Решение по дело №2188/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 09.04.2021 г. по АНД № 2188/21г.
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, ХVІІ- ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е по внесен Акт за налагане на административно наказание за
констатирана проява на дребно хулиганство с рег. № 435000-
5100/28.03.2021 г. на ВТОРО РУ при ОД на МВР – гр.
Пловдив по чл. 2 от УБДХ срещу И. Т. Т. ЕГН ********** заради това, че
същият е употребил нецензурни думи и обиди към *** на публично място, както и
ритнал с крак единия полицейски служител,с което грубо е нарушил обществения ред
и спокойствие.
В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично заедно с
упълномощен от него защитник –адв.П..Не признава вината си ,както и да е наричал
служителите с обидни думи и да е удрял някой от тях .От съда иска да бъде оправдан.
Защитникът му адв.П. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
акта ,както и за недоказаност на извършеното от И. Т. Т. нарушение.
Съдът от фактическа страна установи следното:
И. Т. Т. - *****, постоянен адрес - ****, живущ в ****, ***, български
гражданин, със средно - специално образование, работещ ****, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
Между И.Т. и св.Б.Д. съществували междусъседски пререкания.На 27.03.2021г.
възникнали отново такива ,поради което и Д. се обадил на тел.112 за съдействие.В
резултат на това е изпратен патрул от Второ РУ-Пловдив на адрес – гр.Пловдив
ул.“*** .На място пристигнали ***- св.Д. и св.С. ,които заварили свидетеля Д.
афектиран и превъзбуден .Същият им разказал за влошени отношения и за пререкания
между него и Т./във връзка с бита и ползването на осветлението /.Полицейските
служители решили да разговарят и с Т. ,за да чуят и него и решили да съставят акт за
предупреждение и на двамата.Т. живеел в стая на приземния етаж.След като св.С.
почукал и се представил ,обяснил за какво става въпрос на Т. ,след което му поискал
личната карта ,за да му изготви протокол за предупреждение.Т. в този момент бил
облечен по тениска , анцуг и чехли с чорапи .Полицейският служител С. взел личната
карта на Т.,който я дал веднага доброволно , а полицейския служител излязъл извън
кооперацията до патрулния автомобил ,където да напише съответния протокол.Такъв
бил съставен по думите на служителите и на св.Д..А именно да не влизат в пререкания
и да решават споровете си по законния ред.Докато му съставяли акта и поради това,че
имало забавяне Т. се притеснил и ядосал,че му задържат личната карта и че отново има
проблем със съседа Д. решил да се качи до своята хазайка на ет.2-В. П..Там го
намерили и полицейските служители.Афектиран от случващото се той говорил на
висок глас .Отказал да подпише протокола за предупреждение.Заедно с полицейския
служител С. слезли по стълбите на приземния етаж ,където впоследствие дошъл и
св.Д..Долу Т. според полицейските служители започнал да ги нарича с думите“ ***“
,като отказал да подпише протокола за предупреждение.В този момент полицейските
служители му казали да спре с обидите,тъй като ще му бъдат сложени белезници,но
тъй като той не спрял двамата *** предприели слагането на белезниците ,като
използвали сила.При което и тримата паднали на земята.Нарушителят Т. бил с лице
надолу и ръце пред гърдите .А двамата ***, единият –С. възкачен върху задната част и
краката на Т. се опитвал да му извие ръцете, за да сложат белезници , а другия
полицейски служител -Д. отстрани към предната част на тялото му също се опитвал да
му извие ръцете назад. Полицейският служител му приложил хватка ключ като
натиснал със своя крак крака на Т..В този момент докато вдигал краката си нагоре в
1

легнало положение по очи на земята- Т. ударил с петата си в гърба св.С.. И.Т. се
оплакал,че има операция на крака ,тъй като е претърпял ПТП и св.С. преустановил с
хватката.От там И.Т. бил изведен от кооперацията и отведен с патрулния автомобил
във Второ РУ на МВР-Пловдив , където бил задържан за 24 часа. Там му е и съставен
акт за проява на дребно хулиганство.
Предвид разпоредбата на чл.5 ал.1 от УБДХ всички присъстващи са разпитани
пред съда с цел изясняване на обективната истина и установяване на фактическата
обстановка.
Съдът намира обясненията дадени в съдебно заседание от нарушителя Т. не само
за негова защитна позиция ,но и за достоверни .Същият при проверката и при
изготвянето на протокола от полицейските служители се е държал нормално и
спокойно,единствено е бил превъзбуден и афектиран,както от това,че има проблеми
със съседа си Д., а и заради това ,че не е пожелал да подпише протокола за
предупреждение.Дава ясно , точно описание за случващото се както в приземния
етаж,така и за последвалите действия на полицаите спрямо него по задържането и
отвеждането му във Второ РУ на МВР. В обясненията си същия отрича да е обиждал
полицейските служители и да е удрял с крак някого от тях.Обясненията му са
съответни на възприетото ,не отрича отказа си да подпише протокола за
предупреждение,както и последващите документи връчени му във Второ РУ на МВР.
Пред съда са разпитани лично и непосредствено свидетелите –Д. и С. *** при
Второ РУ на МВР.И двамата твърдят,че Т. си дал доброволно картата,но при изготвяне
на протокола и връчването му е станал агресивен и започнал да ги обижда ,което
провокирало и последващото задържане.Самото обиждане ,за което те твърдят е
станало в коридора на приземния етаж .Там е станал и последващия опит за задържане
и слагане на белезници на Т..Думите ,които сочат като обидни са ,че ги е наричал
„****“ ,както и ,че ще ги уволнявал и че си ритат служебните книжки. И двамата дават
описание за падането на земята заедно с Т. и конкретните им действия по слагането на
белезници на същия ,което съвпада и с обясненията на Т..Сам св.С. посочва,че
неподписването на протокола е право на лицето да откаже или да го подпише.Тоест
отказът на Т. не е неправомерен,следвало е да отразят това с подпис на свидетел и да
приключат проверката.Тъй като видно от всички събрани доказателства при
пристигането им не е имало скандал,който да преустановяват,не са били свидетели на
оскърбително или непристойно поведение от страна на Т. спрямо Д. или трети
лица.Напротив същия е намерен в стаята ,която обитава-по тениска,анцуг и чехли с
чорапи/така както беше доведен в съда/.Досежно описанието на разположението на
приземния етаж и видимост от входа на кооперацията ,съдът счита ,че такава липсва
,тъй като както полицейските служители ,така и св.Д. описват г-образен коридор .Като
е нормално при такова разположение човек от входа на кооперацията да няма пряка
видимост.Показанията на полицейските служители съдът възприема,счита,че не са
предубедени не са познавали преди това нарушителя и пресъздавата възприетото от
тях добронамерено.
Досежно показанията на св.Б.Д. съдът счита ,че същите са избирателни и до
голяма степен предубедени ,дължащо се на личното отношение на Д. към Т..Съдът
възприема показанията относно влошените отношения,относно споровете между тях,
но в останалата им част са несигурни и неточни.При задаване на конкретни въпроси
свидетелят Д. отговаря с въпрос .Досежно това какво точно и къде е наблюдавал също
не успя да изясни в пълнота.Същият твърди,че Т. е ударил полицейските
служители,но не може да конкретизира с ръка или крак ,макар да твърди,че се е
намирал до тях.Сочи в показанията си ,че това станало докато и тримата са били прави
в коридора/ а това не се твърди от никой от тях и не се подкрепя в този смисъл/.В
същото време е неясно точното негово местоположение ,когато това се е случвало,тъй
като посочва ,че е бил в първия коридор и той се отделя с врата от втория .Не е чувал и
гледал всичко,но пък е възприел случващото се.Тоест показанията му са неточни
2

досежно важните за уточняване факти и обстоятелства и не могат да бъдат
кредитирани в тяхната цялост .Противоречат си и се разминават в голяма степен и с
показанията на св.Д. и С. относно случващото се коридора на приземния
етаж.Сигурното е ,че при пристигането на полицейските служители не е имало
скандал нито пререкания между него и Т..Има претенции за това,че Т. не загася
лампите и други свързани проблеми с осветлението на приземния етаж в
кооперацията.Тези спорове обаче не следва да се решават със саморазправа, а си има
законен ред за това.Свидетелят твърди в показанията си и за друг случай ,като не
конкретизира същия като време ,в който Т. му е извадил нож.Сочи ,че не е
сигнализирал органите на реда за него.Като същевременно в писмените си обяснения в
полицията е написал,че това е станало на 27.03.2021г.В този смисъл неговите
показания са в голяма степен хаотични, избирателни ,без съответната хронология и
яснота .Предвид тези си характеристики и противоречия в тях не допринасят в
достатъчна степен за изясняване на обективната истина по делото.
В този смисъл събраните доказателствени материали чертаят една
противоречива фактическа обстановка , която не се установява в достатъчна степен на
категоричност.Досежно обстоятелството дали Т. е ударил с крак полицейския
служител С. има също много неяснота и неточности. В позицията ,която се е намирал
Т. с лице към земята и ръце пред гърдите му при възкачване на С. в задната част на
тялото с хватка ключ и предвид това ,че има операция на единия си крак съобразно
представените по делото документи ,то „удрянето“ с крак е било в резултат на
разместването на краката на Т. и то при условията на непредпазливост .В никакъв
случай не може да бъде тълкуван като умишлено нанесен такъв удар в гърба на
С..Това става напълно ясно от позицията ,телосложенията на тримата /Д.,С. и Т./ и
хватката ,която е била приложена на последния. Т. отрича да е ударил с крак в гърба
***,но при описаната хватка ключ ,дори е възможно да е не разбрал,че се е случило
,предвид натиска върху болното му коляно.Ето ,защо съдът не счита,че това действие е
доказано като безспорен факт и не на последно място ,същото дори да е станало
докато тримата са били на земята при поставянето на белезници, не е извършено при
форма на вина умисъл от страна на Т., а при форма на непредпазливост.
Не на последно място съдът ,счита,че следва да се обърне внимание на Актът за
констатиране на проява на дребно хулиганство.Според настоящия съд същият страда
от редица нередности .А именно има разминаване между датите –на първо място е
вписана като дата 30.10.2020г , а понадолу в същия Акт е вписана като дата на
извършване на нарушението -27.03.2021г.Никъде в акта за констатиране на дребно
хулиганство не са посочени конкретно употребените думи и изрази от Т. ,макар че би
следвало те да са възпроизведени. Като липсата им опорочава изготвения акт за
констатиране на проявата на дребно хулиганство. Така какви евентуално думи се
твърдят за нанесени ,се съди от писмените обяснения и от показанията пред съда.Но
по този начин се лишава от възможност нарушителя да ги узнае в пълнота с акта ,с
който те се констатират , а се лишава също така и съда от възможност за преценка
обидни ли са, нецензурни ли са или нямат характер на такива.Тоест по този начин
съдът следва за пръв път да ги преценява от доказателствата , а не от акта за
констатиране на дребно хулиганство.А в случая това ,което преценява съда е дали
описаното в Акта е доказано и дали същото е извършеното от соченото в акта за
нарушител лице.Така например в чл.4ал.1т.5 от ППУБДХ е вписано,че в Акта за
констатиране на дребно хулиганство следва да бъде дадено точно и подробно
описание на нарушението и обстоятелствата ,при които е извършено.Непосочването на
конкретните думи отправени от Т. към полицейските служители на практика не дават
никакво ясно и точно описание на нарушението .Ето защо не се доказва в пълна степен
и по безспорен начин И.Т. да е извършил при форма на вина умисъл непристойна
проява по смисъла на чл.1 ал.3 от УБДХ , а имено в отправяне на неприлични изрази и
обиди насочени към полицейските служители,както и да е ударил с крак единия от тях
. Не е спазена и процедурата по издаване на Акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство .Като същия не отговаря на изискването на чл.4ал.1т.5 от ППУБДХ -
3

досежно липсата на посочване на конкретните изрази ,които същия е употребил
спрямо полицейските служители и по този начин се поставя съдът в ролята да ги
посочва и определя като такива за пръв път в своето решение ,което е недопустимо.
В този смисъл и поради недоказаност в пълнота на извършеното нарушение от Т.
в двете му проявни форми ,както и това да е станало при форма на вина умисъл,както
и досежно процесуалните нарушения посочени от съда във връзка с изготвяне на Акта
за установяване на проява на дребно хулиганство, съдът оправда И. Т. Т. на основание
чл.6 ал.1буква“в“ от УБДХ.
По изложените съображения постанови своя акт.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	383
Дата:	9 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия:	Десислава Пламенова Порязова

Дело:	20215330202188
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 март 2021 г.

Решение по дело №2188/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите