ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
21.08.2020 г. град Търговище
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
пети състав
На двадесет и първи август
година 2020
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар:
Като разгледа
докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 176 по описа за
2020 година.
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК във
вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК.
Делото е образувано по жалбата на
„Диана Агро 2017“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Преслав“ № 32, вх. Б, ет. 1, ап. 2 представлявано от управителя
Д.С.Д. против Заповед № 03-РД/ 2117 от 21.07.2020 г. на изп. директор на
ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с която е спряно адм.производство по обработката
за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/240419/09577.
В жалбата се сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна,
като постановена при съществени нарушения на адм. производствените правила,
противоречие с материално-правни разпоредби и целта на закона. В заповедта не
са изложени доводи срещу управителя на дружеството да е налице образувано
досъдебно производство във връзка с подаденото от него заявление по схемите и
мерките за директни плащания за площ. Единственото изложено е, че е извършена
съвместна проверка на площите с ОД на МВР – Търговище, сектор „Противодействие
на икономическата престъпност“, и че за потвърждаване или отхвърляне на
породените съмнения и изводи е изпратен сигнал до ВКП с № С-9-13 от 03.02.2020
г. В заповедта е посочено, че е получено писмо № 07-1400/ 3378 от 09.09.2019 г.
от ОД на МВР – Търговище за извършвана
проверка. В писмото не е посочен предметът на проверката и дали има данни за
престъпления, извършени от жалбоподателя. Не са изложени данни за наличието на
престъпни обстоятелства, разкрити в хода на адм. производство, а само съмнения
от страна на ДФ“Земеделие“. Относно изложеното в заповедта, че заявените от
дружеството земеделски парцели се обработват от други лице следва да се посочи,
че това не е престъпление. Твърденията, че други лица обработват парцелите на
дружеството не отговаря на истината. Дружеството не е уведомено за описаната в
заповедта проверка. Не е ясно как точно е констатирано, че изброените в
заповедта парцели се обработват от други лица. Допустимостта на площите се
установява от ДФ“З“, а не от прокуратурата. Адм. орган не е изложил фактически основания по
отношение на посоченото от него правна основание - чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради което
жалбоподателят не може да организира защитата си, поради това не са налице основания
за спиране на адм. производство на това основание,
Ответникът по жалбата – изп. директор на ДФ“Земеделие“
гр. София, не изпраща становище по спора, предвид на нормата на чл. 198, ал. 2
от АПК.
Съдът, като прецени допустимостта
и основателността на жалбата намира следното:
Жалбата е подадена в срока за
оспорване на постановения съдебен акт за спиране на производството, поради
което е допустима, а разгледано по същество е основателна поради следното:
Видно от материалите по делото
е, че жалбоподателят в качеството му на земеделски производител е подал
заявление за подпомагане за кампания 2019 г. на 24.04.2019 г. с УРН 692753 до
ОД“Земеделие“ – Търговище (стр. 21б до 30 от адм. преписка) по схемата за
единно плащане за площ (СЕПП), схемата за преразпределително плащане (СПП),
схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), схемата за обвързано
подпомагане за плодове – СП (основна), схемата за обвързано подпомагане за
плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други); схемата за подпомагане на
зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) С3-ДККП; схема за
обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) С3-П; схемата за преходна национална
помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Компенсаторни плащания в планински
райони (Подмярка 13.1/ НР1) и за компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.1/ НР-2).
Видно от писмо рег. №
363000-15392/ 09.09.2019 г. (стр. 10 и 11 от адм. преписка) е, че в сектор „Противодействие
на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Търговище се извършва проверка
на търговски дружества, кандидатствали пред ДФ“Земеделие“ за получаване на
субсидии, сред които и жалбоподателя „Диана Агро“ ЕООД, за които директорът на
ОД на МВР – Търговище изисква от ДФ“Земеделие“ допълнителна информация, от същото
писмо става ясно още, че против дружеството-жалбоподател е образувано Досъдебно
производство по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК под № 33/ 2020 г.
по описа на ОД на МВР - Търговище.
При тези факти съдът направи
следните прави изводи:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, доколкото съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП в правомощията
на изп. директор на ДФ“Земеделие“ е да представлява фонда и ръководи дейността
му при осъществяване на всички негови функции.
Процесната заповед е постановена
в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени
фактически и правни основания, които кореспондират помежду си, поради което
съдът приема същата за законосъобразна от формална страна. От приложената по
делото адм. преписка не се установява при издаване на адм. акт да допуснати
съществени нарушения на адм. производствените правила, като такива конкретно не
сочат и от жалбоподателя.
Независимо от горното, оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с
материално-правни разпоредби при следните съображения:
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК адм.орган спира производството, когато в неговия ход се разкрият престъпни
обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта.
Независимо, че в случая има данни за образувано Досъдебно производство № 33/
2020 г. в ОД на МВР – Търговище по чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК, съдът
приема, че не е била налице хипотезата на чл. 54, ал.1, т. 3 от АПК за спиране
на адм. производство, защото условията и редът за получаване на директни
плащания от фондовете на ЕС и българската държава за ползваните от земеделските
стопани площи се уреждат в Глава ІV от ЗПЗП. Съгласно чл.41, ал.1 ЗПЗП,
земеделските стопани, които ползват земеделска площ въз основа на правно
основание, могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл.38а, ал.1 от
закона. Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените
заявления, когато установи, че кандидатът ползва заявените земеделски площи и
са налице останалите предпоставки на чл.43, ал.1 ЗПЗП. Следователно
обстоятелствата, относими към предпоставките за отпускане на средства за
подпомагане – ползването на заявените за подпомагане площи, се установяват в
самото административно производство по издаване на заповедта, с която се
признава или отказва правото да се получават средствата за подпомагане и тази
дейност е от компетентността на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Спирането на административното производство,
каквото се разпорежда с оспорената заповед, не се налага, тъй като
произнасянето на органа не е поставено в зависимост от изхода на наказателното
производство, още повече, че няма данни по представената преписка за връзка
между престъпление по чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК и дейността на
жалбоподателя и дейността на ДФ“Земеделие“.
Съгласно разпоредбата на чл. 248.
(1) от НК (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 103 от 2004 г.,
в сила от 1.01.2005 г.) „Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244,
и не съобщи за това на властта, се наказва с пробация или с глоба от сто до
триста лева. А според ал. 2 „Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга,
низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.“ Трета
алинея няма в чл. 248 от НК. По адм. преписка не са налице доказателства каква
е връзката между разпоредбите на чл. 243 и 244 от НК и
дружеството-жалбоподател. В този смисъл не е ясна връзката между тях и кампанията
за подпомагане на земеделските производители
Отделно от това в случая, за
установяване верността на данните, заявени от жалбоподателя не е необходимо
провеждането на наказателно производство, в което се установява изпълнението на
обективните и субективни признаци на съответния състав на престъпление,
доколкото дали жалбоподателят е титуляр на право на собственост или на ползване
върху заявените площи, (като едно от условията за отпускане на финансовата
помощ), се установява в административното производство със съответните
доказателства на самостоятелно основания. Земеделските стопани, които
кандидатстват за подпомагане, трябва да са собственици, арендатори, наематели
или ползватели на земите. С оглед на това правното основание за ползване на
земеделски земи се доказва с нотариални актове, решения на общинските служби по
земеделие, вписани договори, с които се придобива право на собственост върху
земеделски земи, или решения по чл.37е, ал.4 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/; договори за аренда, за наем или за
лизинг на земеделски земи; договори за предоставяне на земеделски земи на
кооперация за съвместно обработване; заповеди за разпределение на масивите по
чл.37в, ал.4 или 12 и чл.37ж, ал.11 от ЗСПЗЗ; заповед по чл.37в, ал.16; съдебни
решения, които заместват актове, разрешителни за паша по чл.50, т.5 от Закона
за защитените територии, актове на министъра на земеделието и храните по
чл.24б, ал.1 от ЗСПЗЗ за безвъзмездно предоставяне на земи. При застъпвания на
площи се провежда процедурата по чл.17 от Наредба №5 от 27 февруари 2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Когато за една и съща площ, за
която има установено застъпване, се предоставят документи, доказващи правото на
ползване от двама или повече от кандидатите, а ако само един от кандидатите предостави документи по
чл.2а, ал.2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи,
Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за
които се доказва правно основание за ползване.
В този
смисъл следва и извода, че оспорената заповед е издадена, без да са налице
установените в нормата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК предпоставки. В тази насока
вж. и Определение №1094 от 26.01.2017г. на ВАС по адм. д. №12777/2016г., ІІІ о.;
Определение №3007 от 13.03.2017г. на ВАС по адм. д. №13828/2016г., ІІІ о.
По
отношение на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, посочена от адм.орган в
процесната заповед за спиране на адм.
производство.
Според посочената разпоредба адм. орган спира
адм. производство при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано. Или хипотезата изисква наличието на преюдициален спор
(друго адм. или съдебно производство), което да е от значение за правилното
приключване на висящото адм. производство и все още не е издаден адм. акт по
него. В тази връзка адм. орган не е посочил никакви мотиви в оспорената заповед.
В този
смисъл съдът счита, че не е налице преюдициалност между образуваното ДП № 33/
2020 г. п описа на ОД на МВР – Търговище и заявлението на подпомагане на
жалбоподателя, тъй като по адм. преписка не са налице данни за връзка на
дружеството-жалбоподател със соченото правно основание за образуване на ДП.
А
отделно от това в този случай спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличието на образувано производство, издадено от органа пред
който е образувано, (а такова липсва в адм. преписка). Липсата на кумулативно
изискуемите предпоставки за висящо производство (административно или съдебно),
удостоверено от органа, пред който е образувано сочат на неточно прилагане на
процесуалния закон от адм. орган.
Поради
липсата на законоустановените предпоставки за спиране, оспорената заповед
следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне
по искането, с което е сезиран.
При
този изход на делото, съдът намира за основателна и своевременно заявена
претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените от
него деловодни разноски, които се доказват до размера от 50 лв. (стр. 9 от
делото), съставляващи ДТ.
Предвид
горното и на основание чл.200, ал.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Заповед №
03-РД/ 2117 от 21.07.2020 г. на изп. директор на ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с
която е спряно адм.производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление
за подпомагане с УИН 25/240419/09577.
ВРЪЩА
административната преписка за произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 25/240419/09577,
подадено от жалбоподателя „Диана Агро 2017“ ЕООД, ЕИК ********** с УРН 692753.
ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“-София да заплати на „Диана Агро 2017“
ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
„Преслав“ № 32, вх. Б, ет. 1, ап. 2 представлявано от управителя Д.С.Д. направените
разноски в размер на 50, съставляващи внесена ДТ.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: