№ 945
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110201828 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното
лице против НП №03-2201060/16.11.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се
оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административно наказващия орган. Сочи се,
че лицето Б. И. М. не е работник по трудово правоотношение с дружеството. Същия не е
полагал труд в обекта, а се е намирал там, за да прецени дали да започне работа, като е
изпратен от друг работодател. В нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не са посочени
всички факти, чрез които е установено наличие на нарушение.
В съдебно заседание се явява представляващ дружеството, който поддържа жалбата.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.10.2022 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Н. и св. В., извършили
проверка на територията на строителен обект „многофамилна жилищна сграда“, находящ се
в гр. Варна, където СМР се извършвали от „Димар норд-ийст“ ЕООД. В обекта
проверяващите установили лица да полагат труд, като едно от лицата бил Б. И. М., който с
помощта на инструменти връзвал арматура.
В попълнена декларация М. посочил, че работи за „Димар норд-ийст“ ЕООД от
07.10.2022г. на длъжност „арматурист“, с един почивен ден неделя и един час почивка в
работния ден. Посочил още, че полага труд с работно време от 11,00 до 15,00 часа, като има
сключен трудов договор и му е определено месечно възнаграждение от 710 лева, но още не
е получил такова. Не е за първи ден. Връзва арматура.
По време на проверката на проверяващите били предоставени документи, от които
1
било видно, че на М. е проведен начален инструктаж.
На 20.10.2022г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Б. И.
М. като „арматурист“, при определено работно място, определено работно време и
договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма
между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на
деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
По АНП не постъпили допълнителни възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2201060/16.11.2022г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На
дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ –
глоба над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Н. и св. В., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – констативен протокол;
декларация от лицето Б. М.; копие от книга за инструктаж;обяснение и др.
Показанията на св. Н. и св. В. са такива на свидетели- очевидци на нарушението.
Те са възприели пряко лицето да полага труд в обекта, както и попълването на
декларацията от него.
Показанията на св. Н. и св. В. са в унисон с писмените доказателства по делото-
декларация от наетото лице, копие от книга за инструктаж и др.
По делото депозират показания св. М. и св. Т..
В показанията си св. М. отрича да е полагал труд за санкционираното дружество.
Сочи, че отишъл в обекта, за да прецени дали желае да работи там. Тъй като сутринта била
дошла проверка, му дали да попълни един лист и той от един друг лист преписал.
В показанията си св. Т. сочи, че лицето не работи за санкционираното дружество.
При проверката установените лица отричали да работят в обекта, но им били дадени
декларации и те ги попълнили. След като първия дал показания и му казали какво да пише в
декларацията, я подали на останалите лица, за да пишат по нея и вероятно те са писали
същото, каквото и първото лице.
Съдът не кредитира подобна версия, тъй като показанията на тези свидетели
противоречат на всички останали гласни и писмени доказателства, събрани по делото,
които сочат на установеност на фактологията, твърдяна от наказващия орган.
На първо място в показанията си св. Н. и св. В. категорично заявяват, че са възприели
М. да полага труд в обекта, като същия е връзвал арматура, ползвайки съответните
инструменти.
Налице са данни, декларирани от заетото лице, което фактически е положило труда за
въззивното дружество в която лицето изрично сочи на параметрите и времетраенето на
установеното трудово правоотношение, както и , че не работи за първи ден на този обект /
при установени конкретни работно място и време, почивки, възнаграждение и почивни дни
по график/.
Съдът не кредитира заявеното от св. М., че преписвал от друга декларация , както и
че посочил данни от друго свое трудово правоотношение , че не знае какво е това демарт
норд ийст, не знае какво е работното време и т.н. Няма как декларирайки, св. М. да навлезе
2
в такава конкретика, с каквато е попълнена декларацията, ако данните , вписани в нея не са
му били предварително известни. Още повече, че св. М. сам сочи, че не работи за първи ден
на този обект. Св. М. е лице със средно образование, което прави за него напълно възможно
правилното възприемане на текста в декларацията и правилното възпроизвеждане на
исканите с нея данни.
Предвид изложеното по- горе съдът намери, че показанията на св. М. и св. Т.,
обслужващи защитната теза на въззивното дружество не следва да бъдат кредитирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; заявените данни от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на
нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, и
неправилно е определил размера на наказанието над минимално предвидения. Като
адекватно на тежестта на нарушението се преценява наказание в минимален размер и
именно в този смисъл съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, като
намали размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона
минимум.
Що се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът намира следното:
Оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административнонаказващия орган.
Сочи се, че с лицето не са установени трудови правоотношения.
Съдът не кредитира подобна версия, като мотивите за това бяха изложени по- горе и
не следва да бъдат преповтаряни.
Счита се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени всички факти,
чрез които е установено наличие на нарушение.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като при проверка на
обстоятелствените части на АУАН и НП констатира, че от същите са изводими всички
признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото
местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото
обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана.
При липсата на оспорване на описаното в обстоятелствената част на АУАН и при
наличието на категорични доказателства за извършеното нарушение, за наказващия орган не
е възникнало задължение по чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Изложеното по- горе мотивира съда да измени наказателното постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ НП №03-2201060/16.11.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Димар норд- ийст“ ЕООД е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 5000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание от 5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4