№ 13759
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:********
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110141047
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД да заплати „***“ ЕАД сумата от 3311.24 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева) по имуществена застраховка „***“ за вреди по товарен
автомобил „******“ с рег. № РВ ***** НС вследствие на ПТП, настъпило на 07.10.2022г. в
гр. София, на ул. „В. ******“ № 10, в индустриалната зона в гр. ** в резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил „****“ с рег. № ****, чиято
деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със
„ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „**“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 24.07.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „***“ на МПС- на 07.10.2022г., в гр. София, на ул. „В. ******“ № 10, в
индустриалната зона в гр. ** настъпил пътен инцидент между застрахования при него по
договор за застраховка „***“ товарен автомобил „******“ с рег. № РВ ***** НС и товарен
автомобил „****“ с рег. № ****, чийто водач отнел предимството на и ударил товарен
автомобил „******“. В резултат, по последния настъпили увреждания на стойност 3296.24
лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, а ответникът в
качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач
бил поканен да възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и разноските за
определянето му в размер на 15.00 лева, което отказал да стори. Поради това в настоящия
процес ответникът претендира регресното си вземане, законна лихва, както и разноски за
производството.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки изложения в исковата молба
механизъм на ПТП, доказаността на същия въз основа на представените с нея доказателства,
както и вредоносният резултат, чиято обезвреда се претендира, да е резултат от виновно
противоправно поведение на водача на автомобила, гражданската отговорност на
автомобилистите на който е била застрахована от ответното дружество към датата на ПТП.
1
Поддържа в тази връзка, че отговорен за настъпване на ПТП е единствено водачът на
товарен автомобил „Рено“, тъй като към момента на инцидента другият автомобил бил
паркиран. Независимо от това, оспорва претенцията и по размер, считайки изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение за завишено с оглед действително претърпените вреди
от ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача
на МПС, чиято ** е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „***“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения товарен автомобил е имало сключен договор за
застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на МПС „****“ с рег. № **** е била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „**“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в
полза на правоимащото лице по застраховка „***“ застрахователно обезщетение в размер на
3296.24 лева, както и че е сторил разноски за определянето му в размер на 15.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
обстоятелства с правно значение се установяват и от надлежно приобщените писмени
доказателства- застрахователна полица за застраховка „***“ № *****, двустранен
констативен протокол за ПТП от 07.10.2022г. в частта относно вписаните в т. 8
застрахователи на гражданската (деликтната) отговорност на водачите, опис към платежно
нареждане за масов превод от 10.11.2022г.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност
осъщественото от всеки от двамата водачи поведение непосредствено преди и по време на
ПТП и приноса на всеки от тях за настъпването му, респ. за вредите от него, както и размера
на следващото се обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от
конкретния пътен инцидент вреди.
Съгласно съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол
процесното произшествие настъпило на 07.10.2022г., на ул. „В. ******“ № 10, в
индустриалната зона на гр. **, като товарен автомобил „******“ с рег. № РВ ***** НС,
управляван от К. С., се движил по улицата, а товарач с марка „****“ и рег. № **** с водач П.
К. се намирал в отбивка на тази улица, в близост до обект на „Мултивак“, вдясно спрямо
посоката на движение на товарния автомобил, като съгласно отбелязването в т. 12 от
протокола товарачът бил в „паркирано/спряло състояние“, а съгласно вписването в т. 11 в
резултат от инцидента настъпили увреждания по брезента и конструкцията на товарния
автомобил.
В адресираното от водача на товарния автомобил до ищеца уведомление за настъпило
2
застрахователно събитие същият е изяснил, че ПТП настъпило докато се движил по главен
път в гр. **, когато другият участник в произшествието, чиито „вилици“ били вдигнати
високо, ударил управлявания от него автомобил.
Свидетелят К. С. С.- водач на товарен автомобил „******“ към момента на процесния
пътен инцидент, твърди, че последният настъпил в индустриалната зона на гр. **, като той
се движил в дясната пътна лента по двупосочна улица- с по една лента във всяка посока на
движение, чието име не помни, а в лявата спрямо посоката му на движение пътна лента бил
спрял друг камион- тир, за да бъде разтоварен в съседен обект. Изяснява, че както карал
автомобила, чул удар, след което установил, че управляваният от него автомобил се е ударил
във „вилиците“ на товарач марка „****“, който бил спрял към момента на удара извън
лентата за движение на товарния автомобил, но чиито „вилици“ били изнесени напред към
пътното платно и над него. В резултат, брезентът на товарен автомобил „******“ се скъсал, а
тръбите, които го придържали, се изкривили. Свидетелят изрично изяснява, че там, където се
намирал товарачът преди удара, имало търговски обект, като преди удара- докато управлявал
товарния автомобил по улицата и наблюдавал пътя, видял, че другото МПС излиза от обекта
вдясно от пътя с цел излизане на пътното платно.
Свидетелят П. Р. К.- водач на товарача с марка „****“ към момента на пътния
инцидент, изяснява, че това е вид голям мотокар с т. нар. „вилици“, с които се извършва
товаро- разтоварна дейност. Твърди, че ПТП настъпило в индустриалната зона на гр. **,
мотокарът бил в престой, свидетелят се намирал в него, като преди това бил дал на заден ход
към входа на обекта на „Мултивак“, пред който се намирал, а предницата на мотокара сочела
напред- към улицата. „Вилиците“ на мотокара били вдигнати високо- над кабината му. От
лявата му страна, по улицата идвал друг автомобил- камион, който за момент забавил ход, а
след това „сякаш“ се засилил и „някак си“ кривнал към мотокара, при което настъпил удар.
Твърди, че „вилиците“ на мотокара стърчали и напред- пред кабината на МПС, и се ударили
в брезента на камиона. Свидетелят първоначално заявява, че „вилиците“ не излизали към
самата улица, а впоследствие- че не бил забелязал дали вилиците леко са стърчали над
улицата. Обобщено, заявява, че не се старал да гледа какво е станало.
Настоящият съдебен състав намира, че от така възпроизведената доказателствена
съвкупност безспорно по идентичен начин се установяват мястото и времето на настъпване
на ПТП, участниците в него, както и разположението им един спрямо друг непосредствено
преди инцидента. В известен смисъл противоречие е налице между показанията на двамата
свидетели относно съществени за механизма на ПТП обстоятелства- местоположението на
„вилиците“ на мотокара спрямо лентата за движение на товарен автомобил „******“ и
поведението на водача на последния. Преценявайки показанията на свидетелите по реда на
чл. 172 ГПК, вкл. с оглед на всички данни по делото, съдът намира, че по посочените
въпроси следва да даде вяра на показанията на свидетеля С., тъй като прави впечатление, че
по тези въпроси в показанията на свидетеля К. се съдържат противоречиви твърдения. Така,
от една страна, той заявява, че „вилиците“ на мотокара не са стърчали над пътното платно, а
от друга- че не е забелязал дали са стърчали. Наред с това, твърди, че водачът на товарния
автомобил се отклонил леко вдясно и така се ударил във „вилиците“ на МПС, а
същевременно- че не може да каже дали другият автомобил е навлязъл в отбивката. Освен
това, следва да се съобрази и че сам свидетелят изяснява, че не е полагал старание да следи
какво се случва, поради което и при констатираните вътрешни противоречия в показанията
му съдът намира, че следва да приеме за доказано- така, както се установява от показанията
на свидетеля С. и от коментираните и подкрепящи го писмени доказателства, че в случая
„вилиците“ на МПС „****“, което е било в престой съгласно твърденията и на двамата
свидетели, изчаквайки преминаването на товарния автомобил по улицата, са били изнесени
напред към и над пътното платно, в частност над лентата за движение на МПС „******“, в
резултат от което е настъпил процесният пътен инцидент. Данни за поведение на водача на
товарния автомобил по отклонение вдясно към другото МПС- участник в ПТП, не се
3
съдържат в което и да е от останалите приобщени по делото доказателства, освен в
противоречивите и в тази им част показания на водача на товарача. С оглед на това и
доколкото свидетелят С. твърди, че видял как непосредствено преди инцидента товарачът
излиза от обекта вдясно от пътното платно, като към момента на удара бил в престой с водач
в него, като в последния смисъл е и изявлението на свидетеля Кръстев, който твърди, че
МПС било в покой в момента на удара, което не изключва твърденията на другия водач за
поведението му непосредствено преди инцидента, следва да се приеме, че единствена
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарача, който, като с
управлявания от него автомобил не е изчакал достатъчно навътре спрямо пътното платно
преминаването на товарния автомобил, в т. ч. съобразявайки спецификата на конктретното
МПС, разполагащо с излизащи над купето „вилици“, е действал противоправно, в частност в
противоречие с нормата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство, излизащо на път от крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни
средства, които се движат по този път.
Същевременно, макар в отговора на исковата молба да е изложен довод, че
поведението на водача на МПС „******“ е станало изключителна причина за ПТП,
доколкото такова конкретно поведение не е посочено, настоящият съдебен състав намира, че
се касае за бланкетно, неконкретизирано възражение за принос на другия водач, което като
такова не е годно да сезира надлежно съда, респ. да бъде разгледано по същество. В този
смисъл решение № 470 от 12.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 426/2021 г., както и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 134/2020г по по т. д. № 1422/2019г,
решение № 18/2021г по т. д. № 696/2020г на ІІТО на ВКС, в които е прието, че „за да се
приеме, че ответникът надлежно е въвел възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се съобразят не само процесуалните срокове по ГПК, но и възражението следва да
е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането…Бланкетното
възражение за съпричиняване, неподкрепено с фактически твърдения, не сезира надлежно
съда за произнасяне, тъй като не е ясно какви факти следва съдът да установява и срещу
какви твърдения следва ищецът да се брани“.
В случая в отговора на исковата молба от името на ответника не са изложени каквито и
да е конкретни твърдения за осъществено от водача на товарния автомобил поведение, което
да бъде преценявано като станало единствена причина, респ. като допринесло за ПТП, а се
твърди единствено, че товарачът бил паркиран, без водач, към момента на удара, което
обстоятелство, по изложените вече подробни съображения не се установява от приобщената
доказателствена съвкупност, въз основа на която съдът прие, че МПС е било в престой- с
водача в него, в крайпътна територия- отбивка, непосредствено преди пътя и изчаквайки
другия автомобил да премине.
При тези фактически и правни съображения следва да се приеме, че отговорността за
обезщетяване на вредите от процесното ПТП е на водача на товарача с марка „****“, респ.
на обезпечилия гражданската (деликтната) му отговорност ответник в качеството му на
застраховател по застраховка „**“ на автомобилистите.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „******“ се
установяват от двустранния констативен протокол за ПТП, от неоспорения от името на
ответника и съставен от ищеца опис на претенция, като съгласно неоспореното заключение
на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът
намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо, пълни, точни и обосновани
отговори на възложените задачи, от техническа гледна точка посочените в описа вреди се
намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което следва да се
приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното
4
застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на
вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 4950.29 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия застраховател,
възлиза на сумата от 3311.24 лева, включваща стойността на реално заплатеното
застрахователно обезщетение, което в случая е в размер под определения по средни пазарни
цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като
законна последица от това върху установената като дължима сума следва да бъде присъдена
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане
на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1289.79 лева- разноски за настоящото производство, включващи заплатена
държавна такса, депозити за възнаграждения на свидетел и на вещото лице, както и
адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което по делото са представени
доказателства.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК
***, да заплати „***“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 3311.24 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева) по имуществена застраховка „***“ за вреди по товарен
автомобил „******“ с рег. № РВ ***** НС вследствие на ПТП, настъпило на 07.10.2022г. в
гр. София, на ул. „В. ******“ № 10, в индустриалната зона в гр. **, в резултат от виновното
и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „****“ с рег. № ****, чиято
деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със
„ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „**“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 24.07.2023г., до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1289.79 лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5