№ 1552
гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.ва - Желева
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Ивелина Х.ва - Желева Административно
наказателно дело № 20233110204171 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. Д.
Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Благоевград, общ. Петрич, гр. Петрич,
ул. „Атанас Лютвиев“ № 10, ет. 2, депозирана чрез процесуален представител адв. А.
Х., вписан в АК - Варна, против Наказателно постановление № 23 – 0819-001691 от
02.06.2023 г. издадено от Началник група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с
което на Н. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаването НП е незаконосъобразно. Излагат се
аргументи, че деянието не е осъществено от субективна страна. Сочи, се че
регистрационните табели са били поставени на автомобила, а водачът му не е знаел, че
управлява МПС с прекратена регистрация. Излагат се аргументи и за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание възз. не се явява лично, но се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на
делото, процесуалният представител моли за отмяна на НП на посочените в жалбата
основания. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски, за които
представя доказателства.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
1
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за
присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Към 2022г. лек автомобил марка „ Фолксваген поло“ с рег.№ В 1440 ВС бил
собственост на Д. В. А.. Последната го придобил с договор за покупко-продажба
от 19.05.2022г., но не го регистрирала в съответната служба на МВР.
Впоследствие, поради неизпълнение на законовото задължение на новия
собственик, договорът бил регистриран служебно в Сектор ПП-Варна, а на
21.07.2022г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
На 19.09.2022г., около 05:27ч., в гр.Варна, възз. Х. Н. управлявал горепосочения
автомобил, собственост на Д.А.. При движение по бул.“В.Левски“ в посока на
движение към бул. „Цар Освободител“, до бл.№4 той бил спрян за проверка от
полицейски служители при Сектор ПП при ОД на МВР-Варна- мл. автоконтрольори
М. П. и М. П.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от
възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При проверката в
информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е собственост на Д. В.
А. и че е с прекратена регистрация, считано от 21.07.2022г. на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП.
За констатираното М. П. съставил АУАН с бл. № 790864, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал без възражение. В законоустановения срок възз. не
депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ№488/2022г. по описа на Сектор „ПП“
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2.
В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация на 27.07.2022г.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП с мнение за решаване по компетентност.
По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№15835/2022г., която
приключила с постановление от 28.11.2022г. за отказ от образуване на ДП за
2
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от от субективна
страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на въззивника Н..
Екземпляр не бил адресиран до Сектор ПП-Варна.
На 02.06.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства писмени доказателства, а именно: преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№15835/2022г. на ВРП и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ при
ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника група в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
НП е съставено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно -
наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били
установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК,
3
за което е водена и преписка. Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да
образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното
обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/,
наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от
постановлението си на АНО. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
При цялостната проверка на атакуваното НП относно нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена,
адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от
настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран
кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените
конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил,
който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално НП съдържа описание на нарушението, посочени
са обстоятелства, при които същото е извършено, спорни и неизяснени обстоятелства
не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва
да извършва разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивницата е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил, марка
„Фолксваген поло“ с рег.№ В 1440 ВС е моторно превозно средство по смисъла на § 6,
т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път,
отворен за обществено ползване /в гр.Варна / на датата посочена в административното
обвинение.
Жалбоподателят не оспорва и факта, че МПС е собственост на Д. В. А.. Видно от
доказателствата по делото приложени в служебно изисканите от съда материали по
пр.пр.№15835/22г. на ВРП, Д. В. А. е придобила собствеността върху автомобила в
предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална
заверка на подписите/, както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост
на регистрирано пътно превозно средство собственикът не е изпълнил задължението
си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да
регистрира превозното средство на свое име в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация. Същото е
придобито с договор за покупко-продажба от 19.05.22г. и не е регистрирано на името
на Д. В. А. в съответната служба на МВР. С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и
реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу
заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един месец
от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
5
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, арг.
чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 година, като администрацията не уведомява собственика на
пътното превозно средство, рer argumentum a contrario / по аргумент на противното/ от
чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от
27.12.2017г./, съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва ex lege /по
силата на закона /, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират собственика на лек автомобил,
„Фолксваген поло“ с рег.№ В 1440 ВС – Д. В. А., за прекратяването на регистрацията
/законът не им вменява и такова задължение/. Всеки е длъжен да познава закона,
поради което и собственикът на автомобила- А. е бил длъжна да заяви промяната в
собствеността, като законът не вменява в задължение на административните
полицейски органи да я уведомят, че автомобилът е деригистриран и че регистрацията
на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на нейното бездействие. В случая
крайният срок за пререгистрация на автомобила не е бил спазен от новия собственик,
поради което регистрацията му е била служебно прекратена.
