Определение по дело №422/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20223100500422
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4550
гр. Варна, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано във връзка с подадена молба вх. № 15879/01.07.2022 г. от Д. С. И., чрез
адв. А. Г., с която е направено искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за
разноските на Решение
№ 669/25.05.2022 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за
недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Елпак“ ЕООД изразява
становище за допустимост, но неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50798/13.12.2021 г., депозирана от „Елпак“
ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р ........,
представлявано от управителя П А К, чрез адв. Иван-А. Ч. Н. от САК, със съдебен адрес гр.
София, СО – район „Триадица“, ул. „........, срещу Решение № 1600/08.11.2021 г.,
постановено по гр. дело № 11251/2020 г. по описа на ВРС, X VI-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „......... да му заплати сумата от
3339.12 лв., представляваща част от претърпяна от дружеството имуществена вреда в размер
на 3 900 лв., представляваща стойността на новите части, необходими за ремонта на
собствения му автомобил Дачия Логан с peг. № В .... КН, стойността на боята, материалите
за боядисване, труда за извършване на ремонта и стойността на превоза до оторизиран
сервиз, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпяната вреда от
датата на извършване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата.
С решение № 669/25.05.2022г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил
изцяло решение № 1600/08.11.2021г., постановено по гр. дело
№ 11251/2020г. по описа на ВРС, XVI-ти състав и вместо него е осъдил Д. С. И., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „........., със съдебен адрес гр. Варна, ул. „........, чрез адв. А. Г., да
заплати на „Елпак“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-
р ........, представлявано от управителя П А К, със съдебен адрес гр. София, СО – район
„Триадица“, ул. „........, чрез адв. Иван-А. Ч. Н. сумата от 3 339.12 лв., претендирана като
1
част от претърпяна от дружеството имуществена вреда в размер на 3 900 лв.,
представляваща стойността на новите части, необходими за ремонта на собствения му
автомобил Дачия Логан, peг. № В .... КН, стойността на боята, материалите за боядисване,
труда за извършване на ремонта и стойността на превоза до оторизиран сервиз, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпяната вреда от датата на
извършване на непозволеното увреждане – 08.04.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 203, ал.2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В резултат на това произнасяне в полза на „Елпак“ ЕООД са присъдени разноски за
първа инстанция в размер на 1056 лв. и разноски за въззивна инстанция в размер на 623.78
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В молбата се излагат доводи, че с решението си въззивният съд не е съобразил, че
адвокатското възнаграждение за въззивното производство е заплатено от трето за процеса
лице, а не от ищеца.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението за недължимост на
разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Съгласно дадените в
ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, само когато е доказано извършването на
разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от
ГПК, поради което в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане от страната, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В конкретния случай, от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 09.03.2022г. се установява, че адвокатското възнаграждение, дължимо от
„Елпак“ ЕООД на адв. Иван-А. Ч. Н., е уговорено да се заплати по банков път от „Елпак
Лизинг“ ЕООД. От представеното по делото платежно нареждане от същата дата е видно, че
уговореното възнаграждение е заплатено на основание сключения договор за правна помощ
и от посоченото в договора лице. За възникване отговорността за разноски в исковия процес
е от значение дали разноските са реално извършени, като не е от решаващо значение кой е
платил възнаграждението в полза на поелия защитата по делото адвокат /в този смисъл
определение № 825/14.12.2013г. на ВКС, III-то г.о., постановено по ч.гр.д. №1070/2013г./.
Страните по договора за правна защита са постигнали съгласие за размера и начина на
плащане на адвокатското възнаграждение, като без значение за дължимостта му са
вътрешните отношения между доверителя и третото лице, задължило се да заплати на
довереника уговореното възнаграждение. Съдът, като е присъдил разноски за въззивното
производство, е приел, че същите са доказани и реално сторени от страната, поради което не
намира основание за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15879/01.07.2022 г. от Д. С. И. за
изменение в частта за разноските на решение № 669/25.05.2022 г., постановено по в. гр. д. №
422/2022 г. по описа на ВОС., по реда на чл.248 от ГПК.

Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3