№ 1718
гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. С.
при участието на секретаря М. Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500846 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:12 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК.
Въззивницата М. В. Л., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се
явява лично, представлява се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемият П. Б. Н., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не
се явява, представлява се от адв.С. И. и от адв.С. А., редовно упълномощени и приети
от съда отпреди,
Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ „С.П.“ – В., редовно уведомена при
условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.
Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – В., редовно
уведомена от предходно съдебно заседание, не изпращат представител.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
1
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпил окончателен доклад с придружително писмо с вх.№
26111 от 18.10.2024г. от Фондация „В.“.
АДВ. В.: Запозната сме.
АДВ. А.: Запознати сме, да се приеме.
АДВ.И.: Да се приеме.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото придружително писмо с
вх.№ 26111 от 18.10.2024г. от Фондация „В.“, ведно с приложения към него
заключителен доклад с изх.№************************г. от Фондация „В.“.
СЪДЪТ докладва, че с протоколно определение от съдебно заседание проведено
на 25.06.2024г. е допуснат по един свидетел при режим на водене на всяка от страните
за установяване на посочените обстоятелства.
АДВ.В.: Водим допуснатия ни свидетел.
АДВ.А.: Ние също водим нашия свидетел.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допуснатия на въззивната страна
свидетел.
2
СЪДЪТ призовава в залата свидетелят В.С.Л..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на свидетеля на въззивницата: В.С.Л., ЕГН
**********, 65г., българин, бълг.гражданин, женен, неосъждан. Без дела със страните
по делото. Баща на въззивницата М. Л.. Желае да свидетелства по делото (след
разяснение на правата му по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК). Предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещава да говори истината.
Свидетелят Л. на въпроси на Съда:
СВ.Л.: Напоследък детето не се среща с баща си. Той пропусна две срещи по
някакви си негови ангажименти. На едната беше забравил да дойде и детето не се
среща с баща си, защото има някакъв ужас, изпитва някакъв страх, защото постоянно
има заплахи срещу майката, обиди, заплахи и т.н..
Детето е било с майката на срещите и тогава вижда заплахите на бащата.
Последният път през март месец е отправил заплахи, че „в ада ще ви завра, ще ви
съсипя“, викане, псуване пред детето. Детето казва „мамо ти ми обеща, че ще ме
пазиш“, а пък в следващият момент...
Преди това защо не е искало детето да се види с баща си не мога да ви кажа, те
са минали толкова години, то толкова много причини има, че не мога да ви кажа, но
това са най – големите причини. Това са заплахи, това са обиди, това са майката,
бабата и т.н., всичките.
Бащата никога не е потърсил детето за нищо, нито за рожден ден. Живеем
заедно с дъщеря ми в едно жилище. Аз работя. Не е възможно бащата да е търсил
детето докато съм на работа. Той никога не е потърсил детето, нито по телефон, по
нищо. Казвам истината. Вие казахте, че трябва да казвам истината, никога не е
потърсил бащата детето по никакъв начин, единствено преди години със заплахи във
вайбър, заплахи за убийства, тогава беше. Това е от както се водят делата, от преди 2-3
години . Последно заплахите бяха март месец, но на вайбър, а на място са били
заплахите за убийство. Говоря за март месец тази година.
Отношение няма, никакво бащинско чувство от бащата П. към дъщеря му А..
Той никога не е подходил от бащински чувства за да може това дете да се отпусне и
т.н. Тя като го види и изпада в истерия, и след това не може да спи и т.н. Майката
успокоява детето.
Последния път беше март месец, майката инициира срещата. Вече казаха, че
бащата имал някакви подобрения в отношенията и може нещо да стане. Внучката като
3
го видяла изпаднала в истерия, той почнал да псува, да обижда и да вика. Няма как да
стане по този начин. Това дете е мъничко, но ние не можем да го накараме да го обича
или да не го обича, то само си знае.
АДВ.В.: Детето споделяло ли Ви е дали иска да ходи на тези срещи? Как
реагира?
СВ.Л.: Да, детето ми е споделяло, че никога не иска да ходи на тези срещи,
защото там остава само. Тя казва „страх ме е“. Това са думите на детето.
АДВ.В.: Детето знае ли кога са тези срещи?
СВ.Л.: Да, то е голямо вече. Детето вече е в първи клас, то усеща. Знае, че през
седмица сме там в А.. Аз съм ходил много пъти път.
АДВ.В.: Реално погледнато има ли промяна в поведението на детето, когато
предстоят тези срещи?
СВ.Л.: От петък вечерта като научи, че на другия ден е там, детето започва да
изпитва страх, не спи, бълнува, сънува някакви кошмари. Сутринта плач, стиска майка
си, „дядо пази ме“ и т.н. Това са думите на детето.
АДВ.В.: Бащата интересувал ли се е за първия учебен ден, да помогне на
майката с нещо?
СВ.Л.: Не, с нищо.
Съдът отправя въпрос към свидетеля: Носил ли е подаръци за рожден ден, за
Нова година?
АДВ.В.: Да е изпратил нещо по приятел, по куриер?
СВ.Л.: Никога нищо, абсолютно нищо не е изпращал на детето.
АДВ.В.: Майката знае ли към настоящия момент къде е бащата?
СВ.Л.: Не, бащата пази тайна. Той не казва такива неща.
АДВ. В.: В момента бащата го няма. Майката знае от социалните работници в
А., че бащата го няма. Пред Вас споделяло ли е детето нещо конкретно за баща си?
СВ.Л.: Детето изпитва някакъв страх от баща си, защото преди години ще ви
кажа едно нещо. Както си играеха, тя беше по – мъничка, бащата получи обаждане,
4
остави детето в нищото, в една градинка и избяга. И повече не се върна. Добре, че ние
бяхме наблизо да си приберем детето. Избяга, защото получил обаждане от някъде за
нещо, то било по-важно от неговото дете. Изчезна и повече не се върна.
АДВ.В.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Можете ли да ни кажете Вие знаете ли бащата кога последно е виждал
детето и прекарвал ли е някакво време с детето?
СВ.Л.: Аз ви отговорих. Март месец бяха на среща.
АДВ.А.: Март месец имаше ли изобщо среща баща – дете?
СВ.Л.: Среща баща – дете, когато бащата се показва от спирката и детето изпада
в истерия няма как да има среща. В следващият момент той започва да го плаши, че
ще убива майка му, че ще убие баба му.
АДВ.А.: Тази среща къде се състоя?
СВ.Л.: В А..
Съдът отправя въпрос към свидетеля: Вие на тази среща присъствахте ли?
СВ.Л.: На тази среща не съм присъствал. Имам сведения за последната среща
от внучката и от дъщеря ми. Нали ви казах, че ми споделиха това нещо.
АДВ.А.: Изобщо тази година и миналата година имало ли е някаква среща между
бащата и детето извън тези при социалните?
СВ.Л.: Не, няма никакви други срещи освен тези при социалните. Той не иска
срещи, само при социалните.
АДВ.А.: Майката знаете ли дали ходи на срещите при социалните в неделя?
СВ.Л.: Винаги ходи само, че той отсъства много пъти, а тя ходи.
АДВ.А.: Майката води ли детето на срещите в неделя?
СВ.Л.: Тя го води събота и неделя. Да, ходи в неделя. През седмица ходи и той
като не дойде, той почти един месец не е идвал, два пъти пропуснал, един път
забравил и това са три пъти. Тя ходи, а него го няма.
5
АДВ.А.: Можете ли да ни кажете на срещите Вие къде стоите, и Вие
присъствате ли на тях? Говоря по принцип.
СВ.Л.: Майката отива с детето на срещата. Аз не участвам в тези срещи. Аз съм
дядото. Аз съм в колата или някъде ги изчаквам. Това е за срещите в А.. Аз не
присъствам с дъщеря ми и с внучката ми на срещите.
АДВ. А.: Можете ли да ни кажете всички тези впечатления за поведението на
бащата при срещите в А. миналата и тази година, пряко ли сте ги видял или всичките
са по разкази от детето и от майката?
АДВ. В.: Възразявам по този въпрос.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв.А. отправен към свидетеля.
АДВ.А.: Понеже той конкретно каза само за мартенската среща, че първо беше
неясно как и от къде знае, а след това се оказа, че е по преразказ. Можете ли да ни
кажете бащата идвал ли е с подаръци преди срещите при социалните, предразполагал
ли по някакъв начин детето?
СВ.Л.: Аз не съм бил сто процента на всички срещи. Моята внучка не е взела
нищо. Не съм видял бащата да е носил нещо на тези срещи.
АДВ.А.: По какъв начин майката, казахте се опитва да говори на детето, нещо
добро за баща му казва ли?
СВ.Л.: Като майка тя инициира срещите и за срещата която споменах през март
месец. Той е баща на детето, но когато бащата има някакви чувства към това дете. Ако
той няма чувства и отправя заплахи…
АДВ.А.: Вие от къде знаете, че няма чувства?
СВ.Л.: Дъщеря ми живее с мен и знам. Сега вече вие си преценявате.
СЪДЪТ предупреждава адв.А. да не влиза в пререкания със свидетеля Л., в
противен случай, ще му бъде наложена глоба.
АДВ.А.: Ние не се пререкаваме. Мисля, че уточнихме нещо, което съдът да
направи като извод: опосредствеността на показанията на свидетеля. Може ли да ни
кажете тази случка, която казахте за някакъв телефон и някаква градинка, тя кога се е
състояла?
6
СВ.Л.: Не мога да кажа дата и година, но преди 2,5 - 3 години някъде беше.
АДВ.А.: Можете ли да ни кажете как, с какви думи и действия майката
конкретно подготвя детето, и какво говори за неговия баща?
Съдът перефразира въпрос към свидетеля: Чувал ли сте конкретните думи,
които майката казва на детето?
СВ.Л.: Да.
Съдът отправя въпрос към свидетеля: Чувствал ли сте майката да говори
пред детето и на детето за баща му?
СВ.Л.: Тя е казвала така „А. той ти е баща, трябва да го видиме, имаме среща“ и
тя изпада в истерия.
АДВ.А.: Знаете ли на всички тези срещи в центъра в А. майката оставяла ли е
детето насаме със своя баща, някога?
СВ.Л.: Детето не е било само. Детето не стига до горе. Това го знам от моята
дъщеря, тя ми казва. Аз не съм се качвал горе, защото аз нямам работа. Аз нямам какво
да правя там.
АДВ.А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля В.С.Л..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допуснатия на въззиваемата страна
свидетел.
СЪДЪТ призовава в залата свидетелката Б.П.а Н.а.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля на въззиваемия: Б.П.А Н.А, ЕГН
**********, 61г., българка, бълг.гражданка, вдовица, неосъждана. Без дела със
страните по делото. Майка на въззиваемия П. Б. Н.. Желае да свидетелства по делото
(след разяснение на правата му по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК). Предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещава да говоря истината.
7
Свидетелката Н.а на въпроси на Съда:
СВ.Н.А: Зная от думите на сина си как протичат срещите между него и детето
А.. Аз лични впечатления нямам. Последно съм присъствала на срещи преди три
години.
От две години синът ми не е виждал детето.
Преди доста време, от него знам, че още след като се разделиха отиде да занесе
подарък на детето си. Това беше преди пет години, след това вече не е носил. Освен
това в един момент той не знаеше къде точно живее А.. Преди се е опитвал да се
интересува за А. е отговорът на майката е „аз съм добра майка така, че всичко от което
се нуждае детето, тя го има“ и до там. Последно, от което се интересува беше
септември месец тази година. На 1 януари детето ще стане на седем години и по
принцип трябва следващата година да бъде ученичка, но понякога родителите записват
детето си и предната година. Той искаше да знае дали А. все още е на детска градина
или тази година е записана на училище. Първоначално не получи никакъв отговор. На
второто запитване му беше казано, че той се интересува привидно, защото
наближавало делото, което не е така и не получи отговор на въпроса си.
Не знам детето дали посещава детска градина или училище. Не съм виждала
детето от три години. Това което се случва на срещите в А. знам по думите на П., не
съм ходила на тези срещи. Той попита дали е възможно аз като баба да отида на някоя
от срещите, но казаха, че все още не е удобно, т.к. самият той няма шансове да си види
детето.
АДВ. А.: Казахте за някакъв случай, при който бащата е отишъл в началото на
тяхната раздяла преди пет години на среща, какво е станало и защо е спрял да ходи
след това?
СВ.Н.А: Той носеше подарък на А., искаше да й го даде. Повикаха „112“ и го
обвиниха, че искал да разбие вратата на апартамента и той от там нататък си реши, че
няма смисъл да ходи.
АДВ.А.: Дело за домашно насилие след това да е било водено срещу П.?
СВ.Н.А: Не .
АДВ.В.: Възразявам.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв.А., т.к. е извън обстоятелствата, за които е
допуснат свидетеля.
8
АДВ.А.: Задавам този въпрос, защото се търсят непрекъснато някакви поводи за
конфронтация с бащата. Можете ли да ни кажете, П. има ли желание да се вижда с
детето, ходи ли на тези срещи при социалните и в крайна сметка успял ли е там да
осъществи контакт с детето?
СВ.Н.А: Може би от две години и повече П. не си е виждал детето независимо
от решението на съда преди това. Срещите са регламентирани, всяка първа и трета
събота и неделя. Миналата година се работи по една програма с този център, но тя
приключи. Тази година започна втора програма, но нищо не се постигна. В събота,
когато отиде на тези срещи социалният работник отива да посрещне А. и тя отказва да
се срещне с баща си, и до там. Всъщност в неделя среща не се провежда.
АДВ.А.: А защо не се провежда?
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетелката: Бащата ходи ли на всяка една от
тези срещи, които би трябвало да се проведат?
СВ.Н.А: Ходи. Единствено миналата година, когато пътуваше по корабите беше
извън страната, тогава не е ходил.
АДВ.А.: Можете ли да ни кажете Вие по повод на тази социална работа,
разговаряли ли сте с някой от служителите в А., това дали ще се продължава, какви са
резултатите или само по думите на сина Ви знаете?
СВ.Н.А: По думите на П. знам. Тъй като в момента не е в града, отново той
иска да намери начин да контактува с А..
АДВ.А.: Имало ли е някакъв разговор за контакт онлайн да ви питам, по чия
инициатива е станало това чрез социалните служители и стигнало ли се е до такива
контакти между бащата и детето?
СВ.Н.А: Онлайн контакти имаше преди няколко години, когато беше „Ковид“
пандемията и сега също има предложения от негова страна, т.к. няма как за всяка
среща да пътува до тук, евентуално да има отново вайбър срещи. Още повече, че се
надява, че този директен контакт, който уж плаши А. по вайбър би могло евентуално
да се осъществява и детето да има желание да се среща.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетелката: Къде е в момента бащата?
СВ.Н.А: В момента бащата е в Б., работи. Там работи от началото на октомври.
Работата, която имаше тук я напусна. Тя беше сезонна работа. В момента е на същата
позиция само, че в Б.. Ангажиментите му са до края на зимния сезон. Все е още не се
е връщал, защото той замина в началото на октомври. Той може да се връща, но тъй
като това не може да става през събота и неделя тъй като разстоянието е доста голямо
9
той предложи на служителите в А. евентуално някои от срещите да се провеждат по
вайбър. Все още не е даден отговор дали това е възможно да се случи. Помощник
управител е в един ресторант, в един хотел в Б..
АДВ.А.: В крайна сметка, Вие разбрахте ли там при срещите в А. миналата и
тази година някога осъществена ли е лично среща между бащата и детето? Той останал
ли е някакво време с детето?
СВ.Н.А: Не. Всяка събота, когато А. дойде на среща тя отказва да влезе в
стаята, където П. я чака.
АДВ. В.: Вие казвате „отказва да влезе“. Вие лично виждала ли сте този отказ на
детето?
СВ.Н.А: Не, не съм виждала това. Това е споделял с мен П., че срещата не е
осъществена, защото детето не иска да влезе в стаята. Аз не съм присъствала на тези
срещи.
АДВ.В.: Освен, което казахте за началото на септември, че той е питал къде учи
детето през тази година по друг повод питал ли е майката как е детето, какво се случва
с детето, има ли нужда от нещо за първия учебен ден?
СВ. Н.А: За първият учебен ден той няма как да знае дали има нужда от нещо,
след като не му е отговорено. Писа й преди 15-ти септември и след 15-ти септември
втори път, не мога да си спомня датите. Писа й на вайбър и пита дали А. е записана
като ученичка в първи клас.
АДВ. В.: Знаете ли дали това писане е по повод искане на социалния работник
по случая или просто от сина ви изхожда?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв.В..
АДВ.В.: Освен тези два случая през тази годината писал ли е по друг повод на
майката да се интересува за детето?
СВ.Н.А: Не ми е споделял, но аз ви казах защо той избягва да пише, защото
преди когато се интересуваше отговорът беше този „аз съм добра майка и давам
всичко на А.“ и не му се даваше повече информация как е детето. Даже за това в коя
детска градина беше записана А. също нямахме информация, научихме по едно от
10
делата, които се водеха.
АДВ.В.: Да изпрати по „Е.“ подарък опитвал ли се е бащата?
СВ.Н.А: Защо по „Е.“? Той всеки път се опитва. За всяка среща в А. носи
подаръци, настолни игри и други.
АДВ.В.: Кога е това, тази година случвало ли се е?
Съдът отправя въпрос към свидетелката: Тази година на срещите носил ли е
подаръци?
АДВ.В.: Вие виждала ли сте?
СВ.Н.А: Да, виждам. Всеки път носи подаръци. Някой настолни игри, книжки,
енциклопедии, гривнички, шнолички, това което едно момиченце харесва, различни
неща всеки път.
АДВ.В.: Той къде ги оставя тези подаръци?
СВ.Н.А: Една част понякога връщаше, някой оставяше в самия център, защото
след като не са взети…
Съдът отправя въпрос към свидетелката: Защо смятате, че не са взети от
детето?
СВ.Н.А: Да, не са взети от детето.
АДВ.В.: Тази година какви настолни игри купи на детето?
СВ.Н.А: Едно от нещата, което заедно бяхме купили беше един голям
рисувателен комплект, защото на една от срещите в А. психоложката е казала, че А.
обича да рисува. Той е попитал какво споделя детето, с какво се занимава и тя му е
споделила, че обича да рисува. Тогава решихме да купим един голям рисувателен
комплект, но той така си и остана.
АДВ.В.: Вие казахте, че той пише на майката и се интересува. Уведоми ли
майката къде работи, че няма да бъде във В. и няма да може да осъществява срещи, и
тя да не води А.?
СВ.Н.А: Не знам. За всички тези промени той се обажда в А. и ги уведомява за
това, което предстои, и правят предварителни уговорки. Не знам да се е обаждал на
майката за това.
11
АДВ.В.: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ.А.: Знаете ли колко време ще продължи работата на П. и след това къде
възнамерява да работи след зимния сезон?
АДВ. В.: Възразявам.
СВ.Н.А: Ще работи в Б. до края на сезона. За след това, все още не мога да
кажа.
АДВ.А.: По каква причина той преустанови работата си по корабите и смята ли
да продължава?
СВ.Н.А: Той имаше предложение да замине, мисля че май 2024г. му се обадиха,
защото той две години пътува. Имаше предложение, но точно заради това остана, т.е.
очакваше евентуално да се започна нова едногодишна програма за работа с детето.
Надяваше, се че по тази програма да има някакво развитие и да може да се среща с А.,
затова и не прие тръгването по корабите.
АДВ.А.: Вие с какво образование сте, какво работите и можете ли да му
съдействате при виждането с А.?
АДВ. В.: Възразявам.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв.А. към свидетелката.
АДВ.А.: Това има значение с оглед на потенциална подкрепяща среда в
моментите, в които ако бащата остане насаме с дъщеря си. Нямам повече въпроси към
свидетелката.
АДВ.И.: Нямам въпроси към свидетелката.
Съдът освобождава свидетелката Б.П.А Н.А.
АДВ. В.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ. А.: Представям списък на разноските.
СЪДЪТ,
12
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.В.: Моля да уважите въззивната жалба. Считам, че майката е инициирала
този процес в А. и тя е била човекът, който е искал по някакъв начин детето да се
адаптира към своя баща и да може да свикне с него въпреки страха, който има. През
последните един месец и половина и през цялата година се доказа, че бащата няма
никаква заинтересованост да провежда срещи с това дете. Нито веднъж не го потърси
след март месец, както изслушахме записа в съдебно заседание от тогава. Последният
контакт по телефона между майката и бащата беше през септември, когато е питал по
инициатива на социалния работник къде учи детето. Това го знае майката от
социалния работник. Майката се е интересувала бащата къде работи. В днешно
съдебно заседание не се представиха никакви доказателства, че този човек работи в Б..
Имаме само едни твърдения на майката на ответника, която е пряко заинтересована от
изхода на спора. Аз считам, че не е морално и правилно майката на детето да не знае
този човек къде се намира и кога той ще има готовност да осъществява тези срещи в
контактен център. Считам, че от събраните по делото доказателства се установи, че
моята доверителка по всякакъв начин съдейства тези срещи да се осъществяват, но от
страна на бащата няма никаква заинтересованост. Да, не успяхме в съдебно заседание
да установим, че може би бащата взема някакви консистенции и наркотични вещества,
но този човек не прояви съобразителност и за шест – седем месеца не си остави коса за
да може да се събере сравнителен материал от косъм върху главата му. Напротив, той
постоянно по всякакъв начин обръсваше косата си за да не може да се осъществи
допуснатата експертиза. Аз считам, че бащата не предприе никакви действия макар, че
в първото съдебно заседание в настоящото производство той заяви пред състава,че
работел в З.П. и ще има възможност да вижда детето. Дори и през седмицата ще
направи всичко необходимо, ще съдейства това дете да свикне с баща си, а сега какво
направи отиде на 500км. и иска онлайн срещи. Аз дори като майка не смятам, че е
правилно детето в такъв етап от живота си да вижда баща си на екран. Пак казвам, че
13
тези срещи не се осъществяват, детето е стресирано. Въпреки, че социалният работник
работи с него, като социалният работник е сменен вече за четвърти път и никой не
намери подход към него, за да може то да се качи без страх при баща си. Майката нито
веднъж не е отказала, води детето на тези срещи, то отива пред входната врата на
контактния център, детето отказва да се качи за среща с бащата и социалният
работник не може да се справи с него и на бащата му се казва, че няма как да се
осъществи тази среща. Въпреки молбите на майката март месец да се осъществи
такава среща детето вижда лошото отношение на бащата към майката, вижда
агресивното отношение, вие сами го чухте на записа и отказва срещи. Аз смятам, че на
този човек трябва по някакъв начин да се ограничи режима на лични отношения, не
толкова за да покаже майката, че този родител наистина не е баща в истинския смисъл
на думата, а за да е спокойно детето, че ще има някакви срещи, но те ще бъдат сигурни
и ще бъдат в сигурна среда за един определен етап от време. Аз считам, че ако бащата
прояви загриженост и наистина идва на тези срещи детето ще прояви някаква
привързаност, ще може пак да му се довери. Моля за решение в този смисъл. Моля да
ни присъдите сторените по делото разноски ако счетете, че в това дело следва да бъдат
присъждани такива. Има и частна жалба, която моля да не бъде уважавана, т.к. аз
считам, че тези производства защитават интересите на детето, а не интересите на
майката и на бащата. Моля за срок за писмени бележки.
АДВ.А.: Моля да оставите без уважени въззивната жалба на другата страна по
делото като считам, че е неоснователна и не се доказа иска за ограничаване на
родителските права на доверителя ми чрез ограничаване и промяна на режима му на
лични отношения с детето. В настоящото производство произлязоха действителните
причини поради, които майката е завела това производство. Същото е в нарушение на
принципа на чл.3 от ГПК за добросъвестно ползване на процесуалните средства, тъй
като няма такова опасно действие, действително и обективно, което да постави в
някаква степен на риск детето при контакта с неговия баща. В настоящото
производство е представена цялата съдебна история от раздялата между родителите и
първоначалното определяне на режима на бащата с детето и в крайна сметка майката
всячески търси някакви причини, такъв да не бъде осъществяван. Първо се е
започнало със жалби до органите на прокуратурата, на полицията, които останали без
ефект и без някаква осъдителна присъда спрямо нашия доверител. Обаждания на
телефон „112“, за които стана въпрос и днес. Вероятно свидетелката доведена от нас е
пропуснала, но това е факт сред материалите по делото, че е водено и дело за
домашно насилие против П. Н., като молбата за защита, по което е отхвърлена и след
като всички тези опити не са успели стигаме до поредното дело, а именно
ограничаване на родителските права. Не се установи по никакъв начин детето да е
поставено в риск, освен поради липсата на адекватно родителско поведение от страна
14
на майката, която търси всевъзможни начини да дискредитира бащата, като например
наведеното от нея твърдение, че същият употребява наркотични вещества. Установи,
се че не е така. При твърдението, че няма адекватно поведение, той вече две години
въпреки, че видно от окончателния доклад от центъра в А. няма практически
осъществена среща, той изпълняла всички препоръки на социалните служители. Явява
се на тези срещи и сега като поредна причина да не се осъществяват виждания се сочи
неговата работа. Първо, трудът му е конституционно гарантирано негово право. Както
посочи свидетелят доведен от наша страна той е отказал предложение за поредна
работа на круизен кораб, за да бъде в България и по - близо до детето. Цяло лято през
време на летния морски сезон е работил тук и въпреки това няма осъществени срещи
между бащата и детето. В крайна сметка завършека на доклада, който приехме днес
сочи сериозни укорителни моменти от страна на работещите по случая социални
работници в поведението на майката. Това е сериозно- посочено на стр.11 и стр. 12 от
доклада, където социалните служители казват, че са изчерпали своите възможности за
работа предвид поведението на майката, която не е осъзнала ролята си в това да
създаде положителен образ на бащата в съзнанието на детето. Непрекъснато в
неговото съзнание се нагнетява негативизъм по отношение на бащата, като
непрекъснато детето явно бива връщано към някаква случка в градинка от преди
години, по повод на която е образувано и делото за домашно насилие, молбата по
която е отхвърлена от Варненски окръжен съд. В този смисъл ви моля да се
произнесете, като оставите без уважение въззивната жалба. Моля да ни присъдите и
сторените по делото разноски, т.к. считам, че следва да бъдат присъдени такива пред
възизвната инстанция с оглед на подадената въззивна жалба от страна на въззивника.
По отношение на частната жалба, която е подадена от наша страна ви моля същата да
бъде уважена, като основателна и в тази връзка първоинстанционният съд е отхвърлил
иска за ограничаване на родителските права и сам ползвайки своето служебно начало е
определил друг режим на лични отношения, поради което след като има такъв
отхвърлителен диспозитив спрямо първоначалния ищец, че правилно е следвало да му
се присъдят разноските и пред първоинсанционното производство.
АДВ. И.: Придържам се към казаното от колегата ми.
АДВ.А.: Искам да направя само едно кратко допълнение. На стр.12 от
заключителният доклад работещите по случая социални служители са казали „е
възможно родителското отчуждение да се задълбочи, което ще доведе до
неблагоприятни последици за детето. Отчуждаващ родител е майката, което към
момента тя не признава, а може би и не осъзнава.“ Защото подробно социалните
служители са посочили, че майката е авторитета за детето, но не прави и
необходимото. Моля на нас също да ни са даде възможност за писмени бележки.
АДВ.В. (реплика): Много е хубаво да се чете само в контекста, но има едно
15
друго решение преди това „предвид високото ниво на конфликт в семейството епикът
на КСУ е на мнение, че и двамата родители упражняват поведение, което може да се
обозначи като „отчуждаващо““, не е само на майката.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.В., процесуален представител на въззивницата в
7-дневен срок от изготвяне на протокола да представи писмени бележки.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.А., процесуален представител на въззиваемия в
10 - дневен срок от изготвяне на протокола да представи писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:57часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16