Решение по дело №418/2016 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

за поправка на очевидна фактическа грешка

 

№ 417

гр. Велико Търново, 13.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново, първи състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                        Административен съдия : Марияна Микова

                                  

 като изслуша докладваното от съдията Микова Адм.дело№418 по описа за 2016 година  на Административен съд-Велико Търново и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

     Производството е по чл. 175 от Административно процесуален кодекс (АПК).

 

 Постъпила е  молба от   процесуалния представител на жалбоподателя ЕТ“АТИС – А.  А. „ , в която  се сочи,че с  постановеното Решение№313/11.10.2017г., постановено по посоченото дело, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение относно присъждане на сторените от  жалбоподателя разноски. Изтъква, че в мотивите на постановеното решение съдът е посочил, че намира за  основателно искането на едноличния търговец  за присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски и се присъжда такива в размер на 6769,81лв., съразмерно на уважената  част от жалбата, като за ответника е определи, че се следват и присъждат разноски в размер на 14,43лв., съразмерно на отхвърлената  част от жалбата, но в диспозитива на постановеното решение съдът е записал точно обратното.

ЕТ“АТИС – А.  А. „ моли съда да  постанови определение,  с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение№313/11.10.2017г., постановено по адм.д.№418/2016г. по описа на Административен съд-Велико  Търново, като в диспозитива на решението бъде записано,  че : „Осъжда  Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика – гр.Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на А.И.А., действащ в качеството си ЕТ“АТИС-А.А.“, ЕИК825324982, сумата 6769,81лв.,представляващи разноски, съразмерно с уважената част от жалбата“ и „Осъжда А.И.А. , действащ  в качеството си на ЕТ“АТИС-А.А.„,ЕИК825324982, да заплати на Дирекция „Обжалване и  данъчно-осигурителна  практика „ – гр.Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 14,33лв., представляваща разноски, съразмерно на  отхвърлената  част от жалбата“

Така депозираната молба от жалбоподателя е изпратена на ответника за вземане на становище в рамките на законоустановения срок. Във връзка с така депозираната молба,ответникът е представил становище, в което посочва, че действително в мотивите на постановения съдебен акт съдът е посочил, че счита, за основателно  искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 6769,81лв., съразмерно на уважената част от жалбата и съответно, че на ответника се следват разноски в размер на 14,43лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата, но  същевременно в постановеното Решение№313/11.10.2017г. се съдържа осъдителен диспозитив, според който жалбоподателят следва да заплати на ДОДОП-В.Търново при ЦУ на НАП разноски в размер на 6769,81лв., а от своя страна  ДОДОП –В.Търново  при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 14,43лв. Според ответника, обаче е необходимо да бъде съобразен факта, че от страна на  жалбоподателя пред съда са представени нови доказателства, поради което  приложение трябва да намери разпоредбата на чл.161,ал.3 от ДОПК, която изиска независимо от  изхода на делото представилата ги страна да заплати изцяло разноските по  делото.

Настоящият съдебен състав,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          С Решение№313/11.10.2017г., постановено по адм.д.№418/2016г. по описа на  Административен съд – Велико  Търново, съдът е отменил  по  жалба на А.И.А.,ЕГН**********, действащ в качеството си на ЕТ“АТИС- А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Оборище“№2,ап.19, Ревизионен акт№Р-04000415005944-091-001/29.02.2016г., поправен с РАПРА№П-04000416047707-03-001/15.03.2016г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, в частта му ,с която е потвърден като законосъобразен с Решение№165/25.05.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново, в частта по ЗДДС , с която  на ревизираното  дружество за ревизираните периоди е доначислен  ДДС общо в размер на 35898лв. , както и в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15053,16лв., и са определени съответните лихви;  в частта по ЗДДФЛ относно допълнително установени задължения за данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ общо в размер на 15065,55лв. и лихви върху него в размер на 6595,30лв. , както и в частта, с която на основание чл.42/4 ЗДДФЛ е установен данък за внасяне за месец януари 2014г. в размер на 23,20лв. и лихви върху него в размер на 4,74лв.; в частта по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице - относно допълнително установените задължения за ДОО за 2011г.и за 2012г. общо в размер на 6469,06лв. и лихви върху тях в размер на 2390,14лв. и за ЗО за 2011г- и за 2012г. общо  в размер на 2907,44лв. и лихви върху тях в размер на 980,27лв.; в частта по КСО, ЗЗО и ЗГВРС като  осигурител- за определените  за внасяне  задължения над 241,77лв. за  ДОО и лихва  в размер на 268,58лв.; -   за ДЗПО-УПФ за сумата над  главница 10,83лв. и лихва в размер на 9,79лв.; -  за ЗО за сумата над 17,32 и лихва в размер на 10,66лв.; - за фонд   ГВРС  за сумата  над 0,21лв. и лихва 0,19лв, и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

        Със същото съдебно решение съдът е осъдил А.И.А., ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ“АТИС-А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Оборище“№2, ап.19, да заплати на Дирекция„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата 6769,81лв,представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената част от жалбата и съответно е  осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, да заплати на А.И.А., ЕГН**********, действащ  в качеството си на ЕТ“АТИС- А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново,ул.“Оборище“№2,ап.19, сумата 14,43лв. представляваща разноски по делото.

       В мотивите на съдебното решение-стр. 18,абзац 2 и 3-обаче съдът се е аргументирал и е изложил  мотиви, че при този изход на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които възлизат на общо 6797лв., от които 50лв. платена държавна такса/за образуване на административно дело/, 2177лева – депозити за  вещи лица, 10лв. депозит на свидетел и  4560лв. – платен адвокатски  хонорар за един адвокат, като  съдът присъжда на жалбоподателя разноски в размер на 6769,81лв., съразмерно на уважената част от жалбата.Съдът се е мотивирал, че е основателно и искането на ответника за разноски по делото , които възлизат на 14,43лв., съразмерно на  отхвърлената  част от  жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите в молбата за постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка, както и тези, изложени в писменото становище на ответника, въз основа на приетото за установено от фактическа страна,, съдът направи следните правни изводи:

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена от страна по делото и до съда, постановил определението, чиято поправка на допусната в него очевидна фактическа грешка се иска, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  основателна.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението друга.Видно от събрания доказателствен материал в хода на съдебното производство се установява по несъмнен начин несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.           Очевидно съдът се е мотивирал, че на жалбоподателя се следват  разноски съразмерно на уважената част от жалбата и  че ответникът следва да заплати на ЕТ“АТИС – А.А.„ разноски в размер на  6769,81лв., а от своя страна жалбоподателя  дължи и следва  да заплати на  Дирекция“ОДОП“ –В.Търново разноски в размер на  14,43лв., съразмерно на отхвърлената част от  жалбата.Де факто е налице допусната очевидна техническа грешка в диспозитива на съдебното решение, като вместо сумата, която съдът е приел, че следва да бъде присъдена като разноски на жалбоподателя в общ размер на 6769,81лв. е вписал размера на разноските, които   присъжда на ответника т.е  в диспозитива на съдебното решение е допусната явна фактическа грешка като са разменени сумите, които са присъдени като разноски на  всяка от страните.

Ето защо следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в  диспозитива  на  постановеното  решение на  стр. 18,абзац последен, се чете  така  :   „ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН**********, действащ  в качеството си на ЕТ“АТИС-А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново,ул.“Оборище“№2,ап.19,, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Велико Търново при ЦУ на НАП сумата 14,43лв./Четиринадесет лева,четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно на  отхвърлената част  от жалбата.“ , а на стр.19 от съдебното решение, абзац първи се чете така : „ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, да заплати на А.И.А., ЕГН**********, действащ  в качеството си на ЕТ“АТИС- А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Оборище“№2, ап.19 , сумата 6769,81лв./Шест хиляди седемстотин шестдесет и девет лева, осемдесет и една стотинки, представляваща разноски за настоящето производство, съразмерно на уважената част от  жалбата „.

          Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира молбата за поправка на очевидна фактическа грешка за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.

     Що се отнася до доводите на ответника, че в конкретния случай следва да намери приложение нормата на чл.161,ал.3 от ДОПК, съобразно която  независимо от изхода на делото разноските следва да се възложат в тежест  на страната, която е представила нови доказателства, които е могла да представи в хода на административното  производство т.е че в случая  всички  разноски следва да бъдат възложени в тежест на  жалбоподателя, тъй като пред съда той е представил нови доказателства, които е  могъл да представи в хода на ревизионното производство, настоящият съдебен състав очевидно приема, че въпросните нови доказателства не са представени от  жалбоподателя и не са налице основанията, за прилагане  на визираната от ответника правна норма досежно възлагането на  разноските.

Според чл. 175, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК решението за поправката подлежи на обжалване по реда на самото решение, като след влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

           ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №313/11.10.2017г., постановено по адм.д.№418/2016г. по описа на Административен съд – Велико Търново,  както   следва :

= на стр. 18, абзац последен, се чете така: „ОСЪЖДА А.И.А.,ЕГН**********, действащ в качеството си на ЕТ“АТИС-А.А.“,ЕИК825324982, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Оборище“№2,ап.19,, да заплати на Дирекция„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.Велико Търново при ЦУ на НАП сумата 14,43лв. /Четиринадесет лева,четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно на  отхвърлената част  от жалбата.“ ,

= на стр.19 от съдебното решение, абзац първи се чете така : „ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, да заплати на А.И.А., ЕГН**********, действащ  в качеството си на ЕТ“АТИС-А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Оборище“№2, ап.19, сумата 6769,81лв. /Шест хиляди седемстотин шестдесет и девет лева, осемдесет и една стотинки, представляваща разноски за настоящето производство, съразмерно на уважената част от  жалбата „.

Решението за поправката на очевидната фактическа грешка подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

          Решението да се съобщи на страните посредством  връчване на препис от същото, съобразно чл.138 от АПК.

 

 

                                                    Административен съдия :