РЕШЕНИЕ
№ 8512
Пловдив, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА |
При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20257180701831 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В. П. Т. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-3389-000054 от 08.08.2025 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с която на В. П. Т., [ЕГН], от [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и явно несъответствие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 30.09.2025 г. писмени бележки.
Ответникът в писмено становище заявява, че оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателката на 08.08.2025 г., и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.08.2025 г., около 4,20 часа, в [населено място], на [улица], лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателката В. Т., се управлява от неправоспособения водач Д. П. Б.. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3815601 от 08.08.2025 г. Въз основа на установеното административно нарушение е издадена оспорената заповед № 25-3389-000054 от 08.08.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Жалбоподателката не оспорва факта, че водачът Д. Б. е неправоспособен и не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, поради което е криела ключа за автомобила на трудодостъпно място. Т.е., правнорелевантният факт – управление на автомобила от неправоспособен водач – е безспорно установен. Дали автомобилът е бил ползван от неправоспособния водач със знанието и съгласието на собственика или без неговото знание и съгласие, е без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия случай по безспорен начин е установен правно релевантният факт от хипотезата на нормата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.1 ЗДвП – липса на правоспособност у водача.
Съгласно чл.150 ЗДвП всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. А съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 и 4 или по реда на чл.69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай водачът е бил неправоспособен, не притежава свидетелство за управление на МПС и следователно не може да управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.
Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Мярката се прилага както по отношение на нарушителя, така и по отношение на собственика на МПС, каквато е жалбоподателката, именно в това качество на собственик на МПС, с което е извършено административно нарушение по ЗДвП. Очевидно след като със собствения автомобил на В. Т. е извършено административното нарушение, заради което е издадена оспорената заповед, жалбоподателката не е положила необходимата грижа на добър стопанин, за да не допусне неправоспособно лице да управлява автомобила, както и да не допусне извършване на нарушение на правилата за движение със собствения й автомобил.
Ирелавантно за законосъобразността на мярката е незнанието на жалбоподателката, че Д. Б. е взел ключовете и е управлявал автомобила, въпреки че е неправоспособен. Нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП не поставя разграничение на случаите, в които собственикът не знае, че МПС се управлява от неправоспособно лице, от случаите, в които собственикът предоставя МПС за управление на лице, за което знае, че не притежава свидетелство за управление, и категорично разпорежда, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, какъвто е настоящият случай. Т.е., в хипотезата на чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП незнанието не е предвидено като елемент от фактическия състав, при наличието на който нормата няма да прояви правните си последици.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че тя е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е целта на закона по пътищата, отворени за обществено ползване, управлението на МПС да се осъществява единствено и само от правоспособни водачи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нарушение на принципа на пропорционалност. Оспорената заповед не засяга други права и законни интереси на жалбоподателката освен правото да управлява МПС за определен срок, за да бъде постигната целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения по ЗДвП. Следователно не е налице засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – да се осигури безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението, включително на нарушителя, и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС, отнемането на възможността на нарушителя да извърши нови нарушения на правилата за движение по пътищата и подбуждането на собственика към стриктно спазване на установения правен ред.
Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. Т., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-3389-000054 от 08.08.2025 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |