Разпореждане по дело №186/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2057
Дата: 29 май 2013 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20131200200186
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 170

Номер

170

Година

5.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.23

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Евгений Пачиков

дело

номер

20104100600374

по описа за

2010

година

За да се произнесе взема в придвид следното.

С Присъда по НОХД № 386 от 2010г. на районен съд Г.,подсъдимите Ц. Д.Т. и В. Ч. Ч., са признати за виновни в това , че като съизвършители , при условията на продължавано престъпление ,с цел да принудят Н. Д.Д. да се разпореди с вещ- пари в размер на 1200лв.,го заплашили с насилие и противозаконни действия с тежки последици спрямо него и сина му Д.Н.,извършено от две въоръжени лица и придружено със заплаха за убийство,като на основание чл. 213а,ал.2,т1,4 и 6 вр. ал.1вр. чл. 20 ал.2 вр.чл. 26 ал.1,вр. чл. 58а,вр. 55 ал.1 ,т. 1 и 36 Нк им наложил наказания от по 1г. и 10м. л.с. ,чл. 66 НК- 4г. изпитателен срок.Отнети в полза на държавата разгъваема метална палка и сгъваем нож.Осъдени да заплатят разноски по делото.

Против присъдата е подадена жалба от подсъдимите , в която твърдят , че същата е незаконосъоразна,постановена при нарушение на процесуалния закон.Моли съда да я отмени и оправдае подсъдимите или я върне за ново разглеждане в РС.Излага доводи.

Окръжна прокуратура , заема становище , присъдата като законосъобразна , да се потвърди.Излага доводи.

Съдът, след като извърши проверка на присъдата и прецени доводите на страните , намира за ¾становено следното.

Производството е протекло по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

Фактическата обстановка е установена по реда и със средствата ,предвидени в НПК и не се спори от страните.Самопризнанието , направено от подсъдимите , кореспондира с всички събрани гласни и писмени доказателства,изготвени експертизи.От фактическа страна се установи, че през лятото на 2009г. Д. Н.Д. взел пари на заем от В. Ч. Ч.-550лв с 20 процента лихва.Подканван било от Ч. да върне парите ,но до м. 10 2009г. не сторил това . В началото на м. 10 2009г. около 22,30ч Ч. и подс.Т. отишли в дома на Д.,където живеел с родителите си -св.Н.Д.и Б.Д.Вратата отворила св.Д.,като подс.Ч. и казал ,че сина и му дължи много пари .Т. започнал да заплашва сина и, че ще го убие,знае къде работи и т.н.Д. обещала парите да се върнат.След 5-6 дни Т. се обадил по Д. на Н.Д. ,започнал отново да заплашва , че ако парите не се върнат ще го убие, начупи крайниците и т.н.- заплахи.Д. разказал на сина си за разговора ,като и двамата били изплашени от осъществяване на заканите..След около 10 дни ,към 20ч.двамата подсъдими отново ходили в жилището на Даневи,отново ги заплашвали.На 28.10.2009г. около 22,30ч ,отново отишли като блъскали по вратата крещели заплашвайки с убийство,Ч. демонстрирал ,че е въоръжен като вадел нож в ръката си.На 29.10.2009г. Д. се оплакали в полицията,били белязани 550лв. от исканите 1200лв.На срещата парите били предадени от Н.Д. , като Ч. му дал разписка за тези пари.На излизане ,двамата подсъдими били задържани ,като при това Т. изхвърлил 550лв. на земята.Вследствие на заплахите у пострадалите се явил основателен страх от изпълнение на заканите за убиийство и осакатяване-доказано от приетите СМЕ.Тази фактическа обстановка се доказва от самопризнанията на подсъдимите и останалите събрани доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка ,съдът прие , че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по предявените им обвинения.

Съдът не прие възраженията на защитата , че стореното от подсъдимите не съставлява престъпление по обвинението , тъй като факта , че в случая няма настъпила имотна вреда е ирелевантен за съставомерността на деянието.Престъплението не е недовършено ,тъй като нормата на чл. 213а НК предвижда за съставомерно деянието - осъществяване на принуда,от която адресата да изпита психичен тормоз от нея, а не реално да са преминали пари или други блага у извършителя.В тази връзка правилно в мотивите на районния съд е неправено разграничение между съставите на чл. 214 и 213а НК.От обективна страна двамата са извършили действия по принуда, - словесни заплахи и демонстрация на евентуално физическо насилие - държели нож.Съучастието е налице,тъй като и двамата подсъдими са участвували в извършване на заплахите и са имали общ умисъл, чрез тях да принудят Д.да се разпореди с процесните пари.

По отношение на възражението за наличие на съществено нарушение на процесуалните парвила от районния съд , като не обявил веществените доказателства ,съдът прие, че при съкратена процедура изричното непоказване на страните на ВД не съставлява съществено нарушение.Това е така ,тъй като предмета на доказване ,освен самопризнанието в конкретния случай е подкрепен с достатъчно други допустими доказателства ,така че правото на защита на подсъдимите да не се наруши.

Прои определяне на наказанието съдът ,правилно е опеделил наказание при превес на счмегчаващи вината обстоятелства,като е приложил по-благоприятния за дейците закон,като им наложил справедливи наказания от по 1г. и 10м.л.с. ,отложено по реда на чл. 66 НК с 4 г. изпитателен срок.Водим от горното ,съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда по НОХД № 386 от 2010г. на районен съд Г..

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1. 2.

Решение

2

929F4465A145AC25C22577B300353432