№ 20
гр. К., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на единадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20211330100271 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 147, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „ Оборище“, ул. „Московска“ № 19 против
ЦВ. Р. К., ЕГН ********** от с. С., общ. К., обл. В., с които иска от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи в качеството на
поръчител на ищцовото дружество следните суми: 6 442,80 лв. - главница по
договор за кредит №554/25.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.05.2020 г. до окончателното изплащане; сумата 49,90 лв. -
договорна лихва за периода от 10.11.2019 г. до 25.04.2020 г., сумата 5,07 лв. -
наказателна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата 7,50
лв. обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. до 19.05.2020 г., за които
суми има издадена Заповед за изпълнение № 30 от 19.06.2021г. по чл.410 от
ГПК и Изпълнителен лист № 53/22.06.2020г. по Частно гражданско дело №
81/2020г. по описа на РС – К. срещу ответницата като поръчител и „КОЛЕВ
ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, като солидарни длъжници, както и да
бъде осъдена ответницата да заплати сторените в исковото и заповедното
производства разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че е налице облигационно отношение, възникнало с „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И
СПЕДИЦИЯ“ ЕООД по силата на сключен на 25.04.2017 г. между „БАНКА
ДСК“ АД и „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД ЕИК *********
Договор за кредит № 554, по силата на който е отпусната заемна сума в
размер на 50 000 лв. с краен срок за погасяване на задължението на
кредитополучателя 25.04.2020 г., който е обезпечен с поръчителство от страна
на ответницата ЦВ. Р. К. по силата на сключен Договор за поръчителство от
1
25.04.2017 г., като въпреки настъпване на крайния падеж по договора,
задължението на кредитополучателя към банката не е погасено изцяло, което
е ангажирало отговорността на поръчителя съгласно сключения договор за
поръчителство към договор за кредит, поради което на 20.05.2020 г. банката е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и е издадена Заповед за изпълнение № 30 от 19.06.2020 г. по ч.гр.д. №
81/2020 г. по описа на РС – К. и Изпълнителен лист № 53 от 22.06.2020 г.
срещу солидарно отговорните длъжници „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И
СПЕДИЦИЯ“ ЕООД ЕИК ********* и ЦВ. Р. К. за посочените суми. Твърди
се също, че е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника Ц.К.
срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения едномесечен
срок.
Ответницата не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В
писмено становище процесуален представител на ищцовото дружество
поддържа исковата претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
От приетото по делото Ч.гр.д. № 81/2020г. по описа на РС – К. се
установява, че по посоченото дело е издадена № 30 от 19.06.2020 г. по ч.гр.д.
№ 81/2020 г. по описа на РС – К. и Изпълнителен лист № 53 от 22.06.2020 г.
срещу солидарно отговорните длъжници „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И
СПЕДИЦИЯ“ ЕООД ЕИК ********* и ЦВ. Р. К. за претендираните суми.
Препис от заповедта е връчен на ответника заедно с покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Стефан Нинов на 08.09.2021г. От ответника е постъпило
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от
ГПК в законния месечен срок на 11.08.2021г, с което заявява, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, с оглед на
което и на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал с ищцовото
дружество възможността да предяви иск в законния срок, което разпореждане
е връчено на ищцовото дружество на 08.11.2021г. и същото е предявило
настоящия иск в законоустановения срок на 01.12.2021г.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от
ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
От съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства съдът намира за установено фактическа и правна страна
следното:
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване
на следните твърдени от него като възникнали факти, а именно: че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на валидна облигационна връзка между
ищцовото дружество и „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД по
Договор за кредит № 554 от 25.04.2017 г., усвояване на договорената сума в
размер на 50000 лв. от кредитополучателя „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И
СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, наличие на облигационно отношение между него и
2
ответницата по договор за поръчителство от 25.04.2017г., с който е обезпечен
посочения договор за кредит, дължимост на сумите за главница, договорни,
наказателни лихви и то в посочените от ищеца размери.
Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, цитирани от съда -Договор за кредит № 554 от 25.04.2017г.
между ищцовото дружество и „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД
и договор за поръчителство от същата дата към посочения договор за кредит
между ищцовото дружество „БАНКА ДСК“ АД и ответницата, „БАНКА
ДСК“ в качеството на кредитор е отпуснала кредит в размер на 50 000 лв. на
„КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД в качеството на
кредитополучател с краен срок на кредита 25.04.2020г., който договор е
обезпечен с поръчителството на ответницата, за което е сключен посочения
договор за поръчителство между страните по делото. Сумата е усвоена на
27.04.2017г. по разплащателна сметка на кредитополучателя „КОЛЕВ
ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД с №BG04STSA93000023417370.
Падежната дата е била десето число на месеца, което е видно и от
погасителния план към договора за кредит. За предоставения кредит,
кредитополучателят се задължил в чл.9, т.1 от Договора да заплаща на
банката годишна лихва, формирана от едномесечния „СОФИБОР“ плюс
договорена надбавка в размер на 4,385 процента пункта, като крайният размер
на годишната лихва не може да бъде по – нисък от 4,43%. Съгласно чл. 21 от
Договора при неплащане на част или на цялата погасителна вноска по
главницата на кредита в уговорените срокове, кредитополучателят дължи
лихва върху просрочената главница, включваща договорената по т.9.1 лихва
и наказателна надбавка от 7 процента пункта за времето на забавата до
окончателното плащане или до предявяване на молба от кредитора за
събиране на вземането по съдебен ред, а при неплащане на част или цялата
дължима лихва по кредита в уговорените срокове, кредитополучателят дължи
лихва върху размера на непадежиралата главница, включваща договорената
по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 3 процента пункта, при изискуемост
на кредита на крайния падеж или предсрочно, кредитополучателят дължи
лихва върху цялата неиздължена главница, включваща договорената по т.9.1
лихва и наказателна надбавка от 7 процента пункта.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че
кредитополучателят „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД е усвоил
пълната отпусната сума в размер на 50 000 лв., като усвояването е извършено
еднократно по посочената в договора и цитирана по – горе от съда
разплащателната сметка, което е станало на 27.04.2017г., т. е. в деня на
сключване на договора, поради което съдът приема, че поетото от банката
задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на
кредитополучателя на парична сума в размер на 50 000 лв. е изпълнено. По
силата на сключения договор за поръчителство и на основание чл. 138 ЗЗД,
поръчителят се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да
отговаря за изпълнение на неговото задължение – чл.1, чл. 2 от договора за
поръчителство. Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие с
разпоредбата на чл. 140 ЗЗД, според която поръчителството се простира
върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
3
заключението по изготвена съдебно - счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните. От заключението на вещото лице се установява, че
сумата по кредита е била усвоена от кредитополучтеля „КОЛЕВ
ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД посочената сметка на 27.04.2022г. За
периода 28.04.2017г.- 06.03.2020г. кредитополучателят извършил плащания
по договора за кредит в общ размер 47916,32, от които погасена главница-
43.557,20лв., погасена договорна лихва – 3387,60, наказателни лихви-
589.39лв., такси – 382,13лв., като плащанията по кредита са преустановени на
06.03.2020г. След съпоставка на дължимите суми по договора с погасените
такива, вещото лице е установило, че дължимите суми към 20.05.2020г. са
както следва: сумата 6 442,80 – главница, сумата 15.82 лв. - договорна лихва
посочения в исковата молба период и сумата 5,77 лв. наказателна лихва.
С исковата молба е заявена претенция за 6 442,80 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.05.2020 г. до окончателното й
изплащане; сумата 49,90 лв. - договорна лихва за периода от 10.11.2019 г. до
25.04.2020 г., сумата 5,07 лв. - наказателна лихва за периода от 10.12.2019 г.
до 12.03.2020 г. и сумата 7,50 лв. обезщетение за забава за периода
14.05.2020г. до 19.05.2020 г., поради което, с оглед посоченото по – горе
основателни се явяват претенциите за 6 442,80 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.05.2020 г. до окончателното й
изплащане; сумата 15,82 лв. - договорна лихва за периода от 10.11.2019 г. до
25.04.2020 г., сумата 5,07 лв. - наказателна лихва за периода от 10.12.2019 г.
до 12.03.2020 г. и сумата 7,50 лв. обезщетение за забава за периода
14.05.2020г. до 19.05.2020 г., като за разликата 34,08 - договорна лихва за
периода от 10.11.2019 г. до 25.04.2020 г. следва да се отхвърли като
неоснователна. Съдът намира за основателно и претенцията за сумата 7,50 лв.
обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. до 19.05.2020г. тъй като само
за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. съгласно чл. 6 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в
сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г.,
доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и доп., бр. 44 от
13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне.
При този изход на спора право на разноски имат ищцовото дружество и
ответника на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Искане за разноски е
направило само ищцовото дружество. Предвид изложеното на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете. Ищцовото дружество е заявило претенция за направени разноски в
производството в общ размер 680,10 лв., от които 130,10 лв. за платена
държавна такса, 350 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. – депозит
за допусната от съда и изготвена съдебно – счетоводна експертиза, за което е
ангажирало доказателства за заплащането им. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
4
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25 от
Наредбата за правна помощ е регламентирано, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът
намира, че в настоящото производство следва да се определи
възнаграждението в размер на минималния такъв, тъй като делото не е с
висока и правна сложност, в откритите съдебни заседания не се явявал
юрисконсулт, представяни са само писмени становища. Тъй като исковата
претенция не е уважена изцяло, то и ищецът има право на разноски само
съразмерно с уважената част, а именно: 99,48 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, сумата 129,42 лв. за държавна такса и сумата 198,95 лв. за
експертиза. Също така, на ищцовото дружество следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 129,42
лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 49,74 лв., за които ищцовото
дружество също е направило искане, който размер също е съразмерно с
уважената част на иска, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. За
разликата от общо 253,20 лв. претенцията за разноски в исковото и
заповедното производство следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЦВ. Р.
К., ЕГН ********** от с. С., общ. К., обл. В., ул. „ .....“ № 11 дължи на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „ Оборище“, ул. „Московска“ № 19 сумата 6 442,80 лв./шест
хиляди четиристотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/ -
главница по договор за кредит №554/25.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.05.2020 г. до окончателното изплащане; сумата
15,82 лв. /петнадесет лева и осемдесет и две стотинки/ - договорна лихва за
периода от 10.11.2019 г. до 25.04.2020 г., сумата 5,07 лв./пет лева и седем
стотинки/ - наказателна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и
сумата 7,50 лв./седем лева и петдесет стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 14.05.2020г. до 19.05.2020 г., за които суми има издадена Заповед за
изпълнение № 30 от 19.06.2021г. по чл.410 от ГПК и Изпълнителен лист №
53/22.06.2020г. по Частно гражданско дело № 81/2020г. по описа на РС – К.
срещу ЦВ. Р. К. като поръчител и „КОЛЕВ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“
ЕООД, като отхвърля като неоснователна претенцията за сумата от 34,08 лв./
тридесет и четири лева и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от
10.11.2019 г. до 25.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЦВ. Р. К., ЕГН ********** от с. С., общ. К., обл. В., ул. „ .....“ №
11 да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 разноски в
настоящото производство в общ размер на 427,85 лв./четиристотин двадесет и
седем лева и осемдесет и пет стотинки/, от които 129,42 лв./сто двадесет и
девет лева и четиридесет и две стотинки/ за държавна такса,
99,48лв./деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ -
юрисконсултско възнаграждение и 198,95 лв./сто деветдесет и осем лева и
5
деветдесет и пет стотинки/ -депозит за експертиза, както и сторените в
заповедното производство по ч.гр. дело № 81/2020г. по описа на РС – К.
разноски в размер на 179,16 лв. /сто седемдесет и девет лева и шестнадесет
стотинки/, от които 129,42 лв./ сто двадесет и девет лева и четиридесет и две
стотинки/ - държавна такса и 49,74 лв./четиридесет и девет лева и седемдесет
и четири стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля
претенцията за разноски в исковото и заповедното производство за разликата
от общо 253,20 лв. /двеста петдесет и три лева и двадесет стотинки/-разноски
в исковото и заповедното производства, като неоснователна, които суми може
да се платят по банкова сметка: IBAN 96 STSA 93000020011111, BIC:
BGSTSASF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6