№ 115591
гр. София, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110141110 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба от „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец“, ул. „......“ № 50, ет. 2, представлявано от управителя ....., чрез
адв. ...... ет. 1, срещу: Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „....“ № 4, представлявани от управителя
на етажната собственост – ....,
С искане по чл. 40 от ЗУЕС да бъде отменено решение на Общото събрание на етажната
собственост, взето на 30.05.2024 г., отразено в Протокол от същата дата, с което не е прието
предложението на „....“ ЕООД за промяна на предназначението на притежавания от него
обект – апартамент на сутеренен етаж – от „жилище“ в „офис“, както и с искане съдът да
постанови решение, с което да бъде приета съответната промяна, т.е. да замести волята
на Общото събрание.
Съдът намира, че така предявеният иск е процесуално недопустим, поради следните
правни съображения:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, всяко лице, което има право да участва в Общото събрание
на етажната собственост, може да оспори решение на събранието пред районния съд, когато
същото е взето в противоречие със закона, правилника за вътрешния ред или добрите
нрави.
В конкретната искова молба не се сочат твърдения за процесуални нарушения при
свикване и провеждане на събранието – напротив, изрично е посочено, че събранието е
било надлежно свикано, проведено при наличие на необходимия кворум, със спазване на
предвидените в закона процедури.
Същевременно предмет на иска не е твърдяна незаконосъобразност на процедурата по
свикване и провеждане на събранието, а се съдържа претенция, че мотивът за отказа
на Общото събрание – а именно липсата на квалифициран кворум за вземане на
съответното решение, отразен в протокола – е неправилен, тъй като според ищеца
1
решението не е изисквало такъв кворум. В тази връзка се твърди, че Общото събрание
е следвало да одобри направеното предложение, а съдът следва да постанови решение
вместо него.
Такова искане надхвърля компетентността на съда по чл. 40 ЗУЕС, тъй като в рамките на
този исков ред съдът е ограничен единствено до проверка на законосъобразността на
взетото решение, включително по отношение на:
редовността на свикването на събранието;
наличието на необходимия кворум;
компетентността на органа;
спазването на процедурата по гласуване.
Съдът не може да замести волеизявлението на Общото събрание, нито да се произнесе по
целесъобразността или вътрешната мотивация на взетото решение, още по-малко – да
постанови ново решение вместо него.
В конкретната искова молба ищецът не твърди никакви процесуални или материални
нарушения. Напротив – изрично се заявява, че Общото събрание е проведено
законосъобразно, с наличие на кворум от над 67%, съгласно ЗУЕС, при редовно гласуване по
точките от дневния ред.
Същевременно предмет на иска не е твърдяна незаконосъобразност, а несъгласие със
съдържанието на решението, т.е. че Общото събрание е следвало да удовлетвори искането
на ищеца, но вместо това е приело отказ.
В тази връзка е формирана и последваща претенция към съда да постанови друго
решение вместо ОС, т.е. да одобри промяната на предназначението на обекта, въпреки че
ОС е отказало това.
Така предметът на иска излиза извън правомощията на съда по чл. 40 от ЗУЕС, тъй
като:
съдът не може да преразглежда по същество отрицателни решения на ОС, когато те
не са незаконосъобразни;
съдът не може да замести волята на ОС с ново решение от негово име.
Тази позиция се поддържа последователно в практиката на ВКС – вж.
Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2016 г., ВКС, III г.о.,
Решение № 1191 от 23.01.2020 г. по гр. д. № 2172/2019 г., ВКС,
Решение № 136 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 12941/2021 г., СГС,
както и правната доктрина: Калайджиев, Ангелов – ЗУЕС. Коментар.
Поради изложеното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от „....“ ЕООД, ЕИК ...., срещу
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. София, ул. „....“ № 4,
представлявани от ...., за отмяна на решение на Общото събрание от 30.05.2024 г., с което не
е прието предложението на „....“ ЕООД за промяна на предназначението на притежавания от
него обект – апартамент на сутеренен етаж – от „жилище“ в „офис“като процесуално
недопустима.
ВРЪЩА исковата молба на ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението има право да обжалва
настоящото разпореждане с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3