РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Хр. Иванов
при участието на секретаря Даниела К. Йорданова
в присъствието на прокурора Дарин В. Христов
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело №
20242100201232 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС или Закона).
Образувано е по повод изпратено удостоверение по Рамково решение № 2008/909/ПВР
на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на Принципа за взаимно признаване към съдебни
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания "Лишаване от свобода" или
мерки, включващи "Лишаване от свобода" за целите на тяхното изпълнение в ЕС, което се
отнася до българския гражданин Д. А..
Прокурорът изразява становище за постановяването на решение, с което да се приеме за
изпълнение присъдата, постановена от съда в Република Австрия. Предлага се да се
приспадне периода, в който българският гражданин е търпял наказание лишаване от свобода
по нея.
В производството пред съда осъденият, редовно уведомен, не се явява, тъй като
изтърпява наказание лишаване от свобода в Р Австрия като делото е разгледано в негово
отсъствие на основание чл. 12, ал. 6 ЗПИИСАННЛСМВЛС.Пред австрийските съдебни
власти е изразил несъгласие да търпи наказанието си в Република България поради по-
добрите условия в затвора в Република Австрия.
Налице е хипотеза на задължителна защита по чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Назначеният на А. служебен защитник на осъдения адв.Б.Даков предлага на съда да
постанови решение, с което да признае влезлия в сила съдебен акт, постановен от чуждата
държава.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и
условията за признаване и изпълнение, предвидени в ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за
установено следното.
1
Д. Д. А. е български гражданин, роден на *****г. в гр.*****, адрес: община *****, село
*****, ул.***** №****, ЕГН:**********. Той е многократно осъждан.
Делото е подсъдно на Окръжен съд с оглед данните за местоживеене на осъдения и
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно посочените към исканията
удостоверения осъденият е с известно постоянно местоживеене в България в гр.*****.
Съдебният акт, постановен в друга държава членка, се признава и изпълнява на
територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват
престъпления и по българското законодателство, когато независимо от разликите между
съставите им техните основни признаци съвпадат.
От така представените удостоверения и приложените към тях документи се установява
следното:
Д. Д. А. е бил осъден с влязло в сила съдебно решение №326 Hv 125/23w, постановено
на 04.03.2024 г. на Окръжен съд Корнойбург, Република Австрия, влязло в сила на
04.03.2024г., на 1096 дни /три години/ „Лишаване от свобода“ за това, че на 13.10.2023г. в
Хоенау ан дер Марч заедно с други лица е подпомогнал незаконното влизане на чужденец в
държава-членка на Европейския съюз, а именно в Австрия, с предумисъл неправомерно да
обогатят себе си или трето лице със заплатено за целта възнаграждение, като са извършили
деянието за минимум трима чужденци както и като членове на престъпна група, съзнателно
и преднамерено, действайки заедно като съучастници (§ 12 на Наказателния кодекс (StGB), е
прекарал десет турски граждани срещу заплащането от съответно минимум 1 500,00 евро
през граничния контролно-пропусквателен пункт Хоенау ан дер Марч от Унгария към
Австрия, при което Д. А. и А. М. са транспортирали десетимата чужденци с автомобил от
марката Ford Mondeo, регистрационен номер ****, а А. Р. С. както и А. А. С. с автомобил от
марката VW Passat, на който са били поставени фалшифицирани регистрационни номера
******, като те са се движили като водещо превозно средство, за да бъде установено дали
действат полицейските контроли, получавали са инструкции и са навлезли във федералната
територия непосредствено преди лекия автомобил от марка Ford Mondeo. Вид и правна
квалификация на деянието/ята и приложими нормативни разпоредби, въз основа на които е
постановено съдебното решение: По този начин Д. А. е извършил престъплението Трафик
на бежанци съгласно § 114 ал. 1, т. 3 №. 2 и т. 4 първи случай съгласно Закона за
полицейските служби по имиграцията (FPG). Решението е влязло в сила на 04.03.2024г.
Видно от удостоверението, така определеното наказание би следвало да бъде изтърпяно
до 13.10.2026 г. В удостоверението е отразено, че към 29.07.2024г. А. е изтърпял 290 дни от
общия срок на наложеното му наказание от 1096 дни.
Видно от удостоверението, в следствие на Решение на Федералната служба по
въпросите на чужденците и убежището от 13.06.2024, с № **********/********* спрямо А.
има разпоредена забрана за пребиваване в Република Австрия за продължителност от 10
години.
В удостоверението е отразено, че съгласно австрийското право не съществува претенция
за условно освобождаване, осланяща се изключително на изтекло време.
Съдът констатира, че престъплението, за които на А. е наложено с влязло в сила
съдебно решение №326 Hv 125/23w, наказание "Лишаване от свобода" от 1096 дни /3
години/, съответства на престъплението по чл.281, ал.2, т.2, т.5 и т.6 от българския
Наказателен кодекс. Освен това престъплението, посочено в буква А от удостоверението, е
сред изброените престъпления по чл. 8, ал. 2, т.13 ЗПИИСАННЛСМВЛС и Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета на ЕС /подпомагане на незаконно влизане и пребиваване/, при
които двойна наказуемост не се изследва. Съдът взе предвид също така, че удостоверението
по чл. 3 удостоверява, че е налице решение на компетентен съдебен орган на държава-
членка на ЕС, което представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана
наказателна отговорност на българския гражданин А., т. е. представлява съдебен акт по
2
смисъла на чл. 1 от Закона, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. Този акт
съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и на изискванията на Приложение 1 от българския
закон. Адресът в гр. ***** определя и местната компетентност на ОС Бургас за признаване
на съдебния акт.
Не са налице основанията за отказ от признаване на решението, предвидени в чл. 15 от
Закона, а именно предоставено е пълно удостоверение по чл. 3 от Закона, лицето се намира
на територията на издаващата държава, макар да не е дало съгласие. То не се изисква в
случая, тъй като А. е български гражданин и има местоживеене в Република България в гр.
*****. Съдебният акт е постановен във връзка с деяние, които е престъпление и по
българското законодателство и се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.
Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem.
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност
съгласно българското законодателство, А. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че
той представлява лице, което може да бъде наказателно отговорно, към момента на
получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание, съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е
присъствал.
А. е осъден от съда в Р Австрия на 3 години „Лишаване от свобода“.
Видно от българската справка за съдимост, той е осъждан и е търпял наказания
лишаване от свобода, последното от които е било шест години и е изтърпяно на 02.06.2021г.,
поради което и остатъка от така наложеното му от австрийски съд наказание лишаване от
свобода, следва да се изтърпи от А. при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.
1, т. 2,б.“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на това
наказание, следва да се приспадне срока на изтърпяната в Република Австрия от осъдения
А. част от наказанието, наложено му с присъда / съдебно решение №326 Hv 125/23w, до
фактическото предаване на лицето.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване изпълнението
на представеното влязло в сила присъда / съдебно решение №326 Hv 125/23w, постановено
на 04.03.2024 г. на Окръжен съд Корнойбург, Република Австрия, влязло в сила на
04.03.2024г, съобразно чл. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което и на основание чл. 12 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в
който е наложен от съда в Република Австрия, без да се налага приспособяване на основание
чл. 13 от Закона.
Предвид изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение присъда / съдебно решение №326 Hv 125/23w,
постановено на 04.03.2024 г. на Окръжен съд Корнойбург, Република Австрия, влязло в
сила на 04.03.2024г, с която Д. Д. А., български гражданин, роден на *****г. в гр.*****,
адрес: община *****, село *****, ул.***** №****, ЕГН:**********., е признат за виновен и
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1096 дни /3 години/ за извършено на
13.10.2023г. в Хоенау ан дер Марч, Република Австрия, престъпление съгласно § 114 ал. 1, т.
3 №. 2 и т. 4 първи случай съгласно Закона за полицейските служби по имиграцията (FPG)
на Република Австрия съответстващо на престъпление по чл.281, ал.2, т.2, т.5 и т.6 от НК на
Република.
3
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,б.“б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на
това наказание, срока на изтърпяната в Република Австрия от осъдения Д. Д. А. част от това
наказание, наложено му с присъда / съдебно решение №326 Hv 125/23w, постановено на
04.03.2024 г. на Окръжен съд Корнойбург, Република Австрия, до фактическото предаване
на лицето.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред АС Бургас.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се изпрати на ОП
Бургас за предприемане на действия при изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4