Решение по дело №2845/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260386
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20203110202845
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На пети октомври                                Година две хиляди и двадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                  № 2845                      по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.В.М. против НП № 23-0000492 от 19.05.2020г. на Директора на Дирекция Автомобилна администрация –гр.Варна, с което

-за нарушение на чл.31 ал.1 т.8 от Наредба № 34/06.12.99г. на МТ, на осн.чл.93 ал.2 от ЗАвПр на В.М. е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.

-за нарушение на чл.100 ал.1 т.1, на осн. чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

       

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

        В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., който по същество изразява становище НП да бъде изменено. Според чл. 3 ал.2 от ЗАНН,  следвало да се приложи по- благоприятният закон. ЗДвП предвиждал в пъти по- ниско наказание, от предвиденото в ЗАвПр за неносене на документи, но въпреки това не бил приложена санкцията на ЗДвП.

Въззиваемата страна Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация-Варна, редовно призовани, изпращат представител ю.к.Вълчева, която оспорва жалбата и прави искане  за присъждане на разноски.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:     На 03.03.20 в гр. Варна на ул..“Т.Влайков“ до автобусна спирка  престоявал таксиметров л.а. с рег. № В 5336 НС, собственост на „Соната транс“ЕООД, управляван от въззивника В.М..  При извършване на проверка последният не представил контролен талон към СУМПС и удостоверение за психологическа годност, каквото имал валидно издадено.

        Бил съставен АУАН, предявен и връчен на въззивника срещу подпис и без възражения.

           

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН, справка от регистър, справка за нарушител, заповед за компетентност. Като непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства, следва да се кредитират и показанията на св.И.. 

         

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно, но е последвал по- благоприятен закон, което налага наказателното постановление да бъде изменено.

        АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Описани са всички съставомерни  признаци на нарушенията и всички, относими към тях факти. Предвид това, става ясно както от фактическа, така и от правна страна за какво е наказано лицето. Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел е нарушение, но същото не ограничава правото на защита и не е съществено. Видно от подписа на В.М., АУАН е предявен и връчен на нарушителя,  на същия  е дадена възможност за възражения.

        Непредставянето на  удостоверение за психическа годност пи извършване на проверка е нарушение на чл.31 ал.1 т.8 от Наредба № 34 /06.12.99г. на МТ и е наказуемо на осн.чл.93 ал.2 от ЗАвПр. Непредставянето на документи е наказуемо по чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП само когато тези документи са изчерпателно изброените свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Удостоверението за психологическа годност не е в този кръг и правилно АНО е  приложил чл.92 ал.2 от ЗАвПр по отношение на не представянето на УПГ и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП по отношение на контролния талон към СУМПС.

        Нарушенията неса маловажни по см.чл.28 ЗАНН, тъй като не се установяват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да ги отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.

        Независимо от горното, НП следва да бъде изменено, тъй като след издаването му е влязъл в сила закон, който е по- благоприятен за дееца. Към датата на извършване на нарушението и на издаването на НП, чл.93 ал.2 е предвиждал наказание глоба в размер на 500 лева. Нормата е изменена,публикувана в ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г. и считано от тогава предвидената глоба е в размер на 100 лева.  До влизане в сила на наказателното постановление е последвала различна нормативна разпоредба и се налага да бъде направено изключение от принципа, че се прилага нормата, действаща към момента на извършване на деянието. На осн. чл. 3 ал.2 от ЗАНН следва да се приложи  онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, поради което НП следва да бъде изменено, като наказанието глоба да бъде  намалено на 100 лева.

 

        С оглед липсата на  правна сложност, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да е 80 лева. НП следва да бъде изменено само по отношение размера на наказанието, като общата сума на глобите се редуцира от 510 на 110 лева. Това предполага на административнонаказващия орган да бъдат присъдени разноски в размер пропорционален на неуважената част от искането, а именно в размер на 17.24 лв.

        Въззивната страна не е направила искане за присъждане на разноски.

 

        Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 23-0000492 от 19.05.2020г. на Директора на Дирекция Автомобилна администрация –гр.Варна, с което за нарушение на чл.31 ал.1 т.8 от Наредба № 34/06.12.99г. на МТ, на осн.чл.93 ал.2 от ЗАвПр на В.М. е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1, на осн. чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП - наказание глоба в размер на 10 лв., като на осн. чл.3 ал.2 от ЗАНН НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА,  наложена на основание чл.93 ал.2 от ЗАвПр на 100 /сто/ лева.

 

         ОСЪЖДА В. М. да заплати на Регионална дирекция "Автомобилна администрация – Варна"  възнаграждение за процесуално представителство в размер на 17.24 лв. / седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки /.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Варненски административен съд в 14 дневен срок  от съобщението.

 

 

                                                          СЪДИЯ: