№ 12742
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110105424 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против 1) Д. Й. Р., 2) И. Д. Н., 3) П. Д. Н., 4) Й. Д. Н., 5) П. Д. Н..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ******.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 983, 38 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 241, 20 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.;
сумата 96, 88 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 19, 71 лв., представляваща мораторна лихва за периода
17.07.2022 г. – 24.01.2025 г.,
в условията на разделност, както следва: Д. Й. Р. – 6/10, И. Д. Н. – 1/10,
П. Д. Н. – 1/10, Й. Д. Н. – 1/10, П. Д. Н. – 1/10.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. Д. Н..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Д. Й. Р., И. Д. Н., Й. Д. Н. и П. Д. Н. чрез назначения особен
представител адв. П., с който оспорват исковете. Оспорват качеството си на
наследници на Д. Н.. Оспорват квотите в съсобствеността по съображения, че
с представения договор за замяна на Д. Й. Р. и Д. П. Н. е прехвърлен
процесният имот, в замяна на което Д. П. Н. прехвърля на държавата
собствения си недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а
разликата в цената на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със
собствени средства. По тази причина счита, че ако ответницата Д. Й. Р. бъде
приета за съсобственик, то нейният дял в съсобствеността е 4029/21565 ид.ч.,
а останалите ид.ч. са придобити от Д. П. Н.. Оспорват процесният имот да е
идентичен с този, за който по делото са представени доказателства. Оспорват в
имота да е потребявана топлинна енергия. Правят възражение за давност.
Оспорват претенцията за мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия по съображения, че не се установява забава на длъжниците, а върху
цената на дяловото разпределение – поради липсата на предвиден срок за
заплащането й.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор за замяна на държавен недвижим имот от
28.10.1987 г., по силата на който Д. Й. Р. и Д. П. Н. са придобили
собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в гр.
******, с площ от 103, 24 кв.м.
От договора е видно, че, за да бъде прехвърлен на Д. Й. Р. и Д. П. Н.
процесният имот, оценен на 21 565 лв., Д. П. Н. прехвърля на държавата
собствения си недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а
разликата в цената на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със
собствени средства.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Д. П.
Н. е починал на 22.03.1998 г., като е оставил наследници по закон: Д. Й. Р. –
съпруга, П. Д. Н. – син, Й. Д. Н. – син, П. Д. Н. – син, и И. Д. Н. – дъщеря.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ******** от
20.09.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение
на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. № 9 в списъка – Д. Й. Н.а.
Представен е договор № 973 от 09.10.2001 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
2
услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна
цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че в общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота въз основа на отчета на 5 бр. отоплителни тела с ИРРО с дистанционен
отчет. Начислена е топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетите на 2 бр.
топли водомери. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на база пълната отопляема кубатура 246 м3 съгласно акт за
разпределение на кубатурата.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 2 087, 87 лв., представляваща разлика
между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 087, 84 лв. и сумата
за възстановяване от изравняване в размер на 199, 57 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочили и че цената на дялово разпределение за периода
м.05.2022 г. – м.04.2024 г. е на стойност 96, 88 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
3
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото договор за замяна на държавен недвижим
имот от 28.10.1987 г. е видно, че, за да бъде прехвърлен на Д. Й. Р. и Д. П. Н.
процесният имот, оценен на 21 565 лв., Д. П. Н. прехвърля на държавата
собствения си недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а
разликата в цената на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със
собствени средства.
Възражението на ответниците, заявено с отговора на исковата молба, по
същество е такова за трансформация на лично имущество по чл.23 СК. От
самия договор за замяна на държавен недвижим имот от 28.10.1987 г. е видно,
че на Д. Й. Р. и съпруга й Д. П. Н. е прехвърлен процесният имот, оценен на
21 565 лв., в замяна на което Д. П. Н. прехвърля на държавата собствения си
недвижим имот – апартамент № 18, оценен на 13 507 лв., а разликата в цената
на заменяните имоти в размер на 8 058 лв. е покрита със собствени средства.
Следователно, за 13 507/21 565 ид.ч. е налице лична собственост на Д. П. Н., а
за остатъка от 8 058/21 565 ид.ч. е възникнала СИО. Този извод се основава на
самия договор за замяна, от който са видни всички обстоятелства, относими
към възражението, без да се налага да е налице влязло в сила решение по иск
4
за трансформация, доколкото не съществува пречка този въпрос да се изследва
в мотивите на настоящото решение във връзка със заявеното от ответниците
възражение.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Д. П.
Н. е починал на 22.03.1998 г., с което СИО се е прекратила при равни дялове
(по 4 029/21 565), като е оставил наследници по закон: Д. Й. Р. – съпруга, П. Д.
Н. – син, Й. Д. Н. – син, П. Д. Н. – син, и И. Д. Н. – дъщеря, придобили, както
следва:
Д. Й. Р. – 7 536,20/21 565 (1/2 от прекратената СИО + 1/5 по
наследяване), П. Д. Н. – 3 507,20/21 565, Й. Д. Н. – 3 507,20/21 565, П. Д. Н. –
3 507,20/21 565, и И. Д. Н. – 3 507,20/21 565.
От качеството на ответниците на съсобственици произтича качеството
им на клиенти на топлина енергия за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
5
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 2 087, 87 лв., представляваща разлика
между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 087, 84 лв. и сумата
за възстановяване от изравняване в размер на 199, 57 лв.
От страна на ответниците Д. Й. Р., И. Д. Н., Й. Д. Н. и П. Д. Н.
своевременно е заявено възражение за погасителна давност, във връзка с което
съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая исковата молба е подадена на 30.01.2025 г., с оглед на което
към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 30.01.2022 г., каквито в случая не се претендират, предвид
заявения исков период: м.05.2022 г. – м.04.2024 г., поради което възражението
се явява неоснователно.
Предвид изложеното в полза на ищеца е налице вземане за сумата 2 087,
87 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия. Тази сума
надвишава претендирания от ищеца размер от 1 983, 38 лв., поради което и
6
при спазване принципа на диспозитивното начало последният се явява изцяло
дължима.
Ответниците отговарят за задълженията съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва:
Д. Й. Р. – 7 536,20/21 565 (възлизащи на сумата 693, 12 лв., до който
размер искът следва да се уважи);
П. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 322, 56 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 198, 34 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
Й. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 322, 56 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 198, 34 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
П. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 322, 56 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 198, 34 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
И. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 322, 56 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 198, 34 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу нея следва да се
уважи изцяло).
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
7
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 24.01.2025 г., в размер на сумата 241, 20 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задълженията съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва:
Д. Й. Р. – 7 536,20/21 565 (възлизащи на сумата 84, 29 лв., до който
размер искът следва да се уважи);
П. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 39, 23 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 24, 12 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
Й. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 39, 23 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 24, 12 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
П. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 39, 23 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 24, 12 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
И. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 39, 23 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 24, 12 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу нея следва да се
уважи изцяло).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
8
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че дяловото разпределение за имота през исковия
период м.05.2022 г. – м.04.2024 г. е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД,
като същото е на стойност 96, 88 лв. съгласно заключението на СТЕ.
Ответниците отговарят за задълженията съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва:
Д. Й. Р. – 7 536,20/21 565 (възлизащи на сумата 33, 86 лв., до който
размер искът следва да се уважи);
П. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 15, 76 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 9, 69 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
Й. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 15, 76 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 9, 69 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
П. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 15, 76 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 9, 69 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу него следва да се
уважи изцяло);
И. Д. Н. – 3 507,20/21 565 (възлизаща на сумата 15, 76 лв., която
надвишава претендирания от ищеца размер от 9, 69 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът срещу нея следва да се
уважи изцяло).
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответницата изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, които следва да
бъдат понесени от ответниците, както следва: Д. Й. Р. – 194, 16 лв., И. Д. Н., Й.
Д. Н. и П. Д. Н. – по 327, 22 лв., П. Д. Н. – 128, 91 лв. При изчисляване на
9
горните е взето предвид, че разноските за особен представител не касаят
ответника П. Д. Н., съответно – не са взимани предвид при определяне на
дължимите от него такива.
Ответниците имат право на разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от исковете, но доколкото не претендират такива, нито ангажира
доказателства за извършването им, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. Р., ЕГН **********, И. Д. Н., ЕГН **********, П. Д.
Н., ЕГН **********, Й. Д. Н., ЕГН **********, П. Д. Н., ЕГН **********, да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
Д. Й. Р.:
сумата 693, 12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 9, находящ се в гр. ******, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 84, 29 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.;
сумата 33, 86 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 693, 12 лв. до 1 190, 03 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, иска за сумата над
84, 29 лв. до 144, 72 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността
на топлинната енергия, иска за сумата над 33, 86 лв. до 58, 13 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, и иска за сумата 11,
83 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 17.07.2022 г. – 24.01.2025 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
И. Д. Н.:
сумата 198, 34 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 9, находящ се в гр. ******, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 24, 12 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.;
10
сумата 9, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1, 97 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 17.07.2022 г. – 24.01.2025
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
П. Д. Н.:
сумата 198, 34 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 9, находящ се в гр. ******, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 24, 12 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.;
сумата 9, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1, 97 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 17.07.2022 г. – 24.01.2025
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Й. Д. Н.:
сумата 198, 34 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 9, находящ се в гр. ******, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 24, 12 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.;
сумата 9, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1, 97 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 17.07.2022 г. – 24.01.2025
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
П. Д. Н.:
сумата 198, 34 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 9, находящ се в гр. ******, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 24, 12 лв., представляваща мораторна лихва за периода
11
15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.;
сумата 9, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1, 97 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 17.07.2022 г. – 24.01.2025
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Й. Р., ЕГН **********, И. Д. Н., ЕГН **********, П. Д.
Н., ЕГН **********, Й. Д. Н., ЕГН **********, П. Д. Н., ЕГН **********, да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, по делото, както следва:
Д. Й. Р. – 194, 16 лв., И. Д. Н. – сумата 327, 22 лв., Й. Д. Н. – сумата 327,
22 лв., П. Д. Н. – сумата 327, 22 лв., П. Д. Н. – 128, 91 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12