№ 5307
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110151692 по
описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от „АПС ББ“ ЕООД с ЕИК **********, чрез юрисконсулт
Ел. Л., искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и по
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД срещу М. З. Б. с ЕГН ********** за
осъждане ответницата да заплати сумите, за които е отказано да се издаде Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 32810/2023г. на СРС, 70 състав: 300 лева главница ведно със законната
лихва считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 24,84 лева
договорна лихва за периода 24.09.2021г. – 31.03.2022г., 45,39 лева лихва за периода
24.09.2021г. – 22.05.2023г., както и разноски 50,00 лева държавна такса и 100,00 лева
юрисконсулско възнаграждение. Претендира разноски за заповедното производство 25,00
лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът редовно уведомен в законния срок не подава отговор и редовно призован за
открито заседание не взема участие в същото.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: на ответника е връчена исковата молба с приложенията,
редовно призован за о.с.з. по делото, като му е указано какви са неблагоприятните
последици от неупражняването на права и ищцовата страна е поискала настоящото в
първото по делото съдебно заседание. От друга страна заявените претенции са вероятно
основателни с оглед представените и събрани по делото доказателства, поради което и на
основание 239, ал. 2 ГПК съдът счита, че следва да се постанови неприсъствено решение.
1
Съдът намира обаче, че законната лихва се дължи от предявяването на исковата молба
/19.09.2023г./, а не на заявлението по чл. 410 ГПК. Това е така, защото в случая не се
разглежда установителен иск, а осъдителен след като е отхвърлено заявлението, което
означава реално, че претенцията цялата е наново предявена по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК едва в настоящия процес. Не може да се присъждат и разноски за заповедното
производство при положение, че съдът е счел същото за неоснователно. Единствено се
зачита внесената в съответния размер държавна такса и се приспада от дължимата по
настоящото производство.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски. Няма приложен списък.
Искат се 50,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсулско възнаграждение, които ще
бъдат присъдени.
Воден от горното и на осн. чл. 238 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и по чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД М. З. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
ДР., бл. 36, вх. Б, ет. 1, ап. 19, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС ББ“ ЕООД с ЕИК **********
сумите 300 /триста/ лева главница ведно със законната лихва считано от 19.09.2023г. до
окончателното изплащане, 24,84 /двадесет и четири лв.и 84 стотинки/ лева договорна лихва
за периода 24.09.2021г. – 31.03.2022г., 45,39 /чеутиридесет и пет лв. и 39 стотинки/ лева
лихва за периода 24.09.2021г. – 22.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. З. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„АПС ББ“ ЕООД с ЕИК ********** сувмите 50,00 лева държавна такса и 100,00 лева
юрисконсулско възнаграждение разноски.
Решението е окончателно. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2