РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1994 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е
образувано по молба на „Г.Е.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на „Г.“ ООД поради
неплатежоспособността, алтернативно - свръхзадължеността му, с правно
основание чл.607а, ал.1 вр. чл.608, ал.1, т.1 вр. чл.608, ал3 от ТЗ и чл.607а,
ал.2 вр. чл.625 ТЗ.
Молителят „Г.е.“ ООД твърди, че е
дистрибутор и доставчик на хартия за офсетов печат, като с ответника са в
трайни търговски правоотношения от 2016 г. За изминалия период до предявяване
на молбата „Г.Е." ООД му е продало и доставило хартия,
за
които доставки са издадени посочените в молбата фактури с посочена стойност с
включен ДДС в общ размер от 117 575, 62 лв. с вкл.ДДС.
В периода от 2016 г. до 2019 г. за част
от горепосочените фактури са издадени кредитни известия „Г.Е.“ ООД до ответното
дружество, като към 27.07.2020 г. признатият между страните размер на задълженията
на „Г." ООД към „Г.Е." ООД възлиза на 114 377, 45 лв. с вкл. ДДС.
В периода между 2019 г. и 2020 г. „Г."
ООД и „Г.Е." ООД са в трайни търговски правоотношения, като първото е предоставяло
на молителя стоки и услуги по данъчни фактури и счетоводни документи, както
следва: Фактура № 1279 от 28.06.2019 г. за сумата от 482,78 лв.; Кредитно
известие № 1280 от 05.07.2019 г. за сумата от -18,79 лв.; Фактура № 1281 от
16.07.2019 г. за сумата от 870,04 лв.; Дебитно
известие № 1283 от 02.08.2019 г. за сумата от 462,13 лв.; Фактура № 1284 от
18.09.2019 г. за сумата от 252,38 лв.; Фактура № 1285 от 24.10.2019 г. за сумата от 374,32 лв.; Фактура № 1289 от
13.11.2019 г. за сумата от 229,07 лв.; Дебитно известие № 1290 от 21.11.2019 г.
за сумата от 20,54 лв.; Фактура № 1293 от 29.01.2020 г. за сумата от 463,48 лв.; Фактура № 1298 от
23.04.2020 г. за сумата от 285,65 лв.; Фактура № 1311 от 21.07.2020 г. за
сумата от 117,13 лв. Общият размер на задълженията на „Г.Е." ООД към „Г.“
ООД, по посочените фактури и счетоводни документи, възлизал на 3 544, 38 лв. На
24.07.2020
г. между
страните било извършено прихващане, обективирано в Протокол за прихващане, с
който длъжникът изрично признавал задълженията си
към молителя и след сключването му общото задължение на длъжника „Г.“ ООД към „Г.Е.“
ООД възлизало на 110 833, 07 лв. Видно от представените фактури,
задълженията на длъжника били изискуеми много преди депозиране на молбата по чл.625 ТЗ. Общата
стойност на задълженията на „Г.“ ООД към молителя възлиза на 110 833,07 лв.,
без
да се включва законната лихва за забава.
Твърди се, че въпреки многобройните покани за заплащане
на
дължимите суми, дружеството- длъжник не е изпълнило и не
може да
изпълни изискуемите си задължения не само към дружеството-молител, но и към други кредитори, поради трайно
влошено икономическо състояние. Видно от
обявения Годишен финансов отчет на „Г.“ ООД за 2019 г. - имуществото на длъжника
е недостатъчно да покрие паричните му задължения. Отчетът за приходите и
разходите показвал, че задълженията на дружеството възлизат на 406 000 лв.,
докато приходите са в пъти по-малко - 131 000 лв.
С оглед на гореизложеното, поддържа, че
„Г.“ ООД е неплатежоспособно по смисъла на чл.
608, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото не е в състояние да изпълни парично
задължения, породени от търговска сделка, както и по смисъла на чл.
608, ал. 3 ТЗ, доколкото
е спрял плащанията към молителя и задълженията на „Г.“ ООД са съществуващи и
действителни към момента на депозиране на молбата. В условията на
алтернативност, сочи
че „Г.“ ООД“ се намира в състояние на свръхзадълженост,
по
смисъла на чл. 742, ал.1
от
Търговския закон.
С молбата си „Г.Е.“ ООД, на основание чл. 630 ТЗ иска съдът да обяви неплатежоспособността, алтернативно
свръхзадължеността на „Г.“
ООД ЕИК*********, да определи началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност и да определи на датата
на първото събрание на кредиторите. В случай,че длъжникът няма достатъчно
имущество за покриване на началните разноски моли съда да обяви
неплатежоспособността на дружеството, съответно свръхзадължеността му, да
определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност и да допусне
запор и възбрана; да постанови прекратяване на дейността на предприятието; да
обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по делото на
основание чл.632, ал.1, вр. ал.4 ТЗ.
Ответникът, чрез управител Т., с молба от т 08.02 .2021 г. и в съдебно заседание оспорва молбата като твърди, че не са налице материално правните предпоставки за обявяване на дружеството в несъстоятелност; възразява, че взЕ.нето на молителя за законни лихви върху сумите по фактури е погасено по давност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приЕ. следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени
доказателства Фактура № 36084 от 30.06.2016 г. за сумата от 1 266,96 лв.;
Фактура № 36114 от 05.07.2016 г. за сумата от 3 919,57 лв.; Фактура № 36147 от
11.07.2016 г. за сумата от 631,80 лв.; Фактура № 36184 от 15.07.2016 г. за
сумата от 1 112,33 лв.; Фактура № 36608 от 27.09.2016 г. за сумата от 9 726,38
лв.; Фактура № 36609 от 27.09.2016 г. за сумата от 10 064,40 лв.; Фактура №
37229 от 16,12.2016 г. за сумата от 12 403,63 лв.; Фактура № 37230 от
16.12.2016 г. за сумата от 7 581,07 лв.; Фактура № 37323 от 10.01.2017 г. за
сумата от 16 177,69 лв.; Фактура № 37324 от 10.01.2017 г. за сумата от 13
559,81 лв.; Фактура № 37337 от 12.01.2017 г. за сумата от 21 847,93 лв.;
Фактура № 37338 от 12.01.2017 г. за сумата от 15 882,47 лв.; Фактура № 41640 от
03.07.2019 г. за сумата от 203,41 лв.; Протокол за прихващане от 24.07.2020 г.
между „Г.Е.“ ООД и
„Г.“
ООД и заключението на съдебно счетоводната експертиза (т.1) се установи, че молителят
има парично взЕ.не спрямо длъжника за сумите по процесните фактури не е
извършено плащане от длъжника. Посочените задължения са измежду изброените в
чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ – тоест произтичат или отнасят от търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. С протокол за
прихващане от 24.07.2020 г. длъжникът е признал взЕ.нето на кредитора, което е
било частично погасено, чрез прихващане с насрещно взЕ.не в размер на
3 544, 38 лв., с което неговия размер е намален до 110, 833, 07 лв. От
заключението на вещото лице се установява размера на задълженията за лихва за
забавено плащане, считано от датата на падежа на всяка една от тях, до датата
на предявяване на молбата -15.10.2020
г., в обща размер от 44 663, 06 лв. (табл. л.3 и л.4 от заключението).
Размерът на задълженията на длъжника към 31.12.2019 г. към всички негови
кредитори е общо 404 000 лв., от които към доставчици 286 000 лв. и
други задължения 118 000 лв., в т.ч. към персонала – 22 000 лв. по
отделни кредитори, посочени в допълнителното заключение (л.4 по задача 5). Последното плащане от „Г.“
ООД по търговска сделка е извършено на 05.11.2020 г. по фактура № ********** от
05.11.2020 г., за наем за м.10.2020 г. на ЕТ „П. – Б.П.“. В баланса на
търговското дружество – длъжник към 31.12.2019 г. не фигурират дълготрайни
материални активи. Отразеният в баланса
ДМА „Земя Ахтопол“ е продаден през 2019 г. Общата стойност на имуществото на
дружеството – длъжник по последния годишен баланс 31.12.2019 г. възлиза на 599 000 лв., в
т.ч. стоки – 3 000 лв. и взЕ.ния
в размер на 596 000 лв., дружеството не отчита налични парични средства. Вещото
лице изяснява, че към 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. общата балансова
стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни на „Г.“ ООД са били
достатъчни за покриване на всички негови задължения –текущи и нетекущи и
активите надвишават неговите пасиви. Несъбраните взЕ.ния на дружеството спрямо
клиенти и доставчици за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са взЕ.ния със срок над една
година, с изключение на взЕ.ния в общ размер от 4890, 31 лв. за 2018 г. и 4613,
12 лв. за 2017 г., и 3676, 18 лв. към 31.12.2020, поради което не се включват
при изчисляване на коефициентите за ликвидност за периода. От заключението на приетата
по
делото и неоспорена от ответника допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза -
стойностите на коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към
31.12.2016 г.; 31.12.2017 г.; 31.12.2018 г.; 31.12.2019 г.; и 31.12.2020
г. са значително под референтните такива и показват, че при необходимост дружеството не е в състояние да погаси незабавно своите текущи
задължения. Стойностите,
до които вещото лице е стигнало, че коефициентите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са съответно 0,
0718(обща ликвидност), 0, 0619 (бърза
ликвидност), 0, 000 (незабавна
ликвидност) и 0, 000 (абсолютна ликвидност) за 2020 г. ; 0, 0074, 0, 000, 0,
000 за 2019 г., 0,0250, 0, 0139, 0, 000 и съответно 0, 000 за 2018 г., 0,0530,
0, 0280, 0, 0125 и 0, 0125 за 2017 г. и 0, 1108, 0, 0958, 0, 0090 и 0, 0090 за
2016 г. В допълнителното заключение вещото лице е посочило и вариант, при
условие, че се приеме че взЕ.нето на длъжника спрямо „П.К. Д.Благоев“ ООД е
несъбираемо, или в рамките на 1 годишен срок взЕ.нето не бъде събрано,
стойностите на коефициентите за ликвидност са под референтните (табл. л.7 от заключението) коефициентите на
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са
0, 000. Показателите за финансова автономност/задлъжнялост също показват
задлъжнялост на предприятието над два пъти. (таб. л.8 от заключението).
От събраните по делото доказателства относно имущественото състояние се установи, че търговското дружество длъжник притежава МПС лек автомобил с рег. № *******и не притежава недвижими имоти.
При така установеното от фактическа страна, съдът приЕ. следното: Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника са установените в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно взЕ.не или за изискуеми и неизпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по взЕ.не на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост. По въпроса "следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по взЕ.нето на определен кредитор и кое именно "спиране на плащанията" е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност" е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В посочените решения е изразено становището, че неплатежоспособността по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Прието е, че неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. Безспорно в случая се установи неизпълнение на изискуемо парично задължение на длъжника спрямо молителя, от посочените в чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, което той не е в състояние да изпълни.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. Утвърдената съдебна практика е в смисъл, че състоянието на неплатежоспособност обаче следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. В този смисъл Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК.
От доказателствата по делото и изслушаното заключение на съдебно икономическа експертиза по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуемо парично задължение както към молителя, както и към други свои кредитори. Длъжникът не е изпълнил свои изискуеми парични задължения към 2017 г. , 2018 г. и 2019 г. към доставчици (табл. л.6 от заключението), като за 2018 г. са погасени само 10 168, 62 лв., а през 2019 г. – 13 280 ,71 лв., а задълженията са се увеличили с още един доставчик в размер на 1424, 10 лв.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната практика относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, се приЕ. следното: "По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните взЕ.ния, като от значение за установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото (така решение № 38/04 г. по т. д. № ЗЗ0/04 г. на ВКС и решение № 45/07.02.05 г. по т. д. № 443/04 г. на ВКС).Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
В случая се установи, че коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за изследвания период е значително под референтни стойности (табл. на л.5 от основното заключение и л.7 от допълнителното заключение ) и показват, че при необходимост дружеството не е било в състояние да погасява незабавно своите текущи задължения.
При
изследване на коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост вещото лице сочи,
че за 2016 г. те са 0,6933 , и 1, 4424, за 2017 г. – 0, 4672 и съответно 2,
1404, за 2018 г. – 0, 5214 и съответно –
1, 9179, за 2019 г. са 0, 4754 и съответно 2, 1036. Видно е, че за коефициента
за финансова автономност е под препоръчителната минимална стойност от 0, 33 и
когато е под 1- ца е налице превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, тоест съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на предприятието.
Коефициентът на задлъжнялост пък следва да е по-малък и равен на 2, за да се
приеме че предприятието е в състояние да уреди задълженията си със своя
натрупан собствен капитала. В случая е видно, че показателите на длъжника надвишават
тези стойност и колкото коефициента е по-голям толкова зависимостта на
предприятието от външни източници на средства е по-голям.
Вещото лице сочи, че към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. 31.12.2018
г. и 31.12.2019 г. общата балансова стойност на всички активи – дълготрайни и
краткотрайни са достатъчни за покриване на всички негови текущи задължения. За
финансовата 2016, 2017 , 2018 и 2019 г. обаче дружеството не е успяло да
генерира приходи от продажби, с които да възстанови извършените разходи за
дейността си. Отчетеният финансов в резултат е загуба. От таблицата на л.11 от заключението
е видно, че коефициентите за рентабилност за отчетните години са отрицателни
стойности и показват декапитализация на предприятието. Длъжникът не разполага с
парични средства и обективно не е в състояние да обслужва изискуемите парични
задължения към кредитори без да събере взЕ.нията си (в по-голямата си част със
срок над 1 година)
Показателите за рентабилността, като
параметър на финансовото състояние на дружеството са дадени в таблица (стр.10) от заключението на вещото лице, от
която е видно, че за 2016, 2017 г., 2018 г. и 2019 г.те са с отрицателни
стойности. Коефициентът на финансова
автономност на дружество има стойност под 0, 33 норматива.
Тъй като неплатежоспособността е
обективно трайно състояние на невъзможност на търговеца да изпълни определени
от закона парични задължения, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са именно показателите за ликвидност, тъй като
те се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. ВзЕ.нията на длъжника не са събрани, а предявената искова
претенцията срещу „П.К.Д.Б.“ ООД не е за целия размер на взЕ.нето - 486 296.57
лв., а едва за 20 995 лв., претенцията срещу „П.К.“ АД не е за целия размер на
взЕ.нето - 73 655.77 лв„ а едва за 8 575.48 лв. – видно от копия от искови молби с вх.
№№2014018/2019 г. и 2017145/2019 г. Липсват
каквито
и да било доказателства тези взЕ.ния да са били удовлетворени, дори и частично
- след завеждането на претенциите и в този смисъл е заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза – задача 4. В рамките на производството ответникът
не доказа
да
е започнал погашение на задълженията си към клиенти и доставчици, които
съществуват още от 2016 г. Длъжникът не
установи да са налице и предпоставки, които да свидетелстват за това, че
икономическото му състояние се подобрява, като представените в тази връзка от
ответника фискални бонове издадени от дружеството „Е.“ ООД, ЕИК********освен, че не доказват, че именно
ответникът е извършил плащанията, не сочат на подобрено
икономическо състояние или готовност му да погасява задълженията си.
С
оглед на установеното по делото, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуеми задължения от посочения в закона вид – чл.608, ал.1 т.1 от ТЗ, то налице е неплатежоспособност и
молбата по чл.625 ТЗ е основателна.
Свръхзадължеността
е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото
не се прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества.
От друга страна неплатежоспособността на един длъжник винаги създава заплаха за
неговите кредитори, поради това тя е уредена като общо основание за откриване
на несъстоятелността при всички търговци. С оглед гореизложеното и с оглед
легалните дефиниции на двете понятия (чл.
608, ал. 1 ТЗ) за неплатежоспособност и (чл.
742, ал. 1 ТЗ) за свръхзадълженост, в практиката си Върховният касационен
съд е приел, че тези две основания за откриване на производството по
несъстоятелност са самостоятелни. Възможно е откриване на производство по
несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. При наличието
на предпоставките и на двете, ще следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако
съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението. Съдът
приЕ., че дружеството е изпаднало и в
състояние на свръхзадълженост, защото същото има неизплатени изискуеми
задължения и е с отрицателен финансов резултат.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично взЕ.не от посочения вид. Съгласно постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. Ответното дружество не е погасявало задълженията си от този вид, а с оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността му е 31.12.2016 г., когато всички коефициенти на ликвидност са под нормалните за отрасъла стойности, които през следващите години продължават да се понижават, предприятието е вече на загуба, като показателят за финансовата автономност е над 0, 33, но коефициента за задлъжнялост показва че предприятието е задлъжняло и към която дата дружеството вече е било с влошено финансово състояние. Ето защо съдът приЕ., че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 31.12.2016 г.
Предвид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Воден от горното и на основание чл.630,
ал.1 от ТЗ, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.“ ООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от управителя П.Т.Т.и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,
на
основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Г.“ ООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от управителя П.Т.Т.; НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Г.“ ООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от управителя П.Т.Т.А.Г.К.и определя възнаграждение за временния
синдик 800 лв.
НАЛАГА
общ запор и възбрана върху имуществото на „„Г.“ ООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от управителя П.Т.Т.СВИКВА Първо събрание на кредиторите
на 09.11.2021 г. в 11, 00 ч. в Съдебната
палата, гр. София, бул. "Витоша № 2, СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: