Определение по дело №867/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1134
Дата: 16 април 2020 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100500867
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер IV-1134          Година 2020, 16 април                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                четвърти въззивен граждански състав

на шестнадесети април                               година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 867 описа за 2020 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д.М. с ЕГН **********, против решение № 420 от 31.01.2020 г. по гр.д.7862/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД с ЕИК *********, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед № V-нак-5/16.07.2019 г. на Изп.директор на „УМБАЛ Бургас“ АД; и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „Лекар“ в „Отделение по спешна медицина“ към„УМБАЛ Бургас“ АД.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, отговаря на изискванията на чл.195 от КТ. Сочи се, че не става ясно как съдът е определил за безспорно, за какви нарушения на трудовата дисциплина, е наложено наказанието. На следващо място се сочи, че макар в заповедта да е преразказана постъпила против ищеца жалба, не става ясно какво е фактическоо основание, посочено в т.2 и т.3, за наложеното наказание. На следващо място се твърди, че съдът не е взел под внимание показанията на втория допуснат свидетел на ищеца – пряк очевидец на случилото се с един от пациентите. На второ място се твърди, че в случая е налице предубеденост у работодателя, който е формирал воля за налагане на дисциплинарното наказание преди да проведе дисциплинарната процедура, която е проведена формално. Посочва се, че този извод се потвърждава и от резолюцията на работодателя от 06.06.2019 г. върху писмо вх.№ 8308/05.06.2019 г., предхождаща искането на обяснения от ищеца с писмо изх.№ 8533/11.06.2019 г. На трето място се твърди, че неправилно се търси отговорност от въззивника , тъй като към момента на твърдяните нарушения, той не е имал завършена специалност „Спешна и неотложна медицина“, а е бил само специализант и то – към университета в гр.Варна, само поради липсата на лекари със специалност „Спешна медицина“, на него е било възложено да поема дежурства в спешния център. На следващо място се сочи, че е неправилна интерпретацията на съда на възражението, че не е имало настъпили неблагоприятни последици за болницата от нарушенията. На последно място се твърди, че е налице несъразмерност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание с тежестта на евентуално извършените от него нарушения.

Претендира се отмяна на решението на БРС и уважаване на предявените искове.

Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, че от представените по делото писмени и гласни доказателства, неоспорени от ищеца, се установява извършването от ищеца на посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. На второ място се твърди, че с въззивната жалба се навеждат нови твърдения и се правят нови възражения и оплаквания за порочност на оспорваната заповед, които не следва да се обсъждат от въззивния съд. Твърди се, че сочените от ищеца пороци на уволнението се свеждат до: неспазване на сроковете по чл.194 КТ, и до доводи по същество – липса на извършени дисциплинарни нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Д.М. с ЕГН **********, против решение № 420 от 31.01.2020 г. по гр.д.7862/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.

 

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                          2.