№ 431
гр. В., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря М.на Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100500504 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по три въззивни жалби и една частна жалба, както следва:
1/ с вх. №87449/21.11.2023г., подадена от Н. Н. К., ЕГН **********,
починала в хода на делото на ***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********,
Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН
**********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН
**********, чрез адв. В. Ц., срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д.
№12126/2022г. на ВРС, в частите, с които:
- са отхвърлени предявените от Н. Н. К., ЕГН **********, починала в
хода на делото на ***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН ***, и А. И. Я. С., ЕГН **********, искове по чл.108 от ЗС, в
установителната част, да бъде прието за установено по отношение на И.
Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г. ЕГН**********, наследник на починалата в
хода на делото отв. К. И.а П.а, ЕГН**********, че ищците са собственици и
на разликата над признатата по 1/25 ид.ч. до претендираната по 1/22 идеална
част за всеки от тях от ПИ с идентификатор №*** с площ от 1 079 кв.м. по
КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на
АГКК, находящ се в гр. В., район „*** при съседи: ПИ № *** придобит по
наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА
№145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от
1
Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г.;
- е отхвърлен предявеният от М. Х. Н., ЕГН **********, иск по чл.108
от ЗС, в установителната част, да бъде прието за установено по
отношение на И. Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г. ЕГН**********, наследник
на починалата в хода на делото отв. К. И.а П.а, ЕГН**********, че ищцата
М. Х. Н., ЕГН **********, е собственик и на разликата над признатата й 1/25
ид. част до претендираната 16/22 идеална част от ПИ с идентификатор №*** с
площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г.
на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район „*** при съседи: ПИ №
*** придобит по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е
бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го
по наследяване от Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г.;
- не е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г.,
изд. в полза на праводателя на ответниците А. Р. М., за разликата над 7/25
ид.ч. до пълната собственост върху процесния и ПИ №***, на осн. чл.537, ал.2
от ГПК;
2/ с вх. №87611/21.11.2023г., подадена от И. Н. П., ЕГН ********** и П.
А. Г., ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото К. И.а П.а,
ЕГН**********, срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г.
на ВРС, в частите, с които:
- е прието за установено по отношение на отв. И. Н. П. и П. А. Г.,
ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото отв. К. И.а П.а,
ЕГН**********, че всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН **********, починала в
хода на делото и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********, е
собственик на по 1/25 ид. част от процесния ПИ с идентификатор №***, по
наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА
№145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от
Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г. и
- са осъдени И. Н. П. и П. А. Г. да предадат на ищците Н. Н. К., ЕГН
**********, починала в хода на делото и наследена от Н. А. К.,
ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С.
П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х.
Н., ЕГН**********, владението върху целия процесен ПИ №***,
на осн. чл.108 от ЗС,
- е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в
полза на праводателя на ответниците А. Р. М., само за 7/25 ид. ч. от пълната
собственост върху ПИ №***, на осн. чл.537, ал.2 ГПК;
3/ с вх. №89312/28.11.2023г., подадена от третото лице-помагач А. Р. М.,
ЕГН**********, срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г.
на ВРС, в частите, с които:
2
- е прието за установено по отношение на отв. И. Н. П. и П. А. Г.,
ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото отв. К. И.а П.а,
ЕГН**********, че всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН **********, починала в
хода на делото и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********, е
собственик на по 1/25 ид. част от процесния ПИ с идентификатор №***, по
наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА
№145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от
Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г. и
- са осъдени И. Н. П. и П. А. Г. да предадат на ищците Н. Н. К., ЕГН
**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П.,
ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х. Н.,
ЕГН**********, владението върху целия процесен ПИ №***,
на осн. чл.108 от ЗС,
- е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в
полза на праводателя на ответниците А. Р. М., само за 7/25 ид. ч. от пълната
собственост върху ПИ №***, на осн. чл.537, ал.2 ГПК;
4/ частна жалба вх. №5484/***г. на Н. Н. К., ЕГН **********, починала
в хода на делото на ***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез
адв. В. Ц., срещу Определение №92/04.01.2024г. по гр. д. №12126 за 2022г. на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата от 21.11.2023г. на ищците по
реда на чл.248 от ГПК за отмяната на Решение №3510/02.11.2023г. по делото в
частта за разноските, конкретно по отношение на присъдените на ответниците
разноски (за пред ВРС) и отделно 1080лв. (по ч.гр.д. №229/2020г. на ВАпС).
Във въззивната жалба вх. №87449/21.11.2023г. на ищците се твърди, че
решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.
Във връзка с това се позовават на следните обобщени групи възражения:
Изводът на ВРС, че кръгът от наследниците на Б. К. от четвърти ред включва
25 лица е неправилен, тъй като приетите още трима (И.И. В.П. и Б.Д.), освен
посочените от ищците, са починали и не са налице основания за наследяване
от техни наследници. Поради това всеки от ищците притежава в лична
собственост по 1/22, а не по 1/25 ч. от правото на собственост върху терена по
наследяване. За защитаваните от М. Н. 16/22 ид. части от земята ВРС не е взел
предвид, че тя лично се легитимира за собственик на 1/22 част, но за
останалите 15/22 ид. части тя е предявила иск по чл.108 ЗС за защита на
частите на останалите неучастващи съсобственици, за което не са налице
процесуални пречки предвид характера на ревандикациония иск. Поради това
ВРС следвало да приеме за установено, че собствениците на останалите 15/22
ид. части (освен личните на ищците) са другите наследници на Б.К., както и да
3
уважи иска по чл.108 от ЗС изцяло. Като не е направил това ВРС е допуснал
нарушения на материалния закон и практиката на ВРС, в т.ч. ТР на ВРС, на
която се позовава. По същите причини е погрешна преценката на
първоинстанционния съд,че КНА на праводателя на ответниците следва да
бъде отменен само до личните 7/22 или 7/25 ид. части на ищците, с оглед че
констатациите на нотариуса са вещни права на праводателя М. са изцяло
неверни. По тези обобщени причини се моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и за цялостно уважаване на предявените искове, като в
о.с.з. се поддържат оплакванията и исканията до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите П. Г. и И. П. не депозират
писмен отговор (подаденият на 10.01.2024г. такъв е извън законовия срок и
поради това не се взема предвид от съда). В о.с.з. оспорват жалбата на ищците,
считат решението за правилно и законосъобразно в частта, с която исковете са
отхвърлени, за което излагат съображения, и по същество молят за
потвърждаване на решението в тази част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач А. М. също не
депозира писмен отговор. В о.с.з. оспорва жалбата на ищците, счита
решението за правилно и законосъобразно в частта, с която исковете са
отхвърлени, за което излага съображения, по същество моли за потвърждаване
на решението в тази част.
Във въззивната жалба вх. №87611/21.11.2023г. на ответниците се сочи,
че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.
Във връзка с това се позовават на следните обобщени групи възражения:
Според приетите по делото СТЕ спорният ПИ №*** попада само отчасти в
границите на имота, закупен от Д. К. през 1942г. (с площ 776кв.м., означена на
скица към СТЕ на в.л. К. пред ВРС). Поради това Б. К. и след него ищците
биха могли да бъдат собственици по наследяване само в рамките на тази част
от спорния имот. Необосновано ВРС е приел, че до смъртта си на ***г. Р. М. е
държал имота за Б. К., тъй като данните по делото сочат, че още от 2003-2004г.
К. окончателно престанал да идва в имота и Р. М. го завладял за себе си.
Евентуално най-късно от обявената смърт на Б. К. на ***г. владение върху
земята, като собственик, е упражнявал само Р. М., поради липса на
правосубектност на К.. Поради това и при презумпцията по чл.69 от ЗС най-
късно през м.11.2018г. е изтекла 10-годишната давност за ответниците, с
присъединяване владението на Р. М. до смъртта на ***г. и на продавача А. М.
до сделката на 14.09.2015г., респ. лично владение от сем. П.и след 2015г. до
края на 2018г. Предходното дело не е прекъснало давността, тъй като е било
прекратено; не са прекъснали давността и приетите от ВРС през лятото на
2014г. поставяне на табели и нов патрон на вратата, поради недоказаност на
тези обстоятелства от свидетелските показания и поради негодност поставяне
на табела да ограничи или попречи на владението. Така към предявяването на
исковете по делото през 2019г. ответниците са придобили собствеността върху
имота с изтичането на десетгодишна давност. Евентуално възраженията за
придобИ.е по кратка давност в периода след 14.09.2015г. (на която се сочи да
4
са се позовали ответниците в отговора, евентуално в първата си въззивна
жалба - на 07.09.2021г., евентуално при новото връщане на делото на ВРС - на
16.12.2022г. от И. П. и на 14.03. 2023г. от П. Г.) са доказани и също обуславят
отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС в цялост. Евентуално поне останалите
ид. части от правото на собственост върху имота, извън тези на ищците, са
придобити по давност от ответниците, тъй като исковата молба на ищците по
делото не е прекъснала давността за частите на неучастващите съсобственици.
Евентуално осъдителните части от исковете по чл.108 от ЗС следва да бъдат
уважени само до размера на правата на ищците по делото от общо 7/25 ид.
части. По тези обобщени групи причини се моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на предявените искове, като в
о.с.з. се поддържа искането до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по тази жалба (ищците по
делото) депозират писмен отговор. Считат решението на ВРС за правилно и
обосновано в обжалваните му части, за което излагат съображения,
аналогични с позицията им и пред първата съдебна инстанциия. Обобщено
поддържат за установена по делото идентичността на процесния терен със
закупения през 1942г. от родителите на Б.К., съобразно границите на терена на
Д. К.. Отделно считат за доказано и евентуалното основание на Б. К. за
придобИ.е на собствеността – давност с присъединяване на владението на
неговите родители от 1942г. А след като като ответниците се позовават на
давност с присъединеното владение на Р. М., завладял същия терен със
съгласието (с допускането) на Б.К., не следва да има спор в собствеността на
К. допреди този момент, продължила до смъртта му през 2008г. Недоказано е
от материалите по делото и гласните доказателства, анализирани от страната,
от 2003-2004г. до ***г. Р. М. да е упражнявал владение върху имота, да е
демонстрирал пред Б.К. намерението си за своене или да е променял
държането на имота във владение, тежестта за което е изцяло на ответниците.
Това му отношение към земята е продължило (не е било променено) и до
смъртта му през 2011г. А след нея до 2014г., до 2015г. и до исковата молба
през 2019г. няма как да са изтекли изискуемите (при разнородност на
владението) 10 години. Затова нито през 2015г. А. М. е прехвърлил
собственост, нито купувачите са могли да я придобият по 10-годишна, а и по
5-годишна, до исковата молба. Отделно през 2014г. ищците са прекъснали и
владението на М. с всички предвидени в закона способи. А позоваването на
кратката давност е несвоевременно и при явни нарушения на процесуалните
правила, защото не е било релевирано от началните ответници К. П.а и И. П.
нито в отговора, нито в о.с.з. при първото разглеждане на делото пред ВРС.
Направеното от И. П. позоваване едва след връщане на делото на ВРС е
преклудирано, тъй като той е участвал при първото разглеждане; а от П. Г. –
също не следва да се зачита. Няма заявени пред ВРС и възражения за
придобИ.ето по давност на частите на неучастващите съсобственици. Освен
това К. П.а и И. П. са узнали още по предходното гр.д. №2510/2016г. на ВОС,
че продавачът им не е собственик, с което владението им е било отново
недобросъвестно поне от 2016г. По тези обобщени групи причини се моли за
потвърждаване на решението в обжалваните части, което искане се поддържа
5
и в о.с.з.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач А. М. не депозира
писмен отговор по тази жалба, а в о.с.з. я счита за основателна.
Във въззивната жалба вх. №89312/28.11.2023г. на третото лице-помагач
А. Р. М. се сочи, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е
необосновано. Изводът, че М. не е придобил спорния терен по 10-годишна
давност е базиран на противоречивите показания на свидетели. Твърди, че е
придобил имота по давностно владение повече от 10 години,като е
присъединил и владението на Р. М.. Моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на предявените искове, като в
о.с.з. поддържа искането си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по тази жалба (ищците по
делото) депозират писмен отговор. Считат решението на ВРС за правилно и
обосновано в обжалваните му части, за което излагат съображения,
аналогични с позицията им и пред първата съдебна инстанциия и с позицията
в отговора на жалбата от ответниците по делото. Молят за потвърждаване на
решението в обжалваните му части, а в о.с.з. поддържат искането си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответниците не депозират писмен
отговор по тази жалба, а в о.с.з. считат същата за основателна.
В частната жалба с вх. №5484/***г. на ищците по делото се сочи, че
неправилно ВРС е разпределил разноски на страните съобразно уважената и
отхвърлената установителна част на исковете по чл.108 ЗС. Тези искове имат
за предмет предаване фактическата власт върху целия имот и когато искането
за това е уважено изцяло на ответниците не се следват разноски по делото. Не
се дължи адв. хонорар за установителната част в случая. Ако би се дължал, той
следвало да бъде определен върху ½ от данъчната оценка и така размерът на
хонорара би бил по-малък от присъдения. Неправилното отхвърляне на иска
на М. Н. досежно ид. части на останалите неучастващи съсобственици е
довело и до неправилно присъждане на разноски на ответниците. Разноските
от 1080лв. по ч.гр.д. №229/2020г. не се дължат, с оглед изхода по спора, както
и с оглед че не са претендирани и включени в списъка по чл.80 ГПК. Моли се
за отмяна на определението в тези му части.
По частната жалба не са подадени отговори от въззиваемите страни, а в
о.с.з. жалбата е оспорена бланкетно.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове с правно основание
чл.108 от ЗС на Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото и
6
наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н.,
ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С.,
ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, предявени срещу ответниците
И. Н. П., ЕГН ********** и К. И.а П.а, ЕГН **********, починала в хода на
делото и наследена от П. А. Г. ЕГН**********, както следва:
1/ за признаване за установено в отношенията между страните по
делото, че всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на
делото и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********,
М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И.
Я. С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********, е собственик на по 1/22
ид. част от ПИ с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени със заповед
№РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. В., район ***, с площ 1079кв.м. и при съседи по същите КК и КР: ПИ №№
*** по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден
КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил терена по
наследяване от родителите му Ц. и Д.К., които приживе го закупили на
20.07.1942г.; евентуално по давност с присъединяване на владението Б.К. и
на родителите му, считано от 1942г. и до подаване на исковата молба;
2/ за признаване за установено в отношенията между страните по
делото, че конкретно ищцата М. Х. Н., ЕГН **********, е собственик и на
разликата над личната й 1/22 ид. част до останалите 16/22 ид. части, тоест на
още 15/22 ид. части, собствени на останалите и неучастващи по делото
призовани наследници на Б.К., от ПИ с идентификатор №*** с площ от 1 079
кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в гр. В., район „*** при съседи: ПИ № ***
придобити по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил
издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по
наследяване от Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г.;
евентуално по давност с присъединяване на владението Б.К. и на родителите
му, считано от 1942г. и до подаване на исковата молба;
3/ за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението
върху целия процесен ПИ №***;
4/ за отмяна на КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г.,
издаден в полза на праводателя на ответниците А. Р. М., ЕГН **********, за
собственост върху процесния ПИ №*** въз основа на обстоятелствена
проверка, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците твърдят, че с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г.,
инкорпориран в НА №183, том IV, регистър №3130/1942г., Д. К. е придобил по
време на брака си с Ц. К.а правото на собственост върху хавра, цялата с площ
от 4 декара във В, в която по-късно са построили вилна сграда (понастоящем
полусъборена и не предмет на иска). След смъртта на Ц. К.а, починала на ***.,
и на съпруга й Д. К., починал на ***г., техният единствен законен наследник
Б.К. се е снабдил с КНА №145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г.,
удостоверяващ, че е изключителен собственик на вилна сграда и на вилно
7
място с площ от 1 075кв.м., находящо се във *** в гр. В., парцел XI – ***
придобити по наследствено правоприемство след смъртта на родителите му. За
съставянето на КНА е бил използван НА от 1942г. А имотът, описан в КНА
№145, том IX, дело №3658/23.09.1985г., попада с цялата си площ и граници в
този, описан в НА №183 от 1942г.
С влязло в законна сила решение, постановено по гр.д.№23995/2014г. по
описа на СРС, на осн. чл.14 от ЗЛС е била обявена за настъпила смъртта на
Б.К. на ***г. Ищците се явяват седем от общо 22 – мата наследници по
съребрена линия от пета степен на Б.К., които след смъртта му са придобили
по наследствено правоприемство правото на собственост върху имотите,
предмет на предявените ревандикационни искове при равни дялове.
Евентуално се поддържат, че ПИ №*** е придобит от наследниците на
Б.К. по давностно владение, осъществено лично от него от деня на
снабдяването му с КНА до деня на смъртта му чрез явно, несъмнено и
необезпокоявано владение, при присъединяване нба владението на неговите
наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им. За времето от 23.09.1985г. до
***г. Б.К. безпрепятствено и несмущавано е упражнявал фактическата власт
върху имотите, които е посещавал редовно всяка година, без да е губил
владението върху тях.
Поддържа се още, че конкретно ищцата М. Х. Н. е предявила иска по
чл.108 от ЗС като действие на обикновено управление на имота, поради което
същата има интерес да претендира установяване правото й на собственост
върху останалите (извън личните на седемте ищци) 15/22 ид. части от терена,
собствени на другите и неучастващи по делото призовани наследници на Б.К..
Относно ответниците се твърди, че на 11.11.2014г. А. М. се е снабдил с
КНА №130, том I, рег.№3892, дело №119/2014г., с който бил признат за
собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор №*** с площ от 1
079кв.м., идентичен на имотите, описани в НА №183, том IV, регистър
№3130/1942г. и КНА №145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., въпреки
изричното противопоставяне на част от наследниците на Б.К. преди издаване
на необходимите документи от Община В.. С последващ договор за покупко-
продажба от 14.09.2015г., отразен в НА №15/14.09.2015г. А. М. прехвърлил на
наследодателя на ответниците Н. П., поч. на ***., правата върху ПИ №***,
констатирани с КНА от 2014г. От този момент достъпът на ищците до терена
бил ограничен от ответниците, а те ползват земята без правно основание.
Ответниците не са собственици, защото техния праводател (А. М.) и неговия
наследодател (Р. М.) не са били собственици на терена по давностно владение.
По тези причини се моли за уважаване на исковете по чл.108 ЗС в двете
им (установителна и осъдителна) части и за отмяна на КНА №130/11.11.2014г.
в полза на А. М.. В о.с.з. твърденията и исканията се поддържат.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответниците не оспорват, че ищците са 7 от общо 22-мата наследници на Б.К.
от четвърти ред; не оспорват издаването на сочените КНА от 1985г. в полза на
К. и от 2014г. в полза на А. М. за процесния имот.
8
Исковете и искането за отмяна на КНА от 2014г. обаче считат за
частично недопустими, за което излагат съображения. Евентуално поддържат
същите да са изцяло неоснователни. Оспорват правата на наследодателя на
ищците, тъй като имотът, описан в КНА №145/25.09.1985г. не е идентичен на
този, отразен в НА №183/1942г. на Д. К.. Дори и да се приеме, че терените са
идентични, то са съществували пречки имотът да бъде придобит по давност
при действието на ЗСГ (отм.). За времето от 2000г. до 2003г. Р. М.,
притежаващ недвижим имот в близост до дворното място, предмет на делото
и баща на А. М., е поддържал ПИ №*** по молба на Б.К., чиято устно
изразена воля била „имотът да остана за сина на Р.“ – А., срещу
„задължението на Р. да поддържа имота, така че К. да може да го ползва,
когато лятото дойде“. След 2003-2004г. Б.К. преустановил посещенията си в
имота си и Р. М., след което и А. (синът му) започнали последователно да
упражняват фактическата власт върху дворното място като тяхно. Това
владение продължило до 2014г., когато бил издаден КНА в полза на А. М.,
след което било предадено на купувача Н. П. през 2015г. и респ. на
наследниците му (ответниците по делото) след смъртта на купувача. С оглед
на това ответниците считат себе си за единствени собственици на земята по
давностно владение от 2003г. до 2015г. с присъединено такова на Р. и на А.
М.и и на наследодателя на ответниците от 14.09.2015г., респ. и лично владение
от ответниците от смъртта на Н. П. на ***. до подаване на исковата молба –
06.08.2019г.
Ответниците поддържат, че владението им не е било прекъснато по реда
на ЗЗД, че жалбите на наследниците на К. до ПРБ и действията им през 2014-
2016г. не са прекъснали давност по правилата на чл.116 ЗЗД, както и че
предходното дело е било прекратено и има същите последици.
Ответниците считат и че предявяването на настоящите искове също не
прекъсва давността досежно идеалните части от имота на наследниците, които
не са предявили искове по делото (15/22 ид. части над частите на 7-те ищци).
По същество молят за частично прекратяване на делото, евентуално за
цялостно отхвърляне на исковете и исканията до съда, като в о.с.з. поддържат
позицията си.
Третото лице помагач на страната на ответниците – А. М. (тоест
продавача по договора от 2015г. в полза на наследодателя на ответниците)
изразява становище за неоснователност на исковете, тъй като спорният имот
не е бил никога ползван и владян от наследницие на Б.К., които не били
вписани като собственици в нито един административен орган. Имотът е бил
придобит от ответниците по делото по сделка и наследяване от купувача, чрез
добросъвестно лично владение след продажбата от 2015г., или също чрез
владение, но с присъединяване на владението на техния наследодател и на Р. и
на А. М.и. Ищците не са извършвали никакви действия, които да сочат
промяна в намерението им да своят земяна, и така не са придобили правото на
собственост по давност. Моли за отхвърляне на исковете, а в о.с.з. поддържа
позицията си.
9
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия НА №183, том IV, рег. №3130, дело №802/1942г. се изяснява,
че с обективираната в него сделка на 20.06.1942г. Д. К. е придобил 2 дка от
хавра, цялата от 4 дка, находяща се във *** при съседи: Б.С. П.Г. и Д.Т. и при
граници на придобитата част: Б.С. П.Г. и СТ.ТР..
Няма спор и е видно от приетите удостоверения по делото, че правото на
собственост върху имота, описан в НА №183/1942г. е било придобито по
време на брака между Д. К. и Ц. К.а.
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници Ц. К.а е
починала на ***. и е оставила за наследници съпруга й Д. К. и сина й Б.К.. Д.
К. починал на ***г. и негов единствен наследник останал сина му Б.К..
С приетия по делото КНА №145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г. е
било признато правото на собственост на Б.К. върху вилно място с площ от 1
075кв.м., находящо се във *** в гр. В., парцел XI – *** при съседи: Д. и А.
А.ови, Н.ХР., наследници на СТ.ТР. и улица, по наследяване от родителите му.
За съставянето на КНА е бил представен и използван НА №183/1942г., както и
удостоверение за наследниците на Д. и Ц. К.и.
С приетото по делото Решение №24.07.2015г. по гр.д. №23995/2014г. на
СРС, на осн. чл.14 от ЗЛС е била обявена за настъпила смъртта на Б.К. на ***г.
На л.16-56 от първоначално образуваното дело (на ВОС), както и отново
по другото първоначално образувано дело (на ВОС), съединени за общото им
разглеждане и изпратени впоследствие по подсъдност на ВРС, са приложени
удостоверения за наследниците на всички роднини на Б.К. до четвърти ред,
шеста степен. От анализа им се установява, че към момента на смъртта му
(***г.) наследодателят не е имал живи родители, не е имал деца, нито братя и
сестри или техни низходящи. Б.К. е имал по съребрена следните роднини: по
линия на бащата Д. К. - негови братя и сестри, както следва: Н. Н., М. К., К.О,
Р.М., И. К., А. К. и П. К.; по линия на майката – брат й Б.-М.Д., но нито едно
от тези лица (от трета степен по чл.8, ал.4 от ЗН) не е преживяло общия
наследодател. Видно от удостоверенията всички първи братовчеди на общия
наследодател (четвърти ред, четвърта степен)също са били починали към деня
на открИ.е на наследството (***г). От удостоверенията се установява, че
роднините по съребрена линия от следваща степен, които са били живи към
***г., респ. децата на тези от тях, чиито възходящи са починали след открИ.е
на наследството на Б.К. (съобразно чл.57 от ЗН) са следните: ХР.ХР., Н. К., М.
Н., Г. Г. – низходящи на починалия през 2018г. СТ.ХР. (като Н. К.е е починала в
хода на делото е била наследена от Н. К.); М.СТ. и Л.К. – деца на починалия
през 2012г. В.Н. (с равни квоти от неговия дял); Н. П., Е. П., Л.Ч., Р. К., К. К.,
Л.Б., Л.СТ. М. Н., Ж. М., П.К. И. К., А. С., М.К., К. К.а, П.К., М.В., П. К., И.
И.ов – деца на починали след наследодателя негови втори братовчеди; и В.П.
и Б.Д. – от страна на майката на Б.К.. Видно от двете приети удостоверения от
СРС, лицата В.Г. и М.Я. са направили надлежни откази от наследството на
Б.К..
10
От приобщените при първото разглеждане на делото пред ВОС два броя
удостоверения за наследници (на П. Д., починал на ***г. и на К. И.ова,
починала на ***г.) се установи, че посочените призовани наследници от
четвърти ред – Б. Д., И.И. В.П. – са били живи към открИ.е на наследството на
Б.К. и към подаване на исковата молба. От тримата е починал само
последният (той не е страна по делото), но през м.07.2021г., като неговият дал
от имуществото на К. е разпределен между неговите актуални наследници.
От приетото писмо от Община В. от 04.03.2014г. се изяснява, че на
15.01.2013г. е било заявено от А. Р. М. искане за признаване на право на
собственост по обстоятелствена проверка.
Със заявление на Е. П., М.К. и Г.Ц., като наследници на Б.К., същите са
възразили срещу правото на А. М. на собственост върху ПИ №*** и правото
му да получи скица.
С постановление на ПБР от 01.12.2014г. по сигнал на Е. П. и на М.К.,
като наследници на Б.К., за престъпление от А. М. във връзка с ПИ №*** в м-
ст Т. е бил постановен отказ, с оглед наличието на граждански спор между тях
и липсата на данни за деяние по НК на А. М..
Няма спор и е видно и от цитираното постановление на ПРБ и от други
от материалите по делото, че Р. М. е починал на ***г. и че А. М. е негов син.
С приетия по делото КНА №130/11.11.2014г., том І, рег. №3892, нот. дело
№119/2014г. е била констатирана собствеността на А. Р. М., ЕГН**********,
върху ПИ №*** по КК и КР на гр. В. от 2008г., с.о. Т., находящ се на ул. „***,
въз основа на обстоятелствена проверка.
С обективираната в НА15/14.09.2015г. сделка А. Р. М. е продал на Н. Н.
П., собствеността върху ПИ №*** по КК и КР на гр. В. от 2008г., с.о. Т.,
находящ се на ул. „***, констатирани с КНА от 2014г. на продавача.
Видно от приетото удостоверение за наследници Н. Н. П. е починал на
***. и е бил наследен от първоначалните ответници по делото – И. Н. П. (син)
и К. И.а П.а (съпруга).
От приетите при второто разглеждане на делото пред ВРС: виза с изх.№
АУ022пр-001/24.03.2016г. за инвестиционно проучване и проектиране на
жилищна сграда в ***, ПИ ***, издадено от р-н *** В.; писмо от „ВиК-В.“
ООД от 13.04.2016г. с изходни данни за изготвяне на инвестиционен проект за
сградни ВиК отклонения в УПИ ***‘; фактура от ***г. за заплатена от отв. И.
П. такса за съгласуване на скица-виза с издаване на изходни данни; скица-
паспортизация от 13.04.2016г. за проектиране на жилищна сграда в УПИ ***,
Т. гр.В.; скица от 14.03.2016г. от АГКК; както и фактура от 01.06.2016г. от
„Енерго-про“ ЕАД за платена от И. П. такса за проучване на външно
ел.захранване на УПИ ***, “ Т., гр. В. – се установяват извършените през
2016г. от ответника И. П. редица административни действия и постъпки по
подготовка за застрояване на спорния по делото ПИ №*** в посочената
местност.
С определение от 23.06.2017г. производството по предходно образувано
дело от част от наследниците на Б.К. срещу купувача от 2015г. Н. Н. П. е било
11
прекратено.
Видно от приетото удостоверение за наследници отв. К. П.а е починала
на ***г. и е оставила за наследник синове – И. П. (син на Н. П.) и П. А. Г.
(син).
Видно от друго прието удостоверение за наследници ищцата Н. Н. К. е
починала на ***г. и е оставила за наследник сина й Н. А. К..
С приетия при повторното разглеждане на делото пред ВРС договор за
доброволна делба от 25.09.2020г. с нотариална заверка на подписите рег. №192
от същата дата и вписан в СлВп с вх. №24028/25.09.2020 г. – И. Н. П. и П. А. Г.
са разпределили помежду си съсобствеността им върху различни имоти, като
спорният ПИ №*** в гр. В., *** Т., бил поставена в дял на И. П. (факт по
чл.226 от ГПК).
Прието при повторното разглеждане на делото пред ВРС е и писмо от
РП – В. за образувано по сигнал на М. Х. ДП за деяние по чл. 216, ал.2 от НК.
Заключението по приетата първа СТЕ съдът цени като обективно и като
неоспорено от страните, но като подлежащо на обсъждане съобразно чл.202 от
ГПК. От него се установява, че закупените през 1942г. от Д. К. 2 дка от хавра,
находяща се в м-ст „***, съответстват на ПИ №*** по КП на местността от
1936г. по местонахождение, площ, две граници (Б. Д. и СТ.ТР.) и по вписвания
в разписния лист. Границите на ПИ №*** по КП от 1936г. са ПИ №*** (Т.),
№*** (Д.), №*** (Ч.) и № *** (Б.). Видно от комбинирана скица №2 към СТЕ
спорният ПИ №*** (оранжев контур) попада в южната част на ПИ №*** по
КП от 1936г. с площ от 647кв.м. (зелен контур). По следващият КП от 1956г.
ПИ №*** с площ от 2073кв.м. (син контур и син ъглов щрих на скица №3) е
записан в разписния лист на Д. К. при граници: имот № *** – Т.; имот № *** –
Б. Д.; имот № *** – Б. Н. П.; имот № *** – без запис; имот № *** – И. К. и
имот № *** – Д. Т.. Тоест отново има съвпадение по местонахождение, площ,
две граници и вписвания в разписния лист. През 1961г. е одобрен РП на
местността, като в рамките на ПИ №*** са отредени парцели №XI-*** и VI-
*** в кв.7. Процесният ПИ №*** попада в имот №*** по КП от 1956г.,
собственост на Д. К. по НА №183/1942г. с площ 776кв.м. и с цялата си
актуална площ от 1079кв.м. – в парцел № XI-***, кв.7 по РП от 1961г., за
който е издаден КНА №145 от 1985г. в полза на Б.К..
За изясняване на горното от заключението по допълнителната СТЕ се
установява, че имотът, описан в НА №145/1985г. на Б.К. с № XI-*** в кв.7 с
площ 1075кв.м. и съседи Д. и А. А.ови, Н.ХР., наследници на СТ.ТР. и улица
(черен щрих на скицата към допълнителното заключение) попада изцяло в ПИ
с актуален №*** по КК и КР от 2008г. на с.о. „Т.“ (удебелен червен щрих на
същата скица), именно който е описан и в КНА №130/2014г. на А. М. и който е
бил предмет на продажбата с НА №15/2015г. в полза на Н. П.. По друг начин
казано – имотът по КНА от 1985г. на Б.К. (образуван като парцел № XI-***,
кв.7, съобразно РП от 1961г.) е напълно идентичен с имота по КНА от 2014г.
на А. М., продаден през 2015г. на наследодателя на ответниците, тоест с
процесния №***.
Показанията на св. Б.ГР. съдът цени като обективни и като базирани на
12
лични впечатления. От тях се установява, че тя е собственик на дворно място
и къща, намиращи се срещу спорния имот на Б.К. през улицата, в които живее
целогодишно от 1981г. Тогава в насрещния имот живеели родителите на Б., а
след като починали – само последният. Той идвал и живеел в жилищната
постройка в мястото му основно през лятото. До 2004-2005г. идвал редовно.
ГР. не е общувала много с К., но веднъж при разговор дали продава имота си
той й заявил, че е дал клетва пред родителите си и не го продавал. След 2004-
2005г. К. изчезнал и повече не се е появил. Свидетелката не е забелязала назад
във времето да се събаря сградата в имота на Б.. Актуалното състояние на
имота определя като „джунгла” – обрасло с дървета и храсти, от които не се
вижда „един метър земя”, „всичко е храсталаци“, растителността преминава
отвъд оградата, която от зеленината не позволява да се види дори материала,
от който е оградата. Епизодично свидетелката и съседи са подрязвали
храстите и клоните в мястото на К., вкл. и за разширяване на улицата. От
2003/2004г. свидетелката не е виждала никой да влиза и да излиза от двора на
К., да подрязва храсти и да орязва дървета. Само съседи са влизали за да берат
орехи и да събират охлюви. Не е виждала и не познава нито А. М., нито Н. П.
или И. П.. През 2019-2020г. видяла хора пред дворното място, които не
познава. От съседи узнала, че са наследници на Б.К.. След 2005г. забелязала,
че някой бил поставил ключ или верига, а увисналата портичка била
поизправена, но дали е била подменена или ремонтирана св. ГР. не може да
каже. Пак от съседи разбрала, че това било направено от наследници на К..
Ключът или веригата не са били подменяни. За съседи на мястото на Б.К.
посочва: Р. – нов съсед от едната страна, СТ.Д. и съпругата му С. – от друга
страна, които са починали, и самата свидетелка – към улицата. Към настоящия
момент не знае кой е собственик на имота.
Показанията на св. Г.Ц. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления. От тях се установява, че Б.К. бил саможив човек, който
ползвал дворното място в „Т.“, оставено му от родителите му, основно през
лятото. В имота имало бунгало, разположено зад жилищната постройка
(приземен етаж), построена още през 1968-1969г. Б. не общувал с много хора и
допускал до себе си само доверени роднини. Такива били първи негов
братовчед – С. и сина на му И.. Те се грижели за мястото, първо С. и после
сина му. Последният се грижил за имота до 2004г., когато заминал за И.. И.
прекарал електричество през 2001г.; облагородил двора, сложил врати и
прозорци в помещенията на приземния етаж; подменил входната врата през
2003/2004г.; засадил в двора 4-5 овощни дръвчета, а заедно с баща си садили и
зеленчуци. След 2004г., когато И. заминал за чужбина, вече никой не
поддържал дворното място. Всичко това Ц. знае, защото от 2000г. до 2008г. тя
редовно минавала покрай имота, а след изчезването на Б. по два-три пъти
месечно с автомобил, с надежда, че той може да се появи. Последната среща
между Б. и св. Ц. се състояла през лятото на 2007г. в центъра на В., по време
на която Б., вече болен, споделил, че му е много трудно сам. Свидетелката не
знае К. да е възлагал на чужд човек, който не е роднина, да се грижи за
мястото. След тази последна среща, през 2007г. или през 2008г. свидетелката
видяла, че помещенията в къщата на К. са останали без прозорци. За
13
изчезването на Б.К. наследниците му узнали през септември-октомври 2008г.
от домоуправителя на блока, в който наследодателят им живеел. Като изтекли
5 години от изчезването му, през месец февруари-март 2014г. наследниците му
поставили табели на входната врата и под ореха. Табелите, поставяни три
пъти, указвали, че имотът е на наследниците на Б.К.. Те би многократно
чупени. През лятото на 2014г. лично свидетелката, заедно с един от
наследниците на К., лично сменили патрона на входната врата на оградата и
поставили нов. Поставили и табелите, подавали и жалби за това, че неизвестни
лица чупели табелите; имало вече „интерес към мястото“. Отново Г.Ц.,
упълномощена от наследниците на Б., образувала дело за обявяване смъртта
на К.. До обявяване на смъртта му имотът вече бил продаден и наследниците
не са се осмелили да влязат в него. По-късно те узнали, че лицето А. М. се е
снабдило с КНА, на издаването на който наследниците са се
противопоставили. Те видели, че още на следващия ден имотът бил
предложен за продажба в агенция за недвижими имоти. При завеждане на дело
за имота през 2015г. свидетелката, заедно с наследницата М. Н., посетила
дворното място заедно с назначеното по делото вещо лице. След 2015г.
преминавала покрай имота по два пъти месечно, за да узнае дали в него се
извършват някакви дейности. Установила, че вратата не е подменена. В края
на 2014/2015г. купувачите на имота са подменили патрона и вероятно те
поставили и верига на вратата.
Показанията на св. Р. Р. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления (освен за последните 5годни, считано от 2021г., през които
свидетелят не живее в Б.). От тях се изяснява, че св. Р. е син на другия
свидетел по делото М.К., живеещ в съседство на процесното място от 1989г.
до 2016г. За мястото на Б.К., както и братовчед му С. до смъртта му през 1999-
2000г. След него К. ангажирал Р. М. с поддържането на имота, а Б. идвал
основно през лятото. От 2000г. до смъртта му през 2010-2011г. Р. поддържал
мястото, като рязал клони, вкл. паднали бадемово и орехово дърво; почиствал;
пръскал срещу вредители; поддържал овошките. Оградата между имота на К.
и на Р. Р. и тази с имота на комшията СТ.Д. била подменена през 2000/2001г. от
Р. и от Д.. Входна врата също била подменена през 2001г. от Р. и СТ.Д.. Р. М.
бил натоварен от Б.К. да поддържа имота и свидетелят знае за това лично от Б.
и лично от Р.. Грижите за мястото били на доброволни начала, защото Р. и Б.
били прятели и варяли ракия заедно. Р. често идвал в имота със сина му А.,
който след смъртта на баща му продължил да поддържа, да почиства и да
стопанисва мястото, за да не става „змиярник” и за да не влизат храстите в
имота на свидетеля. От 5-6 години (спрямо разпита през 2021г.)вече никой не
поддържа двора, който се превърнал в буренище. Новият собственик на имота
– отв. И. П. – се появил преди 6-7-8 години и имал намерение да го застрои. За
последен път свидетелят е видял в имота Б.К. около 2002г., не е виждал в
имота наследниците му.
Показанията на св. М.К. съдът цени като базирани на лични впечатления
за част от обстоятелствата. Но в частта относно конфликта между Б. и
братовчед му С., вкл. недопускането на братовчеда в имота от К., показанията
не се кредитират поради декларативността и поради противоречието им с
14
показанията на св. Ц. и св. Р., непосредствени по въпроса). И в частта относно
това, че след като К. престанал да посещава имота си А. бил поддържал
мястото показанията не се кредитират, поради противоречието им с тези на св.
Ц., св. Р. и св. Н., че Р. М. е поддржал имота и до смъртта си, а синът му е
помагал на баща си. От останалата част от показанията се установява, че на
Б.К. викали „Б.“, защото бил „момиченце“, „обичаше с мъже да ходи“, бил
хомосексуалист, а Р. М. бил негов партньор – „станаха като мъж и жена“. След
като двамата се запознали, СТ.Д. (съсед) говорил с „Б.“ да предложи на Р. да
гледа мястото и „вече той“ (Б.) казал на Р. да влиза да му гледа мястото, с
разрешение на К.. Така Б. и Р. били наясно, че вторият следва да поддържа
имота когато К. го няма. „Гледането на мястото” продължило години и се
изразявало в обиране на овошките, пръскане и подрязване на дръвчетата,
отрязване на дърво орех, посаждане на домати, косене на трева и ограждане на
имота откъм улицата. Р. често бил придружаван от сина си А., който бил дете.
След смъртта на Р. синът му А. продължил да поддържа имота с действия –
сходни на извършваните от баща му приживе. За последен път свидетелят
видял Б.К. през 2001/2002г. Когато след време започнали да го търсят, негови
наследници поставили табела, указваща, че имотът е собственост на
наследниците на К.. Свидетелят не е виждал други хора (освен Р. и А.) да
влизат в имота и да извършват „някакви действия“ в него; не знае и кой е
собственик сега на имота.
Показанията на св. Н. Н. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления. От тях се изяснява, че последно е видял Б. в имота му на Т.
през „2004-2005-2006г., някъде там“. Преди това Б. идвал там основно през
лятото. Когато К. престанал да посещава имота си, в него идвал Р. с детето му
Н.о. В периода 2008 – 2012г. св. Н. често виждал Р. и сина му. Те забивали
коловете на оградата пред входа и кастрили дърветата. След смъртта на Р.
синът му А. продължил да поддържа имота с действия – сходни на
извършваните от баща му приживе. По-късно свидетелят видял И. и баща му,
като първият от тях наел багер за да търси вода, а около 2020г. бил почиствал
трева край оградата. В момента имотът е много обрасъл с храсти и трева.
Показанията на св.Н. Н. при повторния му разпит пред ВОС съдът цени
корективно,първо защото преразпитът беше допуснат на формално основание,
а не с оглед нуждата от изясняване на показанията, и второ поради много
големия период от първия разпит до заседанието пред ВОС – близо 4 години,
който може да разколебае достоверността на показанията, доколкото касаят
едни и същи обстоятелства. При тези условия от показанията пред ВОС се
потвърждава, че е бил съсед на имота на Б.К.. Б. е престанал да посещава
неговия имот от 2004г. През 2001-2002г. Б. „се събираше с Р.“ „…в бараката“.
Така Р. започнал да обработва мястото, той се грижел и за самия Б., а след като
К. престанал да идва Р. поддържал имота – подменил стара мрежа, ремонтирал
огънатата порта откъм улицата, косил тревата, рязал дърветата. Свидетелят
бил разбрал от Р., че той стопанисва имота и че имотът бил вече на Р. (в тази
част показанията не се кредитират поради декларативността им –„комшу-
комшу и толкова“ и противоречието им с показанията на Н. пред ВРС, че не
знае подробности за собствеността на имота (преди да дойде И.). Р. идвал да
15
поддържа терена до 2010-2011г., когато починал, след което синът му Н.о
започнал да поддържа мястото, да го почиства, коси, да изправя коловете. И в
предишни години А. помагал на баща си за имота. Около 2015г. И. бил станал
собственик на имота, но „какво прави не знам“, защото около 2016г. св. Н.
започнал да отсъства по месеци от Б. да работи в чужбина.
Показанията на св. Г. Д.а при повторното разглеждане на делото пред
ВРС съдът цени като обективни и базирани на лични впечатления за
обстоятелствата едва след 2015-2016г. От тях се изяснява, че тогава И. купил
мястото на ул. „***, покрай което свидетелката често минавала, като
свидетелката не знае кои са били продавачите и не ги познава. След като взел
имота И. започнал да го разчиства, за да не „прилича на сметище“, „гора“,
както дотогава; започнал и да го облагородява, но не в смисъл да сади
растения; занимавал се и с телената ограда на имота, вратата на който била
правена през 2015г. През 2016г. И. наел багер да почисти мястото, като
внимавал за да не удари водопроводната тръба в земята. Свидетелката няма
информация дали И. е искал да строи в имота. Сега било добре почистено
мястото (в тази част показанията колидират с останалите по делото).
Показанията на св. Е.К. при повторното разглеждане на делото пред ВРС
съдът цени като обективни и като базирани на лични впечатления за
обстоятелствата едва след 2015г. От тях се изяснява, че тогава И. закупил
мястото на ул. „*** в м-ст Т., което при закупуването било „хавра“, „целият
обрасъл“, „држунгла“. Св. К. не знае нищо относно предходните собственици,
но предполага че мястото било наследствено на бащата на И.. След неговата
(на бащата) смърт И. зпочнал да полага грижи за имота и да го почиства;
свидетелят „давал хора да го изчистят…и машини – багер, камион за
изхвърляне на отпадъците край оградата“; И. получил виза за проектиране и
си изкарал документи от „ВиК“, защото имал намерение да си направи къща в
имота.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Предмет на иска по чл.108 от ЗС е правото на
собственост на ищеца и защитата му срещу неоснователното отнемане на
вещта от ответника. По тази причина ревандикационният иск съдържа в себе
си две искания за защита – да бъде установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху имота на заявеното правно основание и след това да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде
разрешен гражданскоправният спор, на тези две искания следва да се даде
отделен отговор в диспозитива на съдебното решение, само който формира
СПН по спора (ТР №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС). От друга страна е
трайно и еднозначно разбирането, че исков спор за установяване притежание
на вещно право може да бъде воден само до размера на защитимите лични
права на ищеца, тоест до тези, които той твърди да притежава. За останалите
части от вещното право, които ищецът поддържа да се притежават от другите
съсобственици, различни от ответниците, ищецът не е легитимиран да
16
предяви спор за материално право, освен ако не притежава качеството на
техен субституент. В същото време трайно и еднозначно и разбирането, че
предвид осъдителния елемент на иска по чл.108 от ЗС всеки съсобственик
може да иска връщане на целия имот, неоснователно ползван от ответниците,
независимо от обема на притежаваните от ищеца вещни права, доколкото
предявяването на ревандикационен иск е действие на управление относно
съсобствената (на ищеца и на други неучастващи в делото лица) вещ.
Неучастието на последните лица обаче, предвид горепосочените изисквания
на ТР от 2016г. на ВКС, е пречка за разглеждане на правата им в
установителната част на иска по чл.108 ЗС, защото няма как съдът да признае
за съществуващи или да отрече вещни права на субекти, които не участват в
производството. От изложените принципни положения се достига до изодът,
че в случаите, когато ищец по иск по чл.108 от ЗС твърди да притежава само
част от собствеността върху имота, който неоснователно ползват ответниците,
а останалите части се притежават от неучастващи по делото съсобственици,
допустимите петитуми на иска са: установителна част до размера на
защитимите лични права на ищца и осъдителна част за цялата вещ.В тези
случаи ответниците могат да се бранят с възражения за притежание на
собствеността на конкуриращо основание, с оглед предявеното срещу тях
осъдителни искане, но и тогава решението няма да формира СПН относно
собствеността в отношенията между ответниците и неучастващите
съсобственици (на ищеца). Последното може да се промени при предяване на
насрещен иск за собственост от ответниците. Постановката на ТР
№3/05.01.2022г. по т.д. №3/2020г. на ОСГК на ВКС е неприложима, тъй като
тя касае ревандикирането на цялата или части от веща при спор между
страните по делото – съсобственици.
По изложените съображения настоящият състав приема, че доколкото
ищцата М. Х. Н. твърди (както в исковата молба, така и в уточняващите и в
хода на цялото дело), че е собственик само на 1/22 ид. част от спорния
поземлен имот, а останалите (над нейната и на ищците)15/22 ид. части от
терена са собствени на другите и неучастващи по делото призовани
наследници на Б.К., то искането на М. Н. да се признаят за установени правата
на собственост на неучастващите й съсобственици няма как да бъде
разрешено със СПН чрез установителен диспозитив от съда. Ето защо и
искането, само в последната част, е недопустимо и производството по него
следва да бъде прекратено, респективно решението на ВРС в тази част – да
бъде обезсилено, на осн. чл.130 от ГПК.
В останалата част – относно правата на ищците върху общо 7/22 ид. ч. от
собствеността и относно искането за осъждане на ответниците за предаване на
владението върху целия имот – исковете са допустими следва да се разгледат
от съда с прецена на материалната легитимация на страните и конкуренцията
на насрещните им права.
По легитимацията на ищците: С обективираната в НА №183/1942г.
сделка Д. К., тогава в брак с Ц. К.а, са придобили 2 дка от хавра, цялата с площ
4 дка, находяща се във *** при съседи: Б.С. П.Г. и Д.Т. и при граници на
придобитата част: Б.С. П.Г. и СТ.ТР.. Собствеността на К.и не е оспорена по
17
делото. Видно от приложените удостоверения за наследници Ц. К.а е
починала на ***. и е оставила за наследници съпруга й Д. К. и сина й Б.К.. Д.
К. починал на ***г. и негов единствен наследник останал сина му Б.К., за
което също не се спори по делото. Следователно Б.К. е наследил
собствеността на родителите му, което е било и признато отново с КНА
№145/25.11.1985г. по отношение на следната част от имота на родителите му:
вилно място с площ от 1 075кв.м., находящо се във *** в гр. В., парцел XI –
*** при съседи: Д. и А. А.ови, Н.ХР., наследници на СТ.ТР. и улица, по
наследяване от родителите му. Последното се потвърждава от
обстоятелството, че като основание за съставянето на КНА от 1985г. са били
представен и използвани НА №183/1942г. и удостоверение за наследници на
Д. и Ц. К.и. Следователно към 1985г. Б.К. е бил собственик на описания в
КНА №145/25.11.1985г. имот, което не се и оспорва. За същия имот (видно от
заключението по допълнителната СТЕ) е бил издаден и КНА
№130/11.11.2014г. в полза на А. М., с който той се домогва да се легитимира
като собствнеик по давност; същят терен се твърди и от ответниците, че е бил
ползван от бащата на А. – Р. М., със съгласието на Б.К. от 2000-2001г., видно
от свидетелските показания, които ще бъдат обсъдени по-долу. Така още
дотук възраженията на ответниците за неидентичност на мястото на К. с
процесния терен се явяват в противоречие с друга част от защитната теза на
ответниците, като се индикира и неоснователност на разглежданите доводи.
От заключението по приетата първа СТЕ, кредитирано от съда, но също
и обсъдено ведно с другото заключение на СТЕ и останалите доказателства по
делото на осн. чл.202 от ГПК, се изясни, че закупените през 1942г. от Д. К. 2
дка от хавра, находяща се в м-ст „***, съответстват на ПИ №*** по КП на
местността от 1936г. по местонахождение, площ, две граници (Б. Д. и СТ.ТР.) и
по вписвания в разписния лист. Границите на ПИ №*** по КП от 1936г. са ПИ
№*** (Т.), №*** (Д.), №*** (Ч.) и № *** (Б.). Видно от комбинирана скица
№2 към СТЕ спорният ПИ №*** (оранжев контур) попада в южната част на
ПИ №*** по КП от 1936г. с площ от 647кв.м. (зелен контур). По следващият
КП от 1956г. ПИ №*** с площ от 2073кв.м. (син контур и син ъглов щрих на
скица №3) е записан в разписния лист на Д. К. при граници: имот № *** – Т.;
имот № *** – Б. Д.; имот № *** – Б. Н. П.; имот № *** – без запис; имот №
*** – И. К. и имот № *** – Д. Т.. Тоест отново има съвпадение по
местонахождение, площ, две граници и вписвания в разписния лист. През
1961г. е одобрен РП на местността, като в рамките на ПИ №*** са отредени
парцели №XI-*** и VI-*** в кв.7. Процесният ПИ №*** попада в имот №***
по КП от 1956г., собственост на Д. К. по НА №183/1942г. с площ 776кв.м. и с
цялата си актуална площ от 1079кв.м. – в парцел № XI-***, кв.7 по РП от
1961г., за който е издаден КНА №145 от 1985г. на Б.К.. Предвид така
установеното съответствие по местонахождение, граници и вписвания в
разписните листи към всеки един от плановете може да се приеме, че имот №
*** по КП от 1956 съответства на имот № *** по КП от 1936г., което води до
неоснователност на възраженията за неидентичност на спорния ПИ №***,
като част от №*** по КП от 1956г. на Д. К. от 1942г., със земята на последния.
Показателно в тази връзка е, че актуалният ПИ №*** попада с цялата си площ
18
от 1079кв.м. в парцел № XI-***, кв.7 по РП от 1961г., записан отново на К.. А
разликата в площта (от около два декара – на около един декар) може да бъде
обяснена с действието на РП по ЗПИНМ (отм.) и със забраната по чл.2, ал.1 и
ал.2 и сл. от ЗСГ (отм.). За изясняването на първото заключение е приета
допълнителната СТЕ, от която се установява, че имотът, описан в НА
№145/1985г. на Б.К. с № XI-*** в кв.7 с площ 1075кв.м. и съседи Д. и А.
А.ови, Н.ХР., наследници на СТ.ТР. и улица (черен щрих на скицата към
допълнителното заключение) попада изцяло в ПИ с актуален №*** по КК и
КР от 2008г. на с.о. „Т.“ (удебелен червен щрих на същата скица), именно
който е описан и в КНА №130/2014г. на А. М. и който е бил предмет на
продажбата с НА №15/2015г. в полза на Н. П.. По друг начин казано – имотът
по КНА от 1985г. на Б.К. (образуван като парцел № XI-***, кв.7, по РП от
1961г.) е напълно идентичен с имота по КНА от 2014г. на А. М., продаден през
2015г. на наследодателя на ответниците, тоест с процесния №***. Това още
веднъж дискредитира възражението за неидентичност на спорния терен с
притежавания такъв от Б.К..
За преценка на наследственото качество на ищците по делото след
обявената по реда на чл.14 от ЗЛС смърт на Б.К. на ***г. следва на първо
място да бъде съобразено, че това им качество (тяхното и на всички сочени от
тях 22-ма наследници) не е оспорено от ответниците. Доводът за неприемане
на наследството е напълно бланкетен и неоснователен предвид свидетелските
данни за извършени от тях през 2014г. действия по подмяна на ключалката на
входа на оградата, неколкократно поставяне на табели за техните права върху
имота, подаваните жалби до институции и отделно с предявяване на исковете.
В допълнение следва да бъдат съобразени правилата на чл.5-8 от ЗН, в т.ч. и
тези на чл.8, ал.4 от ЗН, чл.57 от ЗН и на ТР №3/1994г. на ОСТГК на ВКС.
От анализа претите по първоначално образуваното дело (на ВОС), както
и отново по другото първоначално образувано дело (на ВОС), съединени за
общото им разглеждане и изпратени впоследствие по подсъдност на ВРС,
удостоверения за наследниците на всички роднини на Б.К. до четвърти ред,
шеста степен, се установява следното: Към момента на смъртта му (***г.)
наследодателят не е имал живи родители, не е имал деца, нито братя и сестри
или техни низходящи. Б.К. е имал следните роднини: по линия на бащата Д. К.
- негови братя и сестри, както следва: Н. Н., М. К., К.О, Р.М., И. К., А. К. и П.
К.; по линия на майката – брат й Б.-М.Д., но нито едно от тези лица (от трета
степен по чл.8, ал.4 от ЗН) не е преживяло общия наследодател. Видно от
удостоверенията всички първи братовчеди на общия наследодател (четвърти
ред, четвърта степен)също са били починали към деня на открИ.е на
наследството (***г). От удостоверенията се установява, че роднините по
съребрена линия от следваща степен, които са били живи към ***г., респ.
децата на тези от тях, чиито възходящи са починали след открИ.е на
наследството на Б.К. (съобразно чл.57 от ЗН) са следните: ХР.ХР., Н. К., М. Н.,
Г. Г. – низходящи на починалия през 2018г. СТ.ХР. (като Н. К.е е починала в
хода на делото е била наследена от Н. К.); М.СТ. и Л.К. – деца на починалия
през 2012г. В.Н. (с равни квоти от неговия дял); Н. П., Е. П., Л.Ч., Р. К., К. К.,
Л.Б., Л.СТ. М. Н., Ж. М., П.К. И. К., А. С., М.К., К. К.а, П.К., М.В., П. К., И.
19
И.ов – деца на починали след наследодателя негови втори братовчеди; и В.П.
и Б.Д. – от страна на майката на Б.К.. Видно от двете приети удостоверения от
СРС, лицата В.Г. и М.Я. са направили надлежни откази от наследството на
Б.К..
Така установеното е в съответствие с правилата на чл.8, ал.4 от ЗН, на
чл.57 от ЗН и на ТР №3/1994г. на ОСТГК на ВКС, безспорно е между страните
по делото и срещу него не са заявени и въззивни оплаквания (възраженията са
само, че лицата Б. Д., И.И. В.П. са починали и че низходящите им не
наследяват).
От приобщените при първото разглеждане на делото пред ВОС два броя
удостоверения за наследници (на П. Д., починал на ***г. и на К. И.ова,
починала на ***г.) се установи, че посочените призовани наследници от
четвърти ред – Б. Д., И.И. В.П. – са били живи към открИ.е на наследството на
Б.К. и към подаване на исковата молба. От тримата е починал само
последният (не е страна по делото), но през м.07.2021г., като неговият дял от
имуществото на К. е разпределен между неговите актуални наследници.
Следователно въззивните оплаквания, че посочените три призовани към
наследяване лица по по чл.8, ал.4 от ЗН са били починали и не са притежавали
дял от наследството на Б.К., са несъстоятелни.
От изложеното следва, че дворното място на Б.К. в м-ст Т., ул. „***, е
съсобствено между следните лица и при следните права, както следва: 1/
ХР.ХР. – 1/25 ид. част; 2/ Н. К. - 1/25 ид. част; 3/ М. Н. - 1/25 ид. част; 4/ Г. Г. -
1/25 ид. част; 5/ М.СТ. – 1/50 ид. част; 6/ Л.К. – 1/ 50 ид. част; 7/ Н. П. - 1/25 ид.
част; 8/ Е. П. - 1/25 ид. част; 9/ Л.Ч. - 1/25 ид. част; 10/ Р. К. - 1/25 ид. част; 11/
К. К. - 1/25 ид. част; 12./ В.Б. - 1/25 ид. част; 13/ Л.С - 1/25 ид. част; 14/ М. Н. -
1/25 ид. част; 15/ Ж. М. - 1/25 ид. част; 16/ П.К. - 1/25 ид. част; 17/ И. К. - 1/25
ид. част; 18/ А. С. - 1/25 ид. част; 19/ М.К. - 1/25 ид. част; 20/ К. К.а - 1/25 ид.
част; 21/ П.К. - 1/25 ид. част; 22/ М.В. - 1/25 ид. част; 23/ П. К. - 1/25 ид. част;
24/ И. И.ов - 1/25 ид. част; 2./ В.П. - 1/25 ид. част; 26/ Б. Д. (наследници) - 1/25
ид. част. Тоест ищците по делото са придобили по 1/25 ид. част – всеки от
исковия имот, по наследяване от Б.К., починал на ***г., а той – придобил го
също по наследяване от родителите му и сделка в тяхна полза.
По легитимацията на ответниците: Придобивната давност представлява
първичен способ за придобИ.е на вещни права чрез фактическо упражняване
на съдържанието им в определен от закона срок, с намерение за присвояване,
манифестирано спрямо конкуриращия собственик или съсобственик, както и
спрямо всички трети за спора лица. Тя се състои както от обективен елемент
(фактическо упражняване на правото), така и от субективен елемент (съзнание
и намерение правото да се упражнява като собствено). Чрез нормата на чл.69
от ЗС е предвидена презумпция за наличие на своителен анимус, която според
концептуалните разяснения, дадени с ТР №1/6.08.2012г. на ВКС по тълк.д.
№1/2012г. на ОСГК на ВКС, намира приложение само тогава, когато един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическата власт върху вещта
при обстоятелства и на основание, които изключват своителното владение у
другите потенциални съсобственици. В останалите случаи позоваващият се на
давност претендент дължи доказване, че е променил намерението си – от
20
държане на своене, което е демонстрирано спрямо третите лица или другите
съсобственици (Решение №1173/5.12.2008г. по гр.д. №4577/2007г., I г.о;
Решение №123/15.06.2010г. на ВКС по гр.д. №431/2009г., II г.о. на ВКС и
други). На още по-силно основание последното е валидно ако позоваващият се
на давност изобщо няма титул за собственост при отпочване на ползването
или фактическата му власт е предоставена от собственика с натоварване да
пази и да поддържа имота за него или чрез допускане от собственика до
обикновено ползване на имота (съизволителни, търпими действия, които не
пораждат последиците на владение). Ето защо съществени и решаващи за
приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС са конкретните обстоятелства
към и непосредствено след началния момент на едноличното ползване. А от
твова следва, че съобразно чл.69 от ЗС анимусът се презюмира оборимо,
когато фактическата власт е установена на основание, което по необходимост
предполага самосъзнание за собственост само у ползвателя. В другите случаи
упражняващият фактическата власт правен субект осъществява държане, а не
владение. Това положение може да се промени, ако държателят отблъсне
владението на действителния собственик или другите съсобственици и заедно
с това доведе до знанието им явното си намерение да свои имота изцяло за
себе си, респективно ги уведоми, че отказва да признае правата им. Ето защо
не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение и
да го поддържа, почиства и да получава естествените плодове от него, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за присвояване. Тоест
обикновеното ползване не изразява автоматично намерение за своене докато
не се манифестира еднозначно, спрямо третите лица и спрямо легитимирания
титуляр, промяна на държането във владение като едноличен собственик, в
който смисъл е и трайната практика (Решение №41/26.02.2016г. по гр.д.
№4951 за 2015г. на 1-во ГО; Решение №110/20.03.2012г. по гр.д. №870/2011г.
на 2-ро ГО; Решение №291/09.08.2010г. по гр.д. №859/2009г. на 2-ро ГО на
ВКС; и много други). Преценката е винаги конкретна, а водещи и меродавни за
нея са обстоятелствата при установяване на фактическата власт от
претендента или праводателя му (за владението). Обчиайно се изисква да се
докаже извършването на действия, надхвърлящи обикновеното ползване на
имота (например пристрояване и надстрояване (при сграда или част от нея),
промяна на статута на поземления имот, фактическа и правна подготовка за
застрояване след получено разрешение, вписване на ползвателя за единствен
собственик на имота във всички публични органи вместо действителния, и
други, обсъдени в съвкупност).
В настоящия случай самите ответницици поддържат, че когато през
2000-2001г. Р. М. е започнал да поддържа спорния ПИ №*** в м-ст Т., това е
станало по волята на Б.К., чиято устно изразена воля била имотът да остана за
сина на Р. – А., срещу задължението на Р. да стопанисва имота, така че К. да
може да го ползва поддържан. Дори само от тези твърдения е видно, че
допускането на Р. М. в имота е било с позволението на Б.К. и при възлагане
поддръжката на мястото на М.. Аналогични са и данните от разпитаните
свидетели: Видно от показанията на св. Г.Ц. и св. Р. Р., обсъдени съвкупно, до
около 2000-2001г. процесният имот е бил поддържан от първия братовчед на Б.
21
– С., а след това – от Р. М.. От показанията на св. Р., обективни и
непосредствени в тази част, се установи, че К. е ангажирал Р. М. с
поддържането на имота, а Б. идвал основно през лятото; Р. М. бил натоварен
от Б.К. да поддържа имота и свидетелят знае за това лично от Б. и лично от Р.;
грижите на Р. за мястото били на доброволни начала, защото двамата с Б. били
прятели. В аналогичен смисъл са и показанията на св.М.К., че Б.К. (Б.), бил
„момиченце“, „обичаше с мъже да ходи“, а Р. М. бил негов партньор, двамата
„станаха като мъж и жена“. След като двамата се запознали, СТ.Д. (съсед)
говорил с Б. да предложи на Р. да му гледа мястото и „вече той“ (Б.) казал на Р.
да влиза и да му гледа имота с разрешение на К.. Б. и Р. били наясно, че
вторият следва да поддържа имота когато К. го няма. Тези данни не са и
опровергани от други преки по делото (останалите разпитани свидетели нямат
впечатления от разговорите на Б. и Р. при допускането на последния в имота),
а заявеното от св. Н. за първи път при преразпита му пред ВОС, в частта че той
бил разбрал от Р., че „имотът бил вече на Р.“, не се кредитира от съда, тъй
като: преразпитът беше допуснат на формално основание, а не с оглед
нуждата от изясняване на показанията, поради много големия период от
първия разпит до заседанието пред ВОС (близо 4 години), и може би най-
важно – поради явната декларативност на показанията – „комшу-комшу и
толкова“ – и противоречието им с показанията на същия свидетел пред ВРС,
че не знае подробности за собствеността на имота (преди да дойде И.).
Въз основа на горното съдът приема, че Р. М. е започнал да упражнява
фактическата власт върху процесния имот с възлагането или натоварването от
К. да го поддържа за последния, когато се връща там, срещу възможност М. да
се ползва от земята, или поне с допускането на Р. в имота от Б., с оглед на
личните им отношения. В този смисъл и независимо дали се касае до държане
(предадена фактическа власт въз основа на устна възлагателна сделка) или до
търпими, съизволителни действия – със съгласието на собственика да се
извършват такива, които той е приел от любезност, добронамереност или по
силата на добрите му лични отношения с допуснатото лице (близки приятели,
евентуално „партньори) – във всички случаи се касае до обстоятелства, които
не пораждат последиците на владение по смисъла на ЗС. Последното се
потвърждава и от естеството на реално извършваните от Р. М. действия в
имота в периода от 2001-2г. до смъртта му, изяснени от цитираните и от
другите свидетели на ответниците, а именно: „Гледането“ се е изразявало в
пръскане и подрязване на дръвчетата, отрязване на дърво орех, посаждане на
домати, косене на трева, ограждане откъм улицата и подмяна на увредена
вратата (още през 2000-2002г., когато К. все още е идвал в имота), рязане на
клони, вкл. паднали бадемово и орехово дърво, почистване, пръскане срещу
вредители, поддържане на овошки, бране на плодовете от тях – все действия
на обикновено ползване, позволено от собственика, съобразно
гореизложеното.
От всичко изложено следва изводът, че когато е започнал да поддържа
имота, Р. М. не е установил владение, а ползване което изключва анимус за
притежание на мястото като лично негово, вместо на К.. В такъв случай, както
беше обяснено, за да обоснове придобивна давност ползвателят следва да е
22
извършил такива действия, които ясно да манифестират промяна на
намерението му – в своене, демонстрирано спрямо реалния собственик, в т.ч с
отблъскване на неговите права, както и спрямо третите лица. Р. М. обаче
приживе не е извършил никакви правни и фактически действия от такъв
характер, които да надхвърлят обикновеното ползване на имота. Напротив –
от показанията на всички свидетели на ответниците се изясни, че е
осъществявал от 2000-2001г. до смъртта му през 2011г. горепосочения
комплекс мероприятия по нормално поддържане на поземлен имот.
Следователно приживе Р. М. не е упражнявал давностно владение върху
имота на Б.К..
Абсолютно недоказано остана твърдението, че Б. е искал да остави
имота си за сина на Р. М. – А. М.. По делото няма нито едно доказателство за
това, а напротив – показанията на св.ГР., че веднъж при разговор с Б. дали
продава имота си той й заявил, че е дал клетва пред родителите си и не го
продавал, разколебават допълнително недоказаното от ответниците твърдение
за такава изрична уговорка.
Не могат да се приемат за доказани и твърденията, че преди смъртта на
баща му Р., А. М. е започнал да владее имота на К.. От показанията на
свидетелите на ответниците се изясни, че когато Р. е идвал да работи мястото,
често бил придружаван от сина си А., който бил дете. Последното
кореспондира с възрастта на А. М., който като роден през 1984г. е бил
непълнолетен към 2000-2001г., когато баща му започнал да помага на Б.К.. А
през следващите години свидетелите са категорични, че А. само е помагал на
баща си при поддържката и стопанисването на земята. Следователно до
смъртта на Р. М. през 2011г. няма как А. лично да е осъществявал своително
владение върху имота на К..
Обявената смърт на Б.К. на дата ***г. не променя правното положение
на упражнявалия фактическа власт Р. М., предвид специфичните ред и момент
на обявяването й – с решение по чл.14 от ЗЛС от 24.07.2015г. Вярно е, че
последиците на решението по чл.14 от ЗЛС настъпват считано от посочения в
решението момент на смъртта, но това касае формално-правните последици
от смъртта (наследяване, прекратяване на брак и други). В случая обаче те не
са от решаващо значение за давността, защото към 2008г. Р. М. не е бил
владелец на имота, а нито той, нито третите лица, са знаели за загубата на
правосубектност на собтвеника, за да бъде промен характера на
осъществяваната от М. фактическа власт. В тази връзка се приема, че нормата
на чл.17 ЗЛС не следва да се тълкува буквално, а с оглед смисъла, заложен в
нея, доколкото решението по чл.14 от ЗЛС се основава на оборима
презумпция. По друг начин казано – до момента на решението на СРС, респ. в
периода 2008-2011г., е нямало как да настъпи промяна в субективното
отношене на Р. М. към собствеността върху имота на К., само вследствие на
обявената през 2015г. смърт на последния по реда на чл.14 ЗЛС.
Предвид така приетото и при анализа на събраните гласни доказателства
се достига до извода, че едва след смъртта на Р. М. на ***г. неговият син А. е
установил фактическата власт върху имота, завладял го е (при липсата на
каквато и да било договореност между А. и К. – с намерение за своене
23
съобразно приложимата (вече) презумпция на чл.69 от ЗС) и е продължил да
извършва сходни фактически действия като тези от баща му приживе. От този
момент обаче до издаване на КНА от 11.11.2014г. и до продажбата от
14.09.2015г. не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС срок, необходим за
придобИ.е на собствеността от недобросъвестен владелец, поради което А. М.
не се е легитимирал като собственик на имота, а сделката от 2015г. не е
произвела вещно – прехвърлителен ефект. Считано от ***г. до подаване на
исковите молби – м.08 и м.11 на 2019г. отново не е изтекъл изискуемият срок
чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен срок за придобИ.е по давност от
недобросъвестен владелец. Поради което до предявяването на исковете
ответниците не са придобили собствеността по давност дори и с
присъединяване владението на А. М. и Н. П..
От момента на продажбата (14.09.2015г.) на осн. чл.70 от ЗС Н. П. по
принцип е започнал да осъществява добросъвестно владение, продължено от
наследниците му след смъртта му в края на 2015г., което се потвърждава и от
изяснените от св. Д.а и св. К. действия на отв. И. П.. Правилно и
законосъобразно обаче първоинстанционният съд е приел, че при
разнородност на владението, какъвто е и настоящия случай (от 2011г. до
2019г.) и при събиране на периодите на владение на праводателя и на
правоприемника, владението не може да бъде зачетено като добросъвестно
само за част от периода. Тоест при присъединяване на разнородно по характер
владение необходимият срок за придобИ.е по давност на имот е винаги този,
предвиден за придобИ.е по давност при недобросъвестно владение – 10
години (в този смисъл: Решение № 958 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2246/2008 г., 1-во г. о.; Решение № 33 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1931/2017 г., 1-во г.о.; Решение № 48 от 11.09.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1669/2017 г., 2-то г. о.; Решение № 356 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
900/2008 г., 4-то г. о. и други).
Дори хипотетично горното да не бъде споделено и да би се приело, че
ответниците могат да се позовават само на кратка давност с присъединяване
на владението на наследодателя им след сделката от 14.09.2015г., то отново до
предявяване на исковете през м.08 и м.11 на 2019г. няма как да е изтекъл
предвиденият в чл.79, ал.2 от ЗС петгодишен срок за придобИ.е по давност на
имота. И в такава хипотеза до предявяването на исковете ответниците не са
придобили собствеността по давност.
Видно от съдържанието на отговора (отговорите) на исковата молба и от
протокола от първото о.с.з. пред ВРС, до приемането на доклада по делото
ответниците са се защитавали само с твърдения за придобИ.е на терена по
давност, считано до подаване на исковите молби в съда. Едва с подаването на
първата въззивна жалба срещу първото решение на ВРС (м.09.2021г.) за първи
път легитимираният тогава И. П. се е позовал на изтекъл давностен срок от
подаване на исковата молба до този момент. В първото о.с.з. пред ВРС при
новото разглеждане на делото (след конституиране на отв. П. Г.), участващият
дотогава ответник И. П. е посочил същото – „до момента подобно възражение
не е навеждано, освен във въззивната жалба; възражението е било за
обикновена 10-годшна давност“. В същото о.с.з., което за новоконстиуирания
24
ответник П. Г. се явява първо по смисъла на ГПК (06.12.2022г.), последният не
е отправил никакви възражения по иска, нито е заявил свои
противопоставими на ищците права върху имота (различни от тези в отговора
на исковата молба, към който наследодателката е била жива); напротив –
заявил е, че не иска да бъде търсен за делото и че е предоставил на брат си И.
своята част от имота с доброволна делба от 2020г. Едва във второто о.с.з. при
новото разглеждане П. Г. е променил позицията си и „се е присъединил към
заявеното от И. П.“. От изложеното следва, че до най-късния момент, до който
би било допустимо ответниците да се позоват на давност и след исковата
молба (отговора или поне първото о.с.з. по ГПК), те не са направили това.
Такова възражение няма как да се релевира произволно в хода на делото, с
оглед принципа на концентрационното начало по ГПК. Отделен е въпросът, че
след като още на 25.09.2020г. П. Г. се е разпоредил с евентуалните си права
върху имота в полза на брат си И. П. (с доброволна делба), то няма как той (Г.)
да е осъществявал и владение, още по-малко добросъвестно, върху спорния
имот, считано за след делбата. По изложените съображения заявените след
допустимите срокове за това възражения за изтекла давност от исковата молба
до устните състезания пред ВРС не могат да се разгледат в рамките на
настоящото дело.
Отделно от горното съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД с предявяването на
исковете по чл.108 от ЗС е била прекъсната давността в полза на ответниците,
а по арг. от чл.115. б. „ж“ от ЗЗД същата не е текла и не тече до приключване
на делото. Следователно дори при друго прието по горния въпрос,
възражението на ответниците по чл.79 от ЗС отново би било неоснователно. За
пълнота – тъй като водещ и меродавен е осъдителният елемент на иска с оглед
целта на защитата чрез ревандикационния иск – връщане на фактическата
власт върху целия имот на ищците, срещу което ответниците могат да се
бранят с аргументи за противопоставими техни права върху целия имот, то
давността следва да се счита прекъсната относно целия имот. Обратното
разбиране би означавало, че за идеалните части от собствеността, притежавани
от неучастващи в делото лица, не могат да се разглеждат и защитните
възражения на ответниците, в т.ч. за придобивна давност, доколкото
„непроцесните“ идеални части не са предмет на спора, крайният резултат от
което би бил аналогичен. Обобщено – и на това основание възраженията на
ответниците за изтекла давност в тяхна полза от исковата молба до устните
състезания пред ВРС не могат да бъдат споделени в конкретиката на случая.
В допълнение към всичко изложено от кореспондиращите помежду си
показания на св. Б.ГР., св. Г.Ц., св. Р. Р. и други се установи, че актуалното
(към разпитите им – около средата на 2021г.) състояние на спорния имот е:
„джунгла”; всичко е обрасло с дървета и храсти, от които не се вижда „един
метър земя”; „всичко е храсталаци“; растителността преминава отвъд
оградата, която от зеленината не позволява да се види дори материала, от
който е оградата; от 5-6 години вече никой не поддържа двора, който се
превърнал в „змиярник“ и „буренище“; като всичко това съответства и на
снимките към СТЕ пред ВРС. Посоченото състояние на земята разколебава и
по същество давностното владение на ответниците от подаване на исковата
25
молба до устните състезания пред ВРС.
По горните съображения съдът преценява за недоказана материалната
легитимация на ответниците по делото върху процесния имот на наведените
от тях производно, евентуално първично основания.
В заключение по съществото на спора следва да се обяви за установено,
че всеки от ищците е собственик на по 1/25 ид. част (общо 7/25 ид. части) от
спорния терен, като бъдат осъдени ответниците за предаване на владението
върху целия поземлен имот, а КНА на продавача на ответниците бъде отменен
до размера на установените права на ищците. Поради съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да
бъде потвърдено в тези му части.
По жалбата по чл.248 от ГПК: Както беше обяснено по-горе искът по чл.
108 от ЗС е един, а изискването за постановяване на двусъставен диспозитив
по него произтича от цитираното ТР на ВКС и от необходимостта да бъде
формирана СПН по въпроса за конкретно притежаваните от ищеца или
ищците по делото права на собственост. Тоест двата елемента на диспозитива
на решението по ревандикационния иск не водят до обективно съединявне на
искове. В същото време водещ и меродавен е осъдителният компонент с оглед
на обяснената цел на иска по чл.108 от ЗС – връщане на фактическа власт
върху имота на ищеца. Поради това и определяща за отговорността за
разноските в процеса не е установителната, а осъдителната част на решението
по такъв иск, в съответствие с мотивираното по съществото на спора. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че при осъждане на ответника да
предаде владението върху спорния имот на ищеца, последният не дължи
разноски на ответната страна само заради правото му на собственост върху
идеална част от имота, когато останалата част не е на ответника. Частната
жалба е основателна и определението на ВРС по чл.248 от ГПК следва да бъде
отменено, като предвид искането в жалбата и в молбата по чл.248 от ГПК по
която е постановено определението, следва да бъде отменено решението на
ВРС в частта, с която ищците са осъдени да заплатят в полза на ответниците
разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
По разноските пред ВОС: Предвид изхода по спора пред въззивния съд,
предвид подадените и от двете групи страни въззивни жалби, приети в крайна
сметка за неоснователни, и с оглед еднаквите по размер адвокатски хнорари,
разноски за страните пред ВОС не се следват.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №3510/02.11.2023г. по гр. дело №12126/2022г.
на ВРС, в частта с която е отхвърлен предявеният от М. Х. Н., ЕГН
**********, иск по чл.108 от ЗС, само в установителната част, да бъде
прието за установено по отношение на И. Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г.
ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото К. И.а П.а,
ЕГН**********, че ищцата М. Х. Н., ЕГН **********, е собственик и на
26
разликата над сочената за лична нейна 1/22 ид. част до 16/22 ид. части, сочени
за собствени на останалите и неучастващи по делото наследници на Б.К., от
ПИ с идентификатор №*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със
заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.
В., район „*** при съседи: ПИ № *** придобит по наследяване от Б.К.,
починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д.
№3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от Ц. и Д.К., които
приживе го закупили на 20.07.1942г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М. Х. Н., ЕГН
**********, иск по чл.108 от ЗС, само в установителната част, да бъде
прието за установено по отношение на И. Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г.
ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото К. И.а П.а,
ЕГН**********, че ищцата М. Х. Н., ЕГН **********, е собственик и на
разликата над твърдяната за лична нейна 1/22 ид. част до останалите 16/22 ид.
части, тоест на още 15/22 ид. части, твърдяни за притежавани от останалите и
неучастващи по делото наследници на Б.К., от собствеността върху ПИ с
идентификатор №*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район
„*** при съседи: ПИ № *** придобити по наследяване от Б.К., починал на
***г., в полза на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д.
№3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от Ц. и Д.К., които
приживе го закупили на 20.07.1942г.; евентуално по давност с
присъединяване на владението Б.К. и на родителите му, считано от 1942г. и до
подаване на исковата молба, на осн. чл.130 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г.
на ВРС, в частите с които:
- е прието за установено по отношение на отв. И. Н. П., ЕГН
**********, и П. А. Г., ЕГН**********, наследник на починалата в хода на
делото К. И.а П.а, ЕГН**********, че всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН
**********, починала в хода на делото и наследена от Н. А. К.,
ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С.
П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х.
Н., ЕГН**********, е собственик на по 1/25 ид. част от процесния ПИ с
идентификатор №*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район
„*** при съседи: ПИ № *** по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза
на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той –
придобил го по наследяване от Ц. и Д.К., които приживе го закупили на
20.07.1942г., и
- са осъдени отв. И. Н. П., ЕГН**********, и П. А. Г., ЕГН**********,
да предадат на ищците Н. А. К., ЕГН**********, наследник на починалата в
хода на делото Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н.,
ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С.,
27
ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********, владението върху целия
процесен ПИ №*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район
„*** при съседи: ПИ № ***
на осн. чл.108 от ЗС,
- е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в
полза на праводателя на ответниците А. Р. М., до 7/25 ид. части от правото на
собственост върху ПИ №*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със
заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. В., район „*** при съседи: ПИ № *** на осн. чл.537, ал.2
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г.
на ВРС, в частите с които:
- са отхвърлени предявените от Н. Н. К., ЕГН **********, починала в
хода на делото на ***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН**********, искове
по чл.108 от ЗС, в установителната част, да бъде прието за установено по
отношение на И. Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г. ЕГН**********, наследник
на починалата в хода на делото К. И.а П.а, ЕГН**********, че ищците са
собственици и на разликата над признатата им по 1/25 ид.ч. до
претендираната по 1/22 идеална част за всеки от тях от ПИ с идентификатор
№*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район „*** при
съседи: ПИ № *** придобит по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза
на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той –
придобил го по наследяване от Ц. и Д.К., които приживе го закупили на
20.07.1942г.
ОТМЕНЯ Определение №92/04.01.2024г. по гр. д. №12126 за 2022г. на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата от 21.11.2023г. на ищците по
реда на чл.248 от ГПК за отмяната на Решение №3510/02.11.2023г. по делото в
частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г. на ВРС,
в частта с която Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото на
***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М.
Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я.
С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН**********, са осъдени да заплатят на
И. Н. П., ЕГН**********, и П. А. Г., ЕГН**********, сумата от общо 2
300лв., представляваща сторени по пред ВРС и по ч.гр.д. №229/2020г. на
ВАпС разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е поставено при участието на третото лице – помагач А.
Р. М., ЕГН**********, на страната на ответниците П. А. Г. ЕГН**********
28
и И. Н. П., ЕГН**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29