№ 733
гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Д.
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Д. Гражданско дело №
20235300101019 по описа за 2023 година
Искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от
ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Марина експрес 2013“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Марин
Дринов”№1 против „Немос 85“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: *****, общ.******************“.
Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор №63238.4.37 по кадастралната карта на
*******************************, с площ от 25559 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
животновъден комплекс, при граници имоти с идентификатори: 63238.4.38,
63238.4.6, 63238.4.27, 63238.4.16, 63238.4.18, 99088.37.3, 99088.125.27,
99088.125.1, 99088.24.45.
На 18.10.2016г. страните сключили договор за учредяване на право на
строеж върху описания имот в полза на ответника, оформен с нотариален акт
№***, т.*, н.д. № *** от 18.10.2018г. на нотариус А. К.. Твърди се, че страните
не са имали воля да бъдат обвързани от този договор, поради което още същия
ден подписали споразумение, представляващо „обратно писмо“. Същото
според ищеца съдържа действителната воля на страните, а именно, че
1
договорът е привиден.
Твърди се, че въпреки привидността на договора, ответникът е
извършил строителство в имота на сграда с идентификатор №63238.4.37.1
/стопанска сграда с площ от 3175 кв.м./ и сграда с идентификатор
№63238.4.37.2 /постройка от допълващо застрояване с площ от 20 кв.м./.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи договора за
нищожен като привиден, да признае ищеца за собственик на поземления имот
и двете сгради в него, както и да осъди ответника да предаде владението им на
ищеца. На основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на
ревандикационния иск, като съдът е останал сезиран с положителен
установителен иск - да се признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на имотите.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез управителя си Н. М. е подал
писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че няма спомен да е
подписвал представеното от ищеца споразумение и в този смисъл оспорва
подписите, положени в същото. Поддържа, че страните не са имали воля
такава, каквато е отразена в това споразумение. Допуска, че е бил подведен и
измамен и евентуално е подписал документа без да разбере, наред с
документите, необходими за сключване на договора. Твърди, че е платил
цената на правото на строеж и е вложил средства на значителна стойност в
изграждане на постройките в имота.
С допълнение към отговора на исковата молба ответникът е навел
възражение, че на основание чл.152 от ЗЗД подписаното обратно писмо е
недействително, тъй като представлява съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворяване на кредитора „Марина експрес
2013“ЕООД, който е различен от предвидения в закона. Твърди се, че страните
са имали уговорка поравно да поемат разноските за изграждане на
животновъден комплекс в имота, във връзка с което ищецът е предоставил на
ответника в заем парични средства в значителни размери. Според ответника
обратното писмо е съставено единствено с цел ищецът да гарантира, че ще си
получи дадените на заем пари, поради което е недействително. Отделно от
това ответникът твърди, че е направил в процесния имот подобрения на
значителна стойност, във връзка с което при условия на евентуалност, ако
исковете бъдат уважени, навежда възражения за право на задържане на
2
процесните сгради.
След подаване на отговора, с решение от 23.04.2024г. по дело
№530/2023г. на Окръжен съд – Пловдив е открито производство по
несъстоятелност на ответното дружество. Представляващият дружеството
синдик П. Т. Т. в съдебно заседание на 03.06.2025г. е заявил, че счита исковете
за основателни и очевидно не поддържа направените с отговора на исковата
молба възражения.
Конституираният като трето лице помагач на ответника Г. Д. П., чрез
процесуалния си представител, поддържа всички възражения, направени от
ответника и счита исковете за неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, намира за установено следното:
От представените договори за продажба на недвижими имоти – частна
общинска собственост е видно, че „Марина експрес 2013“ЕООД е закупило от
Община ****** четиринадесет поземлени имота в землището на ***** с
номера: 004012, 004015, 004002, 004004, 004007, 004021, 004019, 004010,
004013, 004008, 004009, 004020, 004017, 004026. С нотариален акт
№71/08.04.2015г. ищецът е закупил ПИ №004003, а с нотариален акт
№84/06.04.2014г. е закупил ПИ №004001. Не се спори, че процесният ПИ с
идентификатор №63238.4.37 по кадастралната карта на ***** е идентичен с
имота, придобит от ищеца с договора за продажба №188/26.05.2015г., което е
видно и от текстовата част на скицата, приложена на л.212 от делото. Не е
спорно и обстоятелството, че в същия имот са построени сградите с
идентификатори №63238.4.37.1 със застроена площ 3175 кв.м. и
предназначение селскостопанска сграда и №63238.4.37.2 със застроена площ
20 кв.м. и предназначение постройка на допълващо застрояване, в каквато
насока са и представените писмени доказателства – удостоверение
№18/07.07.2020г. за въвеждане в експлоатация на строеж и скица – проект за
изменение на КККР, приложена на л.12, гръб.
С нотариален акт №***, т.*, н.д. № *** от 18.10.2016г. на нотариус А. К.,
„Марина експрес 2013“ЕООД, представлявано от ********** Л. Л. А. е
учредило в полза на „Немос 85“ЕООД, представлявано от ********** Н. Ф.
М. възмездно и безсрочно право на строеж на предвидения да се построи в ПИ
№63238.4.37 обект „***************************************“, състоящ
3
се от обор, доилна и битово-административна част със застроена площ
3 158,60 кв.м., контролно-пропускателен пункт със застроена площ от 7,20
кв.м. и торова площадка със застроена площ от 320 кв.м. Посочено е в
договора, че правото на строеж се учредява при заплатена от приобретателя
сума в размер на 9 000,00 лева. Ответникът в отговора твърди, че въз основа
на така учредената суперфиция е построил процесните сгради в имота и се
явява техен собственик.
Представено е споразумение /обратно писмо/ от 18.10.2016г., от
съдържанието на което е видно, че „Марина експрес 2013“ЕООД и „Немос
85“ЕООД са приели, че договорът, сключен с описания нотариален акт не
отразява действителната им воля, те не желаят правото на строеж да бъде
учредено на приобретателя и истинската им воля е същото, а след
реализацията – готовият обект да остане в патримониума на „Марина експрес
2013“ЕООД. Посочено е още, че договорът е привиден и прикрива абсолютна
липса на воля за договор за възмездно и безсрочно учредяване на право на
строеж, както и за придобиване впоследствие на собствеността върху
построения обект. Страните са декларирали, че „Марина експрес 2013“ЕООД
не е получило от „Немос 85“ЕООД цената на описаното право на строеж в
размер на 9 000,00 лева. Последното дружество се е задължило при поискване
да прехвърли на „Марина експрес 2013“ЕООД или на друго лице, посочено от
него, правото на строеж, респективно построения обект. Положените в
споразумението подписи на управителите на двете дружества са нотариално
заверени.
Съгласно приетото заключение по допуснатата счетоводна експертиза, в
счетоводството на дружеството ищец не е осчетоводена сделка за учредяване
на право на строеж с възникнало вземане към „Немос 85“ЕООД, няма и
отразено плащане на сумата 9000,00 лева. В счетоводството на ответника
също не е осчетоводена такава сделка и липсва отразяване на плащане към
„Марина експрес 2013“ЕООД на сумата 9000,00 лева.
Направените от ответника в производството възражения не се поддържат
от синдика на дружеството, но се поддържат от третото лице помагач, което
налага същите да бъдат обсъдени.
Коментираното обратно писмо е документ, който по ясен и категоричен
начин разкрива наличието на абсолютна симулация, а именно, че страните не
4
са имали воля за сключване на договор за учредяване на суперфиция или
какъвто и да е друг договор. Този факт не може да се игнорира с други,
стоящи извън документа факти, произтичащи както се твърди от третото лице
помагач от заемни правоотношения между страните. За да бъде едно
споразумение недействително по смисъла на чл.152 от ЗЗД то трябва да
съдържа предварителна уговорка, че ако дадено задължение не бъде
изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта или ако съдържа
уговорка за предварителен начин за удовлетворяване на кредитора, различен
от този, който е предвиден в закона. Такива уговорки не се съдържат в
коментираното обратно писмо, поради което не може да се приеме, че същото
е недействително в някоя от хипотезите на цитирания текст от ЗЗД.
Горните изводи не се опровергават от показанията на свидетелите Ф. М.
и Д. М., които са съответно баща и брат на управителя на „Немос 85“ЕООД -
Н. Ф. М. И двамата говорят за това, че Ф. М. и Л. Л. А. като много близки
приятели са решили да правят бизнес заедно и да изградят животновъдна
ферма. Уговорката им била да поемат по равно разходите за осъществяване на
идеята и синът на Ф. М. като отговарящ на условията да се регистрира като
„млад фермер“. В процеса на строителството на фермата отношенията между
двамата се влошили и А. си поискал обратно вложените пари и ги заплашил,
че в противен случай ще ги унищожи. Свидетелите заявяват, че Н. М. е
подписал въпросното обратно писмо, тъй като баща му казал да подписва на
доверие всичко, което му предоставя А..
Свидетелите не говорят за никакви заеми, давани от „Марина експрес
2013“ЕООД на „Немос 85“ЕООД, както се поддържа от третото лице помагач.
Дори управителят на ответното дружество да е подписал обратното писмо,
воден от идеята, че може да се довери на Л. А., това на означава, че като
законен представител на юридическото лице не е обвързал същото с
постигнатите уговорки. Към момента на съставяне на обратното писмо той се
е съгласил със съдържанието му, а това, че впоследствие отношенията им се
влошили е без правно значение и не отменя последиците от ясно изразената в
документа воля.
Предвид обсъдените доказателства съдът приема за доказано, че
договорът за учредяване на право на строеж е нищожен като симулативен, на
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. Независимо от това кой е построил
5
сградите в процесния имот, същите по силата на чл.92 от ЗС като приращение
са собственост на собственика на земята, в случая това е ищцовото дружество.
Установителният иск за собственост по отношение на земята и сградите
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от
ответника направените по делото разноски, които се констатират в общ размер
на 940,80 лева, от които: 835,80 лева – държавна такса, 100,00 лева – депозит
за вещо лице и 5,00 лева – държавна такса за удостоверение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен като привиден, на основание чл.26, ал.2,
пр.5 от ЗЗД, договорът за учредяване право на строеж, извършен с нотариален
акт №***, т.*, н.д. № *** от 18.10.2016г. на нотариус А. К., с който „Марина
експрес 2013“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Марин Дринов”№1 е учредила на „Немос 85“ЕООД/в
несъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *****,
общ.******************“ право на строеж на предвидения да се построи в
ПИ №004037, целият от 25.560 дка, находящ се в м.“**********“ в землището
на *****, общ.****** и съставляващ УПИ II -35, с граници: имот №004016 –
полски път, №004027 – пасище, мера, №004006 – нива на наследници на К. С.
Г., №004038 – др.животновъдна ферма на „Марина експрес 2013“ЕООД,
№004018 – хранителна пр. на „Крон-96“АД, обект
„***************************************“, състоящ се от обор, доилна и
битово-административна част със застроена площ 3 158,60 кв.м., контролно-
пропускателен пункт със застроена площ от 7,20 кв.м. и торова площадка със
застроена площ от 320 кв.м., обслужващи съоръжения, включително
дезинфекционна яма, резервоар за ППН и трупосъбирателен пункт.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Немос 85“ЕООД/в
несъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *****,
общ.******************“, че „Марина експрес 2013“ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Марин Дринов”№1 е
6
собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№63238.4.37 по кадастралната карта на *****, общ.******, обл.Пловдив,
находящ се в м.“**********“, с площ от 25559 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за животновъден
комплекс, при граници имоти с идентификатори: 63238.4.38, 63238.4.6,
63238.4.27, 63238.4.16, 63238.4.18, 99088.37.3, 99088.125.27, 99088.125.1,
99088.24.45, ВЕДНО с построените в имота сграда с идентификатор
№63238.4.37.1 с предназначение селскостопанска сграда с площ 3175 кв.м. и
сграда с идентификатор №63238.4.37.2 с предназначение постройка на
допълващо застрояване с площ 20 кв.м.
ОСЪЖДА „Немос 85“ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: *****, общ.******************“ да заплати
на „Марина експрес 2013“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Марин Дринов”№1 сумата 940,80 лева –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Г. Д. П., ЕГН ********** от
гр.********************** в качеството му на трето лице помагач на „Немос
85“ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *****, общ.******************“.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7