Решение по КНАХД №170/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Й. В. К., адрес за призоваване: [населено място], пл. „С.“, х-л „[община]“, ет. **, [тел. номер], срещу Решение № 5/06.04.2025 г., постановено по АНД № 80/2024 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 2 и ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане да се отмени обжалваното решение и съдът да се произнесе по същество. Алтернативно моли при наличие на условията на чл. 222, ал. 2 АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание, касаторът Й. В. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа касационната жалба. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се отмени, както и се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба - Началника на Районно управление - [населено място] в ОД на МВР - [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ш., който оспорва касационната жалба. В съдебното заседание и в представено по делото писмено становище излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и прави искане същото да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски по делото - възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. [област] е било Наказателно постановление № 24-0373-000248/01.07.2024 г. на Началник РУ - [населено място] в ОДМВР - [населено място], с което на касационният жалбоподател Й. В. К. е наложена глоба в размер на 30 лв., на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Приел е, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН - тримесечен за съставяне на АУАН, съставен на 21.06.2024 г., и шестмесечен за издаване на НП, издадено на 01.07.2024 г., считано от момента на установяване на нарушението - 21.06.2024 г. Съдът е приел, че в акта и в наказателно постановление е дадено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Районният съд е приел, че релевантно в случая е несъобразяването с пътен знак В24. Приел е, че липсва всякакво съмнение каква е действителната фактическа обстановка по обвинението, респективно за жалбоподателя не е била налице неяснота относно нарушението и ограничено правото на защита. Съдът е приел, че уредбата по ЗАНН не съдържа изискване за излагане в АУАН и НП на съставомерни от субективна страна признаци на административното нарушение.

Районният съд е приел, че съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Приел е, че съгласно чл. 76 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В24 забранява изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди, а съгласно чл. 47 от ППЗДвП със знак В24 се забранява изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. Съдът е приел, че жалбоподателя К. е обвинен, че нарушава забраната, въведена с пътен знак В24, тъй като е извършил изпреварване на друг автомобил в зоната на неговото действие, като нарушението му се доказва по несъмнен начин и от показанията на свидетеля М. и свидетеля К., които непосредствено са възприели действията на водача К., в нарушение на пътен знак В24. Съдът е направил извод, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, при форма на вина - пряк умисъл, поради факта, че като правоспособен водач на МПС не е съобразил поведението си с пътен знак В24, съзнавайки, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения. Съдът е приел, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за посоченото нарушение с приложимата санкционна норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. Извел е извод, че размерът на глобата е правилно индивидуализиран в съответствие с установения в закона фиксиран размер - 30 лв., като административното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и отговаря на целите на наказанието, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

Районният съд е приел, че отнемането на контролни точки не е административно наказание, което подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция, поради което липсата на изчерпателна правна квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от нормативния акт не се отразява на законосъобразността на наказателното постановление. Приел е, че отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт. То няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението.

Съдът е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28, във вр. с &[Наименование]; 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

По изложените съображения, районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ОДМВР - [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимият закон. Съдът е изложил и съображения защо приема за безспорно установено вмененото на касационния жалбоподател нарушение от обективна и субективна страна.

В случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не са ограничени процесуалните права на жалбоподателя. Същите съдържат описание на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наложено и предвиденото в чл. 183, ал. 1, предл. трето от ЗДвП административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като според санкционната норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП (в приложимата редакция преди изменение на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), се наказва с глоба 30 лв. водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението.

Съгласно чл. 83, ал. 1 от Наредба № РД-02-21-1/23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ се използва за сигнализиране на пътен участък, в който не е осигурено минималното разстояние за видимост съгласно приложение № 16. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните наименования: пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“.

Установява се по безспорен начин по делото, че касационният жалбоподател Й. В. К. е извършил вмененото му с акта и наказателното постановление нарушение, а именно: че същият на 21.06.2024 г. в 11,25 часа, в [населено място], [улица], до входа на ПГСГСТ „Н. Й. В.“, в посока към [населено място], като водач на лек автомобил „Ш.“ с рег. № [рег. номер], е предприел и извършил маневра изпреварване на друг автомобил след пътен знак В-24 (забранено изпреварване на МПС), който е поставен след кръстовище с [улица], като не е съобразил своето поведение с указанието на пътния знак, което се установява от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели М. и К., които съответстват на описаното като нарушение както в акта, така и в постановлението, поради което районния съд правилно е приел, че същото е доказано. Правилен е изводът на районния съд, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, при форма на вина - пряк умисъл, поради факта, че като правоспособен водач на МПС не е съобразил поведението си с пътен знак В24, съзнавайки, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения.

В случая наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на касационният жалбоподател Й. В. К. предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 30 лв. за извършеното нарушение. Настоящата инстанция счита, че с наложеното с постановлението административно наказание ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. Вмененото нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление и за обществото в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи, като маловажен случай. Касае се за административно нарушение по Закона за движение по пътищата, регулиращо обществените отношения, свързани с безопасността при управление на МПС. Ето защо, в случая не намира приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на вмененото нарушение.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за завишен размер на присъдено юрисконсултско възнаграждение на ОД на МВР - [населено място]. Размерът на юрисконсултското възнаграждение от 150 лв. е определен от районния съд в рамките, указани в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и отговаря на обема извършена дейност по делото от юрисконсулт Ш..

Поради горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението си по Административно наказателно дело (АНД) № 80/2025 г., Районен съд - гр. Чепеларе не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на закона, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1 и т. 2 от НПК за неговата отмяна по касационен ред, поради което същото решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/06.04.2025 г., постановено по Административно наказателно дело № 80/2024 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

ОСЪЖДА Й. В. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 3, ап. 70, да заплати на Областна дирекция на МВР - [населено място] сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.