№ 11932
гр. С., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110116906 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.САД, чрез юрк. М., срещу С. А. Ф., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че С. А. Ф. дължи на „Т.САД следните суми: 1221,66 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането; 151,99 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
17.01.2023 г.; 43,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 7,49 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2023г. по ч.гр.д. № 4402/2023
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. на ответника топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № * находящ се в гр. С., общ.
„К.П“, ж.к. „Р-К, бл. ******, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
1
Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е взело становище по
спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ (отм.) от 13.06.1984 г., се установява, че на посочената дата С. А. Зарева
е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: гр. С., ж.к.
„Р-К, бл. ******, ап. № * От представеното по делото Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена от 18.05.2023 г., издадено от Столична община, се установява, че С.
А. Ф. и С. А. Зарева са имена на едно и също лице. По делото не са налице доказателства за
извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При
това положение, съобразно приложимата нормативна уредба и въз основа на
доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът С. А. Ф. e бил потребител на
топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл
доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника С. А.
Ф. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
2
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Бруната” ООД.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че до процесния топлоснабден
имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период,
което възлиза на посочената в исковата молба стойност и за процесния период не е имало
извършени плащания от ответника. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (1.5.2019 г. - 30.04.2022 г.)
възлиза в размер на претендираните от ищеца 1221,66 лв. Ответникът дължи на ищеца и
сумата от 43,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците
от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
3
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 27.01.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.01.2023 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.12.2019 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на
подаване на заявлението – 27.01.2023 г., давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г. – 30.04.2022 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че дължимата от ответника сума за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.12.2019 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 1084,82 лв., поради което до
този размер предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен, а за разликата
до пълния претендиран размер от 1221,66 лв. следва да бъде отхвърлен. На следващо място,
въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото е доказано
предоставянето на услугата дялово разпределение, както и че нейната стойност за периода
от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 43,10 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 1084,82 лв., съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, възлиза в размер на 113,91 лв. за
периода от 16.10.2020 г. до 17.01.2023 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 151,99 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
4
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 78,48 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 171,52 лв. – държавна такса в исковото производство, 250 лева – депозит за
ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което
съдът определя в размер на 100 лв., или общо 600 лв. за заповедното и исковото
производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 523,15 лв.
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като
аргументите за това са следните.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да възприеме съдебната практика,
обективирана в Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на
ВКС, ІІ т.о., Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др.,
в които е прието следното: Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в
чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство
по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. 3ащитата
на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се
определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл.
414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл са и Определение № 45
от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
62*2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за исковото производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. В настоящия случай на ответника е оказана
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗАдв. С оглед на това е
налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се
нуждае от доказване. В случая в отговора на исковата молба и в представения списък на
разноските процесуалния представител на ответника изрично е заявил, че претендира
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 400 лв., като на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на процесуалния
представител на ответника се следва възнаграждение в размер на 51,23 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „К.П“,
ж.к. „Р-К, бл. ******, ап. * дължи на „Т.САД , ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.Я, следните суми: 1084,82 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., общ. „К.П“, ж.к. „Р-К, бл. ******, ап. * 113,91 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.10.2020 г. до 17.01.2023 г., както и 43,10 лв. – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2023 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.02.2023г. по ч.гр.д. № 4402/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1084,82 лв.
до пълния предявен размер от 1221,66 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г.; за
установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 113,91 лв. до пълния предявен размер от 151,99
лв., както и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г. за сумата от 7,49 лв.
ОСЪЖДА С. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „К.П“, ж.к. „Р-К, бл.
******, ап. * да заплати на „Т.САД , ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.Я, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 523,15 лв. – разноски в исковото и
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.САД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Я, да
заплати на адв. И. А. Н. – член на САК, с адрес: гр. Б., ул. ******** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 51,23 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бруната” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6