Решение по гр. дело №71286/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 септември 2025 г.
Съдия: Петър Мартинов Милев
Дело: 20241110171286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16580
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110171286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 387686/02.12.2024г. на
ищеца „***** с която е предявил против ответника И. Т. С. обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 22,89 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.08.2021г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот – апартамент № 203, находящ
се в *******, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 5,46 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.10.2021г. до
10.09.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 56178/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 203,
находящ се в *******. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на
собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между
страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че за процесния период в
сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно
които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като
лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Заявява, че в сградата, в
която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение, като
етажната собственост е сключила с ****** договор в този смисъл, а стойността на услугата
следвало да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за
1
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове
да бъдат уважени, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Т. С., с
който оспорва основателността на предявените срещу него искове. Сочи, че е премахнат
щрангът за топла вода, който преминава през неговото жилище, като за това обстоятелство
бил издаден акт от „***** поради което не му е била начислявана сума за подгряване на
вода. Твърди, че до 2023г. жилището не е било обитавано. Начисляването на суми за топла
вода не е било извършвано равномерно между отделните клиенти. Сградата, в която се
намира процесното жилище, била бивша собственост на „****“ и е била без водомери. В
хода на заповедното производство същият е депозирал в срока по чл.414 ГПК мотивирано
възражение, съдържащо оспорвания на вземането на ищеца, поради което упражнената от
ответника възможност да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК
има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК – в този смисъл
са разясненията на т.11а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. В своето възражение ответникът сочи, че от 26.02.2006г. отоплението в сградата е
прекъснато и щрангът за топла вода в апартамента е премахнат. Моли предявените срещу
него искове да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 56178/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление вх.№ 295547/19.09.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът И. Т. С. да заплати на заявителя ****** сумата от 22,89 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******, ведно със
законна лихва за период от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,83 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 10.09.2024 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на 07.10.2024г., като в срока по
чл.414 от ГПК (на 28.10.2024г.) е подадено възражение. На 08.11.2024г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу И. Т. С.,
като е представил такива на дата 02.12.2024г.
По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от
който се установява, че на 02.08.1995г. ответникът И. Т. С. е придобил правото на
собственост върху следния недвижим имот – апартамент № 203, находящ се ******.
Установява се от представените удостоверения на Столична община от 09.06.2013г. и от
13.09.2012г., че ******* е идентичен с адрес: *********
Ищецът е представил 3 броя индивидуални изравнителни сметки за процесния период,
от които се установява, че топлинен счетоводител през периода е бил „***** като до
процесния имот не е била доставяна топлинна енергия – във всяка изравнителна сметка
индивидуалният разход е „0“ и е отбелязано, че водомерът е затапен. Приети са и два броя
неподписани от клиента справки за отчет на показанията на измервателните уреди от
17.04.2021г. и от 16.04.2022г., от които също е видно, че водомерът е процесния имот е
затапен.
Ответникът е представил акт за изключване на отопление и топла вода от 27.04.2007г.,
както и писмо от ****** с изх. № 1628/04.03.2003г., от което се установява, че на
26.02.2003г. е прекратено отоплението на сградата, в която се намира процесният
апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
2
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и допълнителни справки при ****“, е посочило, че сградата има възможност на
премине към дялово разпределение на топлинна енергия, но липсва сключен договор за
топлинно счетоводство, поради което разпределението на енергията се извършва от
топлопреносното предприятие – „***** която е издавала изравнителните сметки.
Процесната сграда е с прекъснато отопление, поради което за имота не е начислявана както
топлинна енергия за отопление от радиатори, така и енергия от сградната инсталация.
Доставянето на топла вода е било прекъснато. От таблица № 2 към експертизата е видно, че
в имота не е доставяно никакво количество топлинна енергия през процесния период.
Експертът допълва, че процесния апартамент не е бил топлоснабден и до него не е
доставяна топлинна енергия, като в него не са монтирани и уреди за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация
чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността
им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване, че процесният имот е бил топлоснабден по време на процесния период и че се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа; че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
наличието на предоставена услуга за дялово разпределение през процесния период, нейната
стойност за процесния период, основанието, на което вземането е възникнало за ищеца,
както и възникнало задължение за ответника да заплати цената на услугата дялово
разпределение. По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да установи дължимостта на главницата за дялово разпределение, върху която е
начислена лихвата, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава
за процесния период, в т.ч., че ищецът е отправил покана до ищеца по реда на чл.84, ал.2
ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ****** е енергийно
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
В настоящия случай се установява от приетия по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот, както и от удостоверенията от Столична община от 09.06.2013г. и
3
от 13.09.2012г., че ответникът И. Т. С. е носител на правото на собственост върху процесния
недвижим имот – апартамент № 203, находящ се в ******** По делото липсват твърдения, а
и доказателства ответникът да се е разпоредил преди или по време на процесния период с
притежаваното от него право на собственост върху имота в полза на трето за спора лице,
поради което съдът приема, че през процесния период страните са обвързани от
облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която
се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, като през процесния период са действали
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Клиентът на ТЕ е
задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ,
действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за
битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение.
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на
купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период.
По делото обаче се установи, че в процесния имот не е доставено никакво количество
топлинна енергия, поради което не се дължи цена за извършена услуга дялово
разпределение. Както се посочи по-горе вещото лице е изяснило, че процесният апартамент
не е бил топлоснабден и до него не е доставяна топлинна енергия, като сградата е с
прекъснато отопление, поради което за имота не е начислявана както топлинна енергия за
отопление от радиатори, така и енергия от сградната инсталация, а доставянето на топла
вода е било прекъснато. От това следва, че искът за главницата за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 22,89 лева е
неоснователен и следва да се отхвърли. Това обуславя неоснователност и на иска за
акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на 5,46 лева за периода от 16.10.2021г. до
10.09.2024г., който също следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ответникът. Последният
обаче не е доказал да е сторил разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***** ЕИК *********, срещу И. Т. С., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 22,89 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот
– апартамент № 203, находящ се в *******, ведно със законната лихва, считано от
19.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5,46 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение,
4
начислена за периода от 16.10.2021г. до 10.09.2024г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 56178/2024г. по описа на
СРС, 27 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5