№ 6367
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110164391 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК *********, срещу
С. Я. Н. с ЕГН: **********, И. Р. В., с ЕГН: ********** и С. Р. М., с ЕГН: **********, и
тримата ***************** с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно
при квоти 2/4 за С. Я. Н. и по1/4 за И. Р. В. и С. Р. М. на ищеца сума в общ размер на
287.55лв., от които 233.70лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 42.25лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 08.10.2024г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.11.2021г. - м.03.2023г. в размер на 9.80лв.- главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1.80лв. -
мораторна лихва за периода от 01.08.2022г, до 08.10.2024г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: **************** ID номер *********,
номер на инсталация ************, аб. №*******.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици са клиенти на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
1
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Д ” ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Р. М. е депозирала отговор, с който представя
доказателства за заплащане на сумите за всички ответници
С молба вх. №*************** г. ищцовото дружество признава постъпването на
сумата от 337.55 лева, като сочи, че с нея са покрити всички вземания за главници и
мораторни лихви, като се претендира държавна такса в размер на 7.84 лева и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
С оглед изразеното признание, подкрепящо се от доказателствата по делото и
извършеното плащане съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки/топлинна енергия/ и да ги
предаде, а купувачите да ги получат и да заплатят уговорената продажна цена; продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувачите, както и наличието
на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответниците за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, което вземане е погасено от
ответниците в рамките на процеса.
На 22.01.2025 г. е заплатена сумата от 337.55 лева, която видно от разбивката на „ТС“
ЕАД.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва
за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
В процесния случай от 09.09.2024 г. до датата на плащането -10.01.2025 г. върху
главницата, претендирана в настоящото производство е текла законна лихва както следва-
върху сумата от 233.70 лева за периода от 30.10.2024 г. до22.01.2025 г.- 7.42 лева и върху
сумата от 9.80 лева за периода от 30.10.2024 г. до 22.01.2025 г.- 7.42 лева. Със сумата от
295.28 лева са заплатени всички процесни вземания.
2
Така съдът спазвайки правилата на чл. 76 от ЗЗД и постановките на Тълкувателно
решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС отчита, че заплатената сума от
337.55 лева е достатъчна да погаси изцяло процесните суми като същите се погасяват по
реда: най – напред разноските, след това лихвите и най после главницата. Със заплатената
сума е погасена и част от държавната такса 42.27 лева, като остава дължим остатък-7.73
лева.
В процесния случай няма съдебно установени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото същите тепърва ще се установят с настоящото съдебно решение.
Ето защо с извършеното плащане са погасени изцяло всички лихви и остатъчната главница
за дялово разпределение-предмет на настоящия процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
неоснователни предвид извършеното в хода на производството плащане. Страните по
делото очевидно не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение, както и
че претендираните от ищеца суми са били дължими на посоченото в исковата молба
основание.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба и
образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се направи изводът, че именно
ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото, след като е платил
дължимата сума след подаване на исковата молба, заради което ищецът е инициирал
настоящото производство и е направил разноски юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК *********, срещу С. Я. Н. с ЕГН:
**********, И. Р. В., с ЕГН: ********** и С. Р. М., с ЕГН: **********, и тримата
*****************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да да заплатят разделно при квоти 2/4
за С. Я. Н. и по1/4 за И. Р. В. и С. Р. М. на ищеца сума в общ размер на 287.55лв., от които
233.70лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот *****************, ID номер *********, номер на инсталация
************, аб. №*******, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск/30.10.2024 г./ до окончателното изплащане
на сумите/22.01.2025 г./, и 42.25лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до
08.10.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2021г. - м.03.2023г. в
размер на 9.80лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск/30.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите/25.01.2025 г./ и 1.80лв. -
мораторна лихва за периода от 01.08.2022г, до 08.10.2024г., поради извършено в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА С. Я. Н. с ЕГН: **********, И. Р. В., с ЕГН: ********** и С. Р. М., с
ЕГН: **********, да заплатят на ТС” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 107.73 лева-
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
УКАЗВА на ответниците, че могат да заплатят дължимите суми по сметка на ищеца с
*************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4