№ 298
гр. Русе, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106400 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова молба от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД срещу
Община И.а, в която се твърди, че на 11.06.2022г. около 17:00 ч., на пътя от с.
**** в посока гр. Русе, преди разклона за главен път Русе - София е
реализирано пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „***“, с
рег. № ***, управляван от С. С. Р.. Причината за настъпилото произшествие
била голяма дупка на пътя. В резултат на пътния инцидент били нанесени
щети по автомобила, изразяващи се в увреждането на 3 броя от гумите му.
Към датата на възникване на инцидента, за лекия автомобил е имало валидно
сключена с ищцовото дружество застраховка „Каско+“ със застрахователна
полица, с валидност от 22.12.2021г. до 21.12.2022г. След предявена претенция
от собственика на увредения автомобил, били установени щетите по него и
изплатено обезщетение за тях в размер на 633лв. на „Леон Карс“ ЕООД с
платежно нареждане от 21.07.2022г.
Първоначално застрахователното дружество предявило регресна
претенция срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, но след установяване, че
процесният път следва да бъде поддържан и стопанисван от Община И.о към
същата също била отправена регресна застрахователна претенция за
1
възстановяване на платеното на увреденото лице обезщетение.
Тъй като претенцията не била уважена, се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което Община И.о бъде осъдена да заплати на „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД сумата от 648,00лв., включваща стойността на
заплатената щета в размер на 633,00лв. и стойността на ликвидационни
разходи в размер на 15,00лв., ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск, който оспорва изцяло
по основание и размер. Оспорва се да е настъпил инцидент с посочения
автомобил по описания в молбата начин, както и се оспорва да е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на
вреди, в случай, че се приеме настъпването на такъв инцидент. Липсвало
причинна връзка между виновно поведение на лице на което Община И.о е
възложило поддръжката на пътя и настъпилите вреди по процесния
автомобил. Оспорва се да са налице и доказателства, от които да се
установява настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие,
включително липсвал и съставен Констативен протокол за него, въпреки че
след като се установявало, че автомобилът е бил увреден до степен, че не
можел да продължи на собствен ход е следвало задължително да бъде изготвен
такъв констативен протокол от органите на МВР. Неизготвянето на такъв
давало основание за съмнение относно начинът, по който е настъпило
процесното пътно-транспортно произшествие. Твърди се, че водачът
умишлено не е изпълнил задълженията си по чл. 125, т. 8 ЗДвП, с което е
осуетил възможността да бъдат установени и други нарушения на Закона за
движение по пътищата. В условията на евентуалност се оспорва и размера на
претендираната сума, като се счита, че причинените вреди не са на
претендираната от ищцовото дружество стойност.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Между „Леон Карс“ ЕООД като собственик на лек автомобил „***“, с
рег. № ***, представлявано от С. С. Р. и ищцовото застрахователно дружество
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско +“
за автомобила под формата на застрахователна полица № *** със срок на
2
действие от 22.12.2021г. до 21.12.2022г.
На 14.06.2022г., в ищцовото дружество е депозирано уведомление от С.
С. Р. за настъпила щета по горепосочената полица, в което уведомление е
посочено, че е настъпило застрахователно събитие със застрахования
автомобил на 11.06.2022г., на път от село **** за гр. Русе, преди разклона за
главен път Русе-София. Посочено е, че при движение автомобилът е преминал
през голяма дупка, вследствие на което са увредени 3 от гумите му. Посочено е
в уведомлението, че е използвана пътна помощ за придвижването на
автомобила.
Въз основа на постъпилото уведомление, в застрахователното
дружество е заведена щета с №***, по която е извършен оглед и заснемане на
процесния автомобил и калкулация на установените щети по същия –
повредени три броя гуми – двете предни и задна дясна. Определено е
застрахователно обезщетение в размер на 633лв., което е заплатено на
собственика на увредения автомобил „Леон карс“ ЕООД с платежно
нареждане от 21.07.2022г.
На 23.02.2023г., „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е изпратило регресна
покана до Община И.о, с която е претендирало възстановяване на платената
сума от 633лв., както и 15лв. ликвидационни разходи. С Писмо от 04.04.2023г.
ответната община е отказала да удовлетвори претенцията на ищцовото
дружество.
Разпитан като свидетел С. С. Р. установява, че на 11.06.2022г. е
управлявал процесния автомобил по пътя от село **** към главния път Русе –
София, като 300-400м. преди разклона за същия, в района на намиращото се в
страни от пътя летище, влязъл в една дупка с двете гуми, а с другата
попаднала във втора дупка. Дупките били дълбоки. Скоростта с която се
движел автомобилът била 50-60 км. час. Инцидентът станал в неговата лента
на движение. Не можел да избегне дупките, защото в него момент имало
автомобил в насрещната лента. Свидетелят слязъл и установил, че трите гуми,
с които преминал през дупките били скъсани. Други щети по автомобила
нямало. Обадил се на „хора“, които му помогнали, на място свалил и сменил
гумите, като купил нови. До смяната на гумите автомобилът останал на място.
Свидетелят си спомня, че позвънил на застрахователя за инцидента, но не се е
обаждал на КАТ или на тел. 112. Не е ползвал пътна помощ за придвижването
на автомобила. Дупките по никакъв начин не били сигнализирани или
3
обезопасени.
Свидетелят П.Д.Д. установява, че работи като заместник кмет в
Община И.о и е запознат със състоянието на пътната мрежа в ответната
Община и начина по който се поддържа. Твърди, че не е възможно да има
дупки на процесния път, които да са в състояние да предизвикат описания от
ищеца инцидент. Също така се сочи, че непосредствено преди датата на
процесното ПТП, участъкът на който се твърди, че е осъществено е бил
ремонтиран. Нямало сигнали за сериозни неравности и дупки по въпросния
път.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Няма спор по делото, че пътят на който се твърди, че е настъпило
процесното произшествие следва да бъде стопанисван и поддържан от
Община И.о, поради което, ако бъде доказан механизма на описаното
произшествие, то тя следва да понесе отговорността за причинените при
произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие (не
е изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв
начин пътната неравност/неравности, причинила инцидента) е създала
предпоставки за настъпването му. В тежест на застрахователя е да докаже
всички елементи на фактическия състав на чл. 410 ГПК, включително мястото
и механизма на процесното ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства не може да бъде направен безспорен извод, че на посоченото в
исковата молба място е настъпило ПТП и че причина за настъпването му е
необезопасено препятствие на пътя – дупка или дупки. Ищецът, в чиято
тежест е, не е ангажирал доказателства, установяващи по категоричен начин,
както мястото на настъпването на ПТП, така и причините за това. Не може
единствено и само въз основа на представеното уведомление за настъпване на
застрахователно събитие и събраните свидетелски показания, които са твърде
общи и взаимно противоречиви, да бъде изграден извод за мястото на
произшествието и неговия механизъм. Установяването на мястото на
4
твърдяното ПТП, което е от съществено значение за ангажиране на
отговорността на ответника, е в тежест на ищеца. Няма данни пострадалият да
е уведомил полицията за наличието на обезопасено препятствие на пътя, което
е предпоставка за настъпване на ПТП, независимо дали е имал такова
задължение по закон. Ищецът е могъл да предприеме действия по
обезпечаване на доказателства по реда, предвиден в ГПК или чрез извършване
на оглед на самото място – еднолично или в присъствието на представител на
ответника, именно с оглед установяване точното място на произшествието,
както и причините за това. Ето защо, при липса на категорични доказателства
относно мястото на инцидента, не следва да се приеме за установено в
производството, че инцидентът е настъпил именно на посоченото в исковата
молба място, което изключва отговорността на ответника. В този смисъл е и
Решение №260061/19.10.2020г. по в.гр.д.№560/2020г., постановено по сходен
казус.
Вън от горното, дори да се приеме, че инцидентът е станал на
посоченото от ищеца място, то не са налице безспорни доказателства, че този
инцидент е настъпил поради наличие на необезопасено препятствие на пътя –
дупки, т.е. не е доказан механизма на твърдяното ПТП. Единствените
доказателства за механизма са свидетелските показания на С. С. Р., водачът на
увредения автомобил. Тези показания обаче съдът не може да кредитира,
доколкото същите противоречат на посочени също от Р. обстоятелства пред
застрахователното дружество в депозираното от него уведомление за щета. В
последното е посочил, че е използвал след инцидента пътна помощ, което
обстоятелство отрича като свидетел. Също така свидетелят е заинтересован да
не изложи обстоятелства, както пред застрахователя, така и пред съда, които
могат да доведат до отказ от изплащане на застрахователно обезщетение (от
получаването на което той е пряко заинтересован като представляващ
дружеството собственик на увредения автомобил) или до ангажирането на
отговорността му поради нарушения на правила по ЗДвП или норми на НК.
На следващо място трябва да се отбележи, че представените от
застрахователя снимки не установяват по никакъв начин кога са направени и
къде. Ако бъдат съобразени показанията на свидетеля, застрахователят не е
имал възможност да извърши оглед нито на мястото, нито на състоянието на
автомобила във вида, в който е бил след инцидента. Щетата е заведена на
13.06.2022г. или два дни след инцидента. Не е ясно на представените снимки
5
дали автомобилът е сниман с увредените гуми или не и кога точно. Неясно е
дали снимания участък от път, видно със запълнени дупки е този на който е
настъпило произшествието или друг. Ако снимките са направени на
13.06.2022г. и са на участъка, за който се твърди, че е настъпило
произшествието, то следва да се приеме, че процесните дупки са запълнени
непосредствено след инцидента (на следващия ден) което е малко вероятно.
Съобразявайки липсата на категорични доказателства за мястото и
механизма на произшествието от една страна и показанията на свидетеля П.Д.
за състоянието и поддръжката на въпросния пътен участък (които сами по
себе си не изключват възможността за наличие на неравности и дупки), следва
да се приеме, че ищецът не е доказал всички елементи от фактическия състав
на чл. 410 КЗ ( и конкретно време, място и механизъм на ПТП), поради което
предявеният от него регресен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че назначаването на поисканата от
ищеца автотехническа експертиза не би способствала за изясняване на спора
от фактическа страна, тъй като липсват обективни данни, въз основа на които
вещото лице да даде заключение по въпросите относно времето, мястото и
механизма на процесното ПТП. Поначало тези въпроси не могат да бъдат
установени чрез заключение на вещото лице. Последното би могло единствено
да потвърди и отрече определени причинно следствени връзки, които изводи
следва да бъдат направени въз основа на данни за място, скорост на
автомобила, дълбочина, ширина и пр. на неравността (дупките), доказателства
за което по делото не са ангажирани. Поради това заключението на вещото
лице би могло да бъде само хипотетично и въз основа на него съдът не би
могъл да обоснове своето решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство в размер на 300лв. за определянето на който размер съдът
съобразява нормата на чл. 25, ал.1 от НЗПП, според която възнаграждението
следва да е в границите от 100 до 360лв. както и броя на проведените три
открити съдебни заседания с участието на юрисконсулта на ответната община.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК121718407 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“
№89Б, чрез Адвокатско дружество „И. и съдружници“ с адрес за
кореспонденция гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ №21, ет.2 срещу Община И.о,
ЕИК000530536, представлявана от кмета Георги Ангелов Миланов с адрес
село И.о, ул. „Олимпийска“ №75 регресен иск за заплащане на сумата 648лв.,
включваща стойността на заплатено обезщетение в размер на 633лв. и 15лв.
ликвидационни разходи по щета №*** във връзка с ПТП от 11.06.2022г. с лек
автомобил „***“, с рег. № ***, като недоказан.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407 със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, чрез
Адвокатско дружество „И. и съдружници“ с адрес за кореспонденция гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ №21, ет.2 да заплати на Община И.о,
ЕИК000530536, представлявана от кмета Георги Ангелов Миланов с адрес
село И.о, ул. „Олимпийска“ №75 сумата от 300лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7