№ 19156
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110168175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС от ищцата М. И. М. срещу
ответника Б. И. Б. и ответника *******, с които се иска осъждане на
ответниците: 1) да преустановяват извършване на действия по изграждане на
ограда и ограничаване на достъпа на ищцата до вътрешната част на двора и
намиращата се в това пространство част от сграда № 2, построена в собствен
на ответника ******* поземлен имот с идентификатор ******* по
кадастралната карта на гр. София, с което препятстват достъпа на ищцата до
апартамент № 4, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
*********, находяща се на адрес: ******, намиращ се в сграда блок № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, както и гараж № 3,
находящ се в сутерена на сградата, така и 2) да бъдат осъдени да се въздържат
занапред от извършването на каквито и да било неправомерни действия,
препятстващи достъпа с оглед упражняване на правото на собственост върху
описания апартамент и гараж на сградата.
Ищцата твърди, че по силата на договор за учредяване на право на строеж
от 11.03.2008 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на право на
строеж, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. № 639566 от
11.03.2008 г., акт № 118, том 033, ответникът Б. И. Б. учредил в полза на *****
1
правото за построяване на две сгради в УПИ пл. № 623, парцел - 2, площ по
док. - 1169.000 дка, /по нот. акт 1315 кв.м./, с идентификатор *******,
находящ се на адрес: **********, без правото на строеж за ап. 5, ап. 2, ап. 3,
ап. 6, таванско 4, 5 и 6, склад 1, гаражи-1, 2, 4 и 6, за които обекти ответникът
Б. Б. си запазил правото на строеж. Ищцата посочва, че въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба №13, том III, рег. № 4285, нот. дело
390/2009г. на нотариус ******, рег. ********* в НК, придобила собствеността
по отношение на самостоятелен обект в изградената в посочения поземлен
сграда № 2, находяща се на адрес: ******, а именно: апартамент № 4 с
идентификатор № *********, както и гараж № 3, находящ се в сутерена на
сградата. Твърди, че на 04.12.2018г. бил сключен договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение, вписан в Служба по вписванията -
гр. София, с вх. рег. № 81925 от 04.12.2018 г., Акт № 1, том 192, по силата на
който ответникът Б. Б. прехвърлил в полза на ответника ******* правото на
собственост върху посочения поземлен имот, като със същия запазил за себе
си правото на ползване върху имота, поради което към предявяване на иска
ответникът Б. Б. бил ползвател на имота, а ответникът ******* - собственик
на имота. Ищцата твърди, че през 2018 г. ответникът Б. Б., заявил, че
вътрешната част на двора ще се ползва от него, за да засажда селскостопански
култури и започнал изграждането на ограда, с която да преустанови достъпа
до гърба на сградата, вътрешната част на двора и изградените там
пречиствателна станция, бетонирана площадка, които били ползвани от
живущите в двете сгради за отдих, а вътрешната част на двора била ползвана и
като площадка за игра на децата, живеещи в сградите. Поддържа, че прякото
въздействие върху поземления имот под формата на започнато изграждане на
ограда било с цел цялостно ограничаване на достъпа на ищцата, като за
ответника Б. И. Б. липсвало право да изгради такава ограда и да ползва имота
по описания начин със съгласието, съдействието и по възлагане на
собственика на имота, което действие представлявало пречка за ищцата да
упражнява правото си на достъп до процесната част от поземления имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Б. И. Б. и ответника *******, в който изразяват становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорват обстоятелството, че ищцата
е собственик на посочените самостоятелни обекти, намиращи се в сграда блок
№ 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № *******. Посочват, че
2
ищцата не е придобила право на собственост върху каквато и да е част от
поземления имот с идентификатор *******, както и не е титуляр на учредено
право на ползване за същия. Поддържат, че правата на ищцата са ограничени
по отношение ползването на дворното място, в което се намират имотите й,
като същите са свързани с достъпа й до имотите и обслужването на сградата.
Оспорват да са препятствали достъпа на ищцата до имотите й или тяхното
обслужване, като сочат, че достъп до дворното място имат и останалите
етажни собственици на обекти в сградите. Оспорват да са извършвали
действия по преграждането на дворното място. Поддържат, че дейността и
целите на фондацията не могат да бъдат реализирани поради действия на
етажните собственици по недопускането на собственика и ползвателя до
дворното място от страна на етажните собственици, които се разпореждат с
имота.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните, че ищцата е собственик на
самостоятелни обекти – апартамент № 4 и гараж № 3, в сграда № 2, находяща
се на адрес: ****** (безспорно), че ответникът ******* е собственик на
поземлен имот с идентификатор *******, в който е изградена посочената
сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор *******, а ответникът Б. Б. е
лице със запазено право на ползване по отношение на поземлен имот с
идентификатор *******.
Видно от н.а. за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство № 158, том 1, рег. № 1211, нот.дело № 140/2008г. на 11.03.2008г.
ответникът е учредил в полза на *****, вещно право на строеж на две
монолитни жилищни сгради – Блок 1 и Блок 2.
Съгласно н.а. за едностранен акт за дарение за учредяване на ****** в
частна полза ********* от 19.11.2018г., се установява, че Б. И. Б. предоставил
безвъзмездно недвижими имоти за учредяване на фондацията, сред които ПИ
*******, както и недвижими имот (ап.6, склад 1, гараж 4, така и Гараж № 1,
3
представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор №
*******.9). Гараж № 1 /с идентификатор № *******.9/, видно от скица л.8 е
последен гараж от лявата половина.
По делото е прието първоначално заключение по СТЕ от в.л. Х., което
съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, от което се
установява, че съгласно което в ПИ с идентификатор № ******* са построени
две сгради, както следва: сграда с идентификатор № *******.1 и сграда с
идентификатор № *******.2. Въз основа на приетите по делото доказателства
вещото лице прави заключение за разделна собственост между
самостоятелните обекти в сградите и собствеността върху земята, върху която
са построени. За ПИ с идентификатор № ******* е отреден УПИ II – 623,
кв.221, м. Гърдова глава, район Витоша с площ на УПИ – 1186.00кв.м.
Предназначението на устройствената зона е Жм2 – Жилищна зона с малко
етажно застрояване с допълнителни специфични изисквания.
Градоустройствените показалите са Плътност 30%, Кинт – 1; Фозел – мин
60%, Ккорниз – 10м, отреждането по ПУП е за частно мероприятие.
Построените в ПИ сгради били с една застроена площ и етажност, с едно и
също разпределение и архитектурно фасадно оформление. Отстоянието на
сградите от съседния имот е 3.00м., а между сградите е 12.00м, съответно са
изградени съгласно нормативните изисквания на ЗУТ. Достъпът до двора се
осъществява от врата на второстепенна улица, в южната страна на имота, а
подхода към подземните гаражи е от *****. Имотът е ограден с масивна
ограда – бетонна основа и метални елементи. Дворното пространство е добре
поддържано. Около сградите има пътеки с настилка от паркови елементи и
останалата част от двора е озеленена. Съгласно градоустройствените
показалите, общото РЗП на сградите е в рамките на допустимия Кунт=1 за
имота, отговаря и на допустимата плътност. Не е допустимо допълнително
строителство, защото са достигнати в пълна степен градоустройствените
показали. На въпроса дали е започнато изграждане на ограда, вещото лице
отговаря, че при огледа на място е констатирано единствено наличие на
подготвена основа за изграждане на преградна ограда. В южната част на
сграда 2 на около 40см от западната фасада били направени основи на нивото
на прилежащия терен с дължина 3.00м (от южната фасада на сградата до
имотната граница), с ширина 30см. Така и в северната част на сградата, на
6.00м. от западната фасада имало основи на нивото на прилежащия терен с
4
ширина 25-30см (от северната фасада на сградата до северната имотна
граница). Ако бъде поставена такава ограда няма да се възпрепятства достъпа
до самостоятелните обекти в сградата, но ще възпрепятства достъпа до
вътрешната, свободна част от двора. На задачата вещото лице да установи
каква е прилежащата площ, необходима за ползване на сградата, като за
определяне размера на прилежащите площи да съобрази разпоредбите на
Наредба № 7 от 2003г., вкл. съобрази предназначението на имотите и да
онагледи заключението в скица, вещото лице дава заключение, че със ЗУТ се
определят прилежащите площи към съществуващите сгради. За определяне
размера на прилежащите площи към съществуващите сгради били приложими
нормите на Наредба 7. По смисъла на ЗУТ прилежащата площ към сградите се
приема за площ, която е необходима за обслужване на съответната сграда.
Съгласно Наредба 7, в чл.21, ал.2 при определяне прилежащите терени към
съществуващи жилищни сгради се използва начинът, съгласно Приложение 1
към чл.21 за определяне на прилежащия терен. В конкретния случай за
едносекционни жилищни сгради линиите, определящи необходимата за
функционирането им площ, се предвиждат на разстояния от всички
ограждащи стени на сградите най-малко 1/3 от височината, но не по-малко от
3м. Височината на сградите е Н е число, равно на броя на етажите, умножено
по 3, т.е. етажната височина се приема за 3м. Вещото лице е онагледило
заключението в Схема на границите на прилежащия терен (л.62), с което
определя границата на прилежащия терен към сграда 2 от северната и южната
страна от 3м. (определени от границата на съседните имоти), а от западната
посока е на 4м. Към заключението е приложен снимков материал от
30.05.2024г. (л.63), на който са изобразени определени от в.л. „основи в
южната и сверена страна за поставяне на ограда“.
По делото са прието допълнително заключение по СТЕ от в.л. И., което
съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, от което се
установява, че процесната сграда се състои от сутерен, партер, два жилищни
етажа, тавански етаж и подпокривен етаж. В сутерена са разположени 6бр
гаража и 3бр складове, на партер – 2бр апартаменти, на първи и втори
жилищен етаж – по 2 бр апартаменти, на таванския етаж – 6бр тавански
помещения, които след преустройство става 2бр ателиета, подпокривният
етаж се състои от едно помещение с площ 59кв.м., заемащо цялото
подпокривно пространство. Съгласно Удостоверение № 1186/16.12.2010г.
5
сграда е въведена в експлоатация без ограничителни условия за ползване и в
съответствие с одобрените на 18.03.2008г. проекти и разрешението за строеж
№ 123/19.03.2008г. и № 556/25.11.2008г. По проект височината на етажите е
2.85м измерени при оглед 2.60м Височината на подпокривното пространство е
2.38м. от извършените измервания на място и от изчисленията по проект
височината на сградата е 13.80м (кота „било“ по проект 13.78м). Поради това
и вещото лице дава заключение, че с оглед чл.21 от Наредба 7 за определяне
на прилежащия терен е приложимо Приложение № 1, поради което от
северната и южната част на сградата ширината на прилежащия терен е
определена от границите на съседните имоти, а от запад и изток на сградата
ширината е 4м, като към заключението е приложена Схема на прилежащия
терен за сграда с идентификатор № 69134.1937.623.2 (л.101), неразделна част
от СТЕ.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпити на
двама свидетели на страната на ищцата – св. ****** и св. М. и един свидетел
на страната на ответниците – св.Б.а.
От показанията на св. ****** се установява, че същият живее във
фактическо съжителство с ***** М. (дъщеря на ищцата), в имот на ***** №
18, като ползват апартамент и гараж, собственост на родителите на св.М..
Дава показания, че към сградата има изградена бетонна площадка, барбекю,
което се ползвало за нуждите на живущите, в дъното на парцела. В двора
често си играели деца, имало сложени маси, скамейки, било облагородено с
дръвчета, овошки, цветя, райграс, който бил поддържан, за което периодично
се викала фирма. По отношение на ответника Б. често възниквали спорове,
защото последният имал претенции, че живущите нямали право да минават по
двора, започнал да вика полиция, че децата играели по двора, скандал и
обиди. Свидетелства за случай на 30.09.2023г., като предишният ден св.******
се е срещнал с технически сътрудник на съседен обект, който се изграждал в
съседство, който му съобщил, че ответникът му е искал работници, които да
заградят двора, за да не може да се минава, но му било отказано. На
следващия ден св.****** дава показания, че не е присъствал на място, а жена
му е присъствала, когато са дошли работници, изкъртили част от паветата,
които били настилка на двора, налели бетонов фундамент, да може да се
сложи върху него ограда, като целта била да се прегради изцяло западната
част на двора след входната врата към сградата. След което била извикана
6
полиция, с което ответникът бил прекъснат да сложи горната част на оградата.
От показанията на св. М. се установява, че същата живее със св. ******
на семейни начала и със сина им, който е на 5г., в имота на майка си (ищцата)
на ***** № 18. Свидетелства за опит за поставяне на преградно съоръжение
на 30.09.2023г., като изяснява, че при прибиране заедно със сина си
установила, че на двора двама работници се опитвали да изливат бетонови
основи от двете страни на двора и на въпрос какво правят било казано, че
им било поръчано да поставят основи за ограда. След това се появил
ответникът заедно със св.Б.а, при което св. М. ги питала дали имат
разрешение, на което било отвърнато със закани и обиди. След което св.М.
подала сигнал към 112 за опит за незаконно преграждане, след което
пристигнал патрул на МВР.
От показанията на св. Б.а се установява, че ответникът, с който живее на
семейни начала, бил собственик на терена, като без да му се иска разрешение
живущите в сградата ползвали терена му, вкл. го гонели от там. Не знае
ответникът да е поставял ограда или да е изливал бетон. Дава показания, че
единствено поставил циментова замазка, защото течало в подземния гараж,
който се намирал под сградите, поради което се направила замазка отгоре в
двора. Замазката била по пътеката, която се падала над техния гараж (който
бил разположен в средата на подземието в дясно), като водата идвала от
дъждовете, имало разместване на плочките горе, които били наредени и по
някакъв начин се просмуквала водата. По повод поставяне на тази замазка
имало конфликт със св.М., за което и идвала полиция. Ответникът искал да
ползва имота за целите на Фондацията, които били свързани с културата и
изкуството, да се поставят шатри и да се провеждат семинари, но не е могъл
да извършва мероприятията, защото в двора имало деца и възрастни, които го
гонели.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е осъдителен негаторен иск с правно основание по чл. 109, ал. 1
ЗС.
7
Искът по чл. 109, ал. 1 ЗС цели да защити правото на собственост срещу
неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на тази собственост.
Поради това ищцата по иска с правно основание по чл. 109, ал. 1 ЗС следва да
установи, че е собственик на самостоятелен обект в изградената в посочения
поземлен имот сграда № 2, находяща се на адрес: ****** (безспорно); че
ответникът ******* е собственик на поземлен имот с идентификатор
*******, а ответникът Б. Б. е лице със запазено право на ползване по
отношение на поземлен имот с идентификатор ******* (безспорно); че
ответниците са предприели действия по поставяне на ограда във вътрешната
част на двора и с това ограничават достъпа на ищцата до вътрешната част на
двора и до намиращата се в това пространство част от сградата, в която сграда
се намира имот на ищцата, с което са създали пречка за достъпа и нормалното
използване на имота на ищцата, с оглед неговото предназначение за живеене.
Съгласно константната практика на ВКС /например решение № 20 от
15.04.2020 г. по гр.д.№ 1934 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о.; Решение № 354 от
13.06.2024 г. по гр. д. № 2409 / 2023 г. на ВКС, ГК, II г.о.; /, при липса на
уговорено „друго“ между собственика на земята и суперфициарния
собственик на сградата, правото на последния по чл.64 ЗС включва ползването
на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на
сградата и е прилежаща към нея площ, необходима за извършването на
евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за
ползване по предназначение състояние. Съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ,
необходимата за ползването по предназначение на сгради, намиращи се в
квартали с комплексно застрояване, прилежаща площ се определя по
правилата и нормативите, определени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони /конкретно чл.21, ал.2 и приложение № 1 към чл.21 от тази
наредба/. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ,
от които се установява височината на сградите, съответно прилежащата част
на сградите е 3м от северната и южната част на сградата, която ширината на
прилежащия терен е определена от границите на съседните имоти, а от запад
и изток на сградата ширината е 4м.
Спорният по делото въпрос е дали ответниците са предприели действия
по поставяне на ограда във вътрешната част на двора (в частта на северната и
8
южната част на сградата, която ширина на прилежащия терен е определена от
границите на съседните имоти, т.е. 3м), с което ограничават достъпа на
ищцата до прилежаща площ на сградата.
Настоящият съдебен състав при преценка на събраните по делото
доказателства намира, че ищцата е доказала, че ответниците са предприели
действия по поставяне на ограда във вътрешната част на двора, с което е
направен опит за ограничаване достъпа до прилежащите части към сградата, в
която са разположени собствените на ищцата имоти, които изводи базира на
показанията на св. М. и св.******, чиито показания, ценени по чл.172 ГПК вр.
с приобщения снимков материал от 30.05.2024г. (л.63) към СТЕ на в.л. Х..
Същите са логични и последователни по отношение на възникващите спорове
с ответника касателно ползване на двора, така и конкретно за случая от
30.09.2023г., при която била викана полиция по повод наети от ответника
работници, които изкъртили част от паветата и налели бетонов фундамент от
двете страни на двора, да може да се сложи върху него ограда с целта
преграждане западната част на двора след входната врата към сградата. Съдът
кредитира показанията в тези части, съвкупно с кредитираното заключение на
вещото лице по СТЕ, вкл. горните изводи не се разколебават от показанията на
св. Б.а, чиито показания съдът цени по чл.172 ГПК, така и доколкото в
показанията си св.Б.а не оспорва възникналия конфликт и викането на
полиция, но съдът не кредитира същите в частта, в която се дават показания,
че целта била поставяне на циментова замазка, защото течало в подземния
гараж, защото видно и от снимковия материал са излети основи и от двете
страни на двора, а въпросния гараж № 1 /с идентификатор № *******.9/,
видно от скица л.8 е последен гараж от лявата половина.
Относно разноските:
С право на такива разполага само ищцата, която е доказала сторени
разноски в общ размер на 1430лв., които се дължат разделно при равни квоти
от ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН: **********, гр.София, ***** № 18, и ********
9
ЕИК: *****, гр.София, ***** № 18, на основание чл.109 ЗС да прекратят
всякакви действия по изграждане на ограда и ограничаване на достъпа, с
които пречат на М. И. М., ЕГН: **********, *********, да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху притежаваните самостоятелни обекти
апартамент № 4 с идентификатор № ********* и гараж № 3 с идентификатор
№ *******.2.11 в сграда № 2, находяща се на адрес: ******, с идентификатор
*******.2, като се въздържат от ограничаване свободния достъп до
прилежаща площ на сградата, а именно 3м от северната и южната част на
сградата, която ширината на прилежащия терен е определена от границите на
съседните имоти, съответно 4м от запад и изток на сградата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Б. И. Б., ЕГН: **********, гр.София,
***** № 18, и ******** ЕИК: *****, гр.София, ***** № 18, да заплатят на М.
И. М., ЕГН: **********, *********, разноски по делото в общ размер на
1430лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10