№ 142
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000356 по описа за 2022 година
Производството е по чл.294, във вр. с чл.258 и сл. от ГПК. Разглежда
се за втори път от въззивния съд след отмяна на предходно въззивно решение
с Решение №16 от 15.04.2022 г., постановено по гр.д.№1877/2021 г. на ВКС, II
г.о.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“, чрез
пълномощника му адвокат И. В. и „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“
ЕООД чрез юрк. М. Н. – ответници в първата инстанция против решение
№73/27.12.2019 г., постановено по гр. дело № 105/2019 г. на Окръжен съд –
Видин, с което:
- прието е за установено, че към 01.12.2016 г. ЕТ „Фанти- Г - И. Й."
не е имал право на собственост върху ПИ с идентификатор 10971.502.826 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със
заповед РД18-5/28.01.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на
имота: гр. Видин, ул. „Дунавска" № 26, площ 258 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, ведно със сграда с идентификатор
10971.502.826.1, застроена площ: 163 кв.м., етажи:4, предназначение:
административна, делова сграда, състояща се от: сутерен - 163 кв.м., партер -
166 кв.м., първи етаж - 180 кв.м., втори етаж - 180 кв.м. и терасовиден етаж -
180 кв.м., както и че констативен НА №139 за собственост на недвижим имот,
т. V, рег. № 6769, нот. дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г. на нотариус №029,
вписан в СВ Видин няма легитимиращо действие;
1
- на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен НА №139
за собственост на недвижим имот, т. V, рег. № 6769, нот. дело № 718/2016 г.
от 01.12.2016 г. на нотариус № 029, вписан в СВ-Видин вх. рег. 6604 от
01.12.2016 г., акт № 137 ,т. 19 , н.д. 3350/2016г.;
- прието е за установено, че извършената от ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“
непарична вноска в капитала на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД
на имотите по предходната т.1 чрез дружествен договор на втория ответник
(към онзи момент със статут на ООД) от 20.12.2016 г. и вписан в ТР при АВ
по партидата на втория ответник с вписване № 20170106111113 на ТР не е
произвел вещно- прехвърлително действие по отношение на тези имоти и че
„ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД не е техен собственик;
- прието е за установено, че към момента на сключване на НА №
095 за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, т. III, рег. №
8362, н. д. № 495/2009 г. от 29.12.2009 г. на нотариус № 025, надлежно вписан
в Службата по вписванията - Видин, както и към момента на постановяване
на съдебното решение поземлен имот с идентификатор 10971.502.826 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин с площ 258 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, ведно със сграда с
идентификатор 10971.502.826.1, застроена площ: 163 кв.м., етажи:4,
предназначение: административна, делова сграда, състояща се от: сутерен -
163 кв.м., партер - 166 кв.м., първи етаж - 180 кв.м., втори етаж - 180 кв.м. и
терасовиден етаж - 180 кв.м. е собственост на ипотекарните длъжници Г. И.
Й. и Т. И. Й.;
- ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ и „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД
са осъдени да заплатят на „Токуда банк" АД направените по делото
разноски в размер на по 11 861.57 лв.
Жалбоподателите излагат доводи за недопустимост и
незаконосъобразност на решението, твърдят, че е постановено по
недопустими искове, поради което молят въззивния съд да го обезсили и
прекрати производството по делото, а алтернативно – да го отмени и
постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендират
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от „Токуда банк" АД
чрез пълномощника му адв.И. Б., с който банката оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
Твърди, че жалбоподателят и ответник в първоинстанционното
производство И. Т. Й. в качеството му на ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ е починал
след подаване на въззивната жалба, поради което е направил искане на
основание чл.227 ГПК наследниците му да бъдат конституирани като страни
в производството. Прилага удостоверение за наследници № АО01АУ-06-895
2
от 02.06.2020 г., издадено от Община Видин.
С оглед задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното
решение №16 от 15.04.2022 г., при новото разглеждане на делото този състав
на въззивния съд е конституирал на основание чл.227 ГПК, във вр. с
чл.8,ал.4 от ЗН на мястото на починалия И. Т. Й., действащ като ЕТ „Фанти-
Г – И. Й.“ неговите наследници от следващия ред – племенници, тъй като
преките му наследници – съпруга и двама синове са се отказали от
наследството му, видно от представените при предходното разглеждане на
делото от САС писмени доказателства.
Отново според указанията на ВКС, исковата молба на „Токуда
банк“-АД е оставена без движение, като на ищцовата банка са дадени
конкретни указания да отстрани нередовностите по нея.
Съдът е указал на ищеца, че е налице несъответствие /противоречие/
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Както е посочил
и ВКС, за ипотекарния кредитор - взискател по изпълнително дело е налице
правен интерес от предявяването на иск за установяване на ипотечното му
право върху имота, върху който се насочва принудителното изпълнение,
срещу всяко лице (длъжник или трето на изпълнението лице), което оспорва
правото на взискателя: било извънсъдебно, било съдебно - чрез предявяване
на жалби срещу действията на съдебния изпълнител, иск по чл.440 ГПК или
други искания за прекратяване на принудителното изпълнение по
изпълнителното дело.
И тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се
твърдят факти, които сочат на извод за накърнено ипотечно право на ищеца,
но с петитума са предявени отрицателни и положителен установителен иск -
за отричане правото на собственост на едноличния търговец, респективно за
установяване неговото съществуване в полза на ипотекарните длъжници,
както и иск по чл.537 ГПК, съдът е дал указания на ищеца да отстрани
тази нередовност, като изрично уточни търсената от него защита.
С молба вх.№3680 от 17.02.2023г. ищцовата банка чрез
пълномощника си адв.Б. изрично е заявила, че не е предявявала и не
поддържа искова претенция по чл.537 ГПК.
В молбата изрично се твърди, че исковите претенции са в пълно
съответствие с обстоятелствента част на исковата молба. Твърди, че банката-
ищец в качеството си на ипотекарен кредитор, както и на взискател по и.д.
№442/2014г. по описа на ЧСИ рег.№*** /спрямо процесните имоти/ има
интерес от съдебно установяване, че лицата Г. и Т. Й.и са собственици на
имотите, включително към момента на предявяване на иска, т.е. че са както
надлежни ипотекарни длъжници на банката, така и надлежни длъжници в
изпълнителното производство. Банката имала правен интерес да установи
правото на собственост на действителните собственици на ипотекираните в
нейна полза имоти както срещу първия ответник, който чрез правните си
действия - прехвърляне на несобствените му имоти фактически е оспорил
3
правото на собственост на действителните собственици; и срещу втория
ответник – приобретателя на имотите, апортирани в капитала му, който
претендира да е настоящ техен собственик. Ищецът твърди, че и двамата
ответници са засегнали правото на собственост на ипотекарните длъжници на
банката, респ. правата на банката във връзка с ипотеката и с принудителната
продан на имотите.
С оглед твърденията в уточнителната молба, с която на практика се
потвърждава изцяло изложеното в първоначалната искова молба както в
обстоятелствената й част, така и в петитума, въззивният съд намира
предявените искове за процесуално недопустими поради следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че между „Токуда банк“ АД и „Фанти-Г“
ООД, представлявано и управлявано от И. Т. Й., като кредитополучател, бил сключен Договор за
банков кредит № 055-115-001/04.11.2008 г. За обезпечаване задълженията по договора в полза на
банката била учредена договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор 10971.502.826 и
построената в него триетажна масивна сграда с идентификатор 10971.502.826.1 по кадастралната
карта на гр. Видин, оформена с НА № 95/29.12.2009 г. за учредяване на договорна ипотека.
Учредители на ипотеката (ипотекарни длъжници) били собствениците на имота Г. И. Й. и Т. И.
Й., придобили правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен с
№13/07.04.2009 г. Продавач по договора е „Фанти-Г“ ООД.
На 01.12.2016 г. първият ответник ЕТ „Фанти-Г - И. Й.“ се снабдил с констативен
за собственост на недвижим имот № 139/01.12.2016 г., а на 20.12.2016 г. извършил непарична
/апортна/ вноска в капитала на втория ответник „ГТ - Воден и сухопътен транспорт“
ЕООД. Посоченият апорт бил вписан в търговския регистър по партидата на дружеството. Като
основание на правата на апортиращия първи ответник върху апортирания имот изрично бил
посочен именно цитирания констативен нотариален акт. Ответникът ЕТ „Фанти-Г - И. Й.“ не е
бил собственик на процесния имот, ипотекиран преди това в полза на банката, като не бил такъв
и към датата на извършване на оспорваната непарична вноска на имота в капитала на втория
ответник. Правото на собственост е съществувало в полза на физическите лица, които в
качеството си на собственици на ипотекирания имот, учредили валидна и противопоставима на
всички трети лица ипотека в полза на „Токуда банк“ АД.
Твърди се също така, че банката-ищец като ипотекарен кредитор има качеството на
взискател по изпълнително дело № 20147240400442 по описа на ЧСИ В. Т. с per. № *** в КЧСИ,
по което е насочено принудително изпълнение върху процесния имот. За банката съществувал
правен интерес от съдебно установяване, че лицата Г. и Т. Й.и са собственици на имота,
съответно - надлежни ипотекарни длъжници на банката и длъжници в изпълнителното
производство. Налице бил и правен интерес от установяване, че ответниците не са собственици
на процесния имот, респективно от установяване принадлежността на правото на собственост на
действителните собственици на ипотекирания в нейна полза имот. Провеждайки исковете както
срещу мнимия „приобретател“ на имотите, така и срещу мнимия „праводател“, банката-ищец
щяла да си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение щяло да
формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които били засегнали
правото на собственост на ипотекарните длъжници на банката, съответно правата на банката във
връзка с ипотеката и принудителната продан на процесиите имоти (т.36 от тълкувателно решение
№ 4/2016 г. по тьлк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС).
Ответниците са възразили, че исковете са недопустими, евентуално са посочили, че
същите са неоснователни.
4
Настоящият съдебен състав квалифицира исковете като отрицателни
установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК и положителен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК, както и иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт за собственост,с който се е снабдил първият
ответник, който иск не е самостоятелен, а е последица от уважаването на
главния установителен иск.
С оглед твърденията на ищеца в ИМ и уточнителната такава /след
като въззивният съд е оставил същата без движение/, е видно, че с
предявените искове се търси защита на правото на собственост по отношение
на процесиите имоти, ипотекирани за обезпечаване вземането на банката, но
ищецът не твърди да е техен собственик, а напротив посочва и дори иска да
се установи със съдебно решение, че правото на собственост се притежава
от други лица - Г. И. Й. и Т. И. Й.. Поради това за ищеца не съществува
правен интерес да предявява нито положителен установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 ГПК, нито иск по чл.537, ал.2 ГПК.
Според разпоредбата на чл.173 от ЗЗД, кредитор, какъвто е ищеца,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори от
цената на ипотекираните имоти, независимо в чия собственост се
намират те.
Съгласно мотивите към т.4 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т.36 от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, правният интерес винаги се преценява конкретно с
оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор
и с оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, като във
всички случаи е налице правен интерес да се предяви установителен иск,
когато ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът оспорва
или смущава това негово право с фактически или правни действия.
В настоящия случай ищецът не твърди да притежава право на собственост върху
процесните имоти. Затова, предвид разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, за него не е налице правен
интерес да предявява от свое име чужди права пред съд и да защитава чрез положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК правото на собственост на други лица, освен в
предвидените от закона случаи. Такъв случай на изключение е например разпоредбата на чл.134,
ал.1 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато
неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива
права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. Тази хипотеза обаче в случая е неприложима, доколкото ищецът не навежда
твърдения в този смисъл (че упражнява имуществени права на длъжника и бездействието на
последния заплашва удовлетворяване на вземането му), поради което нито един от
предявените искове не е с правна квалификация по чл.134, ал.1 ЗЗД.
По отношение на искането по чл.537, ал.2 ГПК следва да се отбележи, че отмяната на
5
нотариален акт на това законово основание винаги е последица от постановяването на съдебно
решение, с което се признават правата на ищеца по предявения от него иск за спорното
материално право. Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК не представлява отделен иск, а предвижда
последиците от разрешаването по съдебен ред на спора относно правото. В този смисъл са и
задължителните разяснения в ТР №178/30.06.1986 г. по тълк. д. № 150/85 г. на ОСГК на ВКС,
съгласно което предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не
нотариалния акт. Отмяната на последния е изрично разпоредена законна последица от
уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право
При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменя, даже и да не е направено
изрично искане за това. В случая, след като ищецът не твърди да е засегнато негово право на
собственост, то и същият не е процесуално легитимиран да иска отмяна на посочения
констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК.
По отношение на предявените от „Токуда банк“ АД отрицателни
установителни искове за собственост следва да се имат предвид
задължителните разяснения по ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. Съгласно това ТР, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице,
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Въпросът за евентуалното наличие, респективно
липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция
на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С
отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето)
преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което
неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
В настоящия случай, с оглед твърденията в обстоятелствената част
на исковата молба е видно, че не е налице нито една от така посочените
хипотези, поради което за ищеца не е налице правен интерес и поради това не
може да се направи извод за наличието на активна процесуална легитимация
за „Токуда банк“ АД да предяви отрицателните установителни искове по
чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът „Токуда банк“ АД твърди, че е ипотекарен кредитор и взискател по изп. дело
№ 20147240400442 на ЧСИ В. Т., т.е. че той притежава ипотечно право върху процесиите
недвижими имоти, възникнало въз основа на учредена в негова полза от собствениците на
имотите Г. И. Й. и Т. И. Й. договорна ипотека с НА № 95/29.12.2009г.
Ипотечното право обаче е различно от правото на собственост върху недвижим имот.
Несъмнено е, че правен интерес от предявяване на установителен иск е налице винаги, когато
ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът оспорва или смущава това негово право с
6
фактически или правни действия. В този смисъл е Р № 109/20.06.2019 г. по гр. д. № 2562/2018 г.
на I г.о. на ВКС. За ипотекарния кредитор и взискател по изпълнителното дело е налице правен
интерес от предявяването на иск за установяване на ипотечното му право върху имота, върху
който е насочено принудителното изпълнение, срещу всяко лице (длъжник или трето на
изпълнението лице), което оспорва правото на взискателя: било извънсъдебно, било съдебно -
чрез предявяване на жалби срещу действията на съдебния изпълнител, иск по чл.440 ГПК или
други искания за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Дали
насочените към оспорване правото на ищеца правни действия на ответника (подадени жалби,
искове и други искания) са основателни или неоснователни, е без правно значение за наличието
на правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за ипотечното си право. Правният
интерес на взискателя-ипотекарен кредитор да предяви този иск произтича от самия факт на
оспорване на неговото ипотечно право от страна на ответника, а не от основателността на това
оспорване.
В настоящия случай обаче ищецът изрично е заявил в уточнителната си молба пред
въззивния съд /пред този състав/, че не желае защита на ипотечното му право. Няма и
твърдения, че това му право е оспорено от ответниците или че те са предприели такива действия
(фактически или правни), които да осуетят неговото реализиране в изпълнителното производство,
по което ищецът е взискател.
Изложеното сочи на извод, че предявените два отрицателни и един
положителен установителен иск са процесуално недопустими и следва да се
оставят без разглеждане, като на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, във вр. с ал.4
ГПК, ответниците имат право на разноски.
Вторият ответник „ГТ-Воден и сухопътн транспорт“-ЕООД е
претендирал разноски за заплатената държавна такса за въззивно обжалване и
300 лева юрисконсултско възнаграждение. Видно от доказателствата по
делото, заплатената такса за обжалване е в размер на 2 980,19 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.37,ал.1 от ЗПП и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, за процесуално представителство на втория ответник следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева. Общо дължимите разноски за въззивно обжалване са в размер на
3 280,19 лева.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд ответниците не
са представили доказателства за направени разноски.
За касационното обжалване разноски от ответниците не са
реализирани и не са искани от ВКС. Поради това не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 73/27.12.2019 г., постановено по гр. дело
№ 105/2019 г. по описа на Окръжен съд – Видин.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „ТОКУДА
БАНК“-АД против ответниците ЕТ „ФАНТИ-Г-И. Й.“ и „ГТ-Воден и
сухопътн транспорт“-ЕООД отрицателни и положителен установителен иск
по чл.124,ал.1 ГПК и по чл.537,ал.1 ГПК поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА „ТОКУДА БАНК“-АД да заплати на „ГТ-Воден и
сухопътн транспорт“-ЕООД на основание чл. 78,ал.3, във вр. с ал.4 ГПК
сумата от общо 3 280,19 лева разноски за въззивната инстанция, от които
2 980,19 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8