№ 5943
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110170764 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на от “ТС” ЕАД, ЕИК 8.........,
представлявано заедно от АА - изпълнителен директор и ИЕ – член на Управителния съвет,
със седалище и адрес: гр. С против Б. Д. Й, ЕГН **********, с постоянен адрес - град С.
Ищцовото дружество твърди, че на 08.07.2020г. е депозирало срещу ответника
дружеството Заявление за издаване на заповед за изпълнение, като на 10.11.2021г. съдът е
уважил искането и е издал Заповед за изпълнение общо за сумата от 3219,57 лева, от които:
2872,50 лева – главница за незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, 279,52 лева - мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2018г. до 25.06.2020г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 56,66 лева. - главница за периода 05.2017г. до 04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до
окончателното изплащане на задължението и 10,89 лева - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2017г, до 25.06.2020г., ведно с направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот за
процесния период, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа се, че спрямо
ответника се прилагат Общите условия за продажба на топлинна енергия от ”ТС” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответникът е
задължен да заплаща на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
1
страницата на Продавача, след което изпада в забава .
Твърди се, че ответникът, с аб. No2296227 е ползвал доставяна от ищеца топлинна
енергия през процесния период, като не е погасила задължението си.
Сочи се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „ББ“ ООД и се твърди, че
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Сочи се, че сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “ТС” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че за
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да се признае за
установено в правоотношенията между „ТС“ ЕАД, ЕИК 8........., представлявано заедно от
АА, изпълнителен директор и ИЕ – член на Управителния съвет, със седалище и адрес на
управление – град С и Б. Д. Й, ЕГН **********, че последният дължи на „ТС” ЕАД сумите,
за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 21.07.2020 година по ч.гр.дело № 29343/2020 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: общо сумата от 3219,57 лева, от които 2872,50 лева - главница,
представляваща стоиност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението – 08.7.2020 година до окончателното изплащане на задължението; 279,52 лева -
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия, за
периода от 15.09.2018г. до 25.06.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на
56,66 лева, - главница за периода 1.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на заявлението – 08.7.2020 година до
окончателното изплащане на задължението и 10,89 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до
25.06.2020 година.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца от исковото и
заповедното производство.
Исковата молба е редовно връчена на ответника, които не е депозирал отговор на
исковата молба.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – „ББ“ ООД.
На 23.01.2023 година и на 26.01.2023 година по делото са постъпили молби с вх. №
17490 и 20953 от ответника, с които представя на съда доказателства за заплатени сметки. С
молбата от 26.01.2023 година е поискано от съда да бъде отхвърлен иска поради пълното
погасяване на задължението към ищеца
2
На 08.02.2023 година е постъпила молба с вх. № 34239 от ищеца, с която се
потвърждава, че задълженията към него са изплатени. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции и поддържа
претенцията за юрисконсултско възнаграждение. Прави искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител.
Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на
чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Б. Д. Й. е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които са изготвени от „ТС“ ЕАД и са одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Твърди се, че за процесните суми и период са действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр, София,
одобрени с Решение № ОУ-ОО 1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и
ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли
в сила на 10.7.2016 година.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „ББ“ООД, която и към
момента извършва монтаж на измервателни уреди - топлинни разпределители и термостатни
вентили, както и извършва дялово разпределение на доставената топлинна енергия и
извършване на услуга „топлинно счетоводство“.
Съдът приема за доказано, че в имота е използвана топлинна енергия в претендираните
количества и цена, които не се оспорват от ответника и които същият е заплатил в хода на
процеса.
Съдът приема за доказано, че за процесния период за имота е начислена и сума за
дялово разпределение в размер на 56,66 лева, също заплатена в хода на процеса.
Установява се, че ищецът, като заявител е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на 08.07.2020 година, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело No 29343/2020 година по описа на Софииски раионен съд. Заповедният
съд е уважил заявлението и за процесните суми и срещу ответниците е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 10.11.2021 година, срещу която е
постъпило в срок възражение от ответника. Заявителят – ищец е бил уведомен за
постъпилите възражения на 10.11.2021 година като е депозирал разглежданата искова молба
3
на 10.12.2021 година, в указания от съда срок.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:
- по иска за главница - представляваща стоиност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1
от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество
Не се спори между страните, че в полза на ищеца са възникнали вземания към
ответника за стойност на доставка на топлинна енергия за сумата от 3219,57 лева, от които:
2872,50 лева – главница за незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, 279,52 лева - мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2018г. до 25.06.2020г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 56,66 лева. - главница за периода 05.2017г. до 04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до
окончателното изплащане на задължението и 10,89 лева - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2017г, до 25.06.2020година.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез плащане в
хода на процеса, което се потвърждава от представените фискални касови бонове от
23.01.2023 година и 26.01.2023 година.
4
С оглед изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез
извършено плащане в хода на процеса.
По разноските
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода
на процеса, право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъди, на основание чл.
78, ал. 1 във връзка с ал. 8 ГПК, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо
за съдебното производство по гр.дело № 70764/2021 година по описа на Софийски районен
съд, доколкото не се спори, че за заповедното производство по ч.гр.дело № 29343/2020
година разноските за юрисконсултско възнаграждение са платени в хода на процеса.
Заявеното искане за постановяване на решение при признание на иска, което съдът е
приел за основателно доколкото признанието изхожда от страната, против която искът е
предявен, като не противоречи на закона и на морала, и е относно право, с което е
допустимо разпореждане и като взе предвид извършеното плащане от ответника на
главницата в хода на процеса, на основание чл. 237, ал. 1, съдът извън признанието следва
да отхвърли иска като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1, ал.2 и ал.8
ГПК, и на основание чл. 237, ал. 1, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК 8........., представлявано заедно от АА,
изпълнителен директор и ИЕ – член на Управителния съвет, със седалище и адрес на
управление – град С против Б. Д. Й, ЕГН **********, с постоянен адрес - град С, обективно
съединени установителни искови претенции с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155,
ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите, с които се иска да се признае за установено в
правоотношенията между „ТС“ ЕАД, ЕИК 8........., представлявано заедно от АА,
изпълнителен директор и ИЕ – член на Управителния съвет, със седалище и адрес на
управление – град С против Б. Д. Й, ЕГН **********, с постоянен адрес - град С, че
съществува вземане на „ТС“ ЕАД, ЕИК 8........., представлявано заедно от АА, изпълнителен
директор и ИЕ – член на Управителния съвет, със седалище и адрес на управление – град С
и Б. Д. Й, ЕГН **********, с постоянен адрес - град С дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК 8.........,
представлявано заедно от АА, изпълнителен директор и ИЕ – член на Управителния съвет,
със седалище и адрес на управление – град С, сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 21.07.2020 година по
5
ч.гр.дело № 29343/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: общо сумата
от 3219,57 лева, от които 2872,50 лева - главница, представляваща стоиност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 08.7.2020
година до окончателното изплащане на задължението; 279,52 лева - мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия, за периода от
15.09.2018г. до 25.06.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 56,66 лева, -
главница за периода 1.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаването на заявлението – 08.7.2020 година до окончателното изплащане на
задължението и 10,89 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 25.06.2020 година - като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. Д. Й, ЕГН **********, с постоянен адрес - град София, ул. В да
заплати сумата от 50,00 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение
по гр.дело № 70764/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „ББ“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6