РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Силистра, 9.12.2021 г.
Административен съд – Силистра, в
открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело №
166 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят А.Д.Б., адрес: ***, оспорва
уведомително писмо изх.№ 02-190-6500/8258 / 05.08.2021 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с доводи
за нарушения на материалния и процесуалния законq и претендира направените по
делото разноски по заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лв.
Ответникът – заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ – оспорва предявената жалба и претендира като деловодни
разноски юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно установен размер
и заплатеното възнаграждение на вещото лице.
Съдът прие за установено следното:
С оспореното уведомително писмо
изх.№ 02-190-6500/8258 / 05.08.2021 г. (л. 2 – 3 от делото) ответникът се е
произнесъл по заявление за подпомагане с УИН 19/240519/38236 за кампания 2019,
подадено от жалбоподателя, с което са поискани следните суми по съответните
схеми/мерки: СЕПП – 13533,04 лв.; СПП – 4116,60 лв.; схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания – 8531,70 лв.; СЗ-КЛЧ – 995,53 лв.; възстановяване от
ФД – 98,11 лв. Заявлението е уважено частично, като с уведомителното писмо са
оторизирани следните суми по съответните схеми/мерки: СЕПП – 1293,66 лв.; СПП –
4095,42 лв.; схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания – 5367.31
лв.; СЗ-КЛЧ – 0,00 лв.; възстановяване от ФД – 98,11 лв. Като основание за
извършеното намаление е посочено следното: „– намаления на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; –
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; – наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена
съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013; – линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; – линейно намаление
съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано
съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 на Комисията“.
Със заповед № РД09-228 / 28.02.2020
г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2019 (л. 24 –
25 от делото). Според заключението на назначеното по делото вещо лице (л. 161 –
164 от делото), жалбоподателят е заявил за подпомагане 29 парцела (СЕПП – 69,55
ха, схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар – 10,6 ха,
схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания – 69,55 ха, СЗ-КЛЧ – 0,71 ха), от
които извън допустимия слой за подпомагане попадат общо 25,16 ха по СЕПП (по
схемата за преразпределително плащане няма санкционирана площ, а по схемата за
плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания – допустимите за подпомагане площи са
същите като по СЕПП). В съдебно заседание вещото лице уточни, че при подаване
на заявлението за подпомагане очертаването е било извършено по предходния слой
на площите, допустими за подпомагане, и че към онзи момент не е имало данни за
недопустими за подпомагане площи; последните са в резултат на действащия слой
на площите, допустими за подпомагане (л. 179 – 180 от делото).
Обжалваният административен акт е
издаден от надлежен орган по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, черпещ своята компетентност
от делегиращата заповед № 03-РД/2891#2 / 16.06.2021 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 33 – 35 от делото).
Основателен е доводът на
жалбоподателя, че оспореното уведомително писмо е засегнато от порок във
формата. Един от най-съществените реквизити на всеки административен акт е
неговото фактическо основание (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). В конкретния случай
фактическото основание в една своя част съдържа неотносими към спора елементи,
а в относимата си част, свеждаща се до думите „[...] автоматизирани проверки
спрямо данните в слоя с допустими площи [...]“, е формулирано общо, без
описание на конкретиката на казуса. Съдът (а също и вещото лице – л. 179 от
делото) не може да извлече от съдържанието на писмото в пълнота фактическата
причина за частичното уважаване на заявлението за подпомагане на жалбоподателя.
Въпросната причина бе изяснена по пътя на доказването, а именно: част от
заявените за подпомагане парцели, възлизаща общо на 25,16 ха, не попада в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Недопустимо е обаче по
пътя на съдебното доказване да се допълват мотивите на оспорен административен
акт. Защото всички осъществени пред административния съд доказателствени
действия трябва да бъдат реализирани само и единствено в рамките на предмета на
доказване. Този предмет е очертан от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, според
която административният орган и лицата, за които оспореният административен акт
е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания,
посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Цитираната разпоредба ограничава съдебното установяване на материалноправните
факти само до онези обстоятелства, които са обективирани във фактическото
основание на оспорения административен акт. Всички останали факти, дори да са
от значение за разрешаването на правния спор, не могат да се релевират в
съдебния процес. Това представлява процесуална тежест, т.е. санкция, насочена
към административния орган, по причин, че последният не е изпълнил своето
задължение да мотивира издадения от него административен акт.
В подкрепа на гореизложените
разсъждения може да бъде цитирано решение № 9406 / 9.10.2007 г. на ВАС по адм.
д. № 6720 / 2007 г., V о.: „Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания
за издаването си. Фактическите основания са юридическият факт (респ.
фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно
административно право. Това са конкретните факти въз основа на които същият е
счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и въз основа на
които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта.
Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното
доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което
носи административният орган – чл. 170, ал. 1 от АПК. Не е допустимо
преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и
правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и
излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт.
Следователно мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се
извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от
твърдения на страните или предположения на съда [...]“. (в подобен смисъл
са също решение № 14330 / 20.12.2008 г. на ВАС по адм.д. № 11079 / 2008 г., VII
о.; решение № 14172 / 18.12.2008 г. на ВАС по адм.д. № 11453 / 2008 г., VII
о.).
Вярно е, че мотивите на
административния акт могат да се съдържат не само в самия него. В тази връзка
тълкувателната юриспруденция е утвърдила следното разбиране: „Мотивите към
административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо
или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта“. (тълкувателно решение № 16 /
31.03.1975 г., ОСГК на ВС; тълкувателното решение е постановено при режима на
отменен процесуален закон, но въпреки това не е изгубило своето значение и
задължителност – вж. решение № 12540 / 22.10.2014 г. на ВАС по адм.д. № 6227 /
2014 г., V о., решение № 15328 / 12.11.2019 г. на ВАС по адм.д. № 3129 / 2018
г., V о., решение № 7096 / 13.05.2019 г. на ВАС по адм.д. № 12862/2017 г., V
о., и др.). Следователно не е достатъчно в преписката да съществуват документи,
които биха могли да послужат като мотиви на административния акт. Необходимо е
тези документи да изхождат от органа, издал акта, да са част от преписката,
т.е. да са съставени преди издаването на административния акт (вж. решение №
7096 / 13.05.2019 г. на ВАС по адм.д. № 12862/2017 г., V о.), или „[...]
най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо [...]“
(решение № 12197 / 29.11.2021 г. на ВАС по адм.д. № 10837 / 2021 г., IV о.).
Такива документи в приложената по делото преписка липсват. Становище изх.№
02-190-6500/8258 / 16.09.2021 г. (л. 144 – 146 от делото), в което ответникът е
изписал фактическото основание на обжалвания административен акт, посочвайки
площите, които попадат в специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“(л. 144 – 146 от делото), не е част от преписката и е постъпило в
съда на 06.10.2021 г. (л. 143 от делото), докато съпроводителното писмо с
приложената към него административна преписка е входирано в съдебното
деловодство в един по-ранен момент – на 15.09.2021 г. (л. 13 – 14 от делото).
Ето защо това становище, макар да изхожда от ответника, не може да допълни
мотивите на оспорения административен акт.
Съдебната практика приема също, че
мотивите на административния акт могат да се попълнят и посредством
документите, към които актът изрично препраща. Подобно препращане, чрез което
да се допълни гореописаната непълнота във фактическото основание на
административния акт, не е налице. Допълване посредством източници, към които
липсва препращане, би заличило разликата между мотивите на административния акт
и събраните от административния орган доказателства, поради което подобно
допълване е недопустимо.
Гореизложените съображения налагат
извода, че оспореният административен акт не съответства на изискванията на
процесуалния закон, тъй като е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК).
Поради тази причина актът подлежи на отмяна. С оглед разпоредбите на чл. 172,
ал. 2, пр. 2 АПК и на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката трябва да бъде изпратена
на ответника за повторно произнасяне, при което да се отстрани нарушението,
описано по-горе в мотивите на решението, и да се обективира ново произнасяне по
същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото
основателна се явява претенцията на жалбоподателя по чл. 143, ал. 1 АПК за
присъждане на направените разноски по заплащането на адвокатско възнаграждение
в размер на 600,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уведомително писмо изх.№
02-190-6500/8258 / 05.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие".
ИЗПРАЩА преписката на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" да заплати на А.Д.Б., адрес: ***, сумата 600,00
(шестстотин) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
......................................