№ 2008
гр. П, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104016 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т-П” АД гр. П против З. Д. Д. от гр. П. В
молбата се твърди, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П, и е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Твърди се, че съгласно чл. 150 от същия закон
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди се, че съгласно ал. 2 от горната разпоредба същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Твърди се, че общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13/ 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
1
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VII от ОУ от 2007 год. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. и ответника/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се,
че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за
тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е използвал
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия и не е погасил
задължението си. Твърди се, че поради това ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било
образувано ч. гр. дело № 2324/ 2025год. по описа на Пския районен съд .
Твърди се, че заповедта е била връчена на ответника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на настоящия
иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение
на ответника вземането за сумата 670, 06 лв., от които 596, 01 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.
03. 2023 год. до 31. 01. 2025 год., и 74, 05 лв. представляващи лихва за забава
за периода от 03. 05. 2023 год. до 07. 04. 2025 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2324/ 2025 год. по описа на
Пския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
2
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. Не се спори
между страните, че ответникът З. Д. Д. е съсобственик на апартамент № 78,
находящ се в гр. П, ж. к. „****“ бл. 117, с аб. № 29273. Разпоредбата на чл. 150
ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинна енергия по силата на публикувани общи условия и без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е
безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т-П” АД на потребители в гр. П са публикувани в броя на вестник
„Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника като
собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31
ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва
да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/.
Особеният представител на ответника не е оспорил обстоятелството, че в
процесния недвижим имот дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с разпоредбите на Наредба за топлоснабдяване № Е- РД- 04- 1/
12. 03. 2020 год. Не е оспорена и редовността на счетоводните записвания в
ищцовото дружество, установяващи размера на задълженията на ответника.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен в размер на 670, 06 лв., от които 596, 01 лв. главница и 74, 05 лв. лихва
за забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 38, 40 лв., както
и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 586, 60 лв.,
3
от които 86, 60 лв. внесена държавна такса, 400 лв. депозит за особен
представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Пският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника З. Д. Д. от
гр. П, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Т-П” АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. П, *************** №
128, представлявано от Й.В.В., сумата от 670, 06 лв., от от които 596, 01 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 03. 2023 год. до 31. 01. 2025 год., и 74, 05 лв. представляващи
лихва за забава за периода от 03. 05. 2023 год. до 07. 04. 2025 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 596, 01 лв., считано от 14. 04. 2025 год.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З. Д. Д. от гр. П, ЕГН **********, да заплати на „Т-П” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. П,
*************** № 128, представлявано от Й.В.В., сумата от 38, 40 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство,
и сумата от 586, 60 лв., представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
4