РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. гр. Добрич, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500111 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по “въззивна частна жалба“ с вх. №
19491/06.11.2023г., допълнена с “въззивна частна жалба“ с вх. №
19536/07.11.2023г. и с “въззивна частна жалба“ с вх. № 19508/06.11.2023г.,
уточнени с молби с вх. № 21617/06.12.2023 г. и с вх. № 21347/01.12.2023 г.,
подадени от И. С. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр.Д., ***, чрез процесуалния им представител адв. М. В., срещу
решение №793/23.10.2023г. по гр. д. №4705/2019г. на Районен съд Добрич, с
което при участието на трето лице – помагач „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД, на страната на ответника ЧСИ Л. Т., се ОТХВЪРЛЯ
предявения от тях срещу ЧСИ Л. Т. Т., с peг. № *** в КЧСИ, с адрес на
кантора: гр. Д., ***, иск с правно основание по чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от
ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата
от 6086, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на ищците от неудачния избор на пазач в лицето на П. Т. И., на
недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. ***, представляващ апартамент №***,
на втори жилищен етаж с площ от 105, 52 кв.м., представляващ самостоятелен
1
обект в сграда с идентификатор 72624.608.1774.1.5 по КККР на гр. Д., ведно с
прилежащото избено помещение №*** с полезна площ от 21, 45 кв.м., и таван
№ *** с площ от 14, 69 кв.м., ведно с 7, 424 % идеални части от общите части
на сградата и 7, 084 % от правото на собственост върху поземления имот,
който при изпълнение на възложената му работа е причинил непозволено
увреждане чрез демонтиране на системата газ инсталация „локално парно с
метални радиатори“ без обезопасяването му и изнасянето на демонтираните
елементи от системата извън имота, като неоснователен; както и иск с правно
основание по чл. 86 от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищците сумата 1852, 84 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от 6086, 00 лв., за периода от 07.08.2015 до 30.12.2019 г., като
неоснователен.
Жалбата срещу решението с характер на определение в прекратителната
му част /за обезщетяване на причинени на ищците вреди от бездействието на
ЧСИ Л. Т.- непредприемане на действия за търсене на отговорност за
противоправни действия от назначения от съдебния изпълнител пазач - П. Т.
И., състоящи се в демонтирането на системата газ инсталация „локално парно
с метални радиатори”/ е върната с влязло в сила на 31.07.2024г. разпореждане
№6633/11.12.2023г по гр. д. №4705/2019г. на Районен съд Добрич и не е в
предмета на въззивното производство.
Съединена за общо разглеждане е частна жалба вх.№23445/06.12.2024г. ,
допълнена с молба вх.№ 23471/06.12.2024г.,от И. С. Т. с ЕГН ********** и С.
Д. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ***, чрез процесуалния им
представител адв. М. В., срещу определение І3053/20.11.2024г. по гр.д.
№4705/2019г. на ДРС , с което е оставена без УВАЖЕНИЕ молба им по чл.
248 от ГПК, обективирана във въззивни жалби с вх. №19491/06.11.2023 г., вх.
№ 19508/06.11.2023 г. и с вх. № 19536/07.11.2023 г.,уточнени с молби с вх. №
21617/06.12.2023 г. и с вх. № 21347/01.12.2023 г., с която се иска изменение на
Решение № 793 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 4705/2019 г. по описа на Районен
съд Добрич в частта на разноските.
Порочността на обжалваното решение се обосновава с неправилна
правна квалификация на предявения иск, неправилен краен извод, базиран на
твърденията на ответника , при изключване на твърденията и възраженията на
ищците и събраните доказателства, несправедливост на процеса и нарушаване
2
на принципа на равенство на страните и неприлагане на закона еднакво
спрямо тях. Конкретно се излага, че за да игнорира доказано увреждане на
имота, довело до намаляване на стойността му, съдът приел за движими вещи
демонтираните елементи от газ инсталацията, която била приращение и
неразделна част от недвижимия имот по силата на чл.92 от ЗС и станали
собственост на купувачите. От съдържанието на решението не можело да се
извлече от кои факти и доказателства съдът достигнал до извод, че ЧСИ не е
правил избор на пазач, тъй като не са били налице поне две възможности.
Съсобственици на имота били съдлъжниците П. Т. и М. М., които живеели в
него. Това означавало, че при назначаване на П. Т. ЧСИ направил избор. Ако
ЧСИ бил назначил за пазач М. М. или назначената за пазач е била сменена с
него след уведомяване на купувачите и преди извършване на въвода, може би
последиците биха били по различни. Увреждането на имота от П. Т. било по
причина и на бездействието на ЧСИ да упражни контрол за опазването му.
Обсъждат се събрани по делото доказателства, извежда се извод за
допустимост на гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.П. Т. и П. П.,
за превратно тълкуване на показанията на св.М. Д. и тяхното опровергаване
със заключението на трите вещи лица, което опровергавало и извода на съда,
че не е доказано твърдението на ищците за намалената стойност на имота, с
която се съизмерявали претърпените от тях вреди. Искат отмяната на
решението, уважаване на иска и присъждане на разноски.
В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна- ЧСИ
Л. Т. Т., с peг. № *** в КЧСИ, чрез упълномощения адвокат Х. Х.-САК, е
оспорила жалбата, изразила е становище за неоснователността и,
аргументирано с доводи за правилна правна квалификация и приложение на
закона, пълно и подробно обсъждане на обстоятелствата, въведени от двете
страни, и на събраните за тях доказателства. Излага и доводи по същество на
спора, излагани и в хода на първоинстанционното производство, обсъжда
събраните по делото доказателства, извежда извод за липса на неправомерно
причинени при изпълнение на своята дейност вреда.
Обжалваното определение по чл.248 от ГПК въззивниците считат за
постановено при неясна воля на съда и липса на преценка относно вида и
реалното извършване на възмездените разноски, липса на преценка, че
присъждането им с ДДС ще доведе до неоснователно обогатяване на
ответника.
3
В отговор на частната жалба насрещната страна е изразила становище за
нейната неоснователност и правилност на обжалвания акт, аргументирано с
доводи по същество на спора относно дължимостта на сторените от нея
разноски.
По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание.
Предмет на разглеждане по гр.д.№4705/2019г. на Районен съд Добрич е
предявеният с искова молба вх.№26819/30.12.2019г., уточнена с молба вх.
№1830/18.01.2020г., молба вх.№6560/13.04.2020г., молба 265204/29.03.2021г.,
молба вх.№266388/29.04.2021г., от И. С. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.Д., ***, чрез процесуалния им представител
адв. М. В., срещу ЧСИ Л. Т. Т., с peг. № *** в КЧСИ, с адрес на кантора: гр. Д.,
***, осъдителен иск за сумата от 6086, 00 лева/съобразно изменение с
молба вх.№16861/27.09.2023г./, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от ищците в резултат на действия на ответника в
качеството му на ЧСИ по изп.д.№ 20157370400128, изразяващи се в неудачния
избор на пазач в лицето на П. Т. И., на недвижим имот, находящ се в гр. Д.,
ул.***, апартамент № ***, на втори жилищен етаж с площ от 105, 52 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.608.1774.1.5 по КККР на гр. Д., ведно с прилежащото избено
помещение № *** с полезна площ от 21, 45 кв.м., и таван № *** с площ от 14,
69 кв.м., ведно с 7, 424 % идеални части от общите части на сградата и 7, 084
% от правото на собственост върху поземления имот, който пазач при
изпълнение на възложената му работа е причинил непозволено увреждане
чрез демонтиране на системата газ инсталация „локално парно с метални
радиатори“ без обезопасяването му и изнасянето на демонтираните елементи
от системата извън имота, ведно със законната лихва от датата на депозиране
4
на исковата молба – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума; осъдителен иск за сумата 1852, 84 лева, представляваща законна
лихва върху главницата от 6086,00 лв., за периода от 07.08.2015 до 30.12.2019
г..
Първоначално искът е насочен и срещу П. Т. И. по отношение на която
производството по делото е прекратено с влязло в сила протоколно
определение от 12.07.2021г. на основание чл.232 от ГПК-поради оттегляне на
иска.
В условията на евентуалност е бил предявен иск за сумата 6086, 00лева,
претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от
бездействието на ЧСИ Л. Т.- непредприемане на действия за търсене на
отговорност за противоправни действия от назначения от съдебния
изпълнител пазач П. Т. И., изразяващи се в демонтирането на системата газ
инсталация „локално парно с метални радиатори”, производството по който е
прекратено с влязло в сила на 31.07.2024г. разпореждане №6633/11.12.2023г
по гр. д. №4705/2019г. на Районен съд Добрич.
В исковата молба и поредицата от уточнителни молби са изложени
обстоятелства за придобито от ищците право на собственост върху жилищен
имот-апартамент №***, находящ се в гр. Д., ул.***, ***, с прилежащите му
изба, таван и идеални части от общите части и правото на собственост върху
поземления имот, по силата на постановление за възлагане от 06.07.2015г. на
ЧСИ Л. Т. по изп.дело № 20157370400128; за подготвителни действия по
провеждането на публичната продан на същия имот с продължителност
02.06.2015г.-02.07.2015г.- описване на апартамента и на гараж, също закупен
от ищците, назначаването на П. Т. И. за пазач на описания апартамент,
определяне на пазарната стойност на имотите с експертиза с вещо лице М. Д.,
което оценило жилището като снабдено с ел., ВиК и газ инсталации, локално
парно с метални радиатори, разгласа на публичната продан, провеждането и
при начална цена от 67950, представляваща 75% от пазарната оценка. Твърди
се и, че на 07.08.2015 г. е извършен въвод от помощника на ЧСИ Л. Т., П. П., за
което е съставен протокол, че закупения от тях имот на публична продан за
сумата от 68500лева им е предаден с унищожена след получаване на
съобщение за изготвено постановление за възлагане от назначения от ЧСИ
пазач П. Т. И. система „локално парно“, трайно прикрепена към имота и
5
представляваща неразделна част от същия, чрез демонтиране на котел,
радиатори и лира, при липса на извършено обезопасяване при демонтажа на
системата, в резултат на което предаденият имот е на по-ниска стойност от
тази, на която е закупен. Причина за това считат неизпълнението от страна на
ЧСИ на задължението му по пазене на описания имот. Конкретно се твърди, че
със своите действия-лош избор на пазач, неосъществен контрол на пазача,
съгласие за увреждане от пазача на вече чужд имот, неизпълнение на
задължение по чл.486 от ГПК, ЧСИ причинил на ищците вреди, изразяващи се
в намаляване на стойността на закупения имот в сравнение със стойността на
която е закупен. Без системата „локално парно“ стойността на придобития от
тях недвижим имот била по-ниска от неговата пазарна стойност към момента
на закупуването му когато обектът е имал такава изградена система.
В писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
исковете като неоснователни и недоказани поради липса на извършени
неправомерни действия в причинна връзка с твърдяната вреда, липса на вреда.
Излага твърдения относно осребряване на ипотекирани в полза на взискателя
по изп.д.№ 20157370400128 имоти, сред които и въпросния апартамент, на
който бил извършен опис на 21.04.2015г. и за пазач е назначен един от
собствениците, който живеел в имота- П. И., извършена оценка от вещо лице
М. А., в която е посочено, че жилището е снабдено с газ инсталация и локално
парно с радиатори. Излага и, че на 04.08.2015г. е депозирана молба от
пълномощника на купувача И. С. Т. с която информира ЧСИ за осъществена
връзка с П. И.а и узнаване от нея, че имотът е освободен от движимите вещи и
заявява искане за насрочване на въвод на следващия ден 05.08.2015г. Въводът
е насрочен и проведен на 07.08.2015г., в протокол е констатирано
демонтирането и изнасянето на радиатор и котел, които П. И.а считала за свои.
Вещите не били предмет на принудително изпълнение. В експертната оценка
на вещото лице инж.М. А. било отразено, че имотът е снабден с газ-
инсталация и локално парно с метални радиатори, но тяхната стойност не е
оценявана, а съществуването на газов котел не било и отразено в експертизата,
нито било посочено колко са на брой радиаторите. В цената на недвижимия
имот не била включена цената на тези вещи. След като вещите не са били
обект на изпълнение не можело да преминат в собственост на купувача.
Изпълнението върху процесния имот било водено по реда на глава 43-та от
ГПК, ЧСИ определил за пазач единствено възможното лице съгласно чл.486,
6
ал.1 от ГПК и няма как да носи отговорност за лош избор на пазач. Имотът
бил предаден в състоянието, в което се е намирал като на пълномощника на
купувача била предоставена възможност да изложи възраженията си. Липсата
на процесните вещи била установена в деня на въвода. С протокола за въвод
длъжникът бил освободен от управлението на имота. Преди датата на въвода
ЧСИ не бил сезиран с подобна информация. Невярно и манипулативно било
твърдението, че изнасянето на вещите станало със съгласието на ЧСИ. Ако от
ЧСИ е искано и дадено съгласие, то е щяло да бъде обективирано в изрично
постановление. ЧСИ бил сезиран от купувачите само с едно искане-за
извършване на въвод. Действия в противоречие на разпоредбите на чл.470 и
чл.471от ГПК нямало, те били неприложими в случая. Касаели изпълнение
върху движими вещи, каквото изпълнение по делото никога не било
предприемано. Нямало извършени действия в нарушение на процесуалните
правила. Оспорва исковата
претенция и по размер- била неоснователно завишена, явявала се 9% от
покупната цена от 68500лева. Оспорва по основание и размер и акцесорната
претенция по чл. 86 от ЗЗД.
Правната квалификация на исковете като такива по чл. 441 ГПК вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл.86от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца
фактическите обстоятелства-иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ в изпълнителното производство
и иск за вреди от забава. Правната квалификация правилно е преценена от
районния съд, доводите на въззивниците в обратния смисъл са неоснователни.
Както разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ, така и тази на чл.441 от ГПК
уреждат отговорност на съдебния изпълнител за непозволено увреждане на
страни в изпълнителното производство или на трети лица-участници в
същото. Тази отговорност е лична и се носи от лицето, извършило
конкретното действие в качеството му на съдебен изпълнител. При това за да
може да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител на основание
посочените две разпоредби, трябва да са причинени реални вреди на страната
по изпълнението или на третите лица-участници в производството. Същите
вреди трябва да са в причинна връзка с конкретно и точно определено
действие на съдебния изпълнител, което от друга страна трябва да е
противоправно. Именно поради това, че се касае за деликтна отговорност
7
необходим елемент от фактическия състав за нейното възникване на първо
място е наличието на противоправно действие/бездействие от страна на
съдебния изпълнител във връзка с осъществяването от него принудително
изпълнение. Действието на ЧСИ ще бъде неправомерно в случай, когато то е
предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки
това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки.
Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се
предприеме действие, което следва да бъде извършено по силата на правна
норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и
да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на
действието. Ищецът е страната,която следва да докаже по реда на пълното и
главно доказване наличие на противоправно деяние /действие или
бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка
между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат.
Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства. В хипотеза като настоящата, ищците
следва да докажат и настъпването на реална вреда, намаляване на
имуществото им, което е в пряка причинна връзка с увреждането, както и че
ако виновното действие не беше извършено, вредата нямаше да е налице.
В случая няма спор по фактите, установява се и от събраните
доказателства/книжата по изп.д.№ 20157370400128 по описа на ЧСИ Л.Т./, че
изпълнителното производство по изп.дело № 20157370400128 на ЧСИ Л.Т.
има за предмет събиране парични вземания по два изпълнителни листа на
взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД срещу длъжниците
„***“ООД, С. С. и П. И. В хода на процеса е конституиран по реда на чл.456,
ал.2 от ГПК присъединен взискател - „Първа инвестиционна банка“АД.
Принудителните действия за събиране на паричното вземане на
взискателя са насочени по отношение на множество имуществени права на
длъжниците, сред които и действия по осребряване на апартамент №***,
находящ се в гр. Д., ул.***, ***, с прилежащите му изба, таван и идеални части
от общите части и правото на собственост върху поземления имот. Имотът е
ипотекиран в полза на банката-взискател по силата на сключения с
нот.акт№*** г.на нотариус с рег.№*** на НК, договор, вписан с вх.рег.
№8250/27.08.2010г., *** на СлВп-Д., от собствениците - П. Т. И. и съпруга и В.
М. И.. По данни от извършената на 24.02.2015г.от ЧСИ справка в НБД
8
„Население“ В. М. И. е починал. Като ипотекарен длъжник в качеството му на
наследник на В. М. И. е конституиран сина му– М. В. М..
На 21.04.2025г. е извършен опис на пет имота, вкл. процесният
апартамент, за което е съставен протокол /процесният апартамент №*** е
описан под №*** в протокола/. В протокола е отразено, че достъпа до имота е
осигурен от П. Т. И.. Имотът е описан с данните по акта за собственост,
индивидуализиращи го като самостоятелен обект в сграда-местонахождение,
площ, съседи, брой помещения, прилежащи помещения и данни за същите. В
протокола липсва описание на състоянието на имота, вкл. за съществуването
на отоплителна инсталация с принадлежности от вида на котел и радиатори. В
протокола е посочено , че оценката на имота ще бъде извършена с помощта на
вещо лице – инж.М. Д.. Вещото лице е дала заключение за оценката на
жилищния имот, посочвайки за пазарна стойност към датата 21.04.2015г.
сумата от 90 600лева , която е приета от ЧСИ и отразена в протокола за опис. В
експертното заключение вещото лице е описало състоянието на оценявания
апартамент по следния начин: дневна с кухненска ниша, обединени в едно, с
под-ламинат, стени и таван-гипсова шпакловка с латекс; стаите с под-ламинат,
стени и таван-гипсова шпакловка с латекс; коридор с под-теракот, стени и
таван-гипсова шпакловка с латекс; сервизни помещения баня и тоалетна с под
-теракот, стени-фаянс, таван-варовоциментова мазилка; терасите на запад и
изток затворени с ПВЦ-дограма, под теракот, стени и таван-гипсова
шпакловка с латекс. Отразено е и, че жилището е снабдено с ел., ВиК и газ
инсталации, локално парно с метални радиатори. Описано е и състоянието на
прилежащите му избено и таванско помещение, като за първото е отразено , че
се ползва по предназначение, а за второто,че е пригодено за временно
обитаване, не е снабдено с ВиК, има само ел.инсталация. Пазарната стойност
на апартамента е определена на база анализ на резултатите от приложените
три оценителски метода-вещен метод/по строителна стойност/, приходен
метод/ капитализиране на дохода от имота за определен бъдещ период/ и
сравнителен метод/сравняване на пазарните аналози- подобни имоти, за които
е налична ценова информация/.
Разпитана като свидетел по делото инж.М. Д. е дала обяснения, че при
определяне на стойността на апартамента по възлагане на ЧСИ е взела
предвид съществуването на ел., ВиК и отоплителни инсталаци, тръбите, които
са трайно закрепени. Посочила е локалното парно за да индивдиуализира вида
9
на отоплението-парно с радиатори, защото имало няколко вида парни
инсталации-подови, таванни, стенни, но не е взела предвид котела и
радиаторите при определяне на стойността на апартамента, защото те могат да
се монтират и демонтират. Имало и полюлеи, но не ги е вземала предвид като
част от ел.инсталацията. Котела и радиаторите можело да бъдат най-различни
по марка, брой, модел, цена. Ако се вземат предвид котела и радиаторите
стойността на имота би била по-висока от определената от нея.
След описването и оценяването на апартамента ЧСИ е предприел действия
по разгласа на публичната продан на процесния апартамент №*** на ул.*** с
времетраене 02.06.2015г.-02.07.2015г./както и на останалите описани имоти/.
Съставяйки обявлението за проданта на апартамента на ул.*** ЧСИ го е
описал с данните по протокола за опис от 21.04.2015г. и с информацията
относно състоянието му, съдържаща се в експертното заключение по
оценяването му, вкл. като снабдено с ел., ВиК и газ инсталации. Посочена е
началната цена на изнесения за публична продан апартамента – 67 950лева,
съставляваща 75% от оценката му, възлизаща на 90 600лева. С протокол за
обявяване на наддавателни предложения от 03.07.2015г. ЧСИ е установил, че
за публичната продан на апартамента на ул.*** е постъпило едно
наддавателно предложение – това на ищцата И. С. Т. с предложена цена
68500лева. Със същия протокол единствения наддавач е обявен за купувач.
След внасяне на дължимата сума от купувача е издадено на 06.07.20215г.
постановление за възлагане. В постановлението за възлагане имотът е описан
с данните по акта за собственост. Няма спор, че постановлението за възлагане
е влязло в сила на 17.07.2015г., както е отразено от ЧСИ, вписано е с вх.рег.
№*** на СлВп-Д.. Постановлението за възлагане е крайният акт на ЧСИ, с
който е завършена уредена в ГПК процедура за прехвърляне на правото на
собственост върху недвижим имот, предмет на публична продан. Към този
момент купувачът И. С. е в брак със С. Д., който датира от ***г. и който го
легитимира като страна по делото-ищец. Ищците не се позовават на
нарушения в процедурата по провеждане на публичната продан, предхождаща
постановяването на възлагателното постановление, по силата на което
купувачът става собственик на оригинерно основание - възлагането има
вещноправно действие, по силата на което се прехвърлят правата върху
изнесения на публична продан имот. Зачитайки действието на влязлото в сила
постановление за възлагане, след вписването му, с молба/заявление/ вх.
10
№21290/04.08.2015г. купувача И. С. Т., чрез пълномощника си адвоката М.В.,
е поискала принудителното въвеждане във владение, като е информирала ЧСИ
за осъществена връзка със собственика-длъжник и узнаване, че имотът е
освободен и е налице готовност за предаването му. Принудителното
въвеждане на купувача във владение/установяване на фактическата му власт
върху придобития имот/ по реда на чл.498, ал.1 от ГПК е насрочено за
07.08.2015г. Въводът е извършен на същата дата, за което е съставен протокол
от извършилия го помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Л.Т.- П. П..
По данни от съставения протокол длъжникът-собственик П. И., който
продължава да държи имота, върху който вече е проведено принудително
изпълнение, е осигурил достъп до него. Констатирано е освобождаването на
апартамента от движими вещи, вкл. липсата на радиатори и котел, за която
липса купувачът изрично възразил. Конкретно е отразена липсата на радиатор
и котел на тераса/запад/, два радиатора в столова и кухненска ниша, по един
радиатор във всяка от двете стаи и един радиатор на тераса/изток/, лира в
банята. В протокола са обективирани обясненията на П. И., че радиаторите и
котела са изнесени от нея защото ги счита за свои вещи, че ги е изнесла в
периода след като е получила съобщение за изготвеното постановление за
възлагане, но не може да посочи точна дата. От приложените към
изпълнителното дело документи се установява, че съобщение за изготвено
постановление за възлагане е връчено на длъжника П. И. на датата
09.07.2015г.
И при разпита и като свидетел по делото П. И.а споделя, че е свалила
радиаторите и котела, както и бойлера, климатика, секашетата и изнесла
всичко, което е счела за движима вещ, след като е получила писмо, че трябва
да освобождава апартамента. Не е получавала указания от ЧСИ във връзка с
изнасянето на вещите.
При така установения ход на изпълнителното производство, настоящата
инстанция намира, че не са налице неправомерни действия/бездействия от
страна на ответния ЧСИ във връзка с пазенето на имота, в частност конкретно
индивидуализираните от ищците - лош избор на пазач, неосъществен контрол
на пазача, съгласие за увреждане от пазача на вече чужд имот, неизпълнение
на задължение по чл.486 от ГПК.
Принципно пазач се назначава при публична продан на движими вещи
11
/чл. 470-472 ГПК/. При изпълнение върху недвижим имот не се назначава
пазач. Действията по принудителното изпълнение не са строго фиксирани по
време и няма основание длъжникът да бъде лишен от правото да си служи с
притежавания от него имот, затова съгласно чл.486 от ГПК имотът се оставя
във владение на длъжника до извършване на проданта, който трябва да го
управлява като добър стопанин и е длъжен да го предаде в същото състояние,
в което го е приел. Имотът може да се предаде за управление на трето лице,
ако длъжникът не го стопанисва добре, вкл.ако препятства огледите. По
делото няма данни да са били налице предпоставките на чл. 486 от ГПК за
предаване управлението на апартамента на лице, различно от длъжника -
собственик П. И.. Несъмнено е установено, че права в имота има и
ипотекарния длъжник М. В. М., с адресна регистрация на административния
адрес на имота, но той не е бил намерен в имота по време на описа. Не се
твърди, няма и данни след това/в хода на изпълнението след описа/ да е имало
причина, известна на ЧСИ, поради която П. И. да е следвало да бъде
отстранена от имота и заменена като управител с ипотекарния длъжник М. В.
М. или трето лице. Жилищният характер на имота, обстоятелството, че в него
е намерен длъжника-собственик П. И.а, липсата на данни за лошо
стопанисване на имота до и към момента на описа от последната и липсата на
данни за неадекватно последващо управление на имота в който и да е момент
до извършване на проданта, са обстоятелства, които изключват
незаконосъобразно пасивно поведение на ЧСИ във връзка с пазенето на
описания апартамент. Точната дата на демонтирането на котела и радиаторите
не е установена, но няма основание за дисквалифициране на показанията на
св.П. И., не е било и спорно, че вещите са демонтирани от нея и това е
станало в периода след като е получила съобщение за изготвеното
постановление за възлагане, а такова и е връчено на датата 09.07.2015г..
Следователно отстраняването на вещите е станало в периода, когато по силата
на постановлението за възлагане е възникнало материално правоотношение
между купувача по публичната продан и длъжника по прехвърляне на правото
на собственост върху имота. Не се установява и до датата на въвеждане на
купувача във владение на имота ЧСИ да е имал информация за действията на
длъжника-собственик по демонтиране и изнасяне на котела и радиаторите , а
от датата на въвода имотът преминава във фактическата власт на ищците и
необходимостта от предприемане от ЧСИ на действия по пазене вече не
12
съществува.
Несъмнено при изпълнение на възложената му от държавата
публичноправна функция по принудително удовлетворяване на частноправни
вземания ЧСИ е длъжен да спазва изискванията на закона и да не допуска
нарушения, но в случая такива не се установят, вкл. нарушенията, визираните
от ищците като причина за накърняване на имуществените им права, т.е.
липсва първия елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-
противоправно действие/бездействие. На следващо място, отговорността при
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато в резултат
на виновно и противоправно действие или бездействие има увреждане-
неблагоприятно засягане на правната сфера на увредения. В случая не се
доказват и твърдяните от ищците вреди, изразяващи се в намаляване на
имуществения им актив защото в резултат на демонтираните от длъжника-
собственик котел и радиатори им е предаден от ЧСИ имот на стойност по-
ниска от заплатената за придобиването му на публична продан. Няма
основание за дискредитиране на показанията на св. М. Д., че котела и
радиаторите не са били включени в цената на имота съгласно изготвената от
нея експертиза, въз основа на която е определена началната цена на
публичната продан- 75% от 90 600лева, и, че ако се вземат предвид котела и
радиаторите, стойността на имота би била по-висока от определената от нея.
Те кореспондират с експертния извод на вещите лица по изслушаната от
районния съд тройна съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
ищците. Според трите вещи лица Н.Л., Р.Н. и П. М., стойността на имота с
локално парно е 97 589лева/приложение 1 към тройната СТЕ/, а без локално
парно е 91 503лева/приложение 2 към тройната СТЕ/. Така при данните от
експертното заключение, може да се изведе извод, че ако при определяне на
стойността на имота от ЧСИ е било взето предвид локалното парно с котел и
радиатори, началната цена на публичната продан би била 75% от 97 589лева ,
а не 75%от 90 600лева, или 73 191.75лева, а не 67 950лева. Трите вещи лица
са определили стойността на имота при различните му характеристики/с
локално парно и без/ с прилагане на метода на посредственото сравнение,
т.нар. сравнителен метод/сравняване на пазарни аналози- подобни имоти, за
които е налична ценова информация/ при използване на аналози, различни от
използваните от привлеченото от ЧСИ вещо лице- св. М. Д.. Самостоятелното
използване само на този метод, както и използването от тях на аналози,
13
различни от използваните от св. М. Д. в качеството и на привлечено от ЧСИ
вещо лице, са обстоятелства, достатъчни да обосноват незначителната разлика
в определената от нея стойност на имота без локално парно с котел и
радиатори от 90 600лева, приета от ЧСИ, и определената от привлечените от
районния съд три вещи лица - 91 503лева, доколкото остойностяването е при
идентични други характеристики на имота.
С оглед изложеното и настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 от ЗЗД на ищците за
сумата от 6086, 00 лева се явява недоказана и следва да се отхвърли, както и
обусловената от нея претенция по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1852, 84 лева.
Въззивната жалба на ищците е неоснователна. Обжалваното решение
следва да бъде потвърдено с препращане на основание чл.272 от ГПК и към
мотивите на същото .
Основателна се явява частната жалба на ищците и следва да бъде
отменено обжалваното от тях определение №3053/20.11.2024г. по гр.д.
№4705/2019г. на ДРС , с което е оставена без уважение молба им по чл. 248 от
ГПК за изменение на решението в частта на възложените им разноски.
Районният съд е разпределил отговорността за разноски, като е
разгледал възражение на ищците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника и приел същото
за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника е
присъдил разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и
приложените към него платежни документи в размер на общо 4157, 77 лева,
която сума се явява сбор от удостоверените разходи за адвокатско
възнаграждение от 1200лева с ДДС, разходи за вещи лица-общо 330лева,
разноски за явяване в открити съдебни заседания- общо 2 627.77лева, и с
обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК е отказал да измени
решението в частта на така присъдените разноски.
И настоящата инстанция приема, че с оглед изхода от спора ищците са
задължени да възстановят разноските, които насрещната страна е била
принудена да направи за защитата си, но само тези разноски, които по
естеството си са необходими за движението на процеса и те са три вида -
държавни такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат. Така по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК се присъждат заплатените по
14
делото държавни такси, направените разноските по производството - за
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач
и тълковник, за снабдяване с писмени доказателства, както и изплатеното
възнаграждение за един адвокат. Отговорността за разноски не включва
всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. В случая
представените платежни документи/фактури и преводни нареждания/ за
периодично плащани в хода на процеса суми от ответника в полза на
упълномощения адвокат, чийто общ размер възлиза на 2 627.77лева с ДДС,
сочат като основание на плащането „разноски във връзка с явяване в
заседание по гр.д.№4705/2019г. на РС Добрич“. При така посоченото
основание не става ясно какъв точно разход е направен, е ли е той разход който
може да се претендира и получи на основание чл. 78 от ГПК. Според
представеният от ответника договор за правна защита и съдействие от
10.02.2021г. страните по него са уговорили адвокатско възнаграждение от
1000лева с ДДС за всяка съдебна инстанция, както и, че разноските за явяване
в заседания по делото, които не са включени във възнаграждението, ще са за
сметка на доверителя. При липса на други доказателства относно основанието
на конкретните разходи, не може да се приеме, че фактурираните и платени от
страната на упълномощения адвокат „разноски във връзка с явяване в
заседание“ възлизащи на общо 2 627.77лева с ДДС са разноски, които следва
да се възмездят. Следва да се отбележи и, че разходите за пътуване на
адвоката,какъвто характер в случая несъмнено има претендираната сума от
339лева, удостоверена с представения електронен самолетен
билет,вкл.квартирните разходи, не съставляват съдебноделоводни разноски по
делото и не може да се претендират на основание чл. 78 от ГПК. В този
смисъл настоящата инстанция приема, че сумата от 2 627.77лева с ДДС не
следва да бъде включено към съдебните разноски, които следва да се присъдят
в полза на ответника ЧСИ Л.Т., независимо, че са направени. Изводът на
районния съд в обратния смисъл е неправилен. Възражението на ищците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна,
правилно е преценено от районния съд като неоснователно и няма основание
да се намалява присъденото адвокатско възнаграждение от 1200лева с ДДС,
реалното плащане на което по банков път/както е уговорено в договора/ за
първа инстанция е удостоверено с представеното преводно нареждане от
15.02.2021г.. Възнаграждението от 1000лева за защита само по разгледания
15
главен и акцесорен иск/защита е осъществявана и по прекратените главен и
акцесорен иск/ не надхвърля минималния размер на адвокатското
възнаграждение дължимо съгласно чл. 2, ал.5 от Наредба №1/2004г. по всеки
иск и определено по правилото на чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл. 2, ал.5 от
Наредба №1/2004г. Щом адвокатът, за чието възнаграждение страната е
направила разноски, е регистриран по ЗДДС, върху възнаграждението се
начислява ДДС по пар.2а от ДР на Наредба №1/2004г., а щом платежния
документ удостоверява, че страната е заплатила на адвоката сумата за
дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските по
делото, каквато хипотеза е налице в случая.
С оглед изхода от въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски
за настоящата инстанция в размер на 1200лева/с ДДС/ адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, реалното плащане на което по
банков път/както е уговорено в договора/ е удостоверено с представеното
преводно нареждане от 05.05.2025г.. Стореното от въззивниците възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно по изложените по-горе съображения.
Доказателства за други подлежащи на възмездяване разходи въззиваемата
страна не е представила.
На ищците, заели позицията на въззивници, разноски не се дължат, вкл.
за производството по чл.248 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №793/23.10.2023г. по гр. д. №4705/2019г. на
Районен съд Добрич, в частта, в която при участието на трето лице – помагач
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, на страната на
ответника ЧСИ Л. Т., се ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Т. с ЕГН **********
и С. Д. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ***, срещу ЧСИ Л. Т. Т., с
peг. № *** в КЧСИ, с адрес на кантора: гр. Д., ***, иск по чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с
чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 6086, 00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 1852, 84
16
лева, представляваща законна лихва върху главницата от 6086, 00 лева за
периода от 07.08.2015 до 30.12.2019 г.
ОТМЕНЯ определение №3053/20.11.2024г. по гр.д.№4705/2019г. на
Районен съд Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение №793/23.10.2023г. по гр.
д. №4705/2019г. на Районен съд Добрич, в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА размера на разноските, които И. С. Т. с ЕГН ********** и С. Д.
Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ***, са осъдени да заплатят на
ЧСИ Л. Т. Т., с peг. № *** в КЧСИ, с адрес на кантора: гр. Д., ***, от
4157.77лева на 1530лева.
ОСЪЖДА И. С. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Д., ***, да заплатят на ЧСИ Л. Т. Т., с peг. № *** в КЧСИ, с
адрес на кантора: гр. Д., ***, съдебни разноски в размер на 1200 лева с ДДС
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280
ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17