РЕШЕНИЕ
№ 2846
гр. София, 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Н. СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110144493 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу Г. В.
Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 23.01.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 70714/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът оспорва исковете с твърдения, че в процесния имот всички
радиатори са демонтирани и се потребява само топла вода, но количеството на
потреблението било неправилно изчислено. Ответникът твърди, че не живее в имота
повече от седем години и съответно по никакъв начин не ползва топлинна енергия.
1
Въвежда възражения относно начина на формиране на задължението с оглед броя
ползвателите, обитатели на имота. Моли исковете срещу него да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
За общоизвестно в производството с доклада по делото съдът е обявил
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
[******], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
За установяване на главната предпоставка за основателност на предявените
искове, а именно наличието на договорно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, по делото като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност, обуславят
извода, че ответникът притежава идеални части от правото на собственост върху
процесния недвижим имот съобразно заявените с исковата молба твърдения. С
нотариален акт за замяна на недвижим имот от 27.10.1978 г., нот.д. [******] г. на
нотариус при СРС [******] е прехвърлил на [******] апартамент [******] От
2
приложената към исковата молба справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009 г., данните от която не са оспорени от ответника, е видно, че [******]
е починала на 04.10.2001 г. и е оставила за свои наследници по закон децата си Г. В. Г.,
Н. В.а Г.а и Р. В. Г., т.е. всеки от тях е наследил и притежава по 1/3 ид.ч. от процесния
недижим имот.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия и ответникът се явява задължен за 1/3 част
от цената на доставената в имота топлинна енергия. Що се отнася до възраженията на
ответника, че през процесния период не е живял и не е ползвал имота, следва да се
посочи, че релевантните законови разпоредби не придават правно значение на
обстоятелството кой е бил фактическият ползвател на топлоснабдения имот. Купувачи
по продажбеното правоотношение в случая са всички собственици на имота, съответно
всеки от тях е задължен за такава част от цената на ТЕ, съответстваща на правата му в
собствеността. Дали само някой от съсобствениците е ползвал имота, доколкото след
възникване на продажбеното правоотношение по силата на закона не се установява да
е подадена молба-декларация, с която някой от съсобствениците да е заявил желание
само той да бъде страна по договора за продажба, респ. да е декларирал, че само той
(самостоятелно или със семейството си) ползва имота, то и не е налице основание за
изключване на отговорността на купувача за цената на доставена в имота ТЕ.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в
етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово
разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
3
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Не е налице възможност
да се премине към дялово разпределение, тъй като отоплителната инсталация в
сградата представлява еднотръбна отоплителна система. Разпределението на
топлинната енергия в сградата е осъществявано от ищеца. През исковия период
съгласно заключението на СТЕ не е осигуряван достъп до уредите в имота за
извършване на отчет. За апартамента е начислявана топлинна енергия за отопление на
имот на база коригиран отопляем обем 51 куб.м. Топлинната енергия за подгряване на
вода е начислена по служебен път при норма 140 л. на денонощие само за 1 бр.
потребител. Начислената топлинна енергия, отдадена за сградната инсталация е
изчислявана по нормативноустановена формула на база отопляем обем на имота в
обем - 189 куб.м. За периода не е била начислявана такса мощност. Вещото лице е
посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи. Експертът е достигнал до извод, че ищецът е извършил разпределението за
периода в съответствие с Методиката, приложение към действащата през периода
Наредба за топлоснабдяването. Съгласно направените изчисления задълженията за
цена на топлинната енергия за периода експертът е посочил, че възлизат на сумата
2060,29 лева. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и
просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по
фактури за цена на услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало
отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият
топломер е преминавал метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през
процесния период същия е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът приема, че искът срещу ответника е
основателен за 1/3 част от сумата съгласно заключението на СТЕ, а именно 686,76
лева, в която част следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 687,44 лева.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от ищеца, като са били
изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. В отношенията
между страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство,
като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците
4
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – [******], от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за разпределението на
топлинна енергия за процесния период, още повече в конкретния случай именно
ищецът е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 5,68 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 686,76 лева за периода 15.01.2020 г. – 01.12.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 116,48 лева и за периода 15.09.2020 г. – 01.12.2020 г. , доколкото
съдът, съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по всяка от двете изравнителни сметки и с помощта на
онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. За разликата до пълния
предявен размер от 133,25 лева и за периода 15.01.2020 г. – 14.09.2020 г. искът следва
да се отхвърли.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
5
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 464,25 от общо 475,00 лева /за държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 32,46 лева от общо 33,22 лева.
Ответникът не е установил да е сторил разноски в производството, с оглед което
и такива не му се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [******], ЕИК [******],
със седалище и адрес на управление: [******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.
В. Г., ЕГН **********, с адрес: [******], дължи на [******] сумата 686,76 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес:[******] аб. № [******], за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния размер от 687,44 лева; мораторна лихва в
размер на сумата 116,48 лева за периода от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 133,25 лева и за
периода 15.01.2020 г. – 14.09.2020 г.; сумата 5,68 лева, представляваща цена на
услугата разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2620 от
23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70714/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [******], ЕИК
[******], със седалище и адрес на управление: [******], срещу Г. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: [******], иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на сумата 1,28 лева, представляваща лихва за забава върху цената на
услугата за разпределение на топлинна енергия за периода 31.12.2019 г. до 01.12.2022
г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2620
от 23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70714/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Г. В. Г., ЕГН **********, с
адрес: [******], да заплати на „[******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление:[******], сумата от 464,25 лева - разноски в исковото производство и
сумата от 32,46 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6