Р Е Ш Е Н И Е
№……………./………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 29.04.2021г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Мариана Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 227 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 47 от 27.08.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., с което на „Б.” ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателя моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Районна прокуратура-С.З., ТО-Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 22.07.2019г. от М.Д.М. – главен експерт в РИОСВ – С.З. е съставен АУАН № 47 от същата дата. в който е отразено следното:
На
20.05.2019г. е извършена проверка на ТЕЦ „Б.” ЕАД гр.Г. от експерти на РИОСВ - С.З.
и РЛ-С.З., отразена в Протокол от проверка № П-0000038/20.05.2019г. във връзка
с със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води. При проверката е
направен оглед на р.С. и на бетоновия колектор находящ се на около 200-
Съгласно Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ №40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г.) на ТЕЦ „Б.” не се разрешава заустване на производствени отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система.
Актосъставителят е приел, че на 20.05.2019г. при извършената проверка – съгласно Констативен протокол №П-0000038/20.05.2019г., е установено, че операторът не изпълнява Условие 10.1.2.1 от КР.
Горното било квалифицирано като нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
АУАН № 47/22.07.2019г. бил подписан от надлежно упълномощен
представител на санкционираното дружество, който получил екземпляр от него. В законоустановения
срок били направени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН № 47/22.07.2019г. е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 47/27.08.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., в обстоятелствената част, на което, административно-наказващия орган напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че от страна на “Б.” ЕАД е осъществен състава на административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС и АНО, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е определил и наложил на “Б.” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12000 лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите – актосъставителя – св.М.Д.М., св.Т.П.И., св.Р.И.П., св.Е.С.Н., св.М.Г.М.
и св.Р.П.Д., както и от приетите по делото писмени доказателства: АУАН № 47/22.07.2019
г.; Писмо, изх.№ КОС-06-3378/15.07.2019 г. от Директора на РИОСВ – С.З. до
Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД - гр.Г.; известие за доставяне; Протокол за
проверка № П, бл. № 0000038 от 20.05.2019 г.; Констативен протокол №
006461/14.05.2019 г.; Писмо, изх.№ ПО-04-4328/30.08.2019 г. на Директора на
РИОСВ - С.З. до Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД - гр. Г.; Наказателно
постановление № 47/27.08.2019 г. и известие за доставяне; Схема за колектора за производствени и отпадни
води на „Б.“ и Комплексно разрешително на Комплексно разрешително на „Б.“ №
40-Н1/2011 г. и от заключението на съдебно – техническата експертиза.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З. е компетентно длъжностно лице да издава НП.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно наказващия орган е този, който поддържа адмистративно наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В производството пред съда, обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
Деянието, за което е привлечено към отговорност "Б." ЕАД гр.Г. е за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, а именно, на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно т.39 от ДР на ЗООС, "Комплексно разрешително" е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма "Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване". Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ЗООС, предвиждащ за неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. /в редакцията действаща към датата, на която се сочи да е извършено нарушението/.
Съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му. В този ред намисли
нарушението правилно е квалифицирано по чл. 125, ал.
1, т. 2 от ЗООС, в редакцията действаща към датата, на която се сочи
да е извършено нарушението. Вярно е, че с ДВ, бр.98 от
Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано.
Тежестта да се докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е осъществено останаха недоказани, което е основание за отмяна на обжалваното постановление.
Не е спорно по делото, че действащата нормативна уредба задължава оператора на инсталацията да изпълнява условията по КР.
Не е спорно, също така, че на 20.05.2019г. от експерти на РИОСВ - С.З. и РЛ-С.З. е констастирано изтичане/заустване на вода от компрометиран участък на запушен бетонов колектор, находящ се на територията на титуляра на КР. Св.М.М. в разпита си като свидетел бе изключително подробен при описание на случая и разясни къде, кога и какво е констатирал.
Спорно в случая е дали е налице „заустване на отпадъчни води” от страна на оператора на горивната инсталация, титуляр на КР и дали това негово действие е в нарушение на Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ №40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г.).
По делото бе назначена съдебно инженерно – техническа експертиза със задача да бъде отговорено на следните въпроси:
1. Какъв е произхода на преминаващите води през бетоновия колектор, намиращ се до помпената станция на р.Съзлийка?
2. Какъв е механизмът по който водата излиза от този бетонов колектор ?
При извършената от вещото лице проверка на място и по документи е установено следното: „При огледа на място в компрометирания участък установих къде се намира бетоновия колектор. Отворът му беше затапен с капак, който беше пломбиран по предписание на РИОСВ С.З.. Нямаше течове и води, които да се изливат във водите на р.Съзлия. При огледа констатирах наличие на още един подобен тръбопровод, както и открит канал, по които няма изтичане на флуид.
На територията на Б. ЕАД съществуват множество стари неизползваеми подземи и надземни комуникации, находящи се в обсега на старото депо за неопасни производствени отпадъци, което към момента е рекултивирано и върху него е изграден въглищният склад, както и под част от въглеподавателният цех на ТЕЦ "AES - Г." . При направения оглед на площадката на дружеството и огледа на помпена станция оборотни води с прилежащите и утайници, приемни шахти и попмпени агрегати, установих, че няма видима връзка на подземна и надземна комуникации с процесния тръбопровод заустващ на брега на реката.
Отговор на въпрос №1:
Не е ясен произходът на водите, преминаващи през бетоновия колектор. Видно от картата с нанесените тръбопроводи, находящи се на територията на площадка Електропроизводство в Б. ЕАД, съществува много стара подземна канализация, която преминава и през територии, които не са собственост на Б. ЕАД. Тази стара канализация е подземна и не е ясно какви води преминават през нея. Не е ясно и водата откъде идва в този колектор, тъй като същият е свързан към тази стара водопреносна система, която е използвана преди години. Не може да се даде категоричен отговор дали спирането и изливането на вода, изтичаща от компрометирания бетонов колектор е под контрола на Б. ЕАД.
Отговор на въпрос №2:
Тъй като не е ясно каква е водосборната област на водите, които изтичат от колектора в р. Съзлийка, няма механизъм, по който Б. ЕАД да могат да пуснат и да спрат тази вода. Тя зависи от наличието на води в подземните тръби.”.
В случая, тъй като системата от тръби преминава през територията на различни дружества, не е установено по категоричен начин кой е отговорен за неправомерното заустване. Обстоятелството, че края на тръбата /бетонов колектор/ е на територията на санкционираното дружество не обосновава извод за виновно поведение, което пък да води до нарушаване на условие от КР.
В този ред на мисли възниква и въпроса въз основа на какви доказателства от АНО е прието, че се касае за „производствени отпадъчни води” щом произходът на тази вода не е изяснен.
Ето защо настоящия състав счита, че не е осъществен състава на вмененото нарушение, тъй като фактическите констатации в АУАН и НП не съответстват на събраните доказателства.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 47 от 27.08.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., с което на „Б.” ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................
/Хр. Ангелов/