Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
18.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 02.11.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 168/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на А.Б.Р. ***, ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 1572323 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
В
подадената бланкетна жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. Постъпва обаче писмено становище от пълномощник на жалбоподателя,
с което излага подробни съображения за отмяна на ЕФ. Иска се и присъждане на
разноски.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована чрез директора, не се явява представител. Постъпва писмено становище
от пълномощник на ответната страна, с което се иска ЕФ да се потвърди. На свой
ред също иска присъждане на разноски.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран
за това, че на 21.04.2017г., в 09.42 часа,
на Главен път І-8, км 197+660, в района на кръстовище за с.Мало Конаре,
обл.Пазарджишка, в посока от гр.Пловдив към гр.Пазарджик, при въведено
ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч с пътен знак В26, е управлявала л.а. „Пежо 308” с ДК № ***, като се е движил с превишена
скорост от 79 км/ч. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна
система тип TFR1-M № 521. Системата
отчела движение със скорост от 82 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 21 км/ч,
но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до
100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на
скоростта от 19 км/ч.
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя лично на 28.12.2019г,
видно от отразеното в самата жалба, при което съдът не може да не възприеме
тази дата на връчване, при неоспорването й от страна на издателя на фиша и
непредставяне на доказателства задруга такава. Жалбата против ЕФ бил подадена на 06.01.2020г.,
т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществени
доказателства доказателства, както и от показанията на св.И.А., които са абсолютно
непротиворечиви.
При така
установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
Първо следва да се
каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш без всякакво
съмнение е бил връчен на жалбоподателя, доколкото след това той го е обжалвал.
В ЕФ изрично е цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното
лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В
законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя,
поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, той правилно е бил
привлечен към отговорност в качеството му на управляващ собственик на МПС. В
този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е
безспорно доказано, а възражения в противния смисъл биха били неоснователни.
Съдът констатира,
че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо
от ЗДП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че
когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава
се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани
в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно
§6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни
- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва
и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не
влияе на процеса на самото измерване на
скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения
му софтуер и радар извършва измерване и констатира евентуално превишение. При
това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса
на контролния орган. В този смисъл възраженията във въззивната жалба за
установяване на нарушението в присъствие на контролен орган са несъстоятелни.
С
оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8,
изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът
на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно
с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в
подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Всичко това по настоящото дело е сторено. Отделно от това и в самия ЕФ обаче е
било посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо
средство – мобилна
радарна система тип TFR1-M
№ 521. Също така
мястото на нарушението – Главен път І-8, км 197+660, както и посоката на
движение – в посока от гр.Пловдив за гр.Пазарджик.
Видно
е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189
ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото
средство, изведени на фотос от заснетия клип /лист 85 от делото/. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във
фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3 км.час, която е отчетена в полза
на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.2 във вр.
с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид моментните фотоснимки – 4
броя, от целия видеоклип, придружаващи ЕФ, имащи статут на веществени доказателствени средства по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че видеоклипът, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Фотосите
са изведени в съответствие с изискванията на производителите - виж т.VІІІ, във вр. с т.VІІ от Инструкцията за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол,
изготвена от производителя "ТИНЕЛ ЕЛЕКТРОНИКС" ООД, до която свободен
достъп в интрентет-пространството има всеки заинтересован. Визираните
реквизити в карето, в дясно на фотосите, напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване
(виж стрелката),
която
напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били отдалечаващите се
автомобили, при което
е изпълнена и
препоръката за експлоатация на
измервателния уред по начин гарантиращ
достоверността на засичаните данни - по т.VІІ, 4, изр. последно от Инструкцията - радарният скоростомер,
който е компонент на системата да е в режим на обсег „М“. Този режим на свой
ред е определен пък в пълно съответствие с указанието по т. VІІ, 4. Автомобилът е бил позициониран на установъчен пункт именно на посочената в ЕФ място.
Мястото на разположение на АТС е отразено и съставения протокол за използване
на АТСС /лист 4 от делото/. Вижда се от фотосите, че единственият отдалечеващ
се автомобил е този на жалбоподателя, като
разстоянието, на което е засечена скоростта /виж фотос Т=0s/ е напълно съобразено с режима
на работа, досежно обсега „М“ – до 100-120 м.
Освен
всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати, изписани в
изведените фотоси от видеоклипа.
ЕФ
не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и
за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че посочването на
конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител
ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл
има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е
загубило своята актуалност.
Процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж приетите
като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа
изправност на лист 5-6 от делото/.
Мястото, където е
извършен видеоконтрол на скоростта е било предварително обозначено с
поставянето на преносим пътен знак Е24, което се установява от приетия като
писмено доказателство протокол за използване на АТСС и 1 бр. фотос /лист 4 и
лист 18 от делото. В случая патрулният автомобил не е бил позициониран в
лентата за движение на автомобила на жалбоподателя, а в насрещната пътна лента,
насочен с предницата си в посока към гр.Пазарджик, т.е. в посоката на
засичането на отдалечаващите се автомобили. Пътният знак Е24 е бил поставен на
стойка на земята, непосредствено пред багажника на полицейският автомобил и
горе-долу на височината на багажника, което значи, че е бил видим за онези
автомобили, които са се движели в посока гр.Пловдив – гр.Пазарджик. Дори обаче
да се възрази, че този знак не е бил достатъчно видим за водачите на тези
автомобили, то това дори да е нарушение не е от категорията на съществените и
не може да доведе до отмяна на ЕФ, защото задължение на всеки водач на МПС е да
се движи винаги с разрешена скорост, а не само тогава, когато му е указано, че
в конкретен участък на пътя се извършва контрол на скоростта от служители на
МВР. Още повече, че с последните изменения на чл.165 ал.2, т.7 от ЗДП и
отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това изискване -
за обозначаване на мястото за контрол на скоростта с пътен знак Е24, отпаднало.
Да, то е съществувало към момента на нарушението, но последващото му отпадане
сочи на това, че съществуването му не е било особено съществено за процедурата
по установяване, респ. санкциониране на нарушения на режимите на скоростта с
АТСС.
Категорично стана
ясно, че мястото, на което е бил разположен полицейският автомобил, респ.
намиращото се в него АТСС е било на 200 метра в посока към гр.Пазарджик,
считано от знак В26, който пък е бил разположен отдясно на пътното платно в
посока гр.Пловдив-гр.Пазарджик. Стана ясно и това, че от мястото на
разположението на АТСС до кръстовището между Гл. път І-8 и с.Мало Конаре, т.е.
до зоната на действие на ограничението на скоростта от 60 км/ч, въведено с
горепосочения знак В26, има разстояние от 100 метра /виж схема за работа с
техническо средство за контрол върху превишението на скоростта от МПС,
съставена на основание чл.94 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. на МВР –
лист 77 от делото/. Всичко това иде да покаже, че автомобилът на жалбоподателят
е бил заснет именно в зоната на действие на ограничението на скоростта. Това се
установява също и от фотосите изведени от видеоклипа, на които ясно личи, че
автомобилът е бил заснет преди кръстовището за с.Мало Конаре, т.к. на
четвъртият фотос, заснет когато автомобилът е най-отдалечен от АТСС, доколкото
е означен като време Т=1.0s, се вижда, че автомобилът все
още не е достигнал отбивката за селото, а на метри пред него са указателните
табели за посоката и разстоянието до населеното място. Фактът, че автомобилът
на жалбоподателя е бил заснет именно в зоната на ограничението на скоростта
накрая се установява и от вещественото доказателство – 1 бр. компакт-диск, съдържащ
видеофайлът с клипа, направен при заснемане на движението на процесния
автомобил. При прегледа на клипа съвсем ясно личи как автомобилът преминава
покрай патрулния автомобил и тогава започва неговото заснемане, а до самото
кръстовище автомобилът достига след 5 секунди. Като се вземе предвид това
обстоятелство и като се има предвид, че първият изведен от клипа фотос е Т=
-1.0s, т.е.
когато автомобилът все още не е в полезрението на камерата на АТСС, следващият
фотос е Т=0s, т.е. когато скоростта е засечена,
а последните два фотоса са съответно Т= 0.1s, т.е. непосредствено след засичането на скоростта и Т=1.0s, когато автомобилът е още по-отдалечен от АТСС, може да се заключи, че
автомобилът е засече доста преди кръстовището, т.к. до него той достига след
още 3 секунди.
Относно
възражението във въззивната жалба, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, т.к. не е изпълнено изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда”,
следва да се отговори така. Да, действително такава снимка липсва, но с това
изискването на наредбата не е нарушено. Вече стана дума по-горе, че съгласно §6, т.65
от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. От това става несъмнено ясно, че мобилните АТСС са два
вида, а процесното от било от първия по бук.“б“, т.к. е било прикрепено към превозно средство – полицейски автомобил.
Следователно то не е било временно разположено на участък от пътя, от което пък следва, че за него не е било
валидно изискването на чл.10 ал.3 от горецитираната наредба, което е относимо само за работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС.
С оглед на всичко
това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, доколкото за превишение на разрешената скорост за
движение в конкретния пътен участък, т.е. в извън населено място, при
ограничение въведено с пътен знак В26 от 60км/ч, със скорост от порядъка на 11
– 20 км. час се налага глоба в размера на 50 лева.
По всички тези
съображения ЕФ следва да се потвърди.
При този изход от
делото – потвърждаване на ЕФ, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде уважено.
При този изход от
делото – потвърждаване на ЕФ, принципно ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, би
имала право на разноски. В същото време обаче искането на А.С.Г.,
в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, от която
териториална структура е издаден фишът,
направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди
последното съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание
чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8
във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото
видно от представеното пълномощно пълномощникът А.С.Г.– началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва
да се каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на
репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане
законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят
предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е законосъобразно
присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3,
предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус
директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие
от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е
допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК,
като пълномощникът своевременно
е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на
спора е частично благоприятен за представляваната от него страна, но липсва
законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването
на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло
да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015г., ІV
отделение, в което е казано: „Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е
уредено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с
представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото
отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, която норма е приложима само по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената
разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо
разноски на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита
от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на
колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3
от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се
позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен
административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за
защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен
административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се
отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е
представляван в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с
юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на Административен
съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение № 80/08.02.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г., Решение №
2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 3049/2019г. и др.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 1572323 на ОД на МВР-Пазарджик, с който на А.Б.Р. ***, ЕГН ********** на
основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с
чл.182 ал.2, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя и в полза на
ОДМВР-Пазарджик
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: