№ 22717
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110142816 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Л. Б. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. ........ чрез адв. Р. Е. П., САК, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал.1 ЗЗЗ за осъждане на ответника „..........“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес
на управление: гр. ....... да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на противоправно
поведение на служители на ответното дружество, изразяващи се в действия по
образуване на изпълнително дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ ........... рег. № ............
район на действие ОС ....., след като вземането на ответника е било погасено чрез
плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът Л. Б. Н. извежда съдебно предявените права при твърдения, че
ответното дружество е образувало изпълнително дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ
........... рег. № ............ район на действие ОС – ..... на дата 22.05.2025 г., за
принудително събиране на сумата 26,85 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. №
2197/2024 г. по описа на СРС (заповедно производство) и сумата 161,09 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 43700/2024 г. по описа на СРС (исковото
производство), след като същите са били погасени, чрез плащане на 15.05.2025 г.
Поддържа, че в тази връзка на дата 04.07.2025 г. подал молба до съдебния изпълнител
с искане за прекратяване на изпълнителното дело, към която представил и договор за
правна защита и съдействие за сумата от 400 лв. и поискали присъждането им от
страна на съдебния изпълнител. Твърди се, че съдебният изпълнител с постановление
прекратил изпълнителното дело, но не се произнесъл по отговорността за разноските,
тъй като нямал такова задължение. При тези твърдения се обоснова, че поради
противоправното поведение на служители при ответното дружество по образуване на
изпълнително дело след погасяване на задължението, ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за
представителство по изпълнителното дело в размер на 400 лв., което претендира
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..........“ ЕАД е подал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва иска при възражения за неговата неодпустимост и
неоснователност. Сочи също така, че с предявяването на настоящия иск на деликтно
основание за репариране на разноските по изпълнителното дело, представлява
злоупотреба с процесуални права, за да се генерират разноски. Не оспорва
обстоятелството, че въз основа на молба от дата 20.05.2025 г., подадена от ответника,
срещу ищеца е образувано на изпълнително дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ
........... рег. № ............ район на действие ОС – ..... за събиране на посочените в исковата
молба суми. Оспорва се да е налице фактическият състав на деликтната отговорност,
като в тази връзка се поддържа, че заплатеното по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение, претендирано като вреда от длъжника не е обичайна последица,
причинена от неправомерно поведение на взискателя и ответник, а представлявало
последица на решението на длъжника, за който липсвало необходимост да предприема
действия по изпълнителното дело, а от там и да упълномощава адвокат. Поддържа, че
длъжникът има право да поиска присъждане на разноски от съдебния изпълнител,
като не би следвало да черпи права от пропуска си да направи това, чрез
предявяването на настоящия иск. При тези възражения моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски за производството. Прави възражение за
прекомерност на претендираното ищеца адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че ответното дружество е образувало изпълнително дело № 398/2025
г. по описа на ЧСИ ........... рег. № ............ район на действие ОС – ..... на дата 22.05.2025
г., за принудително събиране на сумата 26,85 лева, представляваща разноски по ч.гр.д.
№ 2197/2024 г. по описа на СРС (заповедно производство) и сумата 161,09 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 43700/2024 г. по описа на СРС (исковото
производство), след като същите са били погасени, чрез плащане на 15.05.2025 г.
С преводно нареждане от дата 15.05.2025 г. ищцата е превела по банкова сметка
на ответното дружество сумата от 187,97 лв. с посочено основание „разноски гр.д. №
43700 от 2024 г. СРС“
От приложената по делото електронна кореспонденция между страните се
установява, че ищцата, чрез адв. Р. П. е изпратила електронно съобщение до ответното
дружество на дата 15.05.2025 г., с което прилага платежни нареждания за извършени
плащания за дължимите суми по гр.д. № 43700/2024 г. В отговор на това ответното
дружество е посочило, че с платената сума е погасило и други задължения на ищеца, в
резултат на което останало непогасено задължение в размер на 116,79 лева – съдебни
разноски и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложен препис от документите, съдържащи се в кориците на
изпълнително дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ ........... рег. № ............ район на
действие ОС – ....., видно от които ответното дружество е подало молба за образуване
на изпълнително дело срещу ищеца за принудително събиране на сумата от 26,85 лева,
представляващи разноски по заповедното производство (ч.гр.д. № 2197/2024 г. на
СРС) и сумата 161,09 лева за разноски за исковото производство (гр.д. № 43700/2024 г.
на СРС), съгласно изпълнителен лист, издадена на 29.04.2025 г.
На 05.06.2025 г. в рамките на изпълнителното дело са наложени запор върху
вземането за пенсия на ищеца и върху вземанията по банкова сметка.
На 07.07.2025 г. ищцата, чрез адв. Р. П. е подала молба за прекратяване на
изпълнителното дело, като са приложени и преводни нареждания за плащане на
2
принудително събираните суми.
На 16.07.2025 г. ответното дружество като взискател по изпълнителното дело е
подало молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК.
Изпълнителното дело е прекратено с Постановление на съдебния изпълнител от
дата 16.07.2025 г.
Направена е удръжка от пенсията на ищцата в размер на 284,84 лв., които са
възстановени на 04.08.2025 г.
По делото е представен договор за правна защита, съдействие и процесуално
представителство, сключен на 01.07.2025 г. между ищеца и адв. Р. П. с предмет на
договора правна защита, съдействие и процесуално представителство по заведено
изп.дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ ........... рег. № ............ с район на действие ОС
– ..... с възнаграждение в размер на 400 лева, от които 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело и 200 лева за воденето му, което възнаграждение е заплатено в
брой при подписване на договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място съдът намира, че така предявеният иск е допустим, доколкото от
една страна ищецът извежда твърдения за противоправно действие от страна на
служители на ответното дружество, в резултат на което същият е претърпял
имуществени вреди, който иск очертан по този начин е всякога допустим. Наред с това
съдът съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските в изпълнителния процес са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото е прекратено на някое от
основанията, посочени в чл. 433 ГПК, какъвто е конкретният случай - сумата е била
заплатена преди образуване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 2 ГПК). Но
в същото време, в ГПК не е предвидена възможност и право на длъжника, когато
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ГПК да претендира
направените в хода на производството разноски, нито се съдържат разпоредби,
уреждащи въпроса за разноските, направени от длъжника. Липсата на процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в изпълнителния процес налага
извод, че изразходваните средства в хода на принудителното изпълнение, прекратено в
хипотезата на чл. 433 ГПК, представляват имуществени вреди за лицето, привлечено
като длъжник по принудително изпълнение, за което не са налице материални
предпоставки и за които вреди взискателят дължи обезщетение по реда на
непозволеното увреждане. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира
единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да
урежда как се репарират разходите, направени от последния в рамките на
изпълнителния процес в зависимост от това дали съществува или не правото на
принудително изпълнение, то и единственият път за защита е да се претендират тези
разходи по общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл
и решение № 260798/08.02.2021 г. по в. гр. д. № 9164/2020 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав, решение № 279/17.01.2023 г. по в. гр. д. № 3291/2022 г. по описа на
СГС, IV-Г въззивен състав и др.
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: настъпването на посочените в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди, техният размер, както и пряката им причинна
връзка с твърдяното противоправно поведение на лица, на които ответникът се явява
възложител.
3
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност на
поведението на лица, на които се явява възложител, както и наведените в отговора на
исковата молба възражения в това число за твърдяна злоупотреба с процесуални права
от страна на ищеца.
Предвид липсата на спор между страните, а и със събраните по делото
доказателства беше доказано, че ответното дружество е предприело действия по
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите, съгласно
изпълнителен лист, издадена на 29.04.2025 г. за сумата от 26,85 лева, представляващи
разноски по заповедното производство (ч.гр.д. № 2197/2024 г. на СРС) и сумата 161,09
лева за разноски за исковото производство (гр.д. № 43700/2024 г. на СРС), срещу
ищцата, след като същата вече е била заплатила дължимите суми. Същевременно по
делото беше доказано също така, че ищцата е уведомила ответното дружество за
извършеното плащане още към дата на извършването му (15.05.2025 г.).
Във връзка с проведената между страните електронна кореспонденция и
наведените в същата данни от ответника за погасяване на други задължения на ищеца,
съдът намира, че нито ответникът е изложил подобни твърдения в отговора на
исковата молба, нито пък е ангажирал доказателства в това. Следователно с
извършеното плащане от страна на ищеца и с оглед изрично посоченото основание на
плащането – „разноски гр.д. № 43700 от 2024 г. СРС“ същият е погасил задължението
си по издадения на 29.04.2025 г. изпълнителен лист.
При тези данни следва несъмнен извод, че ответното дружество е предприело
действия по образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вече
погасено вземане и то след като е бил надлежно уведомен за извършеното плащане.
Тези действия се явяват противоправни, доколкото служителите на ответното
дружество са знаели за извършеното плащане и въпреки това са представили
издадения изпълнителен лист за предприемане на действия по принудително
изпълнение срещу ищеца. В този смисъл съдът съобрази, че противоправността
представлява по своето естество несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от
дееца. Действието би било неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки
нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице
необходимите за извършването му предпоставки. В случая изпълняемото право е било
погасено чрез плащане преди образуване на изпълнителното дело, поради което е
налице противоправно поведение на ответника, изразяващо се в образуване на
изпълнителния процес (чрез възлагане на това действие на юрисконсулт с пълномощно
за образуване на изпълнителни дела). Същевременно в рамките на образуваното
изпълнително дело са извършени изпълнителни действия спрямо имуществото на
ищеца – длъжник – наложени са запор върху вземането за пенсия и вземания от банка,
в резултат на които са направени и удръжки.
В тази връзка и за защита в рамките на изпълнителното дело ищцата е сключила
договор за правна защита и съдействие с адв. Р. П., във връзка с който е заплатила на
адвоката сумата от 400 лева. Заплащането на адвокатско възнаграждение се явява
пряка последица във връзка с поведението на служителите при ответното дружество за
образуване на изпълнително дело, доколкото длъжникът не би заплатил адвокатски
хонорар, респективно не би претърпял имуществени вреди, ако ответникът не беше
образувал изпълнително дело за вземане, което вече е било удовлетворено. В тази
връзка вредите са пряка и непосредствена последица от действията по образуване на
изпълнителното дело.
Вината за причиняване на вредите се предполага до доказване на противното –
по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не е представил доказателства, които да
4
оборват презумпцията за вина. Налага се извод, че е налице пряка причинна връзка
между поведението на ответника и заплатеното от ищеца възнаграждение в хода на
изпълнителния процес, образуван въз основа на издадения в полза на ответника
изпълнителен титул, вземанията по който са били заплатени преди образуване на
изпълнителното дело, т. е. ответникът с поведението си е допринесъл за извършването
на разноски за адвокатски хонорар. Следователно по делото се доказа, че
имущественият разход (претърпяната загуба) в размер на 400 лв. от ищеца за заплатено
адвокатско възнаграждение е настъпил поради предприетите противоправни действия
от страна на служител/и на ответника по образуване на изпълнителното дело. С оглед
на изложеното по делото са установени всички материалноправни предпоставки за
уважаване на предявения иск. Ответникът не доказа да е погасил чрез плащане
процесното вземане, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Не на последно място, съдът намира, че по делото не беше доказано
твърдението на ответното дружество, че предявяването на настоящия иск представлява
злоупотреба с процесуални права с цел да се генерират разноски. Съгласно тР.та
практика на ВКС носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и
кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която е противоправна. Такава ще е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат накърнени права или
законни интереси на други - чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, а
също и в противоречие с интересите на обществото - чл. 8, ал. 2 ЗЗД. В случая не е
налице нито една от посочените хипотези, за да се приеме, че е налице злоупотреба с
право, още повече, че се претендира минимален адвокатски хонорар. Същевременно
упълномощаването на адвокат има за цел извършването на проверка относно фактите
въз основа на какво основание и за какви суми е било образувано изпълнителното
дело, за което ищецът е узнал след получаване на съобщение за наложен запор върху
вземания за пенсия и от банкова сметка, които са постъпили или ще постъпят по
последното, поради което доводите на ответника, че ищецът е можел просто да подаде
молба за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и не е следвало да ангажира
адвокат, също са неоснователни.
Въз основа на всичко изложено съдът намира предявения иск за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а имено 42,50 лева платена
държавна такса и 400 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, доколкото размерът му съответства на фактическата и
правна сложност на делото, защитавания материален интерес и реално проявената
процесуална активност на адвоката.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
....... ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ........ на основание чл.
49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
5
претърпени имуществени вреди в резултат на противоправно поведение на служители
на ответното дружество, изразяващи се в действия по образуване на изпълнително
дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ ........... рег. № ............ район на действие ОС .....,
след като вземането на ответника е било погасено чрез плащане, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
....... ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ........ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 442,50 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6