Р Е Ш Е Н И Е №................
град Свиленград, 27.05.2021година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Председателя Административно - наказателно дело №72 по описа за 2021година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №2716/2020
от 12.01.2021 година на И.Д. началник
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска ” при Агенция „Митници”, с което
на А.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл.233,ал.6 вр
с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –ампули
„Genotropin Goquick”- 12 mg/ml -35броя ,всичко
с митническа стойност 7000,00лева; за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено на основание чл.
233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 7000,00 лв. (пункт ІІ) и за обезпечаване на глобата е задържана от А.Г. с ЕГН ********** сумата в размер на 7000лв. и е постановено,че НЕ СЕ ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА- „АУДИ
А4“ с рег.№ СВ 1859 АК с шаси WAUZZZ8K1DA151207, талон на МПС
№*********,контактен ключ 1брой,а същият е върнат на 10.09. 2020г. с
приемателно –предавателен протокол на А.Г.
с ЕГН **********.
В 7дневния срок жалбоподателят А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт,
тъй като намира същия за незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила и постановен при неправилно установена
фактическа обстановка. Твърди се ,че изложената фактическа обстановка в
обжалваното НП не отговаряла на действителната
такава. Не бил укривал стоката предмет на обжалваното НП. Оспорва,че бил
поканен да декларира на турски език,а отделно от това оспорва определената митническа
стойност на ампули „Genotropin Goquick”- 12 mg/ml, като ангажира
доказателства относно действителната им стойност.
По изложените доводи обжалва НП в
частта му по пункт 1 и 2-ри,като моли съда да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното
наказание.
В съдебната фаза, редовно
призован жалбоподателят А.Г. не се
явява .За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата,но по същество моли съда да измени размера на
наложената глоба по пункт 2-ри,като вземе в предвид заключението на вещото
лице,като изрично уточнява,че не иска от
съда отменя на същото в обжалваните части и не подържа жалбата в тази част.
В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Претендира се присъждане на разноски
на основание чл.38 от ЗА.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Отдел
„Митническо разузнаване и разследване
Южна морска ” при Агенция „Митници”, редовно призовани, изпращат процесуален представител , който счита
обжалваното НП за правилно и законосъобразно, като от Съда се иска същото
да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована по
реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 27.08.2020
година около 16.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област
Хасково, на трасе „Входящи товарни автомобили” на път от Република Турция за Република
България, пристигнал лек автомобил, марка Ауди А4 с държавен регистрационен № СВ 1859 АК,
управляван от жалбоподателя А.Г.,който пътувал
сам.
Преди започване на митническата
проверка на автомобила и багажа, жалбоподателят бил устно поканен от
митническия служител – свидетеля Ф.И.Б. да декларира носените от него стоки,
валутни ценности и лични вещи,но жалбоподателят не декларирал нищо.
В изпълнение на служебните си
задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител –
свидетелят Ф.И.Б. в присъствието на колегата си св. И.Х.Х. извършили митническа
проверка на превозното средство и багажа на жалбоподателя,при която
открили в личният багаж на водача
недекларирани 35броя ампули „Genotropin Goquick”- 12 mg/ml.
За извършеният
физически преглед на лекият автомобил и багажа на водача бил съставен протокол
за извършена митническа проверка №988/27.08.2020г.
от св. Ф.И.Б. и св. И.Х.Х.,в който били описани откритите вещи и начина им на укриване и в който било отразено,че вещите предмет на
административното нарушение са собственост на жалбоподателя,който протокол бил
подписан , от митническите служители посочени по-горе,като жалбоподателя
подписал протокола.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение,
в което сочи, че били купени за лична употреба и тъй като приятел също ги
употребявал ,закупил и за него. Не били закупени с търговска цел.
Укритите и недекларирани стоки били задържани с разписка №0186722 от 27.08.2020г.,а
в последствие предадени с приемо предевателен
протокол на служител при АНО.
С разписка №0186723 били задържани
от жалбоподателя превозното средство-„АУДИ А4“ с рег.№ СВ 1859 АК с шаси WAUZZZ8K1DA151207, талон на МПС
№*********,контактен ключ 1брой,които вещи впоследствие били предадени на
съхранение на служител при АНО.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят Ф.И.Б. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на
нарушителя, както и на свидетеля – И.Х.Х., след приключване на проверката и на
същата дата- 27.08.2020г.
В съставения АУАН № 1742/27.08.2020г, актосъставителят
Ф.И.Б., изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му
форма/превозил стоки през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи/,като правно квалифицирал нарушението като такова по
чл.233,ал.1 от ЗМ, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при
неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното
нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като–35броя ампули „Genotropin Goquick”- 12 mg/ml.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия.
Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия
акт.
В тридневния срок не е подадено
писмено възражение от страна на жалбоподателя срещу така съставения акт .
По АНПр е
извършена оценка на стоките от
вещо лице,включено в списъка за вещите лица ,доколкото със становище от комисия
при АНО не е определена митническата
стойност на процесната стока,като видно от заключението на същото– митническата
стойност- предмет на нарушението, представляващи 35броя ампули „Genotropin Goquick”- 12 mg/ml., е в общ
размер на 7000,00лева на основание чл.74 ,парграф 3,б.а
от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета въз основа на
наличните данни на митническата територия на съюза.
Същото вещо лице е дало заключение относно пазарната и митнитеската
стойност на задържания лек автомобил.Съгласно заключението на вещото лице-пазарната стойност на МПС е в
размер на 19 200лева ,а митническата е в размер на 16 000лева.
По АНПр е постъпила молба от жалбоподателя ,с
която е поискало да му бъде върнат лекият автомобил,ведно с талона и контактния
ключ, като същото е платило по сметка на АНО сумата в размер на 7000лева по
съставения АУАН.
След становище по молбата,същото е върнато на собственика му с приемо- предавателен протокол от 10.09.2020г.
По АНПр е постъпила молба от адв.Д.,в
която е поискал за съдебен адрес да се счита неговия и е ангажирал
доказателства за упълномощаването му от жалбоподателя по образуваната адм.преписка.
По АНПр е извършена справка в НБД население,касателно жалбоподателя като видно от която се
установява,че същият е роден в Турция, има постоянен и настоящ адрес в
България,женен е за българска гражданка от 2002г. и е придобил българско
гражданство.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №2716/2020 от
12.01.2021 година на И.Д.
началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска ” при
Агенция „Митници”, с което на А.Г. с
ЕГН ********** *** на основание
чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –ампули „Genotropin Goquick”- 12 mg/ml -35броя ,всичко
с митническа стойност 7000,00лева; за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено на основание чл.
233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 7000,00 лв. (пункт ІІ) и за обезпечаване на глобата е задържана от А.Г. с ЕГН ********** сумата в размер на 7000лв. и е постановено,че НЕ СЕ ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА- „АУДИ
А4“ с рег.№ СВ 1859 АК с шаси WAUZZZ8K1DA151207, талон на МПС
№*********,контактен ключ 1брой,а същият е върнат на 10.09. 2020г. с
приемателно –предавателен протокол на А.Г.
с ЕГН **********.
Обжалваното НП е редовно връчено на
пълномощника на жалбоподателя на 27.01.2021 година по пощата с Обратна
разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателната
преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя му, а именно че е
получено от пълномощника на жалбоподателя на съд.адрес . Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед №
ЗАМ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”
доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. началник отдел
на МРР Южна морска при Агенция „Митници”. С цитирана Заповед, наказващият орган
по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП
по реда на ЗМ на началник отдел на МРР Южна морска при Агенция „Митници”.
Приложена е и Заповед № 4202 от 04.12.2020
година за възлагане да изпълнява служебните си задължения на длъжност началник
отдел на МРР Южна морска при Агенция „Митници”, поради се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Видно от Фактура
от 25.08.2020г. издадена от аптека Шенел се
установява,че процесните ампули „Genotropin Goquick”- 12 mg/ml -35броя са
закупени от жалбоподателя на обща стойност от 15 309 турски лири.
По искане на жалбоподателя бе
назначена и приета като доказателства по делото съдебно икономическа експертиза ,видно от
която митническата стойност на предмета на адм.нарушение
,съобразявайки приобщената по делото фактура и съгласно чл.70 от Регламент
952/2013г.,вещото лице е определило в
размер на 3504,85лева,а левовата
равностойност на сумата в размер на 15309турски лири,вещото лице е посочило,че
към 27.08.2020г. 1турска лира по курс на БНБ е 0,225677лв,като в т.5 е посочен
размера на 15309т.лири се равнява на 3454,85лева,като в съдебно заседание
уточнява,че е изчислена сумата със закръгляне до две след десетичната
запетая,така както се пресмята в математиката.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание, свидетели – св. Ф.И.Б. и св. И.Х.Х.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране
на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не
се установява свидетелите св. Ф.И.Б. и св. И.Х.Х. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика
по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – И.Х.Х.,
е и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, а относно факта, че
това лице, както и актосъставителя са в служебно
правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че
лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на двамата
посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и
мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на недеклариране на стоки, при
преминаване през държавната граница. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Що се отнася до обясненията
на жалбоподателя,дадени пред настоящият състав,следва да се посочи,че не се
кредитират от съда,в частта в която жалбоподателя твърди,че акта за
установяване на административно нарушение не му е бил прочетен,но извън това
дори и да му е бил прочетен,то тъй като не владеел български език,нямало да
разбере за какво иде реч,както и че по време на проверка е присъствал
единствено единия от свидетелите. Тези му обяснения,съдът приема за защитна
позиция,тъй като противоречи на останалия събран по делото доказателствен
материал,в частност на показанията на разпитаните по делото свидетели,които
установяват,че по време на проверката свидетелите и жалбоподателя комуникирали
на чист български език и същият не дава индикации ,че не разбира езика. В
подкрепа на тези показания е и справката от БД население,от която се
установява,че жалбоподателя е женен за
българска гражданка и от 2005година
живее в гр.София. При това положение нелогично и житейски необосновано звучи
същият за 16 години да не е научил български език,в предвид че е женен за
българска гражданка,придобил е българско гражданство и преимуществено живее в
Р.България. Именно по тези съображения в
тази им част обясненията на жалбоподателя не се кредитират от съда с доверие,в
останалата им част,доколкото не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал се кредитират от съда.
С доверие се възприе и
заключението по извършената оценителна –експертиза, назначена във фазата
развила се пред съда,като се приема от настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед специалната компетентността на изготвилото го вещо лице,
предвид което напълно кредитира същото по отношение
избрания метод за определяне на
процесната митническа стойност и получения за същата краен
резултат.
Въз основа на последната, се
установяват вида и качеството на стоките предмет на нарушението и митническата
стойност на процесните вещи на основание чл.70 от Регламент №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета въз основа на базата на пазарната цена
на стоките, респ. на договорната
стойност, съобразно представената фактура по делото. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Експертизата е извършена от експерт
- специалист с необходимата
квалификация, обективира необходимите данни ползвани
за оценката и фактически констатации, липсват индиции
за предубеденост. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита
за обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й
форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
При невъзможност за прилагане на
разпоредбата на чл. 70, т. е при невъзможност да се приложи метод за определяне
на митническата стойност въз основа на договорната стойност, то следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност, посочени в
разпоредбата на чл. 74 от горепосочения Регламент, но доколкото по делото/с
жалбата е приложена фактура за процесните стоки предмет
на митническото нарушение/ ,то в настоящият случай е приложима разпоредбата на
чл.70 от Регламента, т.е. на базата на
пазарната цена на стоките, респ.
на договорната стойност, съобразно представената фактура, тъй като в конкретния случай са налице документи,
които удостоверяват цената –покупната или договорена стойност на процесните
стоки. Същите са и годни, като
доказателствени средства, като тяхната истинност
и съдържание не са оспорени от
страните.
Съгласно
чл.70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена
на стоките при продажбата им за износ
,респ.внос с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. При определяне по този
ред на митническата
стойност следва да бъдат съобразени
и разпоредбите на чл.71-73 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Като приложението на другите допустими хипотези за определяне
на митническа стойност е изключение, обусловено от отрицателното
условие да не може да
се определи същата по основния
способ.
В този случай няма
основание да не се съобрази
тази цена, като договорна стойност, с цел прилагане приоритетния способ за изчисляването
ѝ. Отделно от това в отклонение от доказателствената си тежест административно
наказващият орган пред въззивната инстанция не е опровергал със съответните доказателствени средства съдържанието на представената по делото фактура,
предвид факта, че откритата стока
фигурира като артикули, брой и единична цена в представената фактура,както и името и ЕГН на
купувача,съвпадащи като идентичност с това на жалбоподателя .
Поради изложеното съдът
кредитира именно това заключение на вещото лице,а не това което е дадено в хода
на адм.производство.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
Оценъчната експертиза, назначена от АНО, касаеща реалната пазарна стойност на лекия
автомобил, тъй като е изготвена след извършване
на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.
Експертизата е изготвена от специалист в съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за Хасковския съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно неговата квалификация на
специалист. С тези съображения, Съдът приема посочената Експертиза, назначена от АНО, за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за
оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в
посоченото Заключение на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна Експертизата, назначена от АНО, касаеща реалната пазарна стойност на лекия
автомобил (както вече бе посочено) и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на Експертизата се установява
стойността на лекия автомобил към датата на деянието. Досежно приложимия способ за определяне на стойността на лекия
автомобил, ползван от вещото лице Б., Съдът намира същия за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на
кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.
84 от ЗАНН, които не се оспориха от
страните (с изключение на Оценъчната експертиза
относно стойността на процесните стоки, чиято
доказателствена сила се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е.
направеното оспорване от страна на жалбоподателя бе проведено успешно). Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира
жалбата за основателна, за което се
излагат следващите правни съображения:
І.От
процесуална страна.
Обжалваното НП
и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като съдът след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци, както и допуснати
процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се
пред наказващия орган.
Спазена е изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение
на митническия режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл.
34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната
законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
който превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на
разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
От показания на
разпитаните по делото свидетели – св. Ф.И.Б. и св. И.Х.Х. (митнически
служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка),
по несъмнен начин се доказва ,а и страните не спорят по делото, от обективна
страна, че на 27.08.2020 година около 16.00 часа
на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи
товарни автомобили” на път от Република Турция за Р.България жалбоподателят
е превозвал, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, а именно
процесните - ампули „Genotropin Goquick”- 12 mg/ml -35броя.
Последните несъмнено попадат в
легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното
определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима
вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен
речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди,
потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – хормон
на растежа „GENОTROPIN” 12mg-35броя опаковки
, както вече бе посочено. Същите, установи се, А.Г. не е обявил и декларирал в момента на преминаване през
митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били
открити в личният багаж на жалбоподателят, като реалното им наличие там и
разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и
извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо
обстоятелство е категорична индиция за липса на
изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки
на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от негова страна на носените стоки, който също е несъмнено и пряко
доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите Ф.И.Б. и И.Х.Х.), субсумира
и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица
именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на
митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели –
Ф.И.Б. и И.Х.Х., са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на
стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа
на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници,
пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните
хормон на растежа „GENОTROPIN” 12mg-35броя опаковки в държане и фактическата власт на
жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и
тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите
органи.
Именно тези два негативни признака
(без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото
нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ
- основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето
на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи -
влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република
България.
Поради това, Съдебният състав приема,
че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци,
покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар.
митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа
страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в
страната, на стоки, по вид конкретно – хормон на растежа „GENОTROPIN” 12mg-35броя
опаковки , без знанието и разрешението
на митническите органи. За съставомерността на
последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и
неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е
обективният факт на фактическото пресичане на стоките там/на нея, деянието се
счита за довършено. Направените правни изводи държавната граница и на
митническата територия, с навлизането на която и наличието на се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически
контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както
въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от
материалната разпоредба на чл.
66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на Република България към Европейския
съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за
съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, §
17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия
кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със
задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява
по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически
режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът
и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 -
приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран
формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на
жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е
изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните
митнически органи, субсумира и липсата на дадено
разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния
състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски
характер и количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на
Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на
Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради
особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане
за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани
от вносни сборове са посочени в 29 отделни дяла, между
тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в
брак; лично имущество, придобито по наследство; домакинско имущество за обзавеждане на
жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско
оборудване на ученици и студенти; пратки
с незначителна стойност; пратки,
изпращани от едно частно лице до друго;
дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване
на предприятие от трета страна в Общността; продукти, получени от
дейността на селскостопански производители от Общността в имоти,
разположени в трети страни; семена, торове и продукти за обработка на
почвата и растенията, внасяни от селскостопански производители
от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази
страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял
11);
предмети с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не
могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките,
съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) №
918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник,
когато обща стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и
националното законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки,
внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен
от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни
пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл.
51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от
стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена
стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно
определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки,
които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и
количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба
на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за
подарък. Процесните стоки не могат да бъдат
определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от
мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на
стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат
на деклариране.
От
характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави извод, че
предметите, открити при проверката на превозното средство, управлявано от
жалбоподателя са предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат
декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането
на МП. Именно с оглед определения от
закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите
по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница
стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за
митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите
служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни
стоки. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е
и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя. Последният
е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че
стоките са открити в личният му багаж в управлявания от него автомобил, липсва
каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към
момента на пресичането на границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на пренасяне,
като една от съставомерните форми на нарушението
митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в
случая хормон на растежа „GENОTROPIN” 12mg-35броя опаковки , на митническата територия на страната от
влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги пренася,респ.превозва
като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо
притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото,
наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от
митническите органи, субсумиращо липсата на знание и
дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната,
както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе
предвидената в закона административнонаказателна
отговорност за това нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за
правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние
- превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е
правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми
на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително
средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира
самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз
на товари, респ. Договор за превоз. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по
обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозва/преносил, следователно и приетата от АНО
правна квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1
от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние,
преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като
престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК
съобразно равностойността на своя предмет – хормон на растежа „GENОTROPIN”
12mg-35броя опаковки .
Налице е и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от
факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и
е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е
следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението
за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им
оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика,
включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура
на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия съдебен
състав процесното административно нарушение, за което
жалбоподателят А.Г. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество
контрабандирани стоки, както и видът им, деянието не разкрива значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още
по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за
формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди
от същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на
митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за
отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с
издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не
може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с
приложението на чл. 28 ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на
НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за
митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага „Глоба” в размер от
100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно
съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на
митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия
собственост са.
Административното наказание е правилно
и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата
стойност на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според
Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за
преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество и видове на
контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство безспорно е
отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха сравнително
младата възраст на жалбоподателя, липсата на данни в кориците на делото за
други нарушения, материалното му положение
и т.н. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да
са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване
критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно
по тежестта си на извършеното би било индивидуализиране на наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената „Глоба” – формирана от 100% от
митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка
относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Но с оглед кредитираното заключение на
вещото лице Б. представено в съдебно
заседание/съгласно мотивите на съда изложени по горе/ размерът на
административното наказание следва да е 3454,85лева,
а не 7 00.00 лв., тъй като митническата стойност на стоките следва да се
определи по реда на чл.70 от Регламент №
952/2013 година, а не по реда на чл. 74, § 3,т.а от посочения Регламент, тъй
като трябва да се спазва последователността на методите за изчисляване,
посочени в Регламенти и при невъзможност за прилагане на конкретната разпоредба
тогава следва да се използва следващата такава, което не е сторено от АНО,
защото безспорно по делото са налице доказателства за действително платената
цена/Фактура/, поради което е приложим първичния метод посочен в чл.70 от
Регламента и при това положение, недопустимо е да се приложат вторичните методи
за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на чл. 74 от
горепосочения Регламент ,като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2.
Така редуцираното и определено
наказание „Глоба” в размер на 3454,85лева,
Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
В останалата част НП не се
обжалва от жалбоподателя/съгласно изричното заявено от пълномощника,че жалбата
не се поддържа в тази част,а единствено се иска изменение в частта относно
размера на наложеното адм.наказание
глоба,съобразявайки представеното и прието по делото заключение на вещото лице Б.,поради
което същото е влязло в законна сила и съдът не дължи произнасяне.
Относно
разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна
защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на пълномощника.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг
юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва
наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора
за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето
е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени
в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът
да е оказал безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал.
1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното
производство насрещната страна да е осъдена
за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана
от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване
на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат
в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв., като осъди другата
страна да го заплати. При
негативно решение за страната, представлявана
от съответния адвокат, адвокатът няма право да
получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже
безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лева.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №2716/2020 от 12.01.2021 година на
И.Д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска ” при Агенция „Митници”,в частта с която на А.Г.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание
чл.233 ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 7000,00лв. ,която глоба представлява
100% от митническата стойност на стоката ,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „ГЛОБА” от 7000,00лв. на 3454,85лева.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
„МИТНИЦИ” отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска ” ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М.Д.Д. ***, сумата в размер на 300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №72/2021г. по описа на
РС Свиленград..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
Районен съдия:...........................