№ 1343
гр. Пловдив, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300502916 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 115 / 17.06.2025 г. постановено по гр.д.№ 21/2025 г. на Районен съд
Първомай се:
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр.
Първомай, БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. Първомай, ул. „Братя
Миладинови – Север“ № 53А, да заплати на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
1830,15 лв., представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение в договорен
с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. увеличен размер,
равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г.
до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и 322,68 лв.
– законна лихва за забава върху увеличения размер на трудовото възнаграждение за
периода 01.10.2023 г. – 09.01.2025 г., като за разликата над сумата от 322,68 лв. до
пълния предявен размер от 383,75 лв. и за периода 01.07.2023 г. – 30.09.2023 г. за
законна лихва за забава ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр.
1
Първомай, БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. Първомай, ул. „Братя
Миладинови – Север“ № 53А, да заплати на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
по исковете с правно основание чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228, ал. 2 КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2
от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 3492,50 лв.,
представляваща разлика между полученото обезщетение при пенсиониране поради
полагане на труд по трудово правоотношение и увеличеното след преизчисляване
съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и 615,78 лв. – законна лихва
за забава върху увеличения размер на обезщетението при пенсиониране за периода
01.10.2023 г. – 09.01.2025 г., като за разликата над сумата от 615,78 лв. до пълния
предявен размер от 732,29 лв. и за периода 01.07.2023 г. – 30.09.2023 г. за законна
лихва за забава ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр.
Първомай, БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. Първомай, ул. „Братя
Миладинови – Север“ № 53А, да заплати на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
по исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
611,31 лв., представляваща разлика между полученото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 41 дни и увеличеното след преизчисляване
съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и 107,79 лв. – законна лихва
за забава върху увеличения размер на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за периода 01.10.2023 г. – 09.01.2025 г., като за разликата над сумата от 107,79
лв. до пълния предявен размер от 128,18 лв. и за периода 01.07.2023 г. – 30.09.2023 г.
за законна лихва за забава ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр.
Първомай, БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. Първомай, ул. „Братя
Миладинови – Север“ № 53А, да заплати на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 1193,82 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр.
Първомай, БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. Първомай, ул. „Братя
Миладинови – Север“ № 53А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Първомай, следните суми – 412,91 лв., представляваща дължима
2
държавна такса, и 388,97 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Недоволен е останала ответникът Професионална гимназия по селско стопанство
„Васил Левски“, гр. Първомай, който чрез адвокат Я., е подал въззивна жалба против
осъдителната част на решението относно уважените искове.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната част от решението. Поддържа се, че районният
съд не е взела предвид съображенията на ответника, поради което решението е
немотивирано. Излагат се доводи, че към 10.08.2023 г. право на увеличение на
заплатата имат лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и са
„заети“ в образованието. Поддържа се, че трудовото правоотношение на ищцата е била
прекратено към 10.08.2023 г., поради което не попада в кръга лица, определен в
нормативната уредба и КТД, съответно в Анекса към него, поради което не може да се
ползва от извършеното увеличение. Твърди се, че не е била налице и втората
предпоставка – ищцата да е била синдикален член към 10.08.2023 г., поради което
същата не била обхваната от действието на КТД. Излагат се съображенията, че
основанието за увеличаване на трудовото възнаграждение е възникнало на 10.08.2023
г., което се обосновава с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищно образование, съгласно с Анекса от 10.08.2023 г., в който
е предвидено увеличението, считано от 01.01.2023 г.Поддържа се, че посочената в
Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните
клаузи, а това е началният момент, от който се увеличават работните заплати на
лицата, които притежават качеството работници и служители - синдикални членове
към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за
увеличение на работната заплата е възниквало на 10.08.2023 г. Прави се аналогия с
разпоредбата на параграф 3 от ЗР на Наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане
на труда, където е предвидено, че минималните размери на основаните месечни
заплати на педагогическите специалисти влиза в сила от 01.01.2023 г. като се твърди,
че същата касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти
към момента на приемането на изменението на нормативния акт.Настоява се, че не
съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения, до
момента на определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата
от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време, а само
за притежаващите качеството „Работници и служители" в системата на
предучилищното и училищното образование към 10.08.2023 г. Посочва се, че в
рамките на разчетените средства със Закона за Държавния бюджет на България за 2023
г. за функция „Образование“, работодателите са следвали да осигурят увеличение на
работните заплати на персонала.Подробно се аргументират доводи, че осигурените
средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, т.е. към датата
3
на подписания анекс, съответният работник или служител да има подписан
индивидуален трудов договор с работодателя, да е заето лице в системата на
предучилищното и училищното образование, а ищцата не е била такава поради липса
на валидно съществуващо трудово правоотношение.Твърди се, че не е налице обратно
действие на анекса към КТД и основанието за увеличаване на заплатите е възникнало
на 10.08.2023 г., към тази дата следвало да бъде очертан кръга на правоимащите
лица.Позовава се на писмо с изх. № 1602315-Л/31.10.2023 г. на заместник-министър на
МОН Емилия Лазарова, според което не следвало да се плаща исканото от ищцата
увеличение. Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и
да постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. П.
П., чрез пълномощника по делото адвокат Б., с който взема становище за нейната
неоснователност. Излага доводи, че Анекса към КТД е приложим по отношение на
педагогическите специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. без да е
поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г., когато е подписан
анексът. Посочва, че страните по него са придали обратно действие на КТД от дата,
различна от тази, на която е сключен анексът, а именно 01.01.2023 г. Поддържа се, че
средствата, които са били предвидени за посоченото увеличение на трудовите
възнаграждения не са били единствено и само за лицата с правоотношения към
10.08.2023 г., а за всички работили на педагогическа длъжност след 01.01.2023 г.,
имащи качеството синдикален член към синдикат, който е страна по КТД за системата
на предучилищното и училищното образование. Позовава се на становище от
Синдиката на българските учители досежно приложението на анекса към лицата,
работещи в периода след 01.01.2023 г., независимо дали трудовото им правоотношение
е било прекратено преди 10.08.2023 г. В допълнение се позовава на нормата на
параграф 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката,
обнародвана на 01.09.2023 г., която влиза в сила от деня на обнародването й, с
изключение на параграф 2, предвиждащ увеличението на заплатите на педагогическите
специалисти, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Поддържа, че законодателната идея е
за увеличаването на трудовите възнаграждения на заетите педагогически специалисти,
в т.ч. на тези между 01.01.2023 г. и 10.08.2023 г. Оспорват се доводите в жалбата, че
посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на
договорените клаузи. Позовава се на съдебна практика, от която заключава за
основателността на исковите претенции. Искането към въззивния съд е да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
4
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения
на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР 1/2013 ОСГТК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл.228,
ал.2 от КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от М. П. П., ЕГН: **********, срещу Професионална гимназия по селско
стопанство „Васил Левски“, гр. Първомай, БУЛСТАТ: *********, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата следните суми, след допуснато изменение по реда на
чл.214 ГПК, а именно:
1830,15 лв., представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение
съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15 % от
работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и 383,75 лв. – законна лихва
за забава върху увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода 01.07.2023
г. – 09.01.2025 г.;
3492,50 лв., представляваща разлика между полученото обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение и увеличеното
след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД
за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025
г., до окончателното изплащане на вземането, и 732,29 лв.– законна лихва за забава
върху увеличения размер на обезщетението при пенсиониране за периода 01.07.2023 г.
– 09.01.2025 г.
611,31 лв., представляваща разлика между полученото обезщетение за
5
неизползван платен годишен отпуск в размер на 41 дни и увеличеното след
преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025
г., до окончателното изплащане на вземането, и 128,18 лв. – законна лихва за забава
върху увеличения размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
периода 01.07.2023 г. – 09.01.2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорват предявените искове по основание и размер.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че М. П. П. е
работила по ТПО с работодател – ответникът ПГСС „Васил Левски“ – гр.Първомай,
на длъжност „***“.
Със Заповед № РД – 07-884 от 30.06.2023г. на работодателя, ТПО на ищцата е
било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като е разпоредено да й се изплати обезщетение на осн.
чл. 222, ал. 3 КТ и чл.31, ал.1, т.2 от КТД в размер на 24 218, 15 лева и обезщетение по
чл.224, ал.1 за 41 работни дни неползван ПГО от 4237, 76 лева. Представени са и
фишове за заплати за начислени суми и трудовата й книжка, в които е отразен и
трудовият й стаж.
Със заявление от ищцата до директора на ответното училище от 20.10.2023 г. е
поискано да й бъде изплатено увеличението от 15 % върху учителските заплати,
съгласно Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование,
с който е регламентирано повишението на възнагражденията със задна дата –
01.01.2023 г. Искането на ищцата е оставено без уважение от директора на ПГСС
„Васил Левски“, гр.Първомай по съображения, че не съществува правна възможност
за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и
договаряне на новите работни заплати да получат увеличения размер на
индивидуалните работни заплати за минал период от време.
По делото се установява, че през периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023г. ищцата е
била синдикален член на Синдикалната организация на СБУ при ПГСС „Васил
Левски“, гр. Първомай, съгласно представената служебна бележка от 18.12.2024 г. изд.
от Председателя на синдикалната организация.
Представен е Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование, сключен на 06.12.2022 г. между Министерство на
образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета
в България, Сдружението на директорите в средното образование на Република
България, като работодатели и Синдиката на българските учители към конфедерацията
на независимите синдикати в България, Синдикат "Образование" към конфедерацията
6
на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към конфедерацията на
независимите синдикати в България, като синдикати. Съгласно чл. 4 от КТД,
постигнатите договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат
за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за
работодателите, членове на организациите на работодателите-страни по договора.
С Анекс № Д01-192/10.08-2023 г. между същите страни като работодатели и
синдикати е изменен текстът на чл. 27 от КТД, който определя минималните основни
работни заплати на работещи в тази сфера, както следва: чл. 27, ал. 1 - За системата
на предучилищното и училищно образование се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: за „***“ - 1763, 00 лв.; чл. 27,
ал. 2 - осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в
размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните основни работни заплати
на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона
между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
За установяване на размера на исковите претенция по делото е изслушано
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което е прието като неоспорено.
Въз основа на доказателствената съвкупност районният съд е постановил
решение, с което напълно е уважил предявените искове за присъждане на
претендираното брутно трудово възнаграждение, обезщетение при пенсиониране –
прекратяване на ТПО след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законна лихва върху посочените суми от датата на подаването на исковата молба.
Според районния съд, договорните клаузи от КТД, предвиждащи увеличение на
минималните основни работни заплати за системата на училищното и предучилищно
образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г.
са били заети в системата на училищното и предучилищно образование и са били
членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато е била и ищцата
за исковия период 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г.
По отношение на претендираното обезщетение за забава на главните претенции
районният съд е приел, че същото се дължи за периода от 01.10.2023 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 09.01.2025 г., поради което е уважил акцесорните
искове до размер от 322,68 лв. за увеличения размер на трудовото възнаграждение,
615,78 лв. за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и 107,79 лв. за обезщетението по чл.
7
224, ал. 1 КТ, както и е отхвърлил същите до пълните размери от съответно 383,75
лв., 732,29 лв. и 128,18 лв. и за периода 01.07.2023 г. – 30.09.2023 г.
С въззивната жалба се оспорва решението в частта, в която са уважени исковите
претенции, в останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната инстанция няма спор по възприетата от районния съд фактическа
обстановка, според която между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, прекратено, считано от 01.07.2023 г. Няма спор, че на ищцата се
дължат обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати при
пенсиониране и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск за 41
работни дни, заплащането на които е предвидено и в заповедта за прекратяване на
ТПО.
По делото е безспорно, че при определянето от работодателя на дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения на ищцата не е взето предвид увеличението на
минималната основна работна заплата, извършено с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към
КТД за системата на предучилищното и училищното образование след като е прието,
че това увеличение не се отнася за нея, т.к. е с прекратено ТПО.
Принесеният във въззивната инстанция спор е по въпроса дали договореното
увеличение на минималната основна работна заплата от 01.01.2023 г. с Анекс №
Д01192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование има ретроактивно действие по отношение на прекратеното трудово
правоотношение на ищцата, доколкото същото е действало към началната дата, към
която е прието да се извърши увеличението.
Настоящият съдебен състав намира, че увеличението на минималната работна
заплата, извършено с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД е приложимо и по
отношение на ТПО на ищцата. Предвиденото увеличение на възнаграждението е в
сила от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е
ретроактивно действие по отношение на възникнали в преходен момент
правоотношения между страните по КТД. В насока на изложеното следва да се
отбележи, че с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66
от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г.
за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.), в § 3 е
предвидено увеличението на минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти да се прилагат считано от 01.01.2023 г., с
което са преуредени възникналите в предходен момент правоотношения между
правните субекти. С придаденото обратно действие относно увеличения размер на
възнагражденията на педагогическите специалисти и непедагогически персонал се
предвиждат по-благоприятни последици за същите, което е изцяло съобразено с
изискванията на чл. 14 ЗНА. Обратно действие на разпоредбите е приложимо по
8
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. /
са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение. Придаденото ретроактивно действие на нормата следва да се
тълкува разширително, а не стеснително да се ограничава кръгът от лицата с право на
увеличение на трудовото възнаграждение до тези с действащи ТПО към 10.08.2023 г.
Извод за обратното не може да се направи доколкото нито в нормативната уредба,
нито с договореностите в КТД, респективно и Анекс № Д01192/10.08.2023 г., е
ограничен кръгът на правоимащите лица до тези с действащия ТПО към датата на
подписването на анекса. В този смисъл изложеното тълкуване по отношение
приложението на изменението на чл.27 от КТД от 10.08.2023 г., дадено с писмо с изх.
№ 1602315-Л/31.10.2023 г. на заместник-министър на МОН Емилия Лазарова, не
обвързва съда и не следва да бъде кредитирано, доколкото изразява становището на
страна по КТД, поради което и не може да се приеме за тълкуване по смисъла на чл.51,
ал.1 от ЗНА, което по същество е и в противоречие със становището на Синдиката на
българските учители, също страна по КТД.
В случая съдът приема, че удостоверената воля на страните в Анекс №
Д01192/10.08.2023 г. към КТД е всички заетите лица към 01.01.2023 г., включително
освободените от работа до датата на подписване на анекса, да получат увеличение на
възнаграждението си и на дължимите им други обезщетения при прекратяване на
трудовия им договор, така както такова увеличение ще получат и останалите заети
лица през този период по трудови договори, които не са били прекратени. Обратното
разбиране, респективно доводите на въззивника, би означавало прилагане на пряка
дискриминация спрямо тези служители, които навършват пенсионна възраст преди
подписването на Анекса № Д01192/10.08.2023 г., т.к. за един и същи период, в който са
работили заедно с по-млади служители, те биха получили по-ниско възнаграждение.
С оглед на това съдът намира, че измененията на КТД, извършени с Анекса от
10.08.2023 г., се прилагат и по отношение на ищцата М. П. П., доколкото страните по
делото са били в ТПО към 01.01.2023 г. и през процесния период ищцата е била член
на синдикална организация - страна по изменения с анекса КТД. Последващото
прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното й положение към
датата на действие на изменението на чл.27 от КТД, тъй като с Анекса №
Д01192/10.08.2023 г. са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения към 01.01.2023 г.
По отношение на размера на трудовото възнаграждение и обезщетения,
съставляващи разлика между реално изплатеното и дължимото, с оглед увеличението,
е налице ССЕ, неоспорена от страните, която се възприема и от съда като обективна и
компетентна.
9
По този въпрос в настоящето производство не е повдиган и спор, поради което
съдът няма да излага специални съображения.
По изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд в
обжалваната част, с която е приел исковете за доказани по основание и в посочения
размер, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като
на осн.чл.272 от ГПК се препрати към мотивите в първоинстанционното решение. Ето,
защото въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна
сумата 1250 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115 / 17.06.2025 г. постановено по гр.д.№ 21/2025
г. на Районен съд Първомай, в обжалваната част.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр.
Първомай, БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. Първомай, ул. „Братя
Миладинови – Север“ № 53А, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 1 250 лева – разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10