№ 17286
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110119078 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците Е. И.
Ш., Г. М. К. и О. Е. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за
процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците
да му заплатят разделно при квоти 11/20 за Е. И. Ш., 3/20 за Г. М. К. и 6/20 за О. Е.
сумите, както следва: сумата от 1 180,68 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, бул.
„Витоша“ № 63, тавански етаж, аб. №62456, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 10.04.2023г. до
плащането, сумата от 136,08 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 24.03.2023г., сумата от 19,01 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
10.04.2023г. до плащането, както и сумата от 9,18 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 01.05.2021г. до 24.03.2023г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. И. Ш., Г. М. К. и О. Е. са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че имотът, в
който се претендира, че е потребена топлинна енергия, не е топлоснабден, тъй като в
него липсват отоплителни тела, за което е съставен протокол през месец 05.2021г.
1
Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Безспорно
между страните, а и от приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 27, том III, рег. № 3692, дело № 341 от 07.07.2016г. по описа на нотариус
Димитър Танев, с рег. № 041 в НК и район на действие СРС, се установява, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ
се в гр.София, бул.„Витоша“ №63 на тавански етаж, при посочени в документа за
собственост квоти, както следва: 55 % за Е. И. Ш., 15 % за Г. М. К. и 30 % за О. Е.. В
качеството си на собственици на процесния апартамент, ответниците са и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № 62456.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
2
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването. Вещото
лице е посочило, че за целия исков период е начислявана топлинна енергия за сградна
инсталация и БГВ, като топлинна енергия за отопление на имот е начислена
единствено за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2021г. за 1 брой отоплително тяло в
имота без уред за индивидуално отчитане и в съответствие с Наредба № 16-334 по
максимален специфичен разход на сградата, а за останалата част от исковия период от
01.05.2021г. до 30.04.2022г. няма начислявана топлинна енергия за отопление на имот.
В тази част приетото по делото заключение на СТЕ изцяло кореспондира и с
представените от ответниците с отговора на исковата молба и приети по делото
писмени доказателства – протокол за премахнати отоплителни тела от 17.05.2021г.,
издаден от „Техем сървисис“ ЕООД, от който момент видно и от заключението на
СТЕ, ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на процесния имот.
Съгласно заключението на СТЕ за процесния период начислената сума по фактури е в
размер на 1302,88 лв., от която следва да се приспадне сумата от 85,90 лв. за връщане
от изравнителните сметки или общо дължимата цена на разпределена и реално
доставена на абоната топлинна енергия за процесния период е на стойност 1216,98 лв.,
което е повече от претендирания от ищеца с исковата молба общ размер от 1180,68 лв.
С оглед диспозитивното начало и съгласно гореизложените мотиви относно
собствеността на имота, ответникът Е. И. Ш. дължи 55 % от посочената сума или
3
сумата от 649,37 лв., ответникът Г. М. К. дължи 15 % от посочената сума или сумата от
177,10 лв. и ответникът О. Е. дължи 30 % от посочената сума или сумата от 354,20 лв.
С оглед изложеното исковете са изцяло основателни и следва да се уважат.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
19,01 лв., от която всеки от ответниците дължи съобразно квотите в съсобствеността,
както следва: Е. И. Ш. – сумата от 10,46 лв., Г. М. К. – сумата от 2,85 лв. и О. Е. –
сумата от 5,70 лв., поради което исковете са основателни и следва да се уважат.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г.
4
и 2021г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 892 лв. /от която сума Е. И.
Ш. дължи 490,60 лв., Г. М. К. дължи 133,80 лв., а О. Е. дължи 267,60 лв., съгласно
гореизложените мотиви относно квотите/, представляващи заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същите до приключване на устните
състезания не са заявили искане за присъждането им, такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. Ш., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 649,37 лв.,
представляваща на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент,
находящ се в гр.София, бул. „Витоша“ № 63, тавански етаж, аб. №62456, за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до
погасяването, сумата от 10,46 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 10.04.2023г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
490,60 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. М. К., гражданин на Израел, роден на **********г., паспорт №
**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 177,10 лв., представляваща на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, бул.
„Витоша“ № 63, тавански етаж, аб. №62456, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до погасяването, сумата от 2,85 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
5
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до
погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 133,80 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА О. Е., гражданин на Израел, роден на **********г., паспорт №
**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 354,20 лв., представляваща на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, бул.
„Витоша“ № 63, тавански етаж, аб. №62456, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до погасяването, сумата от 5,70 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до
погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 267,60 лв. разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Е. И. Ш., ЕГН **********, искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 74,84 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 24.03.2023г. и за сумата от 5,05 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 01.05.2021г. до
24.03.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Г. М. К., гражданин на Израел, роден на **********г., паспорт № **********, искове
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20,41 лв. – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
24.03.2023г. и за сумата от 1,38 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 01.05.2021г. до 24.03.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
О. Е., гражданин на Израел, роден на **********г., паспорт № **********, искове с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40,82 лв. – лихва за забава
в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
24.03.2023г. и за сумата от 2,75 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 01.05.2021г. до 24.03.2023г.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6