№ 407
гр. Плевен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело №
20254400100628 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ.
С искова молба /ИМ/ вх. № от 14.07.2025 г., подадена от К. Г. Т. против
Окръжен съд Ловеч се иска от съда да постанови решение, с което на
основание чл. 2б от ЗОДОВ да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на сумата от 27 000 лв. за претърпените неимуществени вреди поради
нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на гражданско дело,
образувано първоначално като гр.д. № 1190/2024 г. по описа на ОС Велико
Търново, разглеждано в последствие като гр.д. № 432/2024 г. по описа на ОС
Габрово и приключило като гр.д. № 72/2025 г. на ОС Ловеч, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното й заплащане. В ИМ се твърди, че делото е приключило, но в
резултат на разглеждането му извън разумния срок ищецът, който е лице с
трайно намалена работоспособност и страда от неизлечима болест е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено чувство за
справедливост, чувства на безсилие, гняв, обида от незачитане на правото му
да бъде извършено бързо и адекватно разглеждане на делото му, негативни
емоции, нарушен сън, продължителна тревожност, раздразнителност,
подтиснато настроение, хронично главоболие, усещане за тревога от
нарушената сигурност в държавността и др.. Твърди се, че с констативен
протокол изх. № РС-25-176/08.05.2025 г. на ИВСС заявлението му е оставено
1
без уважение на основание чл. 60е ал. 1 т. 1 от ЗСВ.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Окръжен съд Ловеч, представляван от председателя му М.С. чрез
пълномощника му съдебен помощник В.И., с който се оспорва редовността на
ИМ, допустимостта на предявения иск и алтернативно се изразява становище
за неоснователността му. Прави се възражение по редовността на ИМ като
неотговаряща на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК, тъй като не
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, не е
обосновано кои действия или бездействия на ответника ищецът счита за
неправомерни и тази нередовност на ИМ затруднява ответника да организира
защитата си, като се прави искане за оставяне без движение на ИМ като
нередовна. Алтернативно се възразява, че искът е недопустим, тъй като
подаването му съставлява злоупотреба с право, доколкото този ищец е завел
огромен брой дела по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, поведението му е
недобросъвестно и показва, че се преследва нелегитимен интерес, има
съзнание за липса на правото, което подлежи на защита в конкретното
производство, но цели да депозира нови молби за забавено правосъдие, като в
същото време не излага ясна фактическа обстановка, липсва аргументация, не
отстранява нередовностите по движението на ИМ, прави искания за отвод,
иска събиране на неотносими доказателства и т.н.. При тълкуване на
разпоредбата на чл. 35 §3 от ЕКЗПЧ ответникът счита, че следва да се приеме
за злоупотреба с право всяко поведение на жалбоподател, което спъва
нормалното функциониране на съда и противоречи на целта на правото, цели
да увреди права и законни интереси на други лица и е в противоречие с
интересите на обществото. Алтернативно се възразява, че производството по
гр.д. № 72/2025 г. по описа на ОС Ловеч е продължило 1 месец и 16 дни през
периода от 29.01.2025 г. до 15.03.2025 г., на която дата е влязъл в сила крайния
съдебен акт и срокът на провеждането му е разумен, а наред с това ищецът не
е претърпял неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
продължителността на производството по делото. При условие на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Прави се
искане за прекратяване на делото, алтернативно за постановяване на решение
за отхвърляне на предявения иск или постановяване на неприсъствено
решение при условията на чл. 238 ал. 2 от ГПК, в случай, че ищецът не се яви в
2
първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на ИМ и не е
поискал делото да се разглежда в негово отсъствие. Прави се искане делото да
бъде гледано и в отсъствие на представител на ответника. Претендират се
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява, но депозира писмено
становище, с което поддържа предявения иск и иска делото да се разглежда в
негово отсъствие.
В о.с.з. ответникът Окръжен съд Ловеч не се представлява, но депозира
писмено становище чрез съдебения помощник В.И., с което поддържа
отговора на ИМ и изразява становище за неоснователност на предявения иск.
В о.с. з. контролиращата страна Окръжна прокуратура Плевен чрез
процесуалния си представител прокурор И.Ш. изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и общите свободи /КЗПЧОС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС всяко лице "при определянето на
неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и
публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това
субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата
на деликта.
3
Исковата претенция на ищеца К. Г. Т. против ответника Окръжен съд
Ловеч за сумата от 27 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, подробно описани в ИМ в резултат нарушаване на
правото на ищеца на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 1190/2024 г. по
описа на ВтОС, приключило като гр.д. № 72/2025 г. по описа на ЛОС, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ -
14.07.2025 г. до окончателното й заплащане намира правното си основание в
чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ е на Държавата, която е
длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат
законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като
страна по материалното правоотношение Държавата се представлява от
процесуални субституенти, какъвто в случая е РС Плевен, поради което съдът
приема, че искът се явява насочен срещу надлежен ответник с оглед
твърденията в ИМ, че съдът е разглеждал посоченото дело, по което ищецът е
страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт,
по която няма постигнато споразумение. С констативен протокол изх. № РС-
25-176/08.05.2025 г. на ИВСС, представен от ищеца с ИМ /л. 7-10 от гр.д. №
455/2025 г. на ОС Ловеч/ заявлението на ищеца вх. № от 10.03.2025 г. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено
правосъдие по приключилото гр.д. № 72/2025 г. по описа на ОС Ловеч е
оставено без уважение на основание чл. 60е ал. 1 т. 1 от ЗСВ, поради съдът
приема, че искът е допустим и в полза на ищеца е възникнало правото да
потърси защита на правата си по чл. 26 ал. 1 от ЗОДОВ по исков ред в
настоящото производство.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, съдът
приема, че в тежест на ищеца, който твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от увреждащи го действия на ответния съд в нарушение по чл. 6 § 1
КЗПЧОС в процеса на извършвана от него правораздавателна дейност при
разглеждане на посоченото в ИМ гражданско дело извън разумния срок е да
4
установи по делото предпоставките, визирани в чл. 2б от ЗОДОВ, от които
произтича претендираното с ИМ материално право на обезщетение за
неимуществени вреди, като докаже твърденията си, че е бил страна в
посоченото в ИМ гражданско дело, разглеждането му от ответния съд,
продължителността на същото, поведение на служителите на ответника, което
е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на
обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6 § 1 от
КЗПЧОС, както и че в пряка причинна връзка с продължителността на това
производство е претърпял посочените в ИМ неимуществени вреди. В тежест
на ответника е да докаже по делото, че производството по гражданското дело
е продължило в рамките на разумния срок с оглед обстоятелствата по делото
като цяло и в частност при разглеждането му пред съответния ответен съд и в
случай, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата
по този ред да обори презумпцията, че в резултат на неразумната
продължителност на производството на ищеца са причинени неимуществени
вреди в рамките на обичайните такива.
Установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 2б от
ЗОДОВ приема, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си
дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в
закона в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в
практиката на ЕСПЧ, като първо се установява продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния
период, съдът прилага три критерия: 1. сложността на делото, 2. поведението
на страната и 3. поведението на компетентните органи, като единствено
забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи
качеството на процесуални субституенти на Държавата могат да обосноват
заключението, че не е било спазено изискването за "разумен срок". При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази
установените от националното право правила в конкретния случай
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се прилага се принципът на пълно
обезщетение за вредите, причинени в пряка причинна връзка от неразумната
5
продължителност на съдебното производство. В практиката си ЕСПЧ приема,
че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на
производството води до причиняване на неимуществени вреди, като
обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време
лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство,
накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в
институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин
работата. Наличието на допълнителни вреди, извън обичайните такива,
водещи до определянето на по-висок размер на обезщетението следва да се
докажат от ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС /арг. определение №
50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. на ВКС, III гр.о., решение №
50280/11.09.2023 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на ВКС, IV г.о и др./. В случай, че
бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото
те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу
един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за
частта, съобразно неговия принос.
Установява се от приетите към доказателствата по делото гр.д.
№ 1190/2024 г. по описа на ОС Търново и гр.д. № 72/2025 г. по описа на ОС
Ловеч, че:
На 27.12.2024 г. К. Г. Т. е подал ИМ, подписана с КЕП против
Апелативен съд Велико Търново, Окръжен съд Велико Търново и Окръжен
съд Габрово, с която е предявил иск с цена 26 000 лв. за осъждане на
ответниците солидарно да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди
от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на гр.д. №
222/2024 г. по описа на Районен съд Трявна, продължило като в.ч.гр.д. №
470/2024 г. по описа на Окръжен съд Габрово, по реда на чл. 23 от ГПК пред
ВтАС и като в.ч.гр.д. № 1020/2024 г. по описа на Окръжен съд Велико
Търново. Въз основа на ИМ е образувано гр.д. № 1190/2024 г. по описа на ОС
Велико Търново. На същата дата по делото е определен съдия – докладчик,
който с определение № 21/06.01.2025 г. по делото е прекратил производството
по делото на основание чл. 78 ал. 2 от ЗОДОВ и е изпратил делото на ОС
Ловеч, който е най-близко разположения съд при съобразяване и на
ответниците по делото. Съгласно приложената разпечатка от ССЕВ същото е
изпратено на ищеца на 16.01.2025 г. и връчено на същата дата. Поради липса
на постъпила частна жалба против определението в законния срок
6
прекратителното определение на ОС Велико Търново е влязло в законна сила
на 24.01.2025 г. и с писмо с изх. № от 27.01.2025 г. е изпратено на ОС Ловеч.
Пред ОС Ловеч делото е постъпило и образувано на 29.01.2025 г. като гр. д.
№ 72/2025 г. по описа на съда и с протокол за избор на съдия - докладчик по
същото е определена съдия П.Д.. С протоколно определение от 03.02.2025 г.
съдия Д. се е отвела от разглеждането на делото и с протокол за избор от
04.02.2025 г. за съдия - докладчик по същото е определена съдия Евгения
Павлова, която към този момент е ползвала отпуск поради временна
неработоспобност до 19.02.2025 г.. С нов протокол за избор от 04.02.2025 г.
делото е преразпределено и за съдия - докладчик по същото е определена
съдия М.С.. С разпореждане от 06.02.2025 г. съдията – докладчик се е
произнесъл по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК и е оставил молбата на ищеца на
това основание без уважение, като наред с това със същото разпореждане е
оставил ИМ без движение за отстраняване на конкретни нередновности –
внасяне на държавна такса по делото в размер на 10 лв.. Съгласно
приложената разпечатка от ССЕВ разпореждането е изпратено на ищеца на
06.02.2025 г. и връчено на 14.02.2025 г.. След влизане в сила на
разпореждането по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК на 22.02.2025 г., както и на
срока за отстраняване на нередовностите, започнал да тече след тази дата от
24.02.2025 г. до 04.05.2025 г. вкл., Ловешкият окръжен съд с определение от
07.03.2025 г. е върнал ИМ на ищеца на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК и е
прекратил производството по делото. Съгласно приложената разпечатка от
ССЕВ определението е изпратено на ищеца на 07.03.2025 г. и връчено на
ищеца на същата дата. Поради липса на постъпила частна жалба против
определението в законния срок прекратителното определение на ОС Ловеч е
влязло в законна сила на 15.03.2025 г..
Държавата чрез представляващите я процесуални субституенти е
длъжна да обезщети вредите, които са пряка и непосредствена последица от
неразумно бавните действия на органите на съдебната власт, но след
изменението на чл. 4 ал. 2 от ЗОДОВ, която е проекция на чл. 53 от ЗЗД следва
да е налице и доказан принос от посочения като ответник процесуален
субституент на Държавата в осъществяване на противоправния резултат -
забавеното правосъдие по конкретно посоченото дело. Съдът приема, че за да
възникне в полза на ищеца К. Г. Т. правото на обезщетение по чл. 2б ал. 1 от
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва по
7
делото да се установят действия или бездействия от длъжностните лица от
съдилищата, разгледали гр.д. № 1190/2024 г. по описа на ОС Велико Търново
и гр.д. № 72/2025 г. по описа на ОС Ловеч, довели до забавяне развитието на
съдопроизводството по конкретния спор и неприключването му в рамките на
срок, който обективно според конкретните обстоятелства и в съответствие с
утвърдените стандарти на правовата държава и практиката на ЕСПЧ може да
бъде приет за разумен. При съобразяване на установената с горепосочените
писмени доказателства продължителност на делото през периода от 27.12.2024
г. до 27.01.2022 г. /1 м./ пред ОС Велико Търново и през периода от 29.01.2025
г. до 15.03.2025 г. /1 м. и 16 дни/ пред ОС Ловеч може да се направи извод, че
процесуалните действия от съдиите – докладчици са осъществени в кратки,
законни и разумни срокове. Не се установяват по делото периоди на
необяснимо бездействие от страна на съдиите от ОС Велико Търново или ОС
Ловеч. Действително от разпределянето на делото на съответния съдия –
докладчик от ОС Велико Търново до постановяване на прекратителното
определение по чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ е изминал период от около 10 календарни
дни, но следва да се отчете, че само три от тях са били работни с оглед
новогодишните празници и актът е постановен на четвъртия работен ден,
което е в рамките на разумния срок с оглед установените стандарти на
съдебната практика. Налице е забавяне на действията по връчване на
определението на ищеца от служителите на съда с още 10 календарни дни, от
които 7 работни, но като цяло връчването на акта е в рамките на разумния
срок и продължителността на делото пред ОС Велико Търново е нормална с
оглед обстоятелствата, като следва да се отчете, че в периода от 16.01.2025 г.
до 23.01.2025 г. в полза на ищеца е текъл законният срок за обжалване на
съдебния акт и съдът не е дължал извършване на съдопроизводствени
действия. Писмото за изпращане на делото на ОС Ловеч е изготвено
своевременно на първия работен ден след влизане на определението в сила на
24.01.2025 г., поради което продължителността на делото пред ОС Велико
Търново следва да се приеме за разумна. Липсва каквато и да е забава в
действията на съда и служителите от ОС Ловеч, тъй като липсва забава при
образуване на делото, при разпределянето му на съдия- докладчик или при
преразпредянето му с оглед направения своевременно самоотвод от съдия Д. и
извършеното своевременно преразпределение при отчитане на ползвания
отпуск за временна неработоспобност от втория определен съдия – докладчик,
8
както и при постановеняване на актовете по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК и чл.
129 ал. 2 от ГПК от третия и последен съдия – докладчик. Изпращаните
съобщения до ищеца са своевременни и не разкриват каквото и да е
отклонение от установените процесуални срокове. Продължителността на
делото пред ОС Ловеч е разумна с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като следва да се отчете, че на ищеца е даден законният срок за
отстраняване на нередовностите, започнал да тече след влизане в сила на
определението по чл. 83 ал. 2 от ГПК преди това. Следва да се отчете
обстоятелството, че през по-голямата част от посочения по-горе период са
текли сроковете, в които ищецът е упражнявал установените му от закона
права да отстрани нередовности по ИМ, да подаде частна жалба, да му бъдат
връчвани актовете на съда. Може да се обобщи, че както преди това от
момента на образуването му, така и пред ответния съд ОС Ловеч делото е
стояло за разглеждане в рамките на предвидения в закона срок, който отговаря
на всички законови стандарти за разглеждане на един граждански спор по
нередовна ИМ. При така обсъдените доказателства не може да се приеме, че
по делото е доказано поведение на длъжностни лица от ответният съд,
накърняващо правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок, тъй
като продължителността на проведеното исково производство до
прекратяването му не покрива критерия за разглеждане на делото извън
разумния срок. При тези правни изводи съдът приема, че не са налице
действия или бездействия на длъжностни лица при ответника или такива при
ОС Велико Търново, които да са нарушили правото на ищеца за разглеждане и
решаване на гражданското дело, по което ищецът е бил страна, образувано
като гр.д. № 1190/2024 г. по описа на ОС Велико Търново и приключило като
гр.д. № 72/2025 г. по описа на ОС Ловеч в разумен срок, поради което
предявеният от ищеца К. Т. иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ се явява недоказан по
основание и следва да бъде отхвърлен като такъв без да се обсъжда наличието
на втората и третата предпоставка от фактическия състав - настъпването на
вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК при
съобразяване на обстоятелството, че ответникът ОС Ловеч е представляван по
делото от лице с юридическо образование на трудов договор в този съд –
съдебен помощник, изготвил отговора на ИМ без да се яви в проведеното
о.с.з. по делото, но депозирал писмено становище, съдът намира, че в полза на
този ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
9
минимално предвидения размер от 200 лв. съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата
по чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Елена
против ответника Окръжен съд Ловеч, представляван от председателя М.С.
иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 27 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
поради нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на
приключилото гр.д. № 72/2025 г. по описа на ОС Ловеч, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.07.2025 г. до окончателното й заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК К. Г. Т., ЕГН
********** от гр. Елена, ул. „Костовска“ № 9А да заплати на Окръжен съд
Ловеч, представляван от председателя му М.С. сумата от 200 лв. за направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
10