Решение по дело №16473/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2575
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20213110116473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2575
гр. В., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110116473 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца „В. И В. – В.” ООД, гр. В. съществува вземане срещу ответниците Т. Н. В.,
ЕГН********** и П. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В., ж.к.„В. В.“ ***,
ап.60, в размер на сумите за всеки един от тях, както следва: сумата 437,54лв.,
представляваща ½ част от сумата 875,09лв. – неплатена главница за ползвани ВиК услуги
по партида с абонатен №1743590 за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има
издадени фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се в гр. В., ж.к.
„В. В.“, ***, ап.60, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата
43,63лв., представляваща ½ част от сумата 87,26лв. - обезщетението за забава върху
главницата за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260922/03.02.2021г. по ч.гр.д. №
1590/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответниците имат качество на
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото
дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. В., ж.к.„В. В.“ ***,
ап.60. На основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен
срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода
26.06.2018г. – 20.01.2021г. е доставил на ответниците услуги, цената на които те не са
заплатили. По партидата им е натрупана като дължима главница в размер на 875,09лв, ведно
1
с лихва за забава от 87,26лв, начислена върху всяко задължение от датата на съответните
падежи до 29.01.2021г., дължими от всеки един от длъжниците при условията на разделност.
Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 1590/2021г. по описа на ВРС. Същата е връчена на длъжниците
при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С оглед указанията на съда, че заявителят може да предяви
иск в едномесечен срок за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск
за установяване дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение
на която плащане не е извършено. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата
претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както
и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците чрез
назначения от съда особен представител, с твърдения за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, както и
документи, доказващи наличие на валидно вземане. Твърди, че няма как лицата да не са
заплащали кубиците вода считано от 2010г., отчетени с електронен таблет и в същото време
да са предприели смяна на водомер. Сочи, че потреблението не е реално. Моли исковата
претенция да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответниците чрез назначения от съда особен представител поддържат отговора и
молят за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 260922/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1590/2021г. по описа на Районен съд– В., ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство. Видно от материалите по заповедното дело е, че заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7 ГПК, което е обосновало правния интерес
от заявената форма на защита. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с
настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да
установи пълно и главно, че ответниците са потребители /собственик, ползвател/ на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период по партида с абонатен
номер №1743590 на адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, ***, ап.60; че количеството вода, за което се
търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер
на мораторната лихва върху главницата.
От представената по делото справка за недобора на частен абонат с аб. №1743590, с
титуляри Т. Н. В. и П. Н. В., за обект, находящ се в гр. В., ж.к. „В. В.“, ***, ап.60 към
2
29.01.2021г., е видно, че общото задължение за консумирана вода по аб.№1743590, за
периода 26.06.2018г.– 20.01.2021г., възлиза в общ размер на 875,09лева. Начислената от
ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху главницата към 29.01.2021г. е в
размер на 87,26лева.
Ищцовото дружество е представило справки по лице в служба вписвания за периода
01.01.1993-29.06.2022г., видно от които ответниците се явяват собственици по силата на
договор за дарение на имота, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, ***, от 28.12.1994г.
От Констативен протокол №1/21.06.2022г., се установява, че при проверка на
процесния адрес представител на ищцото дружество е извършил отчет на водомера, в
присъствието на Нели Петкова - майка на ответниците и е установено показание на
водомера с № 555 от 2531куб.м., за което е положен подпис от представителя на абоната.
Представен е и опис на отчет за абонат №1743590, за периода 26.06.2018г. –
25.01.2021г.
За установяване размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
заключението на в.л. по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като
обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като
неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. Партидата с абонатен номер
№1743590 в. лице посочва, че към датата на проверката – 20.06.2022г. се води на името на
ответниците – Т. Н. В. и П. Н. В.. В таблица на вещото лице е отразено, че сборът от всяко
едно от месечните задължения по главницата за ползване на В и К услуги по партида с
абонатен №1743590, по процесните фактури в периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г. за
ползвани услуги възлиза в общ размер на на 875,09лева, а размерът на лихвата за забава
върху всяко едно от установените месечни задължения по издадени фактури, считано от
съответния им падеж до 29.01.2021г. - на 87,29лв. На следващо място от заключението на
вещото лице се установява, че има съответствие между записаните в карнетните листи
показания и начислените суми по фактурите, както и че начислените суми са въз основа на
реални показания.
В разглеждания казус, пр. представител на ответниците е оспорил същите да имат
качество на потребители на предоставяните от ищеца услуги в посочения имот. Анализът на
ангажираните писмени доказателства обосновават извод за обратното. В този смисъл съдът
съобрази представената справка от Агенция по вписванията, според която ответниците са
собственици на водоснабдения имот, считано от 28.12.1994г., т.е за целия процесен период.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„В. И В. - В.” ООД регламентиращи договорните отношения между страните, тяхно
задължение е да заплащат ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи
условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните
отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените
разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в
сила и важат за всички потребители, включително и за ответниците. Поради всичко
3
изложено съдът преценява, че в качеството им на потребители за ответниците е възникнало
задължението да заплащат стойността на потребената вода и на количествата отведени и
пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени по предвидения в Общите
условия ред.
В тази връзка следва да се отбележи още и че видно от Констативен протокол
№1/21.06.2022г, лицето осигурило достъп, а именно майката на ответниците - Нели
Петкова, е положила подпис в документа, с което реално се е съгласила и е приела
показанията на водомера, който към същата дата е отчел потребление в процесния имот в
размер на общо 2531куб.м. Доколкото не са налице доказателства за писмено оспорване на
това задължение пред ВиК оператора в предвидения в ОУ срок, то следва да се приеме, че
ответниците са се съгласили със задължението си, респ. с неговата дължимост.
В тежест на ответниците е било да установят при условията на пълно и главно
доказване, че са изпълнили задължението за плащане. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, вкл. и експертът по изготвената СЧЕ не е констатирал извършени плащания, а
и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът преценява, че ответниците дължат
посочената сума в размер от по ½ за всеки от тях. Главницата, както е поискано следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенцията за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху
горните задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „В. И В. - В.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответниците
са изпаднали в забава за заплащане на цената на доставените им ВиК услуги по издадените
фактури за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30 - дневния срок от
издаване на съответната фактура. Съгласно заключението на в.л. задължението върху
главницата от 875,09лв възлиза на 87,26лв. Всеки от ответниците съответно дължи ½ от
същата за процесния период, поради което претенцията за обезщетение за забава следва да
бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са – 300 лева юк.възнаграждение; 75лева допълнителна ДТ, 170 лева депозит
за вещо лице, 300 лв. депозит за особен представител.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора,
както и с оглед на проведеното едно на брой съдебно заседание, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 150лева. Така, общо в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски от 695лева.
4
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Така, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за заповедното производство от 75лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „В. И В. – В.” ООД, гр. В. ЕИК *** съществува вземане срещу ответниците Т. Н.
В., ЕГН********** и П. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В., ж.к.„В. В.“ ***,
ап.60, в размер на сумите за всеки един от тях, както следва: сумата 437,54лв.,
представляваща ½ част от сумата 875,09лв. – неплатена главница за ползвани ВиК услуги
по партида с абонатен №1743590 за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има
издадени фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се в гр. В., ж.к.
„В. В.“, ***, ап.60, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата
43,63лв., представляваща ½ част от сумата 87,26лв. - обезщетението за забава върху
главницата за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260922/03.02.2021г. по ч.гр.д. №
1590/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.

ОСЪЖДА Т. Н. В., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „В. И В.-В.” ООД, ЕИК ***,
сумата от 347,50лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА П. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В. И В.-В.” ООД, ЕИК ***,
сумата от 347,50лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА Т. Н. В., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „В. И В. - В.” ООД, ЕИК ***
сумата от 37,50лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 1590/2021г.
по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА П. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В. И В. - В.” ООД, ЕИК ***
сумата от 37,50лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 1590/2021г.
по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6