, І ГО, 5 състав и представляващи обезщетение и законна лихва,
то извън предмета на заявената искова претенция по настоящото дело са платените
разноски от застрахователя. Заявеното в хода на съдебните прения не е свързано
с процесуално искане, респективно не налага произнасяне от съдебният състав. Законната
лихва е дължима до датата на плащане, но от ищецът не са ангажирани
доказателства дали платената сума по изп.дело с №17/2018 с преводно нареждане
от 01,02,2018год. и 02,02,2018год., включва и законна лихва за периода до датата
на плащането.
Ответниците
по делото като законни правоприемници на
делинквента-възходящи от втора
степен наследяват по равно на основание чл.7 от Закона за наследството или исковата претенция е
основателна в размер на 42910,29лв. срещу всеки от тях и следва да бъде
отхвърлена за разликата до предявените
размери от 50000лв. като неоснователна.
Задължението на ответника за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение /регресно
вземане, включващо платено обезщетение-главница, лихва и разноски/ е задължение без срок за изпълнение, поради което забавата на длъжника върху
същото настъпва след покана отправена до него по общите правила на чл.86, ал.1
от ЗЗД и не намира приложение нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Плащането от
страна на застрахователя предпоставя възникване на регресното вземане за
застрахователя, но не поставя ответника в забава. Тъй като към датата на
депозиране на исковата молба-16,05,2012год. регресното вземане не е възникнало,
то законна лихва като последица от основателността на иска се следва от дата 01,02,2018год. до изплащане
на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 5100,00лв.
от общо 6000,00лв. -държавна такса.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част, но не се претендират.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, В.К. Н.,
с ЕГН ********** и М. Й. Н.,
с ЕГН **********, последните двама с
адрес *** да заплатят на ЗД „Е.“АД, с
ЕИК*********, със седалище и адрес *** на основание
чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ сума в размер на по 42910,29лв. -всеки /общо 128730,89лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
78000,00лв., законна лихва в размер на 50730,89лв., за периода от
10,09,2011год. до 26,01,2017год. и платени от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ по повод
възникнало на 10,09,2011год. пътнотранспортно
произшествие на С.С.И., с ЕГН **********, ведно със законна лихва от 01,02,2018год.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 42910,29лв./за всеки/
до предявения размер от 50000,00лв./за всеки/ като неоснователна.
ОСЪЖДА А.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, В.К. Н.,
с ЕГН ********** и М. Й. Н.,
с ЕГН **********, последните двама с
адрес *** да заплатят на ЗД „Е.“АД, с
ЕИК*********, със седалище и адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 5100,00лв.-разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: