ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
гр. Силистра , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500180 по описа за 2021 година
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.542 и сл. от ГПК във връзка с чл.38 ал. 4 от Закона за
гражданската регистрация.
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от на Ш. Т.,турски гражданин,
роден на **********г.,чрез процесуалния си представител,адвокат Г.П. от Русенска
адвокатска колегия, против Определение № 96/27.05.2021 по гр.д. № 59/2021 по описа на
РС-Тутракан, с което е ВЪРНАТА предявената от него молба с искане съдът да признае по
отношение на община Главиница обл.Силистра,че бабата на молителя А Х В/с турски имена
А Ш/е родена на 01.07.1924г. в с.Зебил и да се разпореди съставянето на акт за раждане и
отбелязването на това обстоятелства в съответните регистри на населението .
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на РС-Тутракан.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателката и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване охранителен съдебен акт.
Според изложените в молбата обстоятелства, бабата на молителя по майчина
линия А Ш /родена АХ с баща Х и майка С/е родена на 01.07.1924г. в днешното с.Зебил,
което тогава се е наричало с.Канипе. През 1938г. бабата се изселва в Р Турция, където на
14.03.1939г. заедно със семейството си-баща Х В,майка С О,братята й Х и М Х и сестра й Е
Х,в качеството си на изселници получили турско гражданство.Молителя е представил пред
първата инстанция документ,издаден от турските власти за членове на семейството му в
низходящ ред,който удостоверява,че баба му А Х,заедно със семейството си се изселили от
обл.Силистра в Турция,като по време на изселването родното село на бабата на молителя
с.Канипе се е намирало на Румънска територия,поради което баба му е била вписана с
националност „румънец“. Майката на молителя починала на 18.12.2015г., след което той
направил неуспешен опит да се снабди с акт за раждане на баба си А Х от Община
1
Главиница, но регистри за ражданията не били открити нито в тази община, нито в архивите
на общ.Дулово, към която в миналото е било с.Зебил. Молителят е основал правния си
интерес от настоящото производство с намерението му да предприеме процедура за
кандидатстване за румънско гражданство,понеже по време на раждането и изселването на
баба му,с.Зебил е било в границите на Кралство Румъния.
Историческите събития около връщането на земите от Южна Добружда в
пределите на РБългария през 1940 г. са довели до хипотеза, при която, макар и случили се
на територия, намираща се понастоящем в границите на РБългария, определени събития с
правно значение в отрязъка от време , пред който тези земи са били под румънска
юрисдикция са практически настъпили на територията на чужда държава. Ето защо,
правилно първоинстанционният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 548 ГПК,
съгласно която „Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване
може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се
снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на
държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с
документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на
Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да
разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова
искане.“ Въпреки дадената от първоинстанционния съд възможност на молителя да
представи такъв документ, същият не е изпълнил указанието, което е една от
предпоставките за недопустимост на молбата.
При това положение и предвид разпоредбата на чл. 548 ГПК, молителят иска
съдът да установи факт настъпил на територията на чужда държава и разпореди издаването
на съответен удостоверяващ документ, който касае юрисдикцията на друга държава /
румънски акт за раждане/, за който съответните компетентни органи на тази държава не са
съставили или не са съхранили надлежно или са унищожили съответния удостоверяващ
документ.В тази връзка се налага извода, че взаимоотношенията между молителя и
компетентните органи на Румънската държава за доказване на румънски произход и
придобиване на румънско гражданство от него не касаят българското правосъдие, поради
което и правилно районният съд е приел молбата за недопустима.
Що се касае до аргументът на първоинстанционният съд за липса на правен
интерес от предявяване на молбата от страна на жалбоподателя, то следва да се има предвид
липсата на правен интерес от предявяването и пред българския съд по изложените по – горе
причини, а не изобщо липсата на правен интерес, какъвто той обосновава с намерението си
да инициира процедура за придобиване на румънско гражданство. Именно защото съдът „не
е компетентен да се изказва по процедура за придобиване на румънско гражданство в
Румъния и въз основа на това да презюмира липса на правен интерес“, както е посочено в
жалбата, той не е компетентен и да разгледа молбата, защото правният интерес не се
„презюмира“ , а винаги се извежда несъмнено и категорично.
Ето защо, съдът счита, че определението на районния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 96/27.05.2021 по гр.д. № 59/2021 по описа на
РС-Тутракан.
2
Определението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на
РБългария в едноседмичен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3