Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 14.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в
открито съдебно заседание, проведено на
седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка
Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Димитринка Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева гр.дело № 5536 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № 294034 от 14.12.2017г., постановено по гр.д. № 6305/ 2015г., по описа на СРС, 57
състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 07.11.2018г., с което са отхвърлени изцяло като погасени
чрез плащане предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД
положителни установителни искове срещу Ц.М.К., както следва: 1/ с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 339,94лв., претендирана като
неиздължена стойност на топлинна енергия, доставена за ап.№ 81, находящ в
гр.София, ж.к.********за периода 01.09.2011г.- 30.04.2013г. и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД– за
сумата от 57,97лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата за
периода 31.10.2011г.- 20.08.2014г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 47099/2014г. по описа на СРС, 57
състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Твърди, че неправилно с обжалваното решение е прието, че
след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ответника са изплатени всички
суми- предмет на спора по настоящото дело. Възразява, че с извършените от
ответника плащания от 91,20лв. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , са погасени само част от
процесните задължения, като този факт е установен от приетата по делото ССЕ,
съответно- неиздължена е останала главница в размер на 274,27лв., както и вземането за морторни
лихви в размер на 49,53лв. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на
друго, с което исковете да бъдат уважени, с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна , Ц.М.К. -
не депозира отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно
заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Не заявява искане за присъждане на
разноските, направени във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата
на чл.269,изр.последно от ГПК.
Единствения спорен между страните по делото
въпрос, с оглед доводите, заявени с въззивната жалба и становището на ответника
по съществото на спора във въззивното производство е относно факта – погасени
ли са чрез плащане вземанията на ищеца за главницата от 339,94лв.,
представляваща стойността на доставената ТЕ за имота на ответника и съответно-
за мораторни лихви върху главницата от 57,97лв., натрупани за времето на забавата.
За установяване на извършените
плащания от ответника са представени фискални бонове на л.46 от делото на СРС,
както и фискални бонове на л.56 и л.57 от първоинстанционното дело. Видно от
първите документи /тези на л.46/, с тях на
дата 23.10.2014г. от ответника е
извършено плащане на суми по конкретно
указани фактури във фискалните бонове, които фактури касаят суми за ТЕ за
период от време /м.юни 2013г.- м.09.2014г./ след исковия период от време –
м.04.2013г. , поради което те са ирелевантни. Що се отнася до фискалните
бонове на л.56 от първоинстанционното дело, те касаят плащания на суми за ТЕ по
фактури за исковия период от време, като с тях на дата 20.03.2014г. -преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /,
е платена изрично указана главница в общ размер на 91,20лв.- този факт е
потвърден и с допълнителното заключение на ССЕ от 27.01.2017г. Видно от
представените фискални бонове на л.56 и л.57 от делото на СРС, от ответника е
заплатена преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и част от лихвата ,
дължима за времето на забавата върху процесната главница, като общата сума на
платената лихва възлиза на сумата от 18,05лв. Като последица от извършеното от ответника частично
плащане на главницата преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
останалата дължима от ответника главницата възлиза на сумата от 248,74лв., като
за разликата над тази сума- до пълния предявен размер от 397,91лв.- искът се
явява неоснователен, доколкото задължението за плащане на тази разликата от 91,20лв. е изпълнено от
ответника преди образуване на делото /преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК/. Съответно, дължимата върху неизплатената главница от 248, 74лв.
мораторна лихва за времето на забавата, съдът приема, че възлиза на сумата от 39,92лв. Във връзка с дължимия размер на мораторната
лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД, настоящият съдебен състав не кредитира
допълнителното заключение на ССЕ, с което тази лихва е определена в по-големия
размер от 49,53лв., тъй като видно от заключението, от вещото лице не е взет
предвид факта, че с горепосочените фискални бонове на л.56 и л.57 от ответника
е заплатена и част от дължимата лихва за забава върху
главницата преди образуване на делото. Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема,
че искът по чл.422,ал.1, от ГПК, вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява основателен до
размера на сумата от 248,74лв., като за разликата над този размер – до пълния
предявен размер от 339,94лв.- искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
неправилно за тази разлика като погасен чрез плащане в хода на процеса. Съответно-
искът за акцесорното вземане за лихва е основателен до размера на сумата от 39,92лв,
а за разликата над нея – до пълния предявен размер от 57,97лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, след отмяна на обжалваното решение в частта, с
която неправилно е отхвърлен за тази разлика като погасен чрез плащане,
доколкото задължението за плащане е изпълнено преди образуване на делото.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на първата , обжалваното решение, с което исковете
са отхвърляни изцяло като погасени чрез пращане в хода на процеса следва да
бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което искът за главницата за сумата от 248,74лв.
и искът за мораторни лихви за сумата от 39,92лв. – да бъдат уважени. Съответно,
за разликата над посочените суми – до пълните предявени размери, исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете от 235,76лв./ държ.такса и юрисконсултско
възнаграждение/, като за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от
325,00лв., обжалваното решение следва да бъде отменено. За първоинстанционното исково
на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете от 235,76лв.
/държ.такса , депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, като за
разликата над сумата от 235,76лв.- до пълния присъден размер от 325,00лв.
обжалваното решение следва да бъде отменено. За въззивното производство ищецът
има право на разноски, съразмерно с уважената част от жалбата му от 108,81лв.
/държ.такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се
дължат разноски за първата инстанция , съразмерно на отхвърлената част от исковете
от 137,27лв. /адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице/. Такива, обаче
не му са присъдени с обжалваното решение, като от ответника не е заявено искане по чл.248 от ГПК – за допълване/изменение
на решението в частта на дължимите му разноски и правната последица от това е ,
че такива не следва да му се присъждат с настоящото въззивно решение. За
въззивното производство ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което и такива не му се дължат.
Воден от
горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 294034 от 14.12.2017г.,
постановено по гр.д. № 6305/ 2015г., по описа на
СРС, 57 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от
07.11.2018г., с която са отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД положителни установителни искове срещу Ц.М.К., както следва: 1/ с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 247,27лв., представляваща неиздължена
стойност на топлинна енергия, доставена за ап.№ 81, в гр.София, ж.к.********за
периода 01.09.2011г.- 30.04.2013г. и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД –
за сумата от 39,92лв., представляваща
мораторна лихва за периода 31.10.2011г.- 20.08.2014г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 47099/2014г. по
описа на СРС, 57 състав, както и в
частта, с която Ц.М.К. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД – разликата над дължимата
сума от 235,76лв.- до пълния присъден размер от 325,00лв.- разноски по делото
за заповедното производство и разликата над дължимата сума от 235,76лв.- до
пълния присъден размер от 325,00лв. – разноски по делото за първата инстанция,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените по реда на чл.422,ал.1 от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.М.К.
установителни искове, че Ц.М.К. дължина „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.79,ал.1 от ЗЗД- сумата от 248,74лв., представляваща неиздължена
стойност на топлинна енергия, доставена за ап.№ 81, в гр.София, ж.к.********за
периода 01.09.2011г.- 30.04.2013г., ведно със законната лихва от 28.08.2014г.-
до окончателното изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 39,92лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.10.2011г.-
20.08.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 47099/2014г. по описа на СРС, 57 състав.
ОТВЪРЛЯ
като неоснователни предявените по
реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД положителни установителни искове срещу Ц.М.К., както следва: 1/ с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД- за разликата над сумата от 248, 74лв.- до пълния
предявен размер от 339,94лв., претендирана като неиздължена стойност на
топлинна енергия, доставена за ап.№ 81, в гр.София, ж.к.********за периода
01.09.2011г.- 30.04.2013г. и 2/ с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над 39,92лв.- до пълния предявен
размер от 57,97лв., претендирана като мораторна лихва за периода 31.10.2011г.-
20.08.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 47099/2014г. по описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА Ц.М.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
– сумата от 108,81лв.- разноски по делото за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/