Р Е Ш Е Н И Е № 112/25.5.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 95 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на
„Микс С." ООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, пл.***, ЕИК
*********, представлявано от управителя И.М.С., чрез пълномощник адв.П.С.-* против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-55-0053485/16.02.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на
търговски обект-магазин за бижута „А.“, находящ се в
гр.Ямбол, пл.„О.“, срещу „Безистен“, стопанисван от „Микс-С.“ ООД, ЕИК
********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Според оспорващия
заповедта е формално и материално незаконосъобразна, т.к. не съдържа мотиви
обосноваващи засегнат особено важен обществен интерес, налагащ издаването й и
определянето срока на действие по отношение на дружеството, липсват доводи относно
тежестта на нарушението и предотвратяването на бъдещи такива. Претендира се за
отмяна на процесната заповед за налагане на
принудителна административна мярка и за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
за жалбоподателя се явява адв.С., която претендира за
уважаване на жалбата и отмяна на заповедта по посочените в нея съображения
ведно с присъждане на разноските съобразно представения списък.
За ответната страна в
съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт Е., който счита че с оглед
констатациите на извършената проверка заповедта е мотивирана и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
След цялостна преценка
на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Протокол за
извършена проверка с.АА, № 0053485/13.02.2021 г., съставен от орган по
приходите-инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел
„Оперативни дейности“-Бургас на 13.02.2021 г. в 10,55 ч. е извършена проверка
на търговски обект - целогодишен - по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС -
магазин за бижута „А.“, находящ се в гр.Ямбол, пл.„О.“,
срещу „Безистен“, стопанисван от „Микс-С.“ ООД с ЕИК *********.
Проверката е започнала
с контролна покупка на чифт златни обеци 0,80 гр. на обща стойност 72 лв.,
заплатена в брой от проверяващия преди легитимация, а плащането е прието от Д.С.С.-управител в обекта, като за извършената продажба не е
издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално
устройство, модел DATECS DP-25, с ИН на ФУ DT518153 и ФП № 02518153, нито ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
При извършване на
проверката в търговския обект от фискалното устройство са отпечатани дневен
финансов отчет „X“ № 0003719/13.02.2021 г. и КЛЕН за 13.02.2021 г., от които е
видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване
на фискален бон.
Като доказателства по
преписката са приложени опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, копие па дневен отчет и фискален бон, декларации от
лица работещи по трудово/гражданско правоотношение, декларация за стопанисвани
обекти от задълженото лице, копие на нотариален акт, справка за регистрираните
данни от Z задачи на ФУ от 01.01.2020 г. до
14.02.2021 г., справка за приходи и разходи по години на задълженото лице и справка
за задълженията на лицето.
Със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-55-0053485/16.02.2021 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 ЗДДС е постановена принудителна
административна мярка–запечатване на търговски обект-магазин за бижута „А.“, находящ се в гр.Ямбол, пл.„О.“, срещу „Безистен“,
стопанисван от „Микс-С.“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни.
Заповедта е получена
от управителя на дружеството Д.С.С. срещу разписка на
18.02.2021 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с
чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване
пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-55-0053485/16.02.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 ЗДДС е постановена принудителна
административна мярка–запечатване на търговски обект-магазин за бижута „А.“, находящ се в гр.Ямбол, пл.„О.“, срещу „Безистен“,
стопанисван от „Микс-С.“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни.
Съгласно чл.168 АПК
във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № ЦУ-1148/25.08.2020
г. и заповед 2106/30.03.2018 г. на ИД на НАП, в изискуемата писмена форма, с
мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона и в
съответствие с материалноправните норми и целта на
закона.
За да мотивира
заповедта си административният орган е посочил, че на 13.02.2021 г. в 10,55 ч.
от орган по приходите-инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален
контрол“, отдел „Оперативни дейности“-Бургас е била извършена проверка на целогодишен
търговски обект-магазин за бижута „А.“ в гр.Ямбол, пл.„О.“, срещу „Безистен“,
стопанисван от „Микс-С.“ ООД с ЕИК *********, при която за покупка на чифт
златни обеци 0,80 гр. на обща стойност 72 лв., заплатена в брой от проверяващия
преди легитимация, което плащане е прието от управителя Д.С.С.,
не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално
устройство, модел DATECS DP-25, с ИН на ФУ DT518153 и ФП № 02518153, нито ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. както и че при
извършване на проверката в търговския обект от фискалното устройство е отпечатан
дневен финансов отчет „X“ № 0003719/13.02.2021 г. и КЛЕН за 13.02.2021 г., от
които е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез
издаване на фискален бон.
С Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД); сервизното обслужване,
експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо
обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за
управление на продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира
задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон)
или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг
данъчен документ.
По силата на чл.3,
ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Нормата на чл.118,
ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
От своя страна чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС.
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че са
налице посочените предпоставки за прилагане на процесната
ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата не е регистрирал
и отчел извършваната от него продажба в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, след като за нея е било
извършено и прието плащане.
Следва да се приемат
за обосновани и мотивирани и доводите за продължителността на наложената мярка
доколкото същата трябва да има превантивен и възпиращ ефект против извършване
на други нарушения от същия вид и е определен под средния размер на законовия
срок.
В тази насока
административният орган се е мотивирал с това, че лицето е регистрирано по
ЗДДС, средно-дневен оборот на стойност 902,16 лв., докато декларирани финансови
резултати от дейността на дружеството по години са данъчна печалба за 2020-та
година - 00,00 лв.; 2019 г. - 43805,21 лв., 2018 г.
-114099,65 лв., при което съпоставяйки местоположението на обекта и
средно-дневните обороти за този тип дейност, декларираният финансов резултат е
нереално нисък. В заповедта са изтъкнати съображения, че е създадена
организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през
фискално устройство, което създава условия търговския обект да не се ръководи и
да не се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.. на МФ и е налице невъзможност за проследяване на реализираните
обороти, което обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, които
доводи се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
На свой ред
жалбоподателя не оспори представените документи и не направи доказателствени искания, с които да опровергае твърденията
на административния орган или да обоснове приемане на различна фактическа
обстановка.
Неоснователни са и съображенията
за незаконосъобразност на атакувания административен акт, който съдържа както фактическите
основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките, така
и текстовете от закона въз основа на които е постановена.
На следващо място при
наличие на материално-правните предпоставки, както е в случая, постановяването
на оспорената заповед е в условията на обвързана компетентност и се явява
задължително действие на органа, без право на преценка от негова страна, което
е в противовес на твърдяното от оспорващия.
В тази връзка не е
необходимо нито да е констатирано многократно извършване на нарушението, нито
то да е в особено големи размери, защото самата законова норма предполага, че
то накърнява особено важен държавен интерес, какъвто е отчитането на приходите
и събирането на дължимите данъци, поради което трябва да бъде защитен.
Също така целта на
извършваните в хода на проверките контролни покупки е да установи начина на
работа и организацията на отчитането на постъпленията в търговския обект и е
без значение стойността на закупената стока или услуга.
Поради това са
неоснователни доводите в жалбата, че констатациите в насока организацията на
работата са необосновани, т.к. изводите са налагат от самия факт на неиздаване
на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД
(системен бон) и не са налага съществуването или позоваването на други
обстоятелства.
На следващо място
една от целите на процесната принудителна
административна мярка е да възпре търговеца от извършване на подобни нарушения,
без гаранция за абсолютен ефект, но от една страна това е дадената от закона
възможност за въздействие върху бъдещото му поведение, а от друга при
несъобразяване ще търпи вреди от нереализиране на оборот за времето на действие
на тази и следващи мерки.
Предвид посоченото
съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от
компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и с нея е приложена
принудителна административна мярка в съответствие с производствените правила,
материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
делото и съобразно заявеното искане следва на основание чл.143, ал.4 АПК във
връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната страна
направените по делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100
лева.
Водим от горното, Я А
С, шести административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Микс С." ООД със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, пл.***, ЕИК *********, представлявано от управителя И.М.С. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-55-0053485/16.02.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3
и чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект-магазин за бижута „А.“, находящ се в гр.Ямбол, пл.„О.“, срещу „Безистен“,
стопанисван от „Микс-С.“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок
от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА „Микс С." ООД със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, пл.***, ЕИК *********, представлявано от управителя И.М.С. да заплати
на Национална
агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете