Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
Силистра,
05.07.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година, като
разгледа докладваното в.гр.д. № 138
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
161/28.02.2017 г., постановено по гр.д. № 195/2016 г., Тутраканският районен
съд е признал за незаконно уволнението на С.А.П., отменил е заповед №
1/28.04.2016 г. на управителя на „Иннтекс“ ЕООД гр. Тутракан чрез пълномощник,
възстановил е същия на длъжността „оператор производствена линия”, осъдил е
дружеството да му заплати 300 лв. разноски по делото и 100 лв. държавна такса
по сметка на ТРС.
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Иннтекс“
ЕООД гр. Тутракан чрез процесуален представител с искане за отмяна на
обжалваното решение отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по жалбата С.А.П. чрез
процесуален представител моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията
в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.
Ищецът е
предявил искове за признаване уволнението му по чл.328, ал.1, т.6 от КТ за
незаконно и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност
„оператор производствена линия“. Ответникът-работодател възразява, че
прекратяването на трудовия договор е наложено от констатация, че ищецът не
отговаря на новопоставени изисквания по длъжностна характеристика, тъй като
няма средно образование. Не се спори, че при сключване на първоначалния трудов
договор от 31.03.2014 г. на длъжност „Началник производство“ по връчената
длъжностна характеристика и при допълнителното споразумение от 01.03.2016 г. за
изменение в длъжността на „оператор производствена линия“ не е имало изискване
за средно образование и че ищецът няма средно образование. Не се спори също, че
ответникът е въвел това изискване с длъжностна характеристика, връчена на ищеца
на 25.04.2016 г., т.е. четири дни преди процесното уволнение.
Районният
съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния
действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно
решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, поради
което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че
обжалваното решение следва да се потвърди без преповтаряне на мотивите.
Правилно
районният съд е анализирал, че при сключване на трудовия договор работодателят
не е имал изискване за образование. Такова изискване за длъжността няма и по
нормативен акт или щатно разписание. Не е достатъчно изменението на
длъжностната характеристика в тази насока. Последващо въвеждане на изискване за
образование по надлежен ред е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а не по т.6. В този смисъл е и
съдебната практика.
Въззивната
жалба не налага промяна в мотивите. Същата е лаконична и не въвежда излагане на
допълнителни доводи. Що се касае до твърдението, че ищецът е заблудил
управителя за образованието си, това обстоятелство се посочва като предмет на
устен разговор, който не е доказан, а и изискванията за длъжността следва да са
писмени. Очевидно управителят, едноличен собственик, като чужденец изцяло е
разчитал на ищеца още при създаването на производствената и търговска дейност
на дружеството, които твърдения в исковата молба не са оспорени.
Разноски не
са претендирани.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/28.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 195/2016 г. по описа на Тутракански районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.