№ 48
гр. Плевен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.
при участието на секретаря Д. Н. Б.
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224400600723 по описа за 2022 година
Производство по чл.313 и сл. от НПК.
Районен съд гр.Плевен, с присъда № 130/ 04.10.2022 г. постановена по
НОХД №1285/2022г. признал подсъдимия В. И. Т., ЕГН ********** за
виновен в това, че на *** година в град Плевен, управлявал МПС – лек
автомобил марка „Форд Мондео” с регистрационен № *** с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,00 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен №
ARDM 0254, поради което и на основание чл. 343б ал. І от НК във вр. с чл. 54
от НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, при общ режим и глоба в
размер на 200 лева.
Недоволен от постановената присъда подсъдимия В. Т., чрез сл.защитник-
адвокат С. С.-АК-Плевен, я обжалва.С жалбата се правят оплаквания за
неправилност на присъдата в частта, с която е постановено наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. Излагат се доводи, че се касае
за кратко шофиране на МПС, при което е била закачен автомобил на негов
1
съсед, като се акцентира, че е останал на място и съдействал на органите на
реда.Счита се, че наложеното наказание следва да е при условията на чл.66 от
НК.Иска се изменение на присъдата, като се отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок.
В съдебното заседание пред въззивния съд, жалбата по същество се
поддържа.Иска се отново да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК.
Излагат се доводи, че подсъдимия е вече на около 60 години, и въпреки, че до
сега е неколкократно осъждан, поради изтеклите срокове, няма пречка
наложеното му наказание да е условно.Акцентира се, че не са настъпили
някакви съществени вреди и подсъдимия не е избягал или укривал.
Подсъдимият В. И. Т.-нередовно призован не се явява.Същият на
02.07.2022г. е напуснал пределите на РБ. Бил е обявен за общодържавно
издирване.Първоинстанционното производство е проведе- но задочно, при
условията на чл.269,ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.
Представителят на ОП-Плевен, оспорва жалбата, като я счита за
неоснователна.Излага доводи, че наложеното ефективно наказание в размер
на една година лишаване от свобода е законосъобразно и справедливо.Счита,
че отлагането на наказанието при условията на чл.66 от НК, е правомощие на
съда, като в случая първоинстанционния съд много изчерпателно е обсъдил в
мотивите си защо не е приел, че поправителния и превъзпитаващ ефект би
могъл да се постигне чрез отлагане на наложеното наказние.Пледира да се
потвърди първоинстан- ционния акт.
Въззивният съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, изложеното във въззивната жалба, като съобрази становищата
на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314
от НПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят
на изискванията на чл.320 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за
установена фактическа обстановка, която не се оспорва и не следва да се
преповтаря.Безспорно е доказано авторството на престъплението от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията
2
на свидетелите В. К. и Б. К. разпитани непосредствено в съдебно заседание,
Акт за установяване на административно нарушение № *** година на
служител в ОД на МВР- Плевен, талон за медицинско изследване № №
0052970/28.06.2022 година, справка за нарушител на името на подсъдимия Т.,
приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.
283 НПК, обективирани писмените материали, приложени по досъдебно
производство по преписка № 3759/2022 година по описа на ПлРП.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно
доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията
си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на
доказване съобразно чл.102 от НПК.
При така установената и доказана фактическа обстановка се налага
единственият възможен правен извод, приет й от първоинстанционният съд, а
именно, че подсъдимит В. И. Т. от обективна и субективна страна е
извършил престъплението по чл. чл.343б, ал.1 от НК.
При обсъждане на обективаната и субективната страна на престъплението,
въззивният съд се солидализира с изводите първоинстанционния съд, че
принципно ирелевантни за съставомерността на престъпленепо чл.343б, ал.1
от НК, са обстоятелствата дали и какви щети са причинени, както и колко
дълго е управлявано МПС след употребата на алкохол.Подсъдимият
съзнателно въпреки употребеното не- малко количество алкохол, е привел в
движение лекия си автомобил
Както по-горе се посочи приетата за установена и доказана фактическа
обстановка не се оспорва.Основното възражение в жалбата е срещу
постановеното ефективно изтърпяване на наложеното в размер на една година
наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд относно
наложените по вид и размер наказания, както и извода за необходимостта да
се изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, а не да се
отложи изпълнението му при условията на чл.66 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията, които наложил на
подсъдимия В. Т., съдът е съобразил разпоредбите на чл.54 и 36 от
НК.Правилно като смекчаващо вината обстоятелство е прието и отчетено
оказаното съдействие от страна на подсъдимия на органите на полицията,
3
непосредствено след извършване на престъплението.В конкретния случай
друго смекчаващо обстоятелство няма.Отегчаващите обстоятелства са по-
вече и с по-голяма тежест.Подсъдимият е системен нарушител на ЗДВП,
често злоупотребява с алкохол, аморална личност, непостоянен, склонен към
извършване на престъпления.Този вид престъпление е с висока обществена
опасност, криеща потенциална такава за останалите участници или не в
движението по пътищата.В конкретния случай правилно съда е отчел и
голямата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия установено по
съответния ред.Независимо, че е настъпила реабилитация по предходните
осъждания, предвид лошите характистични данни и множеството налагани
наказания по ЗДВП, правилно първоинстанционния съд е приел, че и
подсъдимия е с висока обществена опасност.Тук следва да се посочи, че
настъпилата реабилита- ция заличава последиците за напред, но не и факта на
извършеното престъпление.В конкретния случай подсъдимия е и
непровоспособен водач на МПС.Приложимостта на на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК е възможност, а не императивност. Правилно първоинстанционния
съд е достигнал до извода, че за постигане на индивидуалната и генерална
превенция, следва подсъдимия да изтърпи наказанието ефективно.Не без
значение е отношението на подсъдимия към извършеното престъпление,
който явно с оглед избягване на наказателната отговорност е напуснал
пределите на РБ.Това поведение няма как да се приеме за осъзнаване на
извършеното от страна на подсъдимия и разкаяние.Въпреки превеса на
отегчаващите вината обстоятелства, наказанието лишаване от свобода е
наложено в минималния размер, като не следва да се проявава по-голяма
снизходителност. Наложеното кумулативно наказание-глоба, също е в
минималния размер.Доводите на защитата за съдействие на органите на
полицията, в смисъл на проявена критичност и разбиране на
незаконосъобразността на извършеното, остават несъстоятелни, с оглед
последващото поведение на подсъдимия, напускайки пределите на РБ, явно с
цел избягване на наказателното преследване.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивния
съд не намира да са допуснати процесуални нарушения, които да са
основание за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, или за изменението й, поради което същата следва
да се потвърди, като правилна и законосъобразна.
4
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Плевенският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 130/04.10.2022 г. постановена по НОХД
№1285/2022г. на РС-гр.Плевен, като правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5