От приетите по делото писмени доказателства е безспорно доказано и че възз. е
управлявала процесния автомобил в гр.Варна на датата посочена в НП-19.09.22г., т.е.
след прекратяване на регистрацията му.Така, че по делото е безспорно доказано, че на
тази дата автомобилът с прекратена регистрация се е управлявал от въззивника.
В случая, въпреки събраните писмени доказателства липсват такива възз. да е знаел,
че собственикът, в случая Д.А. не е изпълнила административното си задължение, след
като придобие в собственост автомобила да го регистрира в законоустановения срок за
това в Сектор ПП . Необорени по никакъв начин са твърденията в жалбата, че възз.не е
бил уведомен от собственика, че автомобилът не е бил регистриран на негово име по
надлежния ред, както и че не е знаел, че той е бил дерегистриран. Табелите са били
поставени на автомобила, видно от писмените доказателства, автомобилът е бил
дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това
обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя или да му е станало
известно по друг повод и същата да е била информиран към момента, в който е
управлявала МПС.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административнонаказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
6
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
Нещо повече, с Тълкувателно постановление № 2 / 05.04.2023 г. върховните
съдилища в Р България, касателно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП са приели,
че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или
не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията,
деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Макар в случая за
собственика да съществува безусловно задължение да регистрира автомобила на свое
име, то не така стои въпроса за ползвателя, който не е собственик. Затова и в унисон с
посоченото в цитираните по-горе две тълкувателни решения за съставомерността на
конкретното нарушение е необходимо възз. да е знаел, че управлява дерегистрирано
МПС т.е. да са налични доказателства, че той е узнал този факт по какъвто и да е друг
начин. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани
всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината,
която в административнонаказателния процес не се предполага. Доказателства, обаче,
че възз. е знаел , че управлява МПС с прекратена регистрация по делото не са събрани
нито в досъдебната, нито в съдебната фаза.В случая такива не са налични и не са
ангажирани от АНО, не са събрани и от съда въпреки приобщените доказателства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Няма доказателства
въззивникът виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС.
Съдът намира, че в случая не се касае за форма на вината непредпазливост под
формата на небрежност, при която не е изключена административнонаказателната
отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо.
Съждението относно извършването на неправомерно деяние от възз.. в условията на
непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус
обаче по делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи
подобно задължение. В случая е установено, че собствеността върху процесното ППС
е придобило друго лице, а не възз. и именно това друго лице, като собственик е било
длъжно да предприеме действия по пререгистрация на автомобила. При липсата на
доказателства за възложено задължение на възз, да регистрира автомобила, няма как
7
същият да установи или предполага, че собственикът не си е изпълнил задължението
по закон. Не може да се изисква от ползвателя на автомобила преди да започне
управление да се увери, че автомобилът е регистриран, като извърши например справка
в сектор ПП, тъй като при наличие на поставени табели на него, няма друга
възможност за установяване.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивникът е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП не е
посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна страна. В
конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било
издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за
отказ от образуване ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска
преписка, съдържаща материали по ЗМ 488/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР-Варна да бъдат изискани служебно от съда. Нещо повече, от посоченото в
прокурорския акт е видно, че се отказва образуването на ДП поради липса на умисъл за
извършване на деянието. В такъв случай буди недоумение процесуалната позиция на
АНО да изиска прокурорския акт и да реализира административнонаказателна
отговорност. Няма как да се приеме, че за престъплението няма вина, т.е. деянието не е
осъществено от субективна страна, а същото деяние да съставлява нарушение, което
да е осъществено от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
8
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
31.10.2023 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат Х. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева,
което е заплатено в брой при подписване на договора т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на АНО, в писмените бележки. Затова съдът
следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
9
уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31
Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от
2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.
,изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес до 1000 е 400 лв.. В случая е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. и минималното адвокатски възнаграждение се явява 400
лв., съобразно горепосочения текст от наредбата. Предвид цитираното по-горе
възражението за прекомерност се явява неоснователно. В проведеното по делото
съдебно заседание, възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да
бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 400,00 /четиристотин / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0819-001691 от 02.06.2023 г.
издадено от Началник група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на Х.
Д. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Благоевград, общ. Петрич, гр.
Петрич, ул. „Атанас Лютвиев“ № 10, ет. 2 е наложено: административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок
от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Х. Д. Н. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: обл. Благоевград, общ. Петрич, гр. Петрич, ул. „Атанас Лютвиев“ №
10, ет. 2 сумата 400,00 /четиристотин / лева, представляваща съдебни разноски по АНД
№4171/2023г. по описа на ВРС.
10
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11