РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. К., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500061 по описа за 2022 година
С решение № 260252/24.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1278/2020 г.
по описа на Районен съд – К. е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК от кредитора „Е. Ф. К.” ЕООД, ЕИК *****, гр. В., с който се
иска да се признае за установено по отношение на ответника В. Й. Т. от гр. К.,
че дължи на кредитора сума в общ размер на 35,61 лв., представляваща
незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от
08.10.2015 г., сключен между В.Й. Т. - С. и „Б. Т. К.” ЕАД, въз основа на
който са издадени фактури с № **********/15.10.2017г. /на стойност на 28.97
лв., от която се претендира частично незаплатен остатък от 9.02 лв./ и
фактура № ********/15.11.2017г. /на стойност 26.59 лв./, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението - 01.10.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена по ч.гр.д. №
952/2020 г. на КРС Заповед № 260038/02.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като неоснователен. С решението „Е. Ф. К.”
ЕООД, гр.В. е осъдено да заплати на В.Й. Т.- С. от гр. К. сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с ДДС.
Въззивното производство е образувано по подадена от „Е. Ф. К.“ ЕООД,
ЕИК ***** чрез пълномощник адв. И.Л. въззивна жалба. Решението се
обжалва изцяло като неправилно и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде отменено и да се
постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск по
чл. 422 ГПК да бъде уважен. Претендира се за присъждане на разноски в
двете инстанции.
1
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище, пълномощникът му поддържа
въззивната жалба. Претендира присъждане на направените в инстанциите
разноски и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата В.Й. Т. - С. чрез
пълномощника адвокат Д.Д. е подаден писмен отговор, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на направените разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата се представлява от пълномощника
си, който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на същия.
Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от страна, имаща интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
По реда на чл. 422 ГПК е предявен за разглеждане установителен иск за
съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, който иск е предявен в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК след подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение
от длъжника в заповедното производство и е допустим.
В производството по делото се установява соченото в исковата молба
обстоятелство, че на 08.10.2015 г. между „Б. т. к.” ЕАД и ответникът е
сключен договор № **********08102015-34982698, с предмет - предоставяне
на телевизионни и интернет услуги от пакет „VIVACOM Duo: Internet + TV -
Net Slim + TV-TV”, със срок на договора 24 месеца, влизане в сила 08.10.2015
г. и дата на изтичане 08.10.2017 г.
Установява се и соченото от ищеца, че на 15.10.2017 г. е издадена
фактура № ********** за отчетен период 15.10.2017 г. до 15.11.2017 г.,
включваща стойността на телекомуникационни услуги в размер на 28.97 лв.,
както и че на дата 15.11.2017 г. е издадена фактура № ******* за отчетен
период 15.11.2017 г. до 15.12.2017 г., включваща стойността на
телекомуникационни услуги в размер на 26.59 лв.
Установява се, че на 16.10.2018 г. “БТК” ЕАД е сключило договор за
прехвърляне на вземания със “С. Г.” ООД, като съгласно чл. 2 от договора,
същите се индивидуализират в Приложение №1 към договора. Поради
непредставяне на приложението, като част от доказателствата по делото, не
може да се направи извод, че вземането по отношение ответника по иска
представлява част от прехвърлените суми.
Установява се, че с потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, “БТК” ЕАД потвърждава извършената цесия на 21 653
броя вземания в общ размер на 10 663 623.41 лв., цедирани от “БТК” ЕАД на
2
“С. Г.” ООД.
От своя страна на 26.08.2019 г. “С. Г.” ООД е прехвърлило всички свои
вземания, придобити по горепосочения договор за цесия на “Е. Ф. К.” ЕООД.
От представеното Приложение № 1 към този договор се установят
конкретните длъжници и суми, предмет на този договор за цесия, в т.ч.
фигурира и ответникът като длъжник.
Предвид установеното се налагат следните изводи: при изрично
определен краен срок на действие на договора до 08.10.2017 г., в исковата
молба липсват изложени относими обстоятелства и твърдения, че договорът
между страните е продължил действието си и след тази дата. Издадените 2 бр.
фактури за отчетни периоди след прекратяване на договора сами по себе си не
доказват доставка на телекуманикационни услуги, но дори и да са индиция за
доставка, от ищеца не се твърди, че договорът е продължил действието си и
след 08.10.2017 г. При това положение следва да се приеме, че фактурите, на
основание на които се претендира вземането, са издадени за периоди след
прекратяване на договора и стойността на услугите по тях, не са дължими.
На следващо място, ищецът не доказва твърдението си, че вземането на
“БТК” ЕАД по отношение на ответника е прехвърлено на “С. Г.” ООД с
договора за цесия от 16.10.2018 г. Установява се само, че с посочения договор
са прехвърлени 21 653 броя вземания в общ размер на 10 663 623.41 лв., но
тъй като не е представено приложение № 1, индивидуализиращо лицата и
конкретните им задължения, извод, че е прехвърлено задължение на
ответника, не може да бъде направен. Последващото прехвърляне на
вземания на настоящия ищец, респ. представеното Приложение 1 към
договора от 26.08.2019 г., не попълва изначалната липса на доказателства за
прехвърляне на задължението на ответника от кредитора „БТК“ ЕАД по
договора от 16.10.2018 г.
Или предявеният установителен иск за съществуване на вземане е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, до какъвто правилен и
законосъобразен извод е достигнал първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените в тази инстанция разноски в размер на
360 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнажграждение. Съдът намира
за неоснователно направеното възражение на прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемана страна, тъй като същото се
претендира в минимално предвидения размер, съгласно чл.7, ал.2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260252/24.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1278/2020 г. по описа на Районен съд – К..
3
ОСЪЖДА „Е. Ф. К.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.В., бул. “М. Л.” №*, ет. *, представлявано от управителя Е. Д.
да заплати на В. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. “К. М.” № *
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 360 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т.1, предл. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4