Решение по НАХД №11696/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 129
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110211696
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. МАНОВА
като разгледа докладваното от И. МИЧЕВ Административно наказателно
дело № 20211110211696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от В. Н. М. от гр.Б., Област В.,
ул.,,Т. П.“ № ....., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление №
42 - 0001744/ 09.07.2021г. издадено от Директор РД ,,АА“ – София, с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди)
лева за извършено административно нарушение по чл.18, ал.1 т.5 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
В бланкетна жалба лицето оспорва законосъобразността на
наказателното постановление, изразяваща се в нарушаване на закона и
съществени процесуални нарушения. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят В.М., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена, развивайки подробни съображения в нейна
подкрепа.
Административно – наказващият орган Директор РД ,,АА“ – гр. София,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства приема за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
На 10.02.2021г. в гр.София, от квартал ,,Драгалевци“, /хотел ,ЕДИ“/
свидетелят Д.А. и М.Ч. имали необходимостта от извършване на превозна
услуга. Двамата намерили лице, което извършва превоз на пътници срещу
заплащане в интернет и му телефонирали. С лек автомобил марка ......... с рег.
№ ................ от категория М1, собственост на жалбоподателя В. М., същият се
отзовал на обаждането. Автомобилът не бил обозначен като таксиметров, бил
с друг цвят, не е имал апарат за измерване на изминалите километри. След
като свидетелят А. и Ч. били закарани пред храм – паметник ,,Свети
Александър Невски“ в 22:45ч. свидетелите Б.Н., Ю.Б. и Н.П. – Серафимова –
служители в Регионална дирекция ,,Автомобилна Администрация" и при ГД
,,Икономическа полиция“ при СДВР спрели жалбоподателя и извели него и
пътниците от автомобила. Въз основа на снети от тях обяснения било
констатирано, че водачът извършва нерегламентиран превоз на пътници в
нарушение на законовите разпоредби. По случая била образувана проверка,
която приключила с отказ да се образува досъдебно производство
посредством постановление на прокурор при СРП от 25.05.2021г. на същата
дата било констатирано, че жалбоподателят управлява лекия автомобил,
който е бил без издадено удостоверение за техническа изправност с
допълнителен преглед за таксиметров превоз, без удостоверение за
психологическа годност и без да има издадено разрешение от съответната
община, на територията на която се извършва превоза. Във връзка с
констатираните нарушения били издадени нарочни наказателни
постановления.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
2
Видно от показанията на свидетелите Б.Н., Ю. и Н.П. – С. е, че и
тримата са били непосредствени участници при извършената проверка и
констатираното нарушение на жалбоподателя. Техните показания пряко се
потвърждават и от тези на свидетеля Д.А., който под страх от наказателна
отговорност и без да му е диктувано в съдебно заседание признава, че
управляваният от дееца лек автомобил нито е бил с жълт цвят, нито е било
оборудван с устройство изчисляващо изминалите километри. Същевременно
водачът се е отзовал на телефонно повикване именно с цел извършване на
таксиметрова услуга без да имал изискуемото от закона валидно издадено
удостоверение от общината на територията, на която започва превоза. Съдът
кредитира показанията на всички разпитани свидетели като еднопосочни,
логични и непротиворечиви. Същите се потвърждават в пълен обем от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност
издаденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство на
СРП, както наказателните постановления на Директор на РД ,,АА“ –
гр.София, касаещи извършеното на същото дата деяние от страна на
жалбоподателя, с които е бил санкциониран и за други противоправни деяния,
свързани с неправомерно предлагане на таксиметрова услуга.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Същите обаче не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания санкиониращ акт съдът констатира, че същият е издаден при
наличие на допуснато съществено процесуално нарушение и при
несъставомерност на деянието.
Видно от данните по делото е, че АУАН и впоследствие обжалваното
наказателно постановление са били издадени за извършено административно
нарушение, изразяващо се в превоз без водача да е имал валидно
удостоверение на лек таксиметров автомобил от общината, на територията на
която започва превоза. Деянието е било извършено след влизане в сила на
изменение на чл.18, ал.1 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ от
3
02.02.2021г. В актуалната към момента на нарушението разпоредба се изисква
кумулативното наличие на две обективно изискуеми предпоставки, за да бъде
търсена административна отговорност на конкретно лице, а именно същото
успешно да е положило изпит по теми, определени с тази наредба, и да
притежава валидно удостоверение ,,Водач на таксиметров автомобил“ за
съответната община, на чиято територия се извършат превозите.
Установяването на съответното санкционирано поведение е станало на
10.02.2021г., т.е. след ДВ брой 9, в сила от 02.02.2021г. В случая нито
актосъставителя, нито административно наказващият орган са съобразили
първата изискуема от закона предпоставка, а именно деецът да е положил
съответния изпит по определените в наредбата теми, като това обстоятелство
никъде и не фигурира в наказателното постановление. Освен че не е било
изрично упоменато, което съществено накърнява правото на защита на
жалбоподателя, същото очевидно изобщо не е било и обект на изследване от
органите на административното производство, което да обуслови
съставомерността на изпълнителното деяние по чл.18, ал.1 т.5 от Наредбата.
При липсата на посочване на кумулативен признак от обективната страна на
изпълнителното деяние и при отсъствието на каквито и да било
доказателства, относно липсата на положен изпит от жалбоподателя, не може
да бъде прието наличието на извършено административно нарушение.

Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 42 - 0001744/09.07.2021г.
издадено от Директор на РД ,,АА“ – София, с което на В. Н. М. от гр.Б.,
Област В., ул.,,Т. П.“ № ....., с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено административно нарушение
по чл.18, ал.1 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
4
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. Софийски Районен съд е сезиран с
жалба от В. Н. М. от гр.Б., Област В., ул.,,Т. П.“ № ...., с ЕГН: ********** против
Наказателно Постановление № 42 - 0001744/ 09.07.2021г. издадено от Директор РД ,,АА“ –
София, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди)
лева за извършено административно нарушение по чл.18, ал.1 т.5 от Наредба №
34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ. В бланкетна жалба лицето оспорва
законосъобразността на наказателното постановление, изразяваща се в нарушаване на
закона и съществени процесуални нарушения. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което същото да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят В.М.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена, развивайки подробни съображения в нейна
подкрепа. Административно – наказващият орган Директор РД ,,АА“ – гр. София, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Съдът, след като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена
в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът, като
взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка: На 10.02.2021г. в гр.София, от квартал
,,Драгалевци“, /хотел ,ЕДИ“/ свидетелят Д.А. и М.Ч. имали необходимостта от извършване
на превозна услуга. Двамата намерили лице, което извършва превоз на пътници срещу
заплащане в интернет и му телефонирали. С лек автомобил марка Б. с рег.№ ............ от
категория М1, собственост на жалбоподателя В. М., същият се отзовал на обаждането.
Автомобилът не бил обозначен като таксиметров, бил с друг цвят, не е имал апарат за
измерване на изминалите километри. След като свидетелят А. и Ч. били закарани пред храм
– паметник ,,Свети Александър Невски“ в 22:45ч. свидетелите Б.Н., Ю.Б. и Н.П. – С. –
служители в Регионална дирекция ,,Автомобилна Администрация" и при ГД ,,Икономическа
полиция“ при СДВР спрели жалбоподателя и извели него и пътниците от автомобила. Въз
основа на снети от тях обяснения било констатирано, че водачът извършва нерегламентиран
превоз на пътници в нарушение на законовите разпоредби. По случая била образувана
проверка, която приключила с отказ да се образува досъдебно производство посредством
постановление на прокурор при СРП от 25.05.2021г. на същата дата било констатирано, че
жалбоподателят управлява лекия автомобил, който е бил без издадено удостоверение за
техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз, без удостоверение за
психологическа годност и без да има издадено разрешение от съответната община, на
територията на която се извършва превоза. Във връзка с констатираните нарушения били
издадени нарочни наказателни постановления. Горната фактическа обстановка съдът
възприе за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели, както 2 Този файл е копие на електронно подписан документ.
Актът е постановен на 12.01.2022 и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Видно от показанията на свидетелите Б.Н., Ю. и Н.П. – С., че и тримата са
били непосредствени участници при извършената проверка и констатираното нарушение на
жалбоподателя. Техните показания пряко се потвърждават и от тези на свидетеля Д.А.,
който под страх от наказателна отговорност и без да му е диктувано в съдебно заседание
признава, че управляваният от дееца лек автомобил нито е бил с жълт цвят, нито е било
оборудван с устройство изчисляващо изминалите километри. Същевременно водачът се е
отзовал на телефонно повикване именно с цел извършване на таксиметрова услуга без да
имал изискуемото от закона валидно издадено удостоверение от общината на територията,
на която започва превоза. Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се потвърждават в пълен обем от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност издаденото
1
постановление за отказ да се образува досъдебно производство на СРП, както наказателните
постановления на Директор на РД ,,АА“ – гр.София, касаещи извършеното на същото дата
деяние от страна на жалбоподателя, с които е бил санкциониран и за други противоправни
деяния, свързани с неправомерно предлагане на таксиметрова услуга. Предмет на преценка
на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така
и с процесуалния закон. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Същите обаче не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН .
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкиониращ акт
съдът констатира, че същият е издаден при наличие на допуснато съществено процесуално
нарушение и при несъставомерност на деянието. Видно от данните по делото е, че АУАН и
впоследствие обжалваното наказателно постановление са били издадени за извършено
административно нарушение, изразяващо се в превоз без водача да е имал валидно
удостоверение на лек таксиметров автомобил от общината, на територията на която започва
превоза. Деянието е било извършено след влизане в сила на изменение на чл.18, ал.1 т.5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ от 02.02.2021г. В актуалната към момента на
нарушението разпоредба се изисква кумулативното наличие на две обективно изискуеми
предпоставки, за да бъде търсена административна отговорност на конкретно лице, а именно
същото успешно да е положило изпит по теми, определени с тази наредба, и да притежава
валидно удостоверение ,,Водач на таксиметров автомобил“ за съответната община, на чиято
територия се извършат превозите. Установяването на съответното санкционирано поведение
е станало на 10.02.2021г., т.е. след ДВ брой 9, в сила от 02.02.2021г. В случая нито
актосъставителя, нито административно наказващият орган са съобразили първата
изискуема от закона предпоставка, а именно деецът да е положил съответния изпит по
определените в наредбата теми, като това обстоятелство никъде и не фигурира в
наказателното постановление. Освен че не е било изрично упоменато, което съществено
накърнява правото на защита на жалбоподателя, същото очевидно изобщо не е било и обект
на изследване от органите на административното производство, което да обуслови
съставомерността на изпълнителното деяние по чл.18, ал.1 т.5 от Наредбата. При липсата на
посочване на кумулативен признак от обективната страна на изпълнителното деяние и при
отсъствието на каквито и да било доказателства, относно липсата на положен изпит от
жалбоподателя, не може да бъде прието наличието на извършено административно
нарушение. Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
2