Р Е Ш Е Н И Е
260307/22.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осми
декември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2790 по
описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от Й.А.Й. с ЕГН
********** чрез адв. С.С.от ШАК съдебен адрес *** срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ представлявана от инж. Г.Т., чрез Областно пътно управление с адрес гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 03.01.2019г. закупил чрез домашния си
компютър годишна електронна винетка за лек автомобил рег. № Н 78 52 ВР за
периода от 01.02.2019г. – 31.01.2019г. на стойност 97 лв. През месец март при
проверка контролните органи му обърнали внимание, че на разписката бил посочен
различен номер на МПС – Н 78 52 АМ. Предвид, че такъв номер на автомобил не
съществувал, а и за управляваното от него МПС липсвало такава винетка се
наложило закупуването повторно от него на електронна винетка. Това и сторил на
11.03.2019г. за периода от 15.03.2019г. до 14.03.2019г. Ищецът твърди, че системата генерирала погрешен номер на МПС, затова и на 08.07.2019г.
изпратил покана на ОПУ – Шумен да му възстанови
сумата от 97 лв., с която неоснователно се обогатило. В отговор ОПУ мотивирало отказа си да
възстанови сумата цитирайки разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различни категории ППС на база време и изминато разстояние. Ищеца
счита, че Наредбата има предвид неправилно декларирани данни, като в случая не
данните са декларирани погрешно, а самата система ги е възприела така. В
заключение моли за осъждането на ответника за сумата от 97 лв., представляваща
недължимо платената от ищеца на ответника такса за електронна годишна винетка,
както и сума от 1.94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
09.07.2019г. до датата на предявяване на иска – 18.09.2019г.
Исковата
молба, ведно с приложените към нея доказателства били редовно връчени на
ответника, който излага, че искът е недопустим, доколкото се оспорва подзаконов
нормативен акт, поради незаконосъобразност се иска неговата нищожност, което е
от компетенцията на Административен съд. Излагат се и доводи по неоснователността
на иска, като се сочи, че сумата не е недължимо платена и съответно не води до
неоснователно обогатяване на ответника. Отговорността за незаплащането на
винетната такса е уредена от ЗДвП, който предвижда санкция при движение на МПС
по републиканската пътна мрежа без винетка. Сочи се също, че ищецът твърди, че
с плащането на 03.01.2019г. да е платена винетна такса. Така също плащанията не
се дублират, не се отнасят за едно и също нещо, тъй като са с различен период
на валидност. Правят се искания за уточняване на молбата на ищеца.
За ищецът се
явява адв. С.С.от ШАК, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважен
предявения иск.
За
ответникът не се явява представляващия, не изпращат представител, депозирано е
становище по хода на делото.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както
и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна
следното: По
делото се установява, а и не се спори, че ищецът е
собственик на лек автомобил с рег. № Н 78 52 ВР. Не се спори също, че Й. е заплатил годишна електронна
винетка с ID 19010307515047, като по неизвестни причини контролният номер не
се е отразил правилно в разписката за заплатена електронна винетка, както и
потвърждението по електронната поща. Наложило се да заплати повторно годишната
винетка на 11.03.2019г. с № 19031165160080 за период на валидност 15.03.2019г. до
14.03.2020г. Поради
това отправил
искане с вх.
№ 94-00-396/08.07.2019г. пред ответника да
му бъде възстановена сумата от 97 лева. С писмо изх. № 94-00-4570/20.08.2019г. директорът на ОПУ по същество е
отказал да възстанови търсената сума с мотив, че съгласно чл.5, ал.3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, категорията му или
валидността на винетната такса е на собственика, съответно на ползвателя, като
в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса.
По делото е представено Удостоверение рег. №
869000-4438 от 29.04.2020г. от Сектор „Пътна полиция“ – Шумен, от което се
установява, че на 14.04.2011г. лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Н 78 52
АМ регистрацията на автомобила е прекратена по причина „разкомплектоване“ и
негов собственик е Й.Р.Й..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По
допустимостта на иска: По повод допустимостта на исковата молба е налице
произнасяне с Определение № 260114 от 05.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 388/2020г. на
ШОС, като настоящия съдебен състав следва да спази указанията на въззивния съд.
Поради което следва да бъдат разгледани по същество исковите претенции.
По
основателността на иска за неоснователно обогатяване: Който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В тежест на ответникът е да установи с
допустимите от ГПК доказателствени средства основанието за полученото от ищеца
плащане. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а именно, че
процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на
ответника.
Ответникът
се позовава на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от горепосочената наредба, която
визира, че отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса. Или при „грешка“ в данните
отговорността е за собственика или ползвателя.
От доказателствата по
делото се установява, а и не се спори, че ищецът
е заплатил две
годишни винетни такси. Установява се още, че при плащането на първата винетна
такса е бил сгрешен регистрационният номер на автомобила, което съгласно
правилото на чл. 5, ал. 3 от Наредбата води до недействителност на винетката. Съдът намира
обаче, че тълкуването от ответника на чл.5, ал.3 от Наредбата е неправилно.
Сгрешения номер, който води до липса на винетка за автомобила на ищеца
представлява административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и ангажира
административната отговорност на ищеца, като за това има предвидена изрична
санкция в чл.179, ал.3 от ЗДвП, която следва да бъде наложена. Така, че в
конкретния случай е
налице плащане, което не е възстановено от ответника. Следователно, последният
се е обогатил със сумата за една годишна винетна такса, а доколкото автомобилът,
за който е заплатена първата винетка е бил разкомплектован осем години преди
това и не би могъл да се движи по републиканските пътища, то обогатяването на
ответника е без правно основание. Смисъла чл.5, ал.3 от Наредбата не е във възможността за
събиране на приходи без
да се предоставя съответната услуга и ответника бланкетно се е позовал на нея, за да откаже
връщането на винетната такса, без да
извърши проверка на конкретния случай. Оттук следва извода, че плащането на първата
винетна такса, за периода от 01.02.2019г. до 31.01.2020г. е недължимо извършено
от ищеца. Налице е разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца
към този на ответника. По гореизложените съображения съдът приема, че
предявения иск е основателен в размера от 97 лв. и следва да бъде уважен.
По иска по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва: Върху уважения размер на главницата от 97лв.
на основание чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди и
претендираното акцесорно обезщетение за забавеното плащане в размер на
законната лихва, считано от получаване на поканата – 09.07.2020г. до подаване
на исковата молба – 18.09.2020г. Поради
това ответникът дължи лихва в размер на 1.94 лв. и искът следва да се уважи в
пълния предявен размер.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да се присъдят направените разноски в общ
размер на 700 лв., от които 100 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявана от Председателя на УС - Г.Т., ДА ЗАПЛАТИ на
Й.А.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 97 лв.(деветдесет и седем лева),
представляваща недължимо платена на 03.01.2019 г. винетна такса, за която е
издадена електронна винетка 19010307515047
за лек автомобил с рег. № Н 78 52 АМ за периода на валидност от 01.02.2019г.
до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 19.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както
и сума в размер на 1.94 лв.(един лев и деветдесет и четири стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата от 97 лв. за периода от
09.07.2020г. до 18.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК АГЕНЦИЯ "ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК ********* да
заплати на Й.А.Й. с ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер общо на 700лв.(седемстотин лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: