Решение по дело №220/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от „В. Б.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.”Цариградско шосе” № 115и, действащи чрез пълн. адв. А.С., против решение № 211/22.05.2023 г., постановено по АНД № 397/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 2/24.02.2023 г. на председател на Комисия за регулиране на съобщенията, с коeто на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лева, на основание чл.335, във връзка с чл.336 от ЗЕС, във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон, процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона и е необосновано. Алтернативно правят искане за намаляване размера на наложената санкция.

Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно, както и да бъде отменено НП.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено въззивното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

По делото се установява, че за периода от 06.04.2022 г. до 23.08.2022 г. дружеството-касатор не е осигурило на лицето Момчил Стоянов Георгиев, краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер *********, 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата възможност за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, на адреса на ползване на услугата в с. Ярловица, ул.”Пета” № 11, общ. Димово, обл. Видин.

За констатираното нарушение Боян Пламенов В. съставил АУАН № Вр-052/06.12.2022 г., надлежно връчен на представител на нарушителя, по който не били направени възражения.

Въз основа на установеното с акта председател на Комисия за регулиране на съобщенията издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.

Въззивният съд кредитирал показанията на актосъставителя, които се подкрепят от останалите доказателства по делото. Като отчел липсата на съществени нарушения на материалния закон и на съществени процесуални разпоредби, потвърдил оспореното постановление.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че съставът на ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, а направения правен извод за законосъобразност на процесното постановление е правилен и обоснован.

По делото е установено по категоричен и безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление период от време и място касаторът е извършил установеното от органите на Комисия за регулиране на съобщенията нарушение, като не е осигурил на краен потребител на универсална услуга, 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата възможност за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера.

Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че в хода на проверката БТК е изпратило писмено уведомление до абоната за ограничаване на услугата поради забава за плащане на дължимите суми за ползване на услугата, тъй като доказателства за такова писмено уведомление по преписката или по въззивното производство не са приложени. Напротив, видно от писмо на лист 41 от АНД № 397/2023 г. по описа на ВРС се установява, че причината, поради която през периода от 07.10.2021 г. до 24.03.2022 г. абонатът е имал затруднения с ползването на телефонната услуга поради неколкократни кабелни повреди.

Неоснователно е и твърдението, че във въззивното решение не са изложени мотиви. Напротив, съставът на ВРС е мотивирал ясно и обосновано правните си изводи, като е обсъдил установените факти и обстоятелства, от значение за изясняване на правния спор, както и защо кредитира доказателствата по преписката.

На последно място неоснователно е алтернативното искане на касатора за намаляване на наложеното административно наказание до нормативно установения минимум. Видно е от приложените писмени доказателства пред ВРС, че се касае за нарушение с многократна повторяемост, с висока степен на обществена опасност, което е напълно достатъчно да обоснове налагането на наказание в завишен размер. Липсват данни за наличие на облекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.

При постановяване на въззивното си решение съдебният състав е съобразил събраните в производството по делото доказателства, въз основа на които е формирал своите правни изводи.

Предвид горното настоящата касационна инстанция приема, че въззивният съд е постановил съдебния си акт при изяснена фактическата обстановка и правилно приложение на материалния закон, като не е допуснал съществени нарушения на процесуални разпоредби.

По изложените съображения и след извършена служебна проверка, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяна на решението поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба, настоящият състав счита, че решението на районния съд с което е потвърдено обжалваното НП, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на юридическото лице, в чийто състав е органът, издал процесното НП, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК и сравнително умерената фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211/22.05.2023 г., постановено по АНД № 397/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 2/24.02.2023 г. на председател на Комисия за регулиране на съобщенията.

ОСЪЖДА „В. Б.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.”Цариградско шосе” № 115и, да заплати в полза на Комисия за регулиране на съобщенията направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